№ 260000 / 7.1.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М., 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 28.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 494 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се иск с правно основание чл. 127, ал.2. от СК.
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал.2. от СК от М.Т.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx против Т.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx. Ищцата отправя искане до МРС, да: предостави в нейна полза упражняването на родителските права по отношение на малолетните й деца: К. Т. К., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг. и М. Т. К., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг. , както и местоживеенето на двете деца да е на нейния адрес ; да определи подходящ режим на лични отношения на децата с баща им-отв. П.; да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за децата си в определен от съда размер, считано от 21.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно с падежа си вноска.
Ищцата твърди, че с отв.П. живеели като семейство до средата на 2019 г., когато решила да го напусне, тъй като животът й с него станал непоносим. Ответникът я наричал с обидни думи пред децата.
Страните се разбрали помежду си, след лятната ваканция през 2019 г. детето им К. да започне на живее постоянно при ищцата.
През м.септември поискала детето да й се даде, като бащата отказал да й я предаде с мотив,че детето било свикнало с него и заявил, че щял да й я дава да се виждат.
Постепенно бащата започнал да разрежда срещите на детето К. с неговата майка, срещали се два до три пъти в седмицата.
През този период отв.П. продължавал да преследва ищцата на публични места и да я обижда на висок глас пред хората, включително в училището на детето пред учителите.
Двете деца К. и М. вече половин година живеели разделени. Ответникът в разговори директно заявявал, че желае децата да останат разделени-М. при ищцата Б., а К.-при него.
Децата искали да са заедно.
На въпрос на майката към К. дали иска да живее при нея, то заявило, че ,,иска, ако баша й разреши‘‘.
Ищцата Б. счита, че ответникът-баща на децата не разполага с нужните качества и възможности да полага грижи за детето К.- няма необходимото образование за това, нито има такова неговата майка, на следващо място заради своята професия ,,водопроводчик‘‘ към ,,В и К‘‘ , като обслужва Община Г. Д., през работните дни се намира извън гр.М., в посоченото село, което не му позволява физически да откликва на всички нужди на детето. Майката на ответника на свой ред също имала агресивно и арогантно поведение, демонстрирано и пред децата, като настройвала децата срещу майка им. Не на последно място, когато бащата водил детето К. при нея, то било в занемарен външен вид.
Ищцата Б. твърди, че само тя купувала на детето нужните лекарства и водила детето на лекар, когато има здравословни проблеми, дрехи и обувки и всичко, което е необходимо за него.
В заключение ищцата намира, че за детето е вредно да остава при своя баща, където той продължава да го манипулира и да го настройва против неговата майка и близките й. Детето е на възраст, на която лесно би могло да се повлияе от неверни твърдения, като му се създаде психологически проблем. Като момиче, К. има нужда от майчини грижи, каквито бащата не може да даде.
Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства, прави се искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане от ищцата.
С исковата молба ищцата Б. е отправила до съда особено искане с правно основание чл. 127, ал.3 от СК. Моли РС-М. да определи привременни мерки до влизане в законна сила на решението по делото. На свой ред в писменият си отговор, ответникът също прави искане за привременни мерки, по реда на чл. 127, ал.3 от СК.
Съдът, въз основа на закона и на доказателствата по делото, е намерил, че искането за определяне на привременни мерки, е допустимо и основателно и следва да бъде уважено. Поради което е определил привременни мерки по делото, до приключването му с влязло в сила решение.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Намира, че така изложените факти и обстоятелства в исковата молба, категорично не отговарят на истината.
Твърди, че с ищцата Б. живеели на съпружески начала, за времето от 2006 г. до 01.07.2019 г.-първоначално в дома на неговите родители, а след раждането на детето К.-на адреса на ищцата, посочен в исковата молба.
През съвместното си съжителство имали нормални отношения.
Около 3 месеца преди раздялата, ищцата Б. съществено променила поведението си към ответника и към децата им, лишавала ги от внимание, не общувала с тях.
На 01.07.2019г. ищцата заявила на отв. П., че не желае повече да живеят заедно, като поискала ответника да си събере багажа и да напусне жилището им. Детето К. поискало да тръгне с него и майката се съгласила. По малкото дете-М. останало в апартамента.
Причината за раздялата била връзка на ищцата Б. с друг мъж, когото прибрала да живее с нея, заедно с детето М..
Ответникът твърди, че от фактическата раздяла изцяло е поел отглеждането, възпитанието, издръжката и всичко необходимо за детето К., както и е осигурявал каквото е нужно за детето М.. Подпомага К. в обучението й.
Бащата желае да упражнява родителските права по отношение и на двете деца и същите да живеят при него. Като цяло счита, че е по-пригодния родител за отглеждането им.
От друга страна се излагат твърдения, че майката неглижира децата, отдадена на връзката с по-младия мъж. По отношение на К. майката проявявала поведение на отчуждаващ родител.
Отв. П. от около 4 месеца живее на съпружески начала с друга жена и нейното момиченце, което е на 5 годинки, като всички заедно и М. включително, отлично се разбират.
Поради горното, ответникът моли родителските права и местоживеенето на двете малолетни деца М. и К. да бъдат определени в негова полза, на адрес: гр.М., ул.,,Р. К.. 2., да бъде определен подходящ режим на лични контакти на майката с двете деца, ищцата Б. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за двете деца, чрез бащата, като техен законен представител.
Към отговора на исковата молба ответникът прилага относими по делото писмени доказателства, както и прави искане за допускане до разпит на четирима свидетели, които ще установяват твърдените отговора факти и обстоятелства.
В публичното съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен представител, като поддържа иска.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат иска.
Заинтересованата страна ДСП-М., редовно призована, не се представлява, като е приложила разширен социален доклад по делото по реда на чл. 15, ал.6 от ЗЗДет.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2. от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
Разгледан по същество, искът следва да се уважи като основателен.
Съображенията на РС-М. са следните:
По делото са приети писмени доказателства, включително и социален доклад, изготвен по реда на чл. 15, ал.6 от ЗЗДет от ДСП-М., страните дадоха лични обяснения пред съда по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, допуснати са до разпит и са разпитани пред съда свидетелите: И. Й. Г./живущ на съпружески начала с ищцата/, Д. Т.Б./сестра на ищцата/, Ц. Р. К./живуща на съпружески начала с ответника/ и П. Л. Н.-без дела и родство. Следва да се отбележи, че всички свидетели, с изключение на св.П. Л. Н., са от кръга свидетели по чл. 172 от ГПК и съдът преценява техните показания с оглед на всички други данни по делото с оглед възможната тяхна заинтересованост.
По делото не се спори и видно от приложени на л. 5 и л.6 от делото Удостоверения за раждане, децата К. Т. К. и М. Т. К. са с родители/законни представители/ М.Т.Б. и Т.К.П..
Безспорно е по делото, че страните са живели във фактическо съжителство до средата на 2019 г. След раздялата им, детето М. останало да живее при майката, а К.-при бащата.
Касае се за определяне на родителски права, местоживеене, лични контакти с другия родител и месечна издръжка по отношение на две малолетни деца- на пет и на осем години.
Съдът служебно следи за съблюдаване на ,,най-добрия интерес на детето‘‘. Съгласно § 1, т.5 от ДР на ЗЗДет, ,,най-добър интерес на детето‘‘ е преценка на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Критериите за преценка от съда-относно родителските права и местоживеенето на детето, са заложени в чл. 59, ал.4 от СК и Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на ВС, със задължителна сила и ръководно начало за съдилищата. Обстоятелствата, които съдът съобразява, са: полът на детето, възрастта му, грижите и отношението на родителите към него, възпитателските и моралните качества на родителите, привързаността на детето към родителите, жилищно битовите и други материални условия на живот.
1.Пол на детето:
ВС поддържа: ,,Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и еднакво пригодна да отглежда децата от мъжки пол‘‘.
Двете деца са от женски пол, съответно по този обективен критерий майката е с приоритет.
2..Възраст на детето:
По този въпрос становището на ВС е: ,,Възрастта на децата е от значение, когато, наред с другите обстоятелства, детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст/пеленачета, в първите години/, децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето‘‘.
В настоящият случай се касае за две деца в ниска възраст- на пет и осем годинки, поради което по този критерий майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата.
3.Грижи и отношение на родителите към детето и желание на родителите, помощ от трети лица при отглеждането :
Според Върховния съд:,,Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се изпълни родителския дълг‘‘; ,,Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за тях‘‘.
В своите лични обяснения пред съда, дадени по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК и майката и бащата изразяват готовност и желание да полагат грижи и за двете деца и искат да им се предостави упражняването на родителските права върху тях.
По делото безспорно се установи, че грижите за малкото дете М. са поети от майката, при която детето живее от фактическата раздяла и към настоящия момент. Бащата Т., съгласно показанията на св. П. Л. Н., който е незаинтересован от изхода на делото свидетел и чиито показания съдът кредитира, ответникът е закупил за първия учебен ден на детето К. необходимите пособия-яке, чанта, тетрадки, бюро и др. Докато е живеело при него, за детето К. грижи е полагал основно бащата, като е задоволявал нуждите на детето и е полагал адекватни грижи за него. За първия учебен ден на К. майката също е закупила неща-според показанията на св. И. Г..
Според показанията на св. Д. Т.Б. и И. Г., майката добре се грижи и полага всички необходими грижи за двете деца-готви им, закупува им нужното, организира забавления за децата.
Съдът не кредитира показанията на св. Д. Т.Б. и И. Й. Г., като ги преценява съобразно чл. 172 от ГПК, тъй като тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото и на следващо място като нелогични и преекспонирани, в частта относно негативната им насока относно родителския капацитет на бащата: че след срещи с бащата детето К. се е връщало при майка си с въшки, че я сърби главата; че било без яке и с тънки дрехи през студено време, с мръсни дрехи; че имало черно под ноктите; че отказвал да даде лекарства на детето; че настройвал детето К. срещу майка му;
От свидетелските показания се установи, че и двете страни могат да разчитат на помощта на свои близки при отглеждането на децата- майката на своята баба, на сестра си-св.Д. Б.,както и на лицето, с което живее на семейни начала-И. Г.. Бащата, от друга страна, може да разчита на помощта на своите родители и на новата си приятелка Ц. К..
4. Възпитателски и морални качества на родителите:
По този въпрос ВС поддържа:,, Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата‘‘.
,,Моралният лик на родителя също така е от значение за приложението на чл. 29 от СК. Моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им‘‘.
По делото не се събраха доказателства относно отрицателни морални черти у който и да е от двамата родители. Съдът не кредитира показания на св. Д. Т.Б./ сестра на майката/ и ги цени по реда на чл. 172 от ГПК и тъй като същите не са подкрепени от други доказателства, в частта: че ответникът Т.К.П. е наричал ищцата,,курва‘‘ и ,,елитна проститутка‘‘, че я е биел и то пред децата.
И двамата родители притежават достатъчен родителски капацитет. По делото се установи, че и двамата родители са закупували за децата нужното им- храна, дрешки, пособия, като освен това проявяват емоционална близост с децата, водят ги на разходки и т.н. От свидетелските показания се установи, че бащата проявява афинитет и по-голяма привързаност към голямото дете К., отколкото към детето М., а относно майката-същата проявява еднаква привързаност, загриженост и желание да отглежда и двете деца.
Становището на ДСП-М. в социалния доклад е, че и двамата родители притежават необходимия капацитет и разполагат с нужните условия за отглеждане на децата.
5.Относно привързаността на децата към родителите:
ВС поддържа,, взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права‘‘.
По делото се установи и не се спори, че след фактическата раздяла между страните, детето М. не се е делило от майка си и е свикнало с нея. Свидетелката Ц. К.-с която бащата живее на семейни начала, посочва, че повече познава голямото дете К., което е живяло при тях, отколкото М.. От друга страна детето К., според свидетелските показания е показвала по-голяма привързаност към бащата, отколкото към майка си, но относимо единствено за периода, в който е живяла при него/до 06.07.2020 г./.
6. Жилищно-битови и други материални условия на живот:
ВС поддържа:,,Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността‘‘.
Видно е от приложени на л. 7 и л. 97 от делото удостоверения, че: месечните доходи на майката М.Т.Б. са в размер от над 1 100,00 лв. месечно, а на бащата-около 700,00 лева брутно месечно възнаграждение.
Видно е от приложен на л.26 от делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том VI, рег. № 8737, дело № 581 от 2014 г. от 01.10.2014 г. на Нотариус при съдебен район-М. В. Т., Т.К.П. разполага с построена в поземлен имот сграда с идентификатор 16239.501.225.1, представляваща жилищна сграда със застроена площ от 53 кв.м. на един етаж. Живее в жилището на жената, с която живее на семейни начала св. Ц. К.-апартамент, който се състои от: хол, кухня, детска стая, спалня, баня и тоалетна.
Майката разполага с жилище нейна собственост-апартамент, състоящ се от: кухня, спалня, хол, баня и тоалетна.
И в двете жилища за децата има нужните условия за тяхното отглеждане.
Съдът намира, че при почти равни други критерии, в случая водещи по делото следва да са първия и втория изложени по-горе критерий, а именно полът и възрастта на децата. Децата са от женски пол и в ниска възраст/под 10г./ и се нуждаят от непосредствени майчини грижи, които не могат да бъдат поети и заместени от тези на бащата или неговите близки. Освен това майката има известно предимство по отношение на по-високите доходи, които реализира от бащата и по-добри социално-битови условия за отглеждането на децата.
Водим от всичко гореизложено, съдът намира, че майката е по-пригодният да отглежда децата родител, поради което родителските права и местоживеенето на децата следва да бъдат определени в полза на майката М.Т.Б..
Следва да бъде определен режим на лични контакти на децата с бащата, при който да се осигури пълноценна възможност на бащата да общува с двете си малолетни деца, както и те с него, като съдът намира за оптимален следния режим: бащата да взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от 09:00 ч. в събота до 17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на майката.
Относно месечната издръжка:
Съгласно чл. 143, ал.1 от СК ,,всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето‘‘. Издръжката за едно дете се определя като съвкупност и при баланс между нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава. Съдът, съобразно с възрастта на децата и техните нужди/ храна, облекло, разходи за детска градина и училище, извънредни разходи/, намира, че за всяко от двете деца са нужни по 350,00 лв. месечна издръжка. Тъй като, видно от приложена на л. 7 от делото удостоверение на М.Т.Б. от работодателя й ,,К. за последната една година преди предявяване на иска, тя е реализирала средномесечни доходи над средното за страната/над 1 100,00 лв. брутен доход/ и децата живеят при нея, тя следва да поеме по-голямата част от разходите за издръжката на децата от тази глобална сума от 350,00 лв. за всяко дете/ 187,50 лв./. Осталата сума от 162,50 лв. следва да се поеме от бащата. Това е и минимално допустимия към момента размер на издръжката за едно дете, която съдът може да определи към настоящата 2021 г./1/4 от МРЗ от 650,00 лв./.
Съдът не приема становището на ищцовата страна, че не само месечната издръжка за детето М., но и тази за детето К. следва да се определи, считано от датата на завеждане на исковата молба/21.02.2020 г./. Издръжката за детето К. следва да се счита дължима от бащата от 06.07.2020 г.-датата на постановяването по реда на чл. 127, ал. 3 от СК от съда на определението за привременни мерки по делото, по силата на което е определено местоживеенето на двете деца при майката, а преди този момент К. е живяла при бащата.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК при този изход на делото, отвеникът П. следва да заплати на ищцата направените от нея деловодни разноски съгласно приложен списък в общ размер от 531,19 лв.- за държавна такса и адвокатски хонорар.
Бащата следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху присъдените издръжки по сметка на РС-М. в полза на бюджета на съдебната власт, определен от 4% от размера за тригодишните платежи на издръжките- в общ размер от 468,00 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2. от ГПК, вр. чл.127, ал.2., вр. чл. 143, вр. чл. 146 от СК
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца: К. Т. К., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг. и М. Т. К., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг. на тяхната майка майка- М.Т.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, като и определя местоживеенето на двете деца да е при майката на адрес: гр.М., ж.к.,,М.‘‘, б. в. е. а.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на бащата Т.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx с неговите малолетни деца- К. Т. К., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг. и М. Т. К., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг., както следва: бащата има право да взема децата при себе си от дома на майката-всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя, с преспиване, както и за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като след срещите да връща двете деца на определеното им местоживеене при майката.
ОСЪЖДА Т.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплаща за детето М. Т. К., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг., чрез неговата майка и законен представител М.Т.Б., ЕГН xxxxxxxxxx ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лв, дължима до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, считано от датата на завеждане на иска/21.02.2020г./, до настъпване на законоустановените причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Т.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплаща за детето К. Т. К., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг., чрез неговата майка и законен представител М.Т.Б., ЕГН xxxxxxxxxx ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лв, дължима до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, считано от датата 06.07.2020 г. до настъпване на законоустановените причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Т.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от общо 531,19 лв. деловодни разноски, реализирани за заплатен адвокатски хонорар и внесена държавна такса.
ОСЪЖДА Т.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-М. в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 468,00 лв. държавна такса върху присъдените издръжки, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 242, ал.1 от ГПК решението, в частта му относно присъдените издръжки, подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: