№ 2
гр. Враца, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500483 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "ЗК Лев Инс"АД, ЕИК ***, представлявано от
юрисконсулт К.А., срещу Решение №260062/19.05.2021г., постановено от Районен съд-
Оряхово по гр.д.№33/2020г., с което дружеството е осъдено да заплати на И. Е. И., ЕГН
********** сумата 24 500лв., част от сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат М. Е. И., настъпила при ПТП на
19.11.2018г.
В жалбата не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение, но се настоява на
първо място, че районният съд неправилно е признал на ищцата качеството на пострадала,
без да се съобрази с указанията на ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Като
цитира приетото в тълкувателното решение, въззивникът настоява, че в настоящия случай
не са събрани доказателства, доказващи връзка между ищцата и загиналия, която надхвърля
по съдържание и интензитет обичайните предели на доверие, любов и подкрепа, както и
претърпени болки и страдания, надхвърлящи присъщите за съответната родствена връзка.
Като излага правните си съображения във връзка с обезщетяването на братята и
сестрите и коментира събраните пред първата инстанция гласни доказателства, въззивникът
настоява, че по делото не са установени житейски обстоятелства, сочещи на изключително
силна привързаност между брата и сестрата, за оказвана материална помощ и за нужда от
такава и от издръжка.
1
Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по
същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се направените пред двете
инстанции разноски.
В жалбата не се прави искане за допускане на нови доказателства пред тази инстанция.
Чрез пълномощниците са адвокати Н.Д. и Ж.Т. въззиваемата е подала отговор, в който
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В отговора са развиват обстойни правни съображения в подкрепа на поддържаното, че
ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на своя брат в светлината на приетото в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, и се
изразява несъгласие доводите на жалбоподателя в тази връзка. Настоява се, че по делото е
доказано съществуването на силна емоционална и духовна връзка между брата и сестрата,
това, че двамата са се подкрепяли взаимно и са имали общи интереси и приятелски кръг,
подчертана е младата възраст и на двамата и начина, по който ищцата е понесла загубата на
своя брат, и трайните негативни промени в психичното й състояние и в начина й на живот,
като се коментират събраните пред първата инстанция доказателства и се цитират решения
на ЕСПЧ.
В отговора се прави доказателствено искане за назначаване пред тази инстанция на
актуална комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза за установяване на
психологичното състояние на ищцата към настоящия момент. С подготвителното си
определение съдът е приел, че това искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като
не се сочат конкретни основания за преодоляване на забраната по чл.266, ал.1 ГПК и
нововъзникнали обстоятелства във връзка с промени в психичното състояние на ищцата, за
което пред първата инстанция е допусната и изслушана такава експертиза.
Претендират се разноски за адвокатска защита по чл.38, ал.2 ЗА.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което същата е внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание, в което чрез пълномощника си юрисконсулт А.
въззивникът я поддържа. Пълномощниците на въззиваемата са представили писмено
становище, с което молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният съд взе
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от И. Е. И. срещу "ЗК
Лев Инс"АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 19.11.2018г., около 12ч. по път ІІ-21 от гр.Мизия за
гр.Оряхово, при км. 107+200, движейки се с несъобразена скорост, л.а. "Форд Мондео" с рег.
№ВР *** АН, управляван от Е. С. Ц., навлиза в насрещната лента за движение и блъска
л.а."Фолксваген Поло" с рег.№ВР *** АР, управляван от А. П. Р., и като пряка последица от
произшествието почива пътуващият на предна дясна седалка на първия автомобил брат на
ищцата М. Е. И., като от съставените официални свидетелстващи документи е видно, че
2
отговорен за ПТП е водачът Е. Ц..
Ищцата сочи, че лекият автомобил "Форд Мондео" е имал при ответника валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица
№BG/22/118002019099 със срок на покритие от 13.07.2018г. до 13.07.2019г., поради което на
29.07.2019г. пред ответника е представена застрахователна претенция с приложени към нея
писмени доказателства, по която ответникът се е произнесъл с писмо-отказ от 06.08.2019г.
Считайки, че попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди по критериите на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, ищцата твърди, че смъртта на
24-годишния й брат драстично я е променило и тя е претърпяла и продължава да търпи
болки и страдания, тъй като приживе отношенията между тях са били близки и е имала от
него помощ и подкрепа, между брата и сестрата е била създадена постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен частичен
иск за сумата 24 500лв., част от сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата в резултат от смъртта на нейния брат неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 06.08.2018г. /датата на отказа на ответника да изплати
застрахователно обезщетение/ до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Чрез пълномощника си юрисконсулт А. ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск, развивайки съображенията си за липса на доказателства за
съществуваща между брата и сестрата изключително близка връзка.
В отговора се оспорва твърдението за вина на водача Е. Ц. за настъпването на
процесното ПТП и се въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на л.а."Фолксваген Поло" А. Р., която в нарушение на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП не
контролирала непрекъснато превозното средство, не се съобразила с атмосферните условия,
с релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с интензивността на
движението, с видимостта, както и не е намалила скоростта и не е спряла при възникналата
опасност.
Исковата претенция е оспорена и по размер.
Пред първата инстанция е представена влязла в сила Присъда №27/13.12.2019г.,
постановена от Окръжен съд-Враца по НОХД №408/2019г., с която Е. С. Ц. е признат за
виновен в това, че на 19.11.2018г. около 11:55ч. по път ІІ-11 на изхода на гр.Мизия,
движейки се в посока гр.Оряхово при управление на л.а."Форд Мондео" с рег.№ВР *** АН,
е нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е контролирал пътното превозно средство, което
управлява, е предизвикал ПТП с насрещно движещия се л.а."Фолксваген Поло" с рег.№ВР
*** АР, управляван от А. П. Р., и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Е. И. на
24г. от с.***, както и телесна повреда на друго лице.
По делото не се спори по факта, че лекият автомобил "Форд Мондео" е имал при
ответника валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната
3
полица, посочена в исковата молба.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че на
29.07.2019г. ищцата е предявила пред ответника застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, по която ответното
дружество се е произнесло с отказ изх.№6492/06.08.2019г.
Активната легитимация на ищцата се установява от представеното удостоверение за
родствени връзки, от което е видно, че загиналият при ПТП М. Е. И. е неин брат.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства.
Св. Ю. М., леля на ищцата по майчина линия, е дала показания, че братът и сестрата
били много близки и винаги са живели заедно, дори когато и двамата започнали работа в
гр.София и ищцата се омъжила. М. свидетелства, че братът и ищцата разчитали един на друг
както финансово, така и емоционално и връзката им била много силна. На 19.11.2018г.
ищцата се обадила на свидетелката много разстроена и й казала, че брат й е катастрофирал,
като плачела и пищяла и поискала заедно да отидат в болницата. От болницата в Бяла
Слатина двете били изпратени в болницата във Враца, където им съобщили за смъртта на
М.. М. свидетелства, че след смъртта на брат си ищцата много се променила, затворила се в
себе си, станала необщителна и била постоянно тъжна, а емоционалното й състояние
станало причина един месец след смъртта на М. тя да се раздели със съпруга си, с когото
имали дете. Според показанията на този свидетел преди смъртта на брат си ищцата била
общителна, разговорлива, имала много приятели и винаги била усмихната, но след това се
променила, спряла да излиза и постоянно стояла в стаята си.
Пред първата инстанция е изслушана специализирана съдебна психолого-психиатрична
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и от което е установено, че ищцата
е потисната, емоционално лабилна, склонна да се самоизолира, с депресивна тенденция,
повишена невротичност и тревожност. При проведените изследвания вещите лица са
установили, че загубата на брата има травмиращи негативни последици за здравето на
ищцата, на която е поставена диагноза "депресивно разстройство", което не е лекувано,
както и че са налице данни за настъпила промяна в психичното и в психологичното й
състояние и за психо-травма, която още не е преработена. Налице са изменения, изразяващи
се в емоционална лабилност, депресивност, невротичност, потиснатост, социална изолация,
категорично неприемане и отказ да се примири със загубата на брат си, повишена
раздразнителност и доминиращи негативни емоции, както и данни за психосоматични
прояви. Според експертизата ищцата има нужда от професионална подкрепа за справяне с
процеса на скърбене и преодоляване на загубата. Към момента на изготвяне на
заключението ищцата е в лабилно емоционално състояние, с повишена тревожност,
негативен социален резонанс, свръхсамоконтрол, като са налице данни за депресивност,
характеризираща се с потиснатост, повишена склонност към саморефлексия и
интроспекция, страхливост, сдържаност и трудно адаптиране при промяна на външните
условия.
4
При така изяснената фактическа обстановка съдът е приел, че предявеният иск е
основателен и доказан и го е уважил в пълен размер.
Като се е позовал на разпоредбата на чл.300 ГПК, предвиждаща, че влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправвине последици от деянието, относно това, извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, на това, че ответникът има качеството на
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното
ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица, както и на това, че
ищцата е предявила пред ответника застрахователна претенция, по която е налице отказ за
изплащане на обезщетение, районният съд е приел, че е доказано основанието за
реализиране на отговорността на ответното дружество по чл.432, ал.1 КЗ.
Вземайки предвид приетото в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,
първоинстанционният съд е намерил за доказано, че събраните по делото доказателства му
дават основание за извода, че между ищцата и починалия е съществувала силна
емоционална и духовна връзка, тъй като са израснали и са били непрекъснато заедно,
подкрепяли са се взаимно, имали са общи интереси и приятелски кръг, изпитвали са
необходимост да споделят всичко един с друг. За да достигне до крайния извод за
основателност на иска районния съд е взе предвид и това, че смъртта на брата е настъпила в
момент, в който той и ищцата са били в млада възраст, че загубата е била шокираща и
преживяна от ищцата като трагично събитие, съпроводено с много болки и страдания,
довела е до трайни негативни промени в психичното й състояние и в начина й на живот.
Районният съд е изложил и мотиви във връзка със спецификата на неимуществените
вреди и тяхното проявление, интензивност и продължителност и е приел, че по критерия на
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди в претендирания размер е справедливо.
В решението е прието за неоснователна възражението на ответника във връзка с
приложението на §96 от ДР ЗИДКЗ, което не се поддържа във въззивната жалба.
Обезщетението е присъдено ведно със законната лихва, считано от 06.08.2019г., когато
ответникът се е произнесъл с отказ по предявената от ищцата застрахователна претенция.
Като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, поддържаното от страните в
разменените в първата инстанция книжа и след самостоятелен анализ на събраните по
делото доказателства, този състав на въззивния съд приема, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл.272 ГПК чрез препращане към
мотивите на първоинстанционния съд.
Пред първата инстанция са събрани доказателства, които дават основание за извода, че
фактическият състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ е
изпълнен.
С вляла в законна сила и задължителна за гражданския съд присъда водачът, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, е признат за виновен за настъпването
на процесното ПТП. Ищцата е изпълнила задължението си да предяви претенцията си за
5
определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат
пред застрахователя, който се е произнесъл с изричен отказ.
По делото са събрани гласни доказателства и е изслушана специализирана психолого-
психиатрична експертиза, от които може да се направи извод, че ищцата е провела пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
за настъпили в резултат от неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания. Както е прието в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в
традиционните за българското общество отношения братята и сестрите са част от най-
близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В случая събраните по делото
доказателства дават основание за извода, че привързаността между ищцата и нейния брат е
била толкова силна, че смъртта на брата е причинила на сестра му морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, поради което е справедливо на ищата да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди в присъдения размер, който въззивният съд намира за справедлив.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н.Д.
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 517лв. с включен ДДС.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260062/19.05.2021г., постановено от Районен
съд-Оряхово по гр.д.№33/2020г.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс"АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на адвокат Н.Н. Д.
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 517лв. с включен
ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7