Р Е
Ш Е Н
И Е №431
Гр.Бургас, 08.05.2014г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаски
окръжен съд граждански
състав
На дванадесети
ноември през две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Окръжен
съдия : Боряна Димитрова
Секретар
Ани Цветанова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело №268 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по повод молбата на „Корал 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град Несебър и адрес на управление ул.”Крайбрежна ”№10, представлявано
от управителя К. П. А. против “Евроден ”ЕООД,
ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на управление ул.”Нептун”№10,
представлявано от управителя Я.Д.А. за обявяване неплатежоспособността на
ответника, определяне на 01.12.2008 година за нейна начална дата, откриване на
производство по несъстоятелност и изпълнение на всички действия по чл.630 от
Търговския закон. В случай, че не бъде констатиране неплатежоспособност, да бъде констатирана свръхзадълженост на
ответното дружество. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира
доказателства.
Ответникът
“Евроден ”ЕООД чрез процесуалния си представител
оспорва иска като счита ,че не са налице нито процесуалноправните, нито
материално правните условия за производство по несъстоятелност против
доверителя му. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
Бургаският
окръжен съд съобрази отправените доводи и искания, представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Ищецът
твърди, че ответникът има задължения към
него в общ размер от 779 000 лева и лихви до датата на завеждане на
производството в размер на 222 517 лв., произтичащи от четири договора за паричен заем, както
следва: 1. По първия, сключен на 01.07.2007г. за сумата от 300 000 лв. при
уговорена в договора годишна лихва в размер на 5%, с краен срок на връщане на
сумата две години от датата на сключване на договора. На 06.07.2007г. ищецът е
превел на ответника сумата от 150 000 лева по банков път, а на
07.08.2007г. – останалите 150 000 лв. ; 2. По втория договор, сключен на
01.09.2007г., сумата, която ищецът като заемодател е превел на ответника като
заемател отново е 300 000 лв. с договорена годишна лихва в размер на 5%.
Договорът е бил със срок 2 години от момена на сключване на договора. В
изпълнение, ищецът е превел на ответника сумата от 75 000 евро на
11.09.2007г., а на 16.10.2007г. е превел още 151 000 лв.; 3. Третият
договор за паричен заем е сключен на 01.12.2007г. за сумата от 150 000
лева, при договорена годишна лихва в размер на 5% и със срок на връщане- 1
година от момента на сключване на договора.; 4. Четвъртият договор е сключен на
01.07.2008г. за сумата от 51 000 лв. при договорена годишна лихва в размер
на 6%. Сумата е следвало да бъде върната след 1 година, считано от датата на
сключване на договора. Сумата е била преведена на ответника на 08.07.2008г.
От цялата
сума са погасени единствено 22 000 лв. по договора от 01.07.2007г.
Твърди се,
че ответното дружество е спряло плащанията към 01.12.2008г.- падежът на
задълженията по първия договор от 01.12.2007г.
Ищецът
твърди, че затрудненията на ответника са трайни и продължителни, а имуществото
му е недостатъчно да покрие задълженията, поради което продължаването на
дейността му поставяла в опасност интересите на всички кредитори.
По делото е
представен, от ответната страна, договор
за съвместна дейност, сключен на 27.12.2004г. между страните, с който те са
приели да обединят усилията си за изграждане на жилищна сграда в собствения
на„Евроден“ ЕООД недвижим имот по одобрените на негово име строителни книжа и
строително разрешение. Ищцовото дружество се е задължило да финансира и извърши
строителството. След изграждане на сградата и въвеждането й в експлоатация,
страните са се договорили, че двете фирми ще получат от реализираните продажби
инвестиции, които са направени за строежа, а останалата чиста печалба, след
спадане на дължимите данъци, ще се разпределят поравно между тях. Непродаденото
имущество ще бъде разделено също поравно, като
„Евроден“ ЕООД прехвърли в
съответната форма на „Корал“ ЕООД необходимата квадратура.
Ответната
страна твърди, че договорите за заем не са подписани от управителя, а ако се
приеме, че подписът под тях за заемател са автентични, да се вземе предвид, че те са фиктивни,
съставени единствено за целите на счетоводството. Сумите, които ищецът е превел
на ответника по договорите за заем, всъщност, са използвани за строителство и
за погасяване на банковия кредит на ответното дружество към ОББ. По делото е
представен договор за оборотен кредит от 07.06.2006г. между ОББ и „Евроден“ ООД
за сумата от 450 000 евро, чието предназначение е „довършителни строително
ремонтни работи и закупуване на оборудване за апартаменти за сезонно ползване в
гр.Несебър“.
Безспорно се
установява от извършената и приета по делото съдебно-графологическа експертиза,
че подписите от името на управителя на ответника – Я.Д.А. за „заемател“ в
четирите, цитирани по-горе, договори за заем, са изпълнени от него, като
признаци на филшификация не са установени.
По делото с
оглед отправените в тази насока искания е допусната и извършена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в приетото от съда
заключение е посочило, че размерът на задължението на ответника към ищеца към
датата на извършване на експертизата – 13.09.2013 година възлиза на 765 167,25
лева, от които 69 693 лв. договорна лихва и 289 664,47 лв. мораторна
лихва за периода 01.10.2009г. – 26.05.2013г.(датата на предявяване на молбата),
като в табличен вид е посочен точния начин, по който е формирано задължението,
включващо главница и лихва, а и самото изчисление. Във връзка с договореното
между страните, извършените СМР и закупените строителни материали „Корал 2000“
ЕООД е префактурирал на „Евроден“ЕООД 9
бр. данъчни фактури, описани в т.1.1. от заключението, с обща стойност
2 978 598,84 лв. с ДДС, които фактури са изплатени изцяло от
ответника на ищеца. Сумата за незавършеното строителство, записана в баланса на
ответника към 31.12.2012г. е в размер на 2 352 000 лв. и кореспондира
със сумата на зплатените 9 бр. данъчни фактури. Установена е от вещото лице
продажбата на 5 апартамента, осъществена от „Евроден“ ЕООД на обща стойност 801 554
лева. Не е установен броя на непродадените апартаменти, както и да има
осъществена прехвърлителна сделка на непродадените апартаменти от ответника на
ищеца, както са се договорили в договора за съвместна дейност. В отговора на
въпрос 21.1. вещото лице , след анализ на банковите сметки на ответника, е
констатирало плащанията по дати и суми от „Евроден“ ЕООД в полза на „Корал
2000“ ЕООД и ги е предложил в табличен вид.. Новопостроената сграда не е
снабдена с удостоверение за въвеждане в експлоатация, поради липса на средства за заплащане на
таксите за това. В баланса на ответното дружество към 31.12.2012г., „Евроден“
ЕООД има задължения в раздел Пасив 2 485 000 лв. В счетоводството на
ответното дружество са записани следните му задължения към кредитори: към
ищеца- 765 167,25 лв., към „Топстрой“ ЕООС- 146 687,25 лв., към „Тони
97“ ЕООД- 25 550 лв., към „Торус-1“ ЕООД- 119 299,62 лв., парични
средства на собственика- 211 921,99 лв. Ответното дружество няма
задължения към НАП, нито такива към НОИ, нито към работници и/или служители.
Основанието
за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на ответника е
невърнат заем, чиито размер ищецът твърди, че е 779 000лв и 222 517
лв. лихви. Погасена е една малка част от заема в размер на 22 000 лв. на
07.12.2007г. От този период нататък е натрупан процесния дълг и е спряно
неговото обслужване .
Вярно е, че
сделката между страните- договор за заем, не е между изброените търговски
сделки по чл.1, ал.2 ТЗ, но това изброяване не е изчерпателно. Доколкото и
двете страни по сделката са търговци, дадената на длъжника в заем сума е
осчетоводена и очевидно използвана в
търговската му дейност, сделката есвързана с упражняваната от страните по нея
търговска дейност и предвид разпоредбата на чл.286, ал.1 ТЗ следва да се
приеме, че тя е търговска. По делото се установява, видно от
съдебно-икономическата експертиза, че ответното дружество в обхвата на търговската
си дейност строи и продава недвижими имоти, като за конкретната жилищна сграда
за сезонно ползване начина на финансиране и построяване е уреден чрез договора
за съвместна дейност с ищцовото дружество, но ответникът си е заплатил
извършените СМР на процесния обект, безспорно установено чрез СИЕ като е
описано префактурирането на извършените СМР и закупените строителни материали
от „Корал 2000“ ЕООД на „Евроден“ ЕООД, в посочения по-горе размер, изплатени
изцяло от длъжника.Търговските взаимоотношения между страните са все по повод
строителството на сградата и продажба на апартаментите. Договорът няма срок и
тъй като се установява, че строителството все още се води незавършено, поради
липсата на съответните разрешения за експлоатация, чрез експертизата се
установява, че ответното дружество е заплатило на ищеца всичко вложени от него
материали и извършени СМР. Вещото лице е установило, че ответното дружество е спряло да работи и да
извършва нужните СМР на сградата към м.12.2010г., към който момент себестойността
на извършеното строителство, записана в баланса на дружеството е стигнала до
2 352 000 лв. и няма нови капиталовложения за 2011 и 2012г. До тогава
и през 2012г. обаче има движение на паричните потоци по сметките на длъжника. Вярно е, че заемодателят
не осъществява кредитна дейност по занятие, но може да се презюмира, че
взимайки заем, другата страна по сделката
го прави във връзка с осъществяваната от нея търговска дейност. Тази презумпция
не само, че не се оспорва от длъжника, нито се сочат доказателства за опровергаването й, но представените доказателства и от приетата СИЕ
експертиза става ясно, че
сумата е предоставяна във връзка с обезпечаване изграждането на жилищна сграда за сезонно
ползване с цел продажба.
Вещото лице
е установило, че дружеството кумулира трайна загуба от 2006г. до 2012г. Общият
размер на задълженията на ответника към кредиторите му е 1 268 626,11 лв. Стойностите на
коефициентите за финансов анализ характеризират непрекъснатото влошаване на
имущественото и финансовото състояние на ответното дружество за периода от 20006
до 2012 година. Коефициентите за обща ликвидност, бърза ликвидност и абсолютна
ликвидност са изчислени от експерта на 0.82, съответно на 0.82 и 0.025 Коефициентите за финансова автономонсто и
задлъжнялост са съответно -0,129 и –
7,77. Дружеството е преминало от 3-та
към 2-ра и накрая в 1 степен-степента на ниска капиталова структура,
т.е. в силна финансова зависимост от кредиторите. Стойностите, които вещото
лице е дало, посочени по-горе, са под изискуемия норматив. Ответното дружество
е в тежко икономическо състояние, затрудненията му не са временни и той не
притежава достатъчно активи за погасяване на задълженията му към кредиторите
си. Вещото лице е посочило и обосновало по-високите коефициенти за обща бърза
ликвидност за 2006г., но и към този период коефициантите на задлъжнялост имат
отрицателни стойности, както и за финансовата автономия с отрицателно изражение
-0,129 , т.е. под общоприетия норматив (посочен от вещото лице) над 1 , което
означава, че дружеството няма финансова автономия, изцяло е зависимо от
кредиторите. Съотношението между активи и пасиви на търговското предприятие на
ответника в баланса – към 31.12.2007 година показва, че в стойностно изражение
имуществото му не е достатъчно да удовлетвори изцяло изискуемите към него
вземания. Коефициентите за ликвидност са под нормалните величини за показателя,
предприятието няма възможност да изплаща текущите си задължения с наличните
краткотрайни материални актови .В балансите на ответинка за 2008, 2010, 2011 и
2012г. в „пасив“ има записани задължения към доставчици и клиенти, както и др.
задължения до 1 година. Общо пасивите са 2 555 000 лв. Общо активите
са 2 485 000 лв, от които краткотрайните активи, според, баланса
са незавършеното производство- 2352000 лв., вземания от клиенти- 2000 лв.,
касови наличности 54 000 лв и във валута- 16 000. Вещото лице е
установило, че наличните свободни парични средства по банковите сметки и
касовите наличности на „Евроден“ ЕООД по баланс към 31.12.2012г. са в размер на
70 000 лв.(54 000 +16 000) и не могат да удовлетворят
задълженията към кредиторите в общ размер от 2 856 000 лв. При
продажба на сградата могат да бъдат погасени. Вещото лице е установило също, че
дружеството е спрябо да работи към м.12.2010г. Нее установено извършването на
разпоредителни сделки с дълготрайни или краткотрайни активи на дружеството, за
прихващане на вземане от кредитора към длъжника. Още към 31.12.2007г.
стойността на незавършеното производство спрямо стойността на записаните
възникнали задължения е в съотношение 0,92% към 100%. По оборотния кредит на
длъжника към ОББ, са погасени всчики задължения. Трайно е състоянието на
неплатежоспособност още от 31.12.2007г. при предложените от вещото лице
показатели.
При
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не
следва да се обсъждат възражения и доводи за неизпълнен договор, виновно или
невиновно неизпълнение и т.н.Релевантно за спора е само съществуването на
парично задължение по търговска сделка, обуславящо качеството „кредитор“ на
молителя в контекста на преценката на общото икономическо състояние на длъжника
чрез съпоставяне на имуществото му-актива с размера на задълженията-пасива.
От м.декември
2007г. нататък е натрупан процесния дълг и е спряно неговото обслужване.
Съобразно
разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, т.е. при наличието на трите предвидени в цитираната
правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на
неплатежоспособност.
Съдът
намира, че в конкретния случай от представените и събрани по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че отношенията между ищеца и
ответника се основават на търговска сделка, като ищецът безспорно има
качеството на „кредитор“ спрямо ответника. В изпълнение на тези договори,
ответникът е извършил частични плащания в размер на 22 000 лв. на
07.12.2007г. и в размер на 10 000 лв. към м.09.2009г., както е видно от
СИЕ и е останал задължен със сумата от 765 167,25 лв., от които договорна
лихва 69 693 лв. Последният е задължен и със сумата от 289 664,47 лева, представляваща лихви за
забава върху просрочените главници по договорите от 01.10.2009г. до
26.05.2013г.
При това положение,
след като по делото е безспорно установено наличието на задължение на ответника
в общ размер на 765 167,25 лева, произтичащо от търговска сделка, то
налице е и едно от изискванията на материалноправните предпоставки за откриване
производството по несъстоятелността, визирани в разпоредбата на чл.608 ал.1 от
Търговския закон. Изискването за установяване на вземането във фазата за
разглеждане на молбата за откриване производството по несъстоятелност задължава
установяване на правопораждащия юридически факт на задължението. Член 608 ал.1
от закона свързва неплатежоспособността като материалноправна предпоставка за
откриване производството по несъстоятелност само с две категории парични
задължения: произтичащи от търговска сделка или публичноправни задължения към
държавата на общините. За задължения, произтичащи от търговска сделка, трябва
да се докаже самата сделка, както и че тя е търговска за длъжника, което именно
е установено в настоящото производство.
Спирането на
плащанията, каквото е налице в конкретния случай, предполага изпадане на
длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима презумпция, установена
в полза на кредитора – последният трябва да докаже факта на последните
плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на
плащанията. Неплатежоспособността е такова състояние на длъжника, при което той
е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по търговска сделка и тя
не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има
имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да
е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да
погасява паричния си дълг по търговска сделка. Именно това състояние на
неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е
факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност.
С оглед на
така изложеното, по силата на презумпцията по чл.608 от Търговския закон следва
извода, че ответното еднолично дружество с ограничена отговорност е в състояние
на неплатежоспособност. Съдът намира, че ответникът, върху който лежи тежестта
за доказване, не е оборил посочената по-горе презумпция. Безспорно, ответникът не е изпълнил договорите за заем в
погасителните срокове, като е извършил само две частични плащания- през
м.декември 2007 и през м.септември 2009г.
в общ размер от 32 000 лв., при условия в договорите, предвиждащи
плащане в срок една година от сключване на договорите- съответно това е
следвало да се случи през 2008 и 2009г. Вещото лице изрично е посочило, че
липсва каквато и да е информация за финансовия резултат за 2009 година, а за
предхождащите двеи години и последващите няколко до 2013г. , той бележи
тенденция на намаление, като от 2006г до 2012г. дружеството винаги има
отрицателен финансов резултат. Коефициентите за бърза, обща и абсолютна
ликвидност са под единица, а за стабилно предприятие може да се говори тогава,
когато този на общата ликвидност е от 1 нагоре или в конкретния случай те са
под нормалните величини, което означава, че предприятието няма възможност да
изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Освен това, още
към 31.12.2006 година показателят на финансова автономност е – 0,005. Липсва
конкретна информация както за обслужването на непрекъснато растящите задължения
към съконтрахенти, просрочието им, евентуалните лихви за забава, с изключение
на установените от вещото лице, така и за вземанията и в частност основанието
за тяхното възникване, а най-вече за степента на тяхната събираемост и
обезпеченост. При анализа на така изложеното, следва единствения извод, че
финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът, не е в
състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично
задължение по търговска сделка. В този смисъл съдът намира, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
ответника- ЕООД.
Действително,
възможно е при наличието на тези кумулативно дадени материалноправни
предпоставки, молбата по чл.625 от Търговския закон да не бъде уважена, но само
когато е налице една от двете алтернативно дадени хипотези по чл.631 от
Търговския закон - когато съдът установи, че затрудненията на длъжника са
временни или, че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Съдът намира, че по
делото длъжникът не е доказал предпоставките на този текст, като в тази връзка
следва да се отбележи следното:
На първо
място самата продължителност на времето, през което той е спрял плащането,
изключва спирането на същото да е резултат от временно затруднение на длъжника,
по смисъла на цитираната правна норма. Последното плащане и то минимално
предвид размера на задължението е направено през м.09.2009 година, което е
прието от кредитора, но според съда не тази дата следва да бъде определена за
началната дата на неплатежоспособността. Като се съобрази падежа задълженията
на ответника към ищеца, съдът намира, че за начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме 07.12.2007 година. Тази дата следва да
се приеме за дата на спиране на плащанията по следните съображения:
Състоянието
на неплатежоспособност е обективно спиране на плащанията. Неплатежоспособността
не е просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за
определено състояние на длъжника - търговец. Към началната дата на
неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице
общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на
неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата. Освен това, не е необходимо нейната
начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени
правни действия. В случая, при съпоставката на извършените частични в минимален
размер плащания от страна на ответното дружество към ищеца - негов кредитор с
размера на вземанията, които последния има към него, то безспорно следва да се
приеме посочената по-горе дата 07.12.2007 година за началната дата на
неплатежоспособността. Датите на следващото частично плащание, при това само
към един кредитор, не дават обективна представа за действителния момент, в
който са били спрени плащанията, а оттам и основание да се изтегли
неплатежоспособността към момент, по-близък до датата на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност. Плащанията са нередовни, през не
малък период от време, размерите им са в крайна степен незначителни и сочат на
трайна фактическа невъзможност да се погасят задълженията на ответника. Освен
това, финансовият резултат е трайно отрицателен от 2006г. насам. При
съобразяване на тези обстоятелства и заключението на вещото лице, съдът намира,
че състоянието на имуществото на ответника изключва възможността затрудненията
му да са временни. Показател за временен характер на затрудненията е само
съотношението между паричните задължения и очакваните парични вземания на
длъжника. От заклъчението на вещото лице
е видно, че отевтникът има някакви приходи от дейността си, но те са крайно
недостатъчни за покриване на установения размер , дори накраткосрочните
задължения. Няма данни длъжникът да е предприел събиране на някакви свои
вземания и не е ясно дали са събираеми и в какъв размер. Предвид изложеното,
съдът приема, че затрудненията на длъжника не са временни.
Втората
хипотеза на разглежданата норма изисква достатъчно имущество у длъжника за
покриване на задълженията му и при условие на кумулативност - преценката на
съда за липса на опасност за интересите на кредиторите. Съдът счита, че и
предпоставките на същата не са налице в конкретния случай. Какво е финансовото
състояние на ответника от 2006 до 2012г. бе посочено по-горе. Освен това,
вещото лице е констатирало, че ответникът има задължения и към други кредитори
и същевременно, по делото няма ангажирани доказателства дали и как ответникът е
обслужвал тези си задължения. В тази връзка следва да се отбележи, че
независимо от това, че производството по несъстоятелност е провокирано от
молбата само на един кредитор, то е предназначено да удовлетвори интересите на
всички кредитори, поради което и възможността за плащане следва да бъде
преценена с оглед възможността за погасяване на задълженията към всички тях.
При това тази възможност следва да бъде преценява с оглед единствено стойността
на краткосрочните активи, а не с цялото имущество, т.е. за да не бъдат
поставени в опасност интересите на кредиторите, имуществото, с което могат да
се погасят задълженията, трябва да бъде извън дълготрайните активи на
предприятието - длъжник /към разпродажба на тези активи ще се стигне само в
производството по несъстоятелност/. При това положение, съдът намира, че
ответникът не е установил, че разполага с имущество, достатъчно да погаси
задълженията му и в този смисъл безспорно съществува опасност за интересите на
кредиторите му.
Освен изцяло
погасено задължение към ОББ и частично към ищеца, няма данни ответникът да е
погасявал задължения към други свои кредитори след 2007г. Очевидно е, както с
оглед размера на задълженията му, така и размер ана краткосрочните активи и
обсъдените показатели относно финансовото състояние на ответника, че
дружеството не е в състояние да изплати свои изискуеми парични задължения,
произтичащи то търговски сделки, каквито са посочените в списъка на кредиторите
в заключението на вещото лице, съотв. включени от самия длъжник в съставените
от него счетоводни баланси.
При
съобразяване на събраните по делото доказателства и всичко изложено по-горе,
съдът намира, че следва да постанови решение, с което след като обяви
неплатежоспособността на ответника, определи началната и дата, да обяви
длъжника в несъстоятелност. При това
положение, не следва да се произнася по
евентуалното искане- поради свръхзадълженост.
От събраните
по делото доказателства обаче и предвид заявеното от вещото лице, съдът счита,
че не може да се направи обоснован и категоричен извод, че продължаване
дейността на предприятието би увредило масата на несъстоятелността. Видно от
изнесените от вещото лице движение на паричните потоци, ответникът продължава да осъществява
търговска дейност, да реализира макар и минимални и недостатъчни за покриване
на задълженията му приходи. Целта на производството по несъстоятелност е
предоставянето на възможност на длъжника, продължавайки дейността си, да успее
да се разплати със своите кредитори и съответно, ако са налице съответните
предпоставки, да оздрави предприятието си, израз на която идея на законодателя
са установените две фази в производството по несъстоятелност и предвидените
възможности за приемане на оздравителен план, респ. за сключване на
извънсъдебно споразумение по чл.740 ТЗ. Няма пречка, в хода на откритото
производство по несъстоятелност, ако се установи, че продължаването на
дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, да се приложи
хипотезата на чл.630 , ал.2 ТЗ в предвидения в нея срок.
Изложените
мотиви, дават основание на съда да уважи и искането на ищеца за допускане на
обезпечение на основание чл.630, ал.1, т.4 ТЗ и наложи възбрана върху
предложеното от ищеца, собствено на ответника, имущество.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се назначи временен синдик на основание
чл.630, ал.1, т.3 Т3. За такъв съдът
назначава Александър Георгиев К.динов, включен в списъка на синдиците към МП,
отговарящ на изискванията за заемане на длъжността и е изразил писмено съгласие
за назначаването му за временен синдик на дружеството, както и образец от подписа му , нотариално заверен. На
основание чл.623 ТЗ името, телефонът и адреса на назначения временен синдик
следва да се впишат в ТР. Следва да му бъде определено и възнаграждение за
сметка на длъжника и масата на
несъстоятелността, което съдът определя на 800 лв. месечно.
На основание
чл.630, ал.1, т.5 вр. чл.668 и чл.672 ТЗ, определя за дата на първото събрание
на кредиторите 27.06.2014г.- 10.00ч. – зала №3, ет.2 на Окръжен съд- Бургас със
съответния дневен ред.
Предвид
изложеното, на основание чл.630 ал.1 вр. чл.608 от Търговския закон, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на “ “Евроден ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър
и адрес на управление ул.”Нептун”№10, представлявано от управителя Я.Д.А. .
ОПРЕДЕЛЯ 07.12.2007
година за нейна начална дата.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на “Евроден ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Несебър и адрес на управление ул.”Нептун”№10, представлявано от управителя
Я.Д.А.
ОТХВЪРЛЯ
искането на кредитора„Корал 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на
управление ул.”Крайбрежна ”№10, представлявано от управителя К. П. А. за обявяване на “Евроден ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и
адрес на управление ул.”Нептун”№10, представлявано от управителя Я.Д.А. в несъстоятелност и прекратяване на дейността му едновременно с
настоящото решение за откриване на производство по несъстоятелност.
ДОПУСКА
обезпечение чрез налагане на ВЪЗБРАНА върху право на строеж, собственост на Я.Д.А.,
съгласно нотариален акт №191, том Х, рег.6254, дело №1867/2004г., върху 1530 кв.м. от Държавен горски фонд, в
отдел“ 562, подотдел 7“ в района на Държавна дивечовъдна станция гр.Несебър,
м.“Кокалу“, поземлен имот с идентификатор 51 500.204.144, за изграждане на
жилищна сграда за сезонно ползване блок А, с Разрешение за строеж№ 319/27.12.2004г.,
с идентификатор 51500.204.144.1 и жилищна сграда за сезонно ползване блок Б, с
Разрешение за строеж№ 320/27.12.2004г., с идентификатор 51 500.204.144.2.
Да се издаде обезпечителна заповед.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик А. Г. К. от гр.Сл, ж.к.“Лл“, бл.**, вх.*, ет.**, ап.**, моб.
тел. *********, с текущо месечно възнаграждение в размер на 800 (осемстотин)
лева.
ОПРЕДЕЛЯ за
дата на встъпване на временния синдик 30.05.2014г.
СВИКВА Първо
събрание на кредиторите на 27.06.2014г.- 10.00ч. – зала №3, ет.2 на Окръжен
съд- Бургас, при следния дневен ред:
1. Изслушване доклада на временния
синдик по чл.688, т.3 ТЗ
2. Избор на постоянен синдик и
определяне на възнаграждението му
3. Избор на Комитет на кредиторите
ЗАДЪЛЖАВА временния синдик в 14-дневен
срок от постановяване на решението да изготви: 1. Списък на кредиторите по
данни от търговските книги на длъжника с размер на техните вземания; 2. Заверено
извлечение от търговските книги; 3. Писмен доклад за причините за
неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите мерки за неговото
запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието, които списъци и
доклад да представи в съда на разположение на кредиторите.
ЗАДЪЛЖАВА управителя на “ “Евроден
”ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на управление ул.”Нептун”№10
в 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност да
предостави на съда и на синдика: 1. Необходимата информация във връзка с
дейността на предприятието и имуществото му; 2. Списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които
надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността; 3. списък на извършените плащания от длъжника на
свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на
неплатежоспособността; 4. нотариално заверена декларация, в която посочва
отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците
си , както и всякаква друга информация относно състоянието на имуществото и
търговската си дейност в 7-дневен срок от датата на писменото им поискване.
УКАЗВА на длъжника, че при виновно
неизпълнение на задълженията му по чл.640, ал.1 от ТЗ, ще му бъде наложена
глоба от 500 до 1000 лв., а при неизпълнение на задълженията по чл.640, ал. 2 ТЗ- в размер от 1000 до 5000 лв.
Настоящото решение
подлежи на незабавно изпълнение.
Настоящото решение да
се впише в търговския регистър,воден от
Агенция по вписвания,по партидата на дружеството,за което да й
се изпрати заверен препис от него
за изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: