Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 13.12.2018 година

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                         мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА                                                                    

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №4060 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.196 – чл. 211 от ГПК /отм./.

         Със съдебно решение №7192/26.05.2016г., постановено по гр.дело №44551/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, е осъдена Р.Л.И. да заплати на М.Л.М. на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата от 3333.33 лв., представляваща припадащата се част от стойността на добита дървесина от съсобствени имоти през 2010г. и 2011г. по шест разрешителни за ползване на дървесина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 28.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането. Със съдебното решение е осъдена Р.Л.И. да заплати на З.К.Ч. на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата от 6667.67 лв., представляваща припадащата се част от стойността на добита дървесина от съсобствени имоти през 2010г. и 2011г. по шест разрешителни за ползване на дървесина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 28.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането. Със съдебното решение е осъдена Р.Л.И. да заплати на М.Л.М. и З.К.Ч. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 600.00 лв., сторени разноски. Със съдебното решение е осъдена Р.Л.И. да заплати на адв.М.Г., на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА сумата от 830.00 лв., адвокатско възнаграждение. 

Постъпила е въззивна жалба от Р.Л.И., с която се обжалва изцяло съдебно решение №7192/26.05.2016г., постановено по гр.дело №44551/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, като са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен при неправилна правна квалификация и в противоречие на закона и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд при уважаване на исковите претенции с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС не е отчел факта, че в производството по делото е останал недоказан факта, че ответницата е ползвала еднолично съсобствените между страните недвижими имоти и е пречила на ищците да получават добиви от съсобствените имоти, съобразно притежаваните от тях идеални части от правото на собственост. Оспорват се констатациите на вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза като се твърди, че неправилно съдът е приел, че дължимото от ответницата обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени на отсечените количества дървесина, което е довело до неоснователно обогатяване на ищците. Твърди се, че в случая относимо доказателство за получените от ответницата суми от продажбата на извършената сеч през процесния период са представени 2 броя граждански договори за продажба на дървесна маса, сключени между ответницата и трето неучастващо по делото лице, които съдът не е взел предвид при изчисляване на дължимото от ответницата обезщетение. Излага се още, че обжалваното решение е неправилно и в частта на присъдените на основание чл.38, ал.2 от ЗА разноски в полза на процесуален представител на ищците. Поддържа се, че СРС е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на адв.М.Г., без да са представени надлежни доказателства за наличието на предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА.  По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

         Въззиваемите страни - М.Л.М. и З.К.Ч., депозират писмен отговор, в който вземат становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са твърдения, че първоинстанционният съд правилно е преценил релевантните за спора факти и обстоятелства и след съвкупен анализ на събраните доказателства е обосновал правилен краен извод, че са доказани всички предпоставки за уважаване на исковите претенции с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС. Поддържа се, че правилно и в съответствие с трайно установената съдебна практика СРС е определил дължимото на ищците обезщетение като се е съобразил с пазарната стойност на отсечената дървесина към момента на извършване на сечта като е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Процесуален представител адв.М.Г. заявява претенция за разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА, като твърди, че представлява безвъзмездно въззиваемите поради тяхната материална затрудненост и невъзможност да заплатят дължимото адвокатско възнаграждение, както и поради факта, че са нейни близки. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивницата разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от М.Л.М. и З.К.Ч. срещу Р.Л.И. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

  Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от М.Л.М. и З.К.Ч. срещу Р.Л.И. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, които съдът счита за неоснователни, следва да се добави и следното:

Неоснователен е доводът, че съдът е дал неправилна правна квалификация на предявените искове. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищците твърдения и с оглед на заявеното с петитума на исковата молба искане. В случай исковите претенции се основават на твърденията, че единствено ответницата като съсобственик на процесните недвижими вещи е получила ползи от тях, представляващи реализирани доходи от извършени продажби на 242 куб.м. дървесина от сеч за исковия период, поради което дължи припадащата се част от получените от нея добиви на другите съсобственици. При така наведените твърдения правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, която норма постановява, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си /съответстваща на неговия дял в съсобствеността/. Ползите от общата вещ могат да бъдат най-различни - плодове, прираст от добитък, наем и др..

 За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл.30, ал.3 от ЗС, е необходимо да се установи, че: 1/ вещта е съсобствена /респективно какъв е делът на ищците в съсобствеността/; 2/ че някой от съсобствениците /в частност ответницата/ е извличала полза, събирайки някакви доходи от тази вещ изцяло или над неговите права, както и какъв е техния размер и 3/ че този съсобственик не е издължил съответния дял от тях на останалите съобственици. Установяването на тези правопораждащи факти е било в тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване - чл.154, ал.1 ГПК. В случая по делото са доказани посочените кумулативни предпоставки, обуславящи основателността на заявените искови претенции. В процесната хипотеза между страните не се спори, че са съсобственици по отношение на придобити от общ наследодател недвижими имоти, възстановени с Решение №31/Л/Р от 29.08.200г.на ПК-Кюстендил по реда на ЗВСГЗГФ, представляващи гори и земи от горския фонд в землището на с.Ломница, община Кюстендил, като правата им на съсобственост са както следва: за въззиваемата - З.К.Ч. - 1/2 ид.ч. от правото на собственост; за въззиваемата М.Л.М. - 1/4 ид.ч. от правото на собственост; и за въззивницата - Р.Л.И. - 1/4 ид.ч. от правото на собственост. На следващо място въззивният съд намира, че от съвкупния анализ на събраните доказателства се налага извода, че въззивницата е реализирала добиви от съсобствените имоти. Неоснователен се явява поддържания във въззивната жалба довод, че след като по делото липсват ангажирани доказателства, че ответницата е ползвала еднолично съсобствените между страните недвижими имоти, както и че е пречила на ищците да получават добиви от съсобствените имоти, поради което исковите претенции са недоказани. В хипотезата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени, без да е отправено писмено поискване за това. Следователно в случая единствен релевантен факт е установеното по категоричен начин, че въззивницата е реализирала добиви от съсобствената вещ, при което в полза на другите съсобственици - ищци по делото, е възникнало право да претендират съответно припадащата се част от добивите на вещта. Размерът на вземането по  чл.30, ал.3 от ЗС за всяка от ищците, правилно е бил определен от СРС на база констатациите на експерта в приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, в което е изчислена общата стойност на дървесината по пазарни цени при отчитане на вида на дървесината и годината на добив от същата. Въззивният съд счита, че оценката на ползите, от които е бил лишен неползващия съсобственик следва да бъде осреднена, като се съобрази съответната пазарна стойност. Направените възражения във въззивната жалба относно изчисленията на съдебния експерт за общата стойност на отчуждената дървесина, обективирани в приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, са общи и не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги счита неоснователни. На следващо място не може да бъде споделен доводът на въззивницата, че размерът на дължимото от нея обезщетение следва да се определи съобразно получени от нея приходи от продажбата на дървесина, на основание сключени два граждански договора с трето неучастващо по делото лице. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни аргументи в тази насока, които въззивният съд напълно споделя и доколкото във въззивната жалба няма наведени други съображения извън тези, които са изложени и поддържани пред първата инстанция, препраща към мотивите на СРС, без да излага собствени такива.

С оглед на така изложените правни аргументи въззивният съд счита, по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.30, ал.3 от ЗС и предявените искове се явява основателни и доказани и като такива правилно са били уважени.  Първоинстанционното съдебно решение, в т.ч. и в частта за разноските като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция заявената от въззиваемите страни претенция за присъждане на разноски се явява основателна. В случая претендираните разноски са по реда на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА и искането се явява основателно. По делото пред СРС е приложен договор за правна защита и съдействие от 28.07.2015г., сключен между ищците и адв.М.Г., в който е постигнато съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителите размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В случая така изложените предпоставки са налице, предвид на което въззивника-ответник следва да бъде осъден да заплати на адв.М.Г. на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и т.3 от ЗА сумата от 830.00 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемите-ищци във въззивното производство, определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №7192/26.05.2016г., постановено по гр.дело №44551/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав.

ОСЪЖДА Р.Л.И., с ЕГН **********, с адрес за връчване на книжа: гр.Кюстендил, ул.”*********/чрез адв.Св.И./; да заплати на адв.М. С.Г., САК, с ЕГН **********, с адрес: ***;  на правно основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и т.3 от ЗА сумата от 830.00 лв. /осемстотин и тридесет лева/, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемите страни - ищци, пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ : 1./

 

 

                                                       2./