Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Величка Велчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12786 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „СТРОЙ
– М62” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен
иск за заплащане на сумата от 17892.36 лева, представляваща частично
неизплатено възнаграждение по договор за извършване на СМР от 16.02.2018г., а
именно по разрушаване на съществуваща двуетажна сграда за промишлени дейности в
имот с идентификатор ********, ********за обществено обслужване, кв. 80 по плана на 7-ми микрорайон с административен адрес гр.
Варна, ул. „о. №*, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
страните е сключен договор за извършване на СМР от 16.02.2018г., по силата на
който ищецът в качеството на изпълнител е приел да извърши разрушаване на
съществуваща двуетажна сграда за промишлени дейности в имот с идентификатор ********,
********за обществено обслужване, кв. 80 по плана на 7-ми микрорайон с административен адрес гр.
Варна, ул. „о. №*, а ответникът в качеството на възложител дължал
възнаграждение за извършената работа. Стойността на предмета на договора била
определена на 28830.96 лева с ДДС по Количествено-стойностна сметка Приложение
1 – Оферта, неразделна част от договора. Изчислени били прогнозни количества на
образуваните отпадъци в размер на 237 куб.м. при единична цена от 11,5 лева,
или обща сума за „извозване на земни маси и строителни отпадъци“ в размер на 3270 лева с ДДС. В действителност
извозеното количество било в размер на 453 куб.м. на обща стойност за
извозването 6521,40 лева с ДДС. Извозеното количество земни маси било
обективирано в Протокол образец Акт № 19 от 04.10.2018г. В изпълнение на
възложеното ищецът извършил и строително-монтажни работи, подробно описани по
мярка, количество, единична цена и сума в Протокол образец Акт № 19 от 05.10.2018г.
Общата стойност на изпълнените по договора дейности била в размер на 35172.36
лева с ДДС. Ответникът изплатил 17280 лева, от които авансова сума в размер на
7200 лева на 25.09.2018г. и сумата от 10080 лева на 02.10.2018г. Незаплатен
останал остатък в размер на 17892.36 лева, за което била издадена проформа
фактура. Твърди се, че възложителят не е възразил по количеството и качеството
на извършената работа, а е направил предложение за намаляване и разсрочване на
цената на изпълнение.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва
сключването на процесния договор между страните. Оспорва, че с договора е
уговорена прогнозна стойност на работата. Твърди, че е уговорено събарянето на цяла сграда и
извозването на отпадъците, а не отделни видове работи и количества. Твърди, че
стойността на работите също е уговорена нацяло в размер на 24025,80 лева.
Счита, че отчитането на извършените работи с акт обр.19 служи не за
остойностяване на количествата работа, а за установяване на завършен етап,
подлежащ на плащане, което е уговорено с договора поетапно. Сочи, че и двата
акта обр.19 не са приети от ответника. След плащането на 17280 лева се твърди,
че са останали за плащане 11550,96 лева с ДДС, но в случай, че цялата възложена
работа бъде завършена и приета. Поради неизпълнение в цялост на задълженията
поети от ищеца за ответника се наложили различни разходи, подробно описани в
отговора, които счита, че следва да бъдат удържани от дължимото на ищеца
възнаграждение. След приспадането им
ответникът счита, че дължи на ищеца сума в размер на 5409,20 лева с ДДС,
но само след като изпълни задълженията си. На основание чл.90 от ЗЗД ответникът
отказва да изпълни задължението си за плащане докато ищецът не изпълни
задължението си за съставяне на коректен акт обр.19 и представи данъчна фактура
за действително дължимата сума.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения по
делото договор, че между страните е сключен договор за извършване на СМР от
16.02.2018г., съгласно който „Б.” ЕООД в качеството си на възложител е
възложило, а „Строй М-62” ООД в качеството си на изпълнител, а приело да извърши
разрушаване и изхвърляне на отпадъците на съществуваща двуетажна сграда за
промишлени дейности в имот с идентификатор ********, ********за обществено обслужване, кв. 80 по плана на 7-ми микрорайон с административен адрес гр.
Варна, ул. „о. №*. Стойността на предмета на договора е определена на 24025.80
лева без ДДС съгласно приложена Количествено-стойностна сметка Приложение № 1 – Оферта и Приложение № 2 – График СМР, неразделна част от договора. Уговорено е, че
отчитането ще стане след подписване на двустранен Приемо-предавателен протокол за действително извършени видове СМР съгласно
Приложение №
1, като видовете СМР допълнително възложени и невключени в Приложение № 1 – Оферта ще бъдат допълнително договаряни с Анекс
към договора. Предвиден е следният начин на плащане: по етапно на всеки етаж II етаж – 25 %, I етаж –
35 %, маза – 40 % от стойността на договора, като плащането ще бъде извършено
по банков път в не повече от тридневен срок на закъснение след завършване и
представяне от страна на изпълнителя на подписан Акт обр.19 и издадена данъчна
фактура на изпълнените СМР. Уговорен е срок за изпълнение на договора от 30
работни дни, подробно описан в Приложение № 2.
Видно от Анекс № 1 към
договора от 15.04.2019г. възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
извърши допълнително разрушаване, изкопи и изхвърляне на отпадъци по приложена
схема от възложителя на процесния обект, като стойността на СМР се определя по
приложена и одобрена оферта. Съгласно последната общата стойност на
допълнителните СМР е 946,40 лева без ДДС.
Представени от ищеца са 9 броя пътни листи за
автомобил МАН, рег. № В 9501 СТ за периода от 01.09.2018г. до
21.09.2018г., в които е описано колко км е изминал автомобила и какъв товар е превозвал.
Представени са
3 броя фактури, издадени от „Семиз“ ООД с получател „Строй М-62“ от м.09-10.2018г. за предоставени услуги
с багер и транспортни услуги, придружени с описи, както и една фактура,
издадена от „Михневи Транс“ ЕООД за извозване на 2 бр.
контейнери.
Приети по делото са и 2 протокола № 19 за установяване завършването и заплащането на натурални
видове СМР към 04.10.2018г., в които са отбелязани
извършените дейности, тяхното количество, единична цена и дължима
сума за всяка от тях. Първият протокол е от 04.10.2018г., като общата стойност
на извършените СМР е 26509.80 лева без ДДС, а вторият протокол е от
05.10.2018г. с обща стойност 2800,50 лева без ДДС.
Протоколите са подписани от изпълнител, но не и от възложителя.
Приети са и 3 броя фактури, издадени от „Строй М-62‘
ООД с получател „Б.“ ЕООД. Първата фактура е от 25.09.2018г. за авансово
плащане съгласно договор за СМР/16.02.2018г. на стойност 7200 лева с ДДС.
Втората е от 02.10.2018г. за авансово плащане съгласно договор за
СМР/16.02.2018г. на стойност 10080 лева с ДДС. Третата е от 01.11.2018г. за
окончателно плащане съгласно договор за СМР/16.02.2018г. и протоколи акт
19/04.10.2018г. и 05.10.2018г. след приспадане на авансовите плащания на
стойност 17892.36 лева с ДДС. Фактурите са подписани от издателя, но не и от
получателя им.
Приложена по делото е кореспонденция между страните,
проведена по електронна поща в периода от 10.10.2018г. до 01.11.2018г., видно
от която ответното дружество уведомява ищцовото, че е приключило със
възложените СМР и и настоява представител на „Б.“ ЕООД да подпише АКТ 19.
Ответното дружество възразява, че работата не е извършена в срок и в цялост,
поради което не желае да подпише АКТ 19 и да заплати цялата сума. Ищцовото
дружество сочи защо счита, че изправна страна, включително в уведомително писмо
от 19.11.2018г.
От ответника е представена фактура от 03.06.2019г.,
издадена от „Темпо Транс“ ЕООД с получател „Б.“ ЕООД за услуги с колесен багер
и извозване на земна маса на стойност 2480 лева с ДДС.
Приет по делото е инвестиционния проект с възложител „Б.“ ЕООД за строеж: разрушаване
на съществуваща двуетажна сграда за промишлени дейности в имот с идентификатор ********,
********за обществено обслужване, кв. 80 по плана на 7-ми микрорайон с административен адрес гр.
Варна, ул. „о. №* в част: „План за безопасност и здраве“.
Представени от ответника са и оферти за СМР –
отсраняване на повреди и закърпване на язви на съседни сгради следствие на
събаряне на съседна сграда на ул. „Охрид“ 1, гр. Варна, като офертната стойност
е 1140 лева с ДДС за СМР и 1500,17 лева с ДДС за тротоарни плочи 50/50/6 мм и
труд.
Ответникът е представил и приходни квитанции, издадени
от Община Варна за задължено лице „Б.“ ЕООД за заплатени суми за тротоарно
право, издадени в периода от 17.10.2018г. до 21.10.2019г.
Представени от ищеца са Удостоверение № 809/05.09.2018г., за насочване на строителни отпадъци и изкопно земни маси, издадено
от Кмета на Община Варна, по отношение на процесния обект, придружено с
маршрут за транспортиране на отпадъци от 14.09.2018г. ,
изададен от Дирекция „Инженерна инфраструктура и блогоустрояване на Община
Варна“.
От заключението на допусната по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, обосновано и
компетентно дадено, се установяват следните обстоятелства: общата стойност на
СМР, които са извършени при събаряне на процесния обект по средни строителни
цени в Република България към 2019г. възлиза на 30386,77 лева без ДДС/37004,13
лева с ДДС, посочени в таблица към експертизата по вид, количество, единична
цена и Обща стойност. Общата стойност на извършените СМР по цени съгласно Приложение
№ 1 – Оферта от 12.07.2018г. към Договор за извършване
на СМР от 16.02.2018г. възлиза на 29934,18 лева без ДДС/35921,02 лева с ДДС.
Съседните стени не са пострадали при събарянето на сградата, а по тях са
останали шлицове – местата, където носещите плочи на същестуващата сграда са
стъпвали върху зидовете на съседните сгради. Посочено е, че при съвременното
строителство е недопустимо стъпването на ст.б.плоча от една сграда върху
носещата стена от друга сграда, като между отделните сгради следва да се
поставят противоземетръсни фуги. Стените на съседните сгради не се нуждаят от
ремонт, но при изграждане на нова сграда на мястото на съборената е необходимо
да се оформят противоземетръсни фуги към съседните сгради.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – д.д. и д.н.и
един свидетел на страната на ответника – з.я.. Съгласно
показанията на свидетелите на ищеца „Строй М-62“ е извършило изцяло събарянето
на сградата, с изключение на фундаментите на стените, като е извозило и всички
отпадъци – по-големите такива чрез камиони на подизпълнител „Симис“, а
по-малките – със собствен транспорт. Като причина да не премахнат фундаментите,
въпреки желанието на управителя на ответното дружество г-н п., св. д.сочи, че
премахването им било в разрез с плана за безопасност и здраве по проектната
документация. Според тези свидетели по съседните сгради не е имало обрушвания,
само следи, където плочата на етажите е била замазана към съседния имот. На
едно място останали и плчоки, но същите не можело да бъдат отстранени, без да
засегнат целостта на стената на съседната сграда. В същата сграда имало
сладкарница, като наемателят й, който бил запознат с работата им и идвал
постоянно на обекта, не казал да се премахнат плочките. Процесният обект бил
ограден с ограда, която го обезопасявала, нямало промяна в състоянието на
плочките пред обекта преди започването и след завършването на работата по
събаряне на сградата. Св. д.заявява, че собственика на ответното дружество
Николай п. е идвал многократно на обекта, но не е казвал работата да спре или
да се извърши по друг начин. Св. н. сочи, че е виждал д.да разговаря с човек,
за който знаел от същия, че е управителя г-н п..
Съгласно показанията на св. я.ищцовото дружество не
завършило цялата възложена работа, тъй като не премахнало бетонните стъпки
вътре в изкопа, които следвало да бъдат премахнати, за да могат археолозите да
си свършват работата. За тази дейност впоследствие ответното дружество наело
друг изпълнител „темпо транс“, който премахнал бетонните стъпки. Не отрича, че
ищецът е изхвърлил всички отпадъци, останали след извършената от него работа. Свидетелката
сочи, че по стените на съседните сгради са останали язви и стените не били
измазани, нарушена била и конструкцията на съседната сграда. От управителя на „Б.“
ЕООД свидетелката знаела, че съседи са се оплакали. Работата на ищцовото
дружество била наблюдавана от управителя на „Багра“, когато е бил в града, а
също и от самата свидетелка, която е служител на ответното дружество. Към
настоящия момент обектът представлявал дупка, която била оградена със същата
ограда, която била поставена още в началото на работата по събарянето. Според
св. я.„Б.“ ЕООД е имала проблеми с общината заради начупени плочки -съставен
бил протокол за възстановяване, както и трябвало да плащат тротоарно право.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.258 от ЗЗД и е
процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест
на ищеца е да докаже че е налице валидно сключен между страните договор за
изработка, изпълнение на задълженията си по него, приемане на изработеното от страна на
ответника и размера на дължимото възнаграждение.
Установи по делото, че между
страните е сключен процесния договор за извършване на СМР от 16.02.2018г. Не е
спорно и обстоятелството, че ищцовото дружество е изпълнило почти изцяло
задълженията си по договора, а именно
извършило е разрушаването на съществуващата двуетажна жилищна сграда и
изхвърлянето на отпадъците.
Безспорно, съществувалата между страните облигационна
връзка има характеристиката на договора за изработка, за който са приложими
разпоредбите на чл.258 и следв. ЗЗД. С нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД за
поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно
договора работа. Последователна е съдебната практика, че при приемане от възложителя на извършената съгласно договора
работа същият следва да я прегледа като законът му предоставя правата по
чл.265, ал.1 ЗЗД: да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за
поправката или съответно намаляване на възнаграждението. Правата на възложителя
и отговорността на изпълнителя са обусловени от характера на констатираните
недостатъци и отражението им върху годността на извършената работа за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение, а несъответствието
може да се изразява и в наличието на недостатъци на извършената работа – явни
или скрити. При констатирани явни недостатъци или отклонения /тоест, такива,
които са видими при обикновен преглед на работата/, възложителят е длъжен да направи
всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата,
освен ако друго не уговорено между страните, а за
скрити и новопоявили се недостатъци да извести веднага след откриването им.
Преценката за вида недостатъци е конкретна и се основава на възможността
недостатъците да бъдат открити при обикновен и сравнително бърз преглед,
респективно от възможността да бъдат констатирани в процеса на използване на
резултата от изпълнение на поръчката.
Във връзка с изпълнението на задълженията на ищеца
ответникът е направил следните възражения: ищецът не е довършил работата, тъй
като не е отстранил бетонните стъпки и бетонните настилки, което е наложило
наемането на друг изпълнител за тази дейност; не е изпълнил задължението си да възстанови повредите,
които е причинил по стените на съседните сгради, което също е наложило
наемането на друг изпълнител; не е изпълнил задължението си по проект част
„План за безопасност и здраве“ преди събарянето да изгради зачакълен път с
дървени траверси, поради което тротоарните плочки пред обекта са били
унищожени, а ищецът е отказал да ги
поправи, което наложило допълнителен разход за ответника във връзка с
възстановяването на плочките. Неизпълнението на посочените задължения на
ответника е причина да не приеме извършената работа и да не подпише съставените
от ищцовото дружество Протоколи Образец 19. Действително представените от ищеца
протоколи са едностранно подписани само от управителя на „Строй-М“ ООД, но не и
от представител на „Б.“ ЕООД, като от разменената между страните кореспонденция
е видно, че същите възражения са отправени от ответника, което е било и една от
причините да откаже да подпише изготвения протокол образец 19.
С оглед горните принципни положения и конкретните
възражения на ответника съдът намира,ч е в настоящия случай работата е приета
от извършителя, но със забележки, поради което и ответникът настоява за намаляване
на възнаграждението/заплащане на разходите необходими за поправката по следните
съображения:
Както се посочи по-горе, не е спорно
между страните, че ответникът е извършил разрушаването на сградата и
извозването на отпадъците съобразно договорено, като спорният момент касае само
отправените от ответника възражения за частично неизпълнение. Очевидно е също
така, че изпълнената част е значителна в сравнение с неизпълнената такава.
Отделно от това, безспорно е, че ответното дружество е заплатило по издадени
фактури от 25.09.2018г. и от 02.10.2018г. авансово суми в общ размер от 17280
лева, когато работата вече е била в напреднал (почти завършен) етап съгласно
показанията на свидетелите. Самите протоколи образец 19 с всички включени СМР
са от 04-05.10.2018г. Не е спорно и че през м. октомври 2018г. „Строй-М“ ООД е
напуснало обекта и същият е във фактическо владение на ответника и до приключване
на устните състезания. От всичко изложено може да се направи извод, че дори и
да не е подписал Протокол Образец 19 или друг документ ответникът с
конклудентни действия е приел работата, а възраженията му касаят отбив от
цената/претенция за извършени раходи, касателно само посочените
неизвършени/лошо извършени СМР.
Първото от възраженията касае частично неизпълнение на
задължението по събаряне на сградата и извозване на отпадъците по отношение на
бетонните стъпки в основата й. Съгласно уговорката на чл.13 от договора след
събарянето следва да останат само четирите стени на мазата, а бетонната
настилка в мазата следва да се изчисти до чиста пръст. В този смисъл съдът
намира, че между страните е уговорено задължение за премахване на всичко под
кота 0 и оставяне само четирите стени на мазата. Ищецът в становището си по
отговора е възразил, че извършването на тази дейност съставлява нарушение на
плана за безопасност и здраве на обекта. От показанията на разпитаните по
делото свидетели става ясно, че действително ищцовото дружество след събаряне
на цялата сграда не е премахнало бетонните стъпки в основата й, въпреки че
управителят на ответника е искал това, за да могат археолозите да си свършат
работата. Свидетелят Димитров, който е бил технически ръководител на обекта е
посочил, че е отказал да премахне бетоннните стъпки, тъй като това би създало
опасност за стените на съседния имот и не било предвидено в плана за
безопасност и здраве по проектната документация. Съгласно показанията на св. я.след
напускане на „Строй-М“ ответното дружество е ангажирало друг изпълнител, който
е отстранил бетонните стъпки. Съдът към настоящия момент без специални познания
не може да извърши преценка дали действително премахването на бетонните стъпки
би било предпоставка за възникване на опасност за целостта на съседните сгради
и дали противоречи на плана за безопасност и здраве. В тежест на ищеца е било
да докаже твърдението си, че уговореното премахване на всичко в мазата до чиста
пръст е съставлявало опасност за другите сгради. Само показанията на свидетеля
в тази насока не са достатъчни, а и те се противопоставят на тези на св. Янева,
която сочи, че друго дружество – „Темпо Транс“ през м. април 2019г. е
отстранило тези бетонни стъпки и последици за съседните сгради не са настъпили.
Предвид всичко изложено съдът намира, че в тази част СМР са останали
недовършени. Така или иначе в протоколите образец 19 за извършени СМР тази дейност не е включена, тъй като не е
извършена от ищеца, съответно не е начислена и във остатъчната проформа
фактура, по която се търси плащане. и възнаграждението на ищеца следва да бъде
намалено със стойността на същите. При това положение съдът намира, че не
следва възнаграждението на ищеца да се намалява със стойността на неизвършеното
СМР, защото ищецът търси заплащане на конкретно посочени дейности и тази не е
една от тях. Всички останали, които се претендират са действително извършени и
се дължи стойността им.
Следващото възражение на
ответника касае неизпълнение на ищеца на задължение по т.13 от договора да
поправи стените на съседните сгради. В посочената разпоредба на договора е
уговорено, че при премахването на бетонните плочи, които стъпват на съседните
сгради, получилите се повреди трябва да бъдат отстранени и възстановени
стените. От съдебно-техническата експертиза се установи, че по стените на
съседните сгради няма конструктивни увреждания, като по тях са останали само шлицове, т.е. местата, където носещите плочи
на съществуващата сграда са стъпвали, върху зидовете на съседните сгради, като
стените не се нуждаят от ремонт. Вещото лице е посочило още, че при построяване
на нова сграда на мястото на съборената шлицовете ще попаднат в необходимата
противоземетръсна фуга и няма да са видими. Съдът намира уговорката на т.13 от
договора за неясна, доколкото се сочи, че следва да бъдат отстранени
„повредите“ от стените, без да е ясно за какви точно повреди става въпрос,
предвид което същата подлежи на тълкуване. При две съседни сгради долепени една
до друга, неминуемо е след отделянето им стената да не е в състояние като
останалите, които съставляват самостоятелни външни стени. В този смисъл неясно
е до какво състояние следва да бъдат „възстановени“ стените. Вещото лице е
категорични, че конструктивни повреди няма, а само козметични дефекти. Очевидно
идеята на събарянето на процесния обект е построяването на нова сграда на
неговото място, което е потвърдено и от
св. я.при разпита й, а след построяването всички следи от предходното сливане и
разделяне на стени ще останат в противоземетръсната фуга. В случая съдът
приема, че с договора е уговорено възстановяване на съществени повреди по
съседните стени, в случай, че се достигне до такива. Така или иначе, дори и да
се приеме, че се има предвид и козметичното запълване/замазване на шлицовете,
ответникът не е доказал нито, че е направил такъв разход, нито какъв би бил
размера на евентуален такъв. Единствено
представено доказателство в тази насока е оферта за СМР – отстраняване на
повреди и закърпване на язви на съседни сгради на стойност 1140 лева (л.91 от
делото). Представената оферта не обвързва нито една от страните.
Третото възражение на
ответника касае неизпълнение на задължение на ищеца, предвидено в плана за
безопасност и здраве да изгради зачакълен път с дървени траверси. Отново в т.13
от договора е уговорено, че събарянето на сградата следва да се извърши
съобразно инвестиционния проект: План за безопасност и здраве, а в последния е
предвидено да се направи такъв временен път – зачакълен и върху него да се
поставят дървени траверси, за да може натоварването от техниката да бъде
преразпределено по-равномерно. Не е спорно по делото, че такова задължение не е
изпълнено, но същото само по себе си не е част от СМР, които следва да се
извършат, нито е довело до недостатъци в самите СМР Евентуалното начупване на
плочки поради неизпълнение на това задължение, поради което ответникът е
следвало да заплати на Община Варна стойност за възстановяване на плочки,
съставлява друга вреда от неизпълнението, която стои извън самата изработка и
не може за нея да се приложат опциите на чл.265 от ЗЗД, които могат да бъдат
заявени с възражение от ответника. Въпросната вреда, дори и да е осъществена,
би могла да бъде търсена само с възражение за прихващане или насрещен иск. Отделно
от изложеното, по отношение на начупените плочки, не се установи с
категоричност, че е имало такива, още по-малко същите да са увредени от
действия/бездействия на ищцовото дружество при изпълнение/неизпълнение на
задълженията му по договора.
Ответникът е направил и
възражение за конкретни вреди възникнали за него от забавено изпълнение на
ищеца, изразяващи се в заплащане на тротоарно право към Община Варна и лихви. Тази
претенция също съставлява самостоятелна вреда, която не е заявена с възражение
за прихващане или насрещен иск. На следващо място, следва да се отбележи, че
съобразно становищата на двете страни (ищецът твърди, че 30 дневният срок за
изпълнение е започнал да тече на 17.09.2018г., а ответникът, че е започнал на
12.09.2018г.) се касае само за няколко дни разлика. Тротоарното право е
заплащано с оглед поставянето на ограда около строежа, което е необходимо
изискване за неговото обезопасяване. Не е спорно, че оградата продължава да е
налична около строежа и към извършения от вещото лице оглед през 2020г.
По всички гореизложените
съображения съдът намира, че по реда на чл.265 от ЗЗД следва да бъде намалено
възнаграждението на ищеца само за недовършената работа по отстраняване на
бетонните стъпки от основата на сградата със сумата от 2460 лева.
Следващият спорен между
страните въпрос е за общия размер на дължимото от възложителя възнаграждение по
процесния договор. Ищецът твърди, че уговореното с договора възнаграждение
съгласно-количествено стойностна сметка касае прогнозни количества на образуваните
отпадъци, а ответникът възразява, че цената е уговорена изцяло и окончателно са
крайния резултат – събарянето на сградата и извозването на всички отпадъци.
Съдът отново намира, че разпоредбите на договора касаещи възнаграждението
следва да бъдат тълкувани. В чл.2 от договора се сочи, че стойността на
предмета му е 24025.80 лева без ДДС съгласно приложена количествено-стойностна
сметка, неразделна част от договора. От друга страна в чл.3 е уговорено, че
отчитането ще стане след подписване на двустранен приемо-предавателен протокол
за действително извършените СМР съгласно Приложение 1, а допълнителни СМР,
които са възложени и не са включени в Приложение 1 ще бъдат уговаряне с Анекс. Самият
предмет на договора е такъв, че не може с точност да бъде изчислено
количеството СМП, особено касателно извозването на отпадъците. Съдът намира, че
именно затова е предвидено отчитане на действително извършените видове СМР с
оглед прогнозното им изчисляване на фаза оферта и сключване на договор. Доколкото
Акт Образец 19 е едностранно подписан от ищеца, съдът намира, че посочените в
него стойности не могат да бъдат обвързващи за ответника. Няма пречка обаче
количеството извършени СМР да бъде доказано посредством съдебн-техническа
експертиза, каквато е изготвена по делото. От заключението на вещото лице става
ясно, че общата стойност на извършените СМР по направените от вещото лице изчисления
е в размер на 37004 лева, като е посочила действителни количества и цени.
Претенциите на ищеца са съобразно Протокол Образец 19. По част от количества
има разминаване с възприетите като действителни такива по СТЕ. Съдът намира, че
следва да вземе предвид претендираните от ищеца количества по всяка дейност, по
която вещото лице е посочило по-голям обем и посочените от вещото лице количества,
където претенцията на ищеца е за такива в по-голям обем. Същото се отнася и за
цените. В този смисъл съдът приема дължими суми за СМР без ДДС, както следва:
временна организация на движението – монтаж огради, доставка на табели и
спецификация – 400 лева; бетон за
124 куб.м. по 92 лева – 11408 лева;
тухли за 43,24 куб.м. по 18,47 лева – 798,64
лева; стомана 8,5 тона по 160 – 1360
лева; прорязване на стоманено-бетонни греди – 6 по 73,58 лева – 441,48 лева; направа на кофраж по
детайл – 149 кв.м. по 28,57 лева – 4256,93
лева; извозване на земни маси и строителни отпадъци – 319 куб.м. по 11,50
лева – 3668,50 лева; демонтаж и
изхвърляне на врати – 6 броя по 9,78
лева – 58,68 лева; демонтаж и
изхвърляне на дограма, стъкла и стъклопакети –
22 кв.м. по 14,30 лева – 314,60
лева; изкъртване и изхвърляне на плочки и замазка – няма; изкопаване и
извозване на пръст под настилката извън сградата – 5 куб.м. по 18,50 лева – 92,50 лева; демонтаж и изхвърляне на
въздуховоди, окачени по съседна сграда – 18 м. по 26,80 лева – 302,40 лева; демонтаж и изхвърляне на
дървена покривна конструкция – няма; демонтаж и изхвърляне на хидроизолация
(заливка) по покрив – 45 кв.м. по 8,58 лева – 386,10 лева. Сборът на всички посочени суми е 23487.83 лева без
ДДС/28185.54 лева с ДДС, която сума
съдът приема за общ размер на дължимото по договора възнаграждение. От същото
следва да бъде приспадното авансовото заплатено такова в общ размер от 17280
лева, като дължимият остатък е в размер на 10905,40
лева.
По гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 10905,40 лева и да бъде отхвърлен за разликата над
тази сума до заявения размер от 17892.36 лева.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съобразно
с уважената част от иска. Ищецът е направил следните разноски: 715,69 лева и 7.16 лева за банков
превод за платена държавна такса, 385 лева за депозит за възнаграждение на вещо
лице и 2,50 лева за банков превод – 5 лева за съдебно удостоверение и 1,50 лева
за банков превод и 1280.12 лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо
разноски в размер на 2396,97 лева. от които ответникът следва да бъде осъден да
заплати 1460,95 лева.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на отвтеника направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от иска. Ответникът
е направил разноски в размер на 1700 лева за платено адвокатско възнаграждение
и 250 лева за депозит за вещо лице. От ищеца е направено възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, което с
оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира за неоснователно.
От общо направените от ответника разноски в размер на 1950 лева ищецът следва
да заплати 761,47 лева.
Ответникът не е изпълнил задължението си да внесе в указания му от съда
срок сумата от 135 лева за окончателно възнаграждение на вещото лице, предвид
което е останал задължен с разноски към съда. С оглед крайния изход от спора
съдът намира, че следва да преразпредели дължимата сума между страните по
делото и да осъди ищецът да внесе по сметка на ВРС сумата от 52,72 лева, а
ответникът – сумата от 82,28 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „СТРОЙ
– М62” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 10905,40 лева, представляваща частично
неизплатено възнаграждение по договор за извършване на СМР от 16.02.2018г., а
именно по разрушаване на съществуваща двуетажна сграда за промишлени дейности в
имот с идентификатор ********, ********за обществено обслужване, кв. 80 по плана на 7-ми микрорайон с административен адрес гр.
Варна, ул. „о. №*, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.08.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 10905,40 лева до заявения размер от 17892.36 лева, на основание
чл.258 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „СТРОЙ
– М62” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1460,95
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
„СТРОЙ – М62” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 761,47 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка на ВРС сумата от 82,28 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „СТРОЙ – М62” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати по сметка на ВРС сумата от 52,72 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: