Решение по дело №474/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е № 260216

Град Несебър, 12.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

с участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 474/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.55 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът “С.” ЕООД – Г., регистрирано съгласно законите на Г. с идентификационен код ......, представлявано от управителя А.П., твърди в исковата молба, че Р.Т.К. е бил управител на “С.” ЕООД – Г. до 23.08.2018г., когато е бил освободен, а решението на Съвета на директорите е било вписано в Грузинския регистър на 08.08.2018г., както и че преди това между „С.“ ЕООД – Г. и ответника 1” ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Х.Г., са били сключвани фиктивни сделки, макар превозът на товарите на “С.” ЕООД – Г. да се е извършвал от превозвача “1” ЕООД. През периода от 01.01.2014г. до 30.10.2017г. “1” ЕООД е издавал фактури на обща стойност 112 314,60 евро, а задълженото лице по тях “С.” ЕООД – Г. е заплатил 108 664,60 евро, от които 88 924,44 евро са платени по банков път, а 19 740,16 евро са платени в брой през периода от 01.03.2015г. до 15.12.2017г., по който начин неплатеният остатък е в размер на 3 665,60 евро. На 02.12.2016г. е подписано тристранно споразумение между “1” ЕООД, “С.” ЕООД – Г. и “С.” АД, с което е било договорено задължението на “1” ЕООД към “С.” АД по търговска сделка в размер на 11 699,18 евро по фактура № 606/02.12.2016г. да се приспадне от задължението на “С.” ЕООД – Г. към “1” ЕООД. По този начин се е получила надплатена сума в размер на 8 033,58 евро, равняващи се на 15 712,30 лева. Отделно от това “С.” ЕООД – Г. оспорва претенцията на превозвача “1” ЕООД по девет броя фактури на обща стойност 7 750 евро, равняващи се на 15 157,68 лева, както следва: 1) по фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 2) по фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 3) по фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 4) по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, 5) по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, 6) по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, 7) по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, 8) по фактура № ********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро, 9) по фактура № ********** / 29.09.2016г. на стойност 300 евро. Твърди се, че “1” ЕООД не е предоставил, съответно “С.” ЕООД – Г. не е получил, описаните в тези фактури услуги, но сумите по фактурите са били платени на “1” ЕООД. Ищецът претендира отвеникът да бъде осъден да му заплати следните суми: сумата в размер на 15 712,31 лева, равняващи се на 8 033,58 евро, представляваща недължимо платена сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г., както и мораторна лихва в размер на 1 925 лева за периода от 10.01.2018г. до 26.03.2019г., сумата в размер на 15 157,68 лева, равняващи се на 7 750 евро, представляваща общата стойност на девет броя фактури: фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, фактура № ********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро, фактура № ********** / 29.09.2016г. на стойност 300 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г., както и мораторна лихва в размер на 1 856 лева за периода от 10.01.2018г. до 26.03.2019г. Претендира се разноски.

В отговора на исковата молба ответникът “1” ЕООД заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Признава, че е издал фактури на стойност 112 314,60 евро, както и че длъжникът по тях “С.” ЕООД – Г. е заплатил 108 649 евро по тях, като посочва, че с двустранно споразумение от 15.01.2018г., подписано между страните, е признат остатъкът от задължението в размер на 3 665,60 евро по тях. Оспорва и истинността на представеното от ищеца тристранно споразумение за дължима дума от 22 881,60 лева по фактура № 606/02.12.2016г. с твърдението, че никога представител на ответното дружество не е подписвал такова споразумение, а такава фактура не е заведена в счетоводството му, като задължението по него не е включено в двустранното споразумение от 15.01.2018г. Отвеникът твърди също, че е изпълнил задължението си като е извършил транспортните услуги по деветте фактури, по които ищецът претендира възстановяване на сумите по тях. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а ищецът да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба е инкорпориран насрещен иск за сумата в размер на 3 665,60 евро, която сума ответникът по делото моли ищецът да бъде осъден да му заплати.

В отговора на насрещния иск, подаден от ищеца – ответника по този иск, се подчертава, че не е ясно по кои конкретни фактури претендира сумата, включително и не е посочил дали по тях е извършвано частично плащане. Намира този иск за неоснователен и недоказан като препраща към доводите в исковата молба.

Насрещният иск е приет за съвместно разглеждане в процеса с определение от 12.02.2020г., постановено по делото.

Ищецът се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който моли за уважаване на предявения иск. Поддържа, включително и с отделни писмени становища, така и в предствените писмени бележки, че страните по делото са били обвързани с търговски сделки през периода от 01.01.2014г. до 30.10.2017г. с предмет превоз на стоки, собственост на “С.” – Г., от България до Г. и обратно. “1” ЕООД имал качеството на спедитор и е организирал извършването на траспорта чрез “С.” ООД, като митническото освобождаване на превозваните стоки се е извършвало от “С.”. Намира за доказано, че услугите, изразяващи се в товарно-разтоварителни работи и транспортни услуги, по шест от издадените от ответника фактури на обща стойност 5 200 евро, не са доставени от ответника, като стоките не са достигнали до получателя “С.” АД, съответно до трети лица, на които това дружество ги е препродало, и до които ответното дружество е следвало да ги достави като ги транспортира. На това основание на ответника не се дължи плащане по издадените от него фактури №№ ********** / 04.07.2016г., ********** / 04.07.2016г., ********** / 04.07.2016г., ********** / 10.08.2016г., ********** / 04.07.2016г. и ********** / 29.09.2016г. Потвърждава признанието, че по три от издадените фактури №№ ********** / 23.05.2016г. – на стойност 850 евро, ********** / 23.05.2016г. – на стойност 850 евро, и ********** / 23.05.2016г. – на стойност 850 евро, описаните в тях стоки, са били транспортирани от ответника и доставени на крайния получател. В резултат на това се оказва, че надплатените от “С.” – Г. към “1” ЕООД суми са в размер на 1 570 евро. Със сключването на тристранното споразумение от 02.12.2016г., по силата на което е уговорено “1” ЕООД да получи стока вместо плащане, е приспаднато задължението на “С.” – Г. към “1” ЕООД в размер на 11 699,18 евро. Така след като “С.” – Г. е заплатило на “1” ЕООД суми по фактури в размер на 108 684,62 евро и е приспаднато задължението му по фактура № 606 /02.12.2016г. към “1” ЕООД, при условие, че издадените от ответното дружество фактури са на обща стойност 112 314,60 евро, се получава разлика в размер на 8 069 евро, която му е надплатена от ищеца. Счита насрещният иск за неоснователен и недоказан и като такъв да бъде отхвърлен. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 5 200 евро (левова равностойност на 10 170,31 лева), включваща стойността на фактури №№ ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, ********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро, ********** / 29.09.2016г.на стойност 300 евро; сумата в размер на 1 245,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.01.2018г. до 26.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска; сумата в размер на 8 069 евро (левова равностойност 15 781,59 лева) – недължимо платена сума по фактури, сумата в размер на 1 924,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.01.2018г. до 26.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощени адвокати, които заявяват, че поддържат насрещния иск, като го намират за основателен и доказан, и оспорват исковете на ищеца. За доказани намират и обстоятелствата, че “1” ЕООД е извършило транспортирането на стоките, описани във фактурите, по които ищецът твърди, че не дължи плащане поради неизпълнение на задължението на превозвача да транспортира стоките и да ги предаде на крайния получател. Претенции в тази насока не са отправяни от “Ситиконстракшън” АД, който е получател на стоката, представляваща 105 076 тона арматурна стомана на стойност 47 074,72 евро, и което дружество е едноличен собственик на капитала на “С.” - Г.. Представител на “1” ЕООД не е участвал при сключването на тристранното споразумение, което намират за неистински документ. Представят писмени бележки, в които молят за отхвърляне на предявените от ищеца искове.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени пооделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

През 2016г. “С.” – Г. и “1” ЕООД са били обвързани от търговски сделки във връзка с превоз на стоки (стоманени пръти – арматура за бетон, и арматура на пръти), доставяни от “С.” – Г. (изпращач) до България. “1” ЕООД от своя страна е натоварил да извърши превоза и доставката на стоките до съответния получател, посочен в международната товарителница (ЧМР), “С.” ООД.

1) На 12.05.2016г. от Г. са натоварени 23 678 кг. ГВ Стоманени пръти – арматура за бетон, на стойност 11 247,05 евро, предназначени за “И.Г.” ООД - Варна, която до България е превозена с товарен автомобил с ДК № А 0060 ЕЕ и е пристигнала на 26.05.2016г.; стоката е вдигната за режим свободно обръщение на 30.05.2016г. За извършения превоз “1” ЕООД е издал фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро.

2) На 11.05.2016г.от Г. са натоварени 24 488 кг. ГВ Стоманени пръти – арматура за бетон, на стойност 11631,80 евро, предназначени за “И.Г.” ООД – Варна, която до България е превозена с товарен автомобил с ДК № А 6638 ЕЕ и е пристигнала на 26.05.2016г.; стоката е вдигната за режим свободно обръщение на 30.05.2016г. За извършения превоз “С. .” ЕООД е издал фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро.

3) На 12.06.2016г. от Г. са натоварени 25 258 кг. ГВ Стоманени пръти – арматура за бетон, на стойност 12 472,55 евро, предназначени за “И.Г.” ООД – Варна, която до България е превозена с товарен автомобил с ДК № А 2369 ЕК и е пристигнала на 27.05.2016г.; стоката е вдигната за режим свободно обръщение на 30.05.2016г. За извършения превоз “1” ЕООД е издал фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 850 евро.

Ищецът “С.” ЕОД – Г. признава, че стоките са транспортирани и получени от търговеца, за когото са предназначени в България – получателя “И.Г.” ООД.

4) На 19.05.2016г. от Г. са натоварени 26 374 кг. арматура на пръти на стойност 12 000,17 евро, предназначени за “С.” АД – София, която до България е превозена с товарен автомобил с ДК № В 1023 ЕК и е пристигнала на 20.06.2016г., когато е било разрешено вдигането на стоката. За извършения превоз “1” ЕООД е издал фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро.

5) На 19.05.2016г. от Г. са натоварени 26 410 кг. арматура на пръти на стойност 12 016,55 евро, предназначени за “С.” АД – София, която до България е превозена товарен автомобил с ДК № С 6295 ЕК и е пристигнала в България на 20.06.2016г., когато е било разрешено вдигането на стоката. За извършения превоз “1” ЕООД е издал фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро.

6) На 19.06.2016г. от Г. са натоварени 27 790 кг. арматура на пръти на стойност 12 644,45 евро, предназначени за “С.” АД – София, която до България е превозена с товарен автомобил с ДК № А 1267 ЕЕ и е пристигнала в България на 20.06.2016г., когато било разрешено вдигането на стоката. За извършения превоз “1” ЕООД е издал фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро.

7) На 08.07.2016г. от Г. са натоварени 24 502 кг. арматура на пръти на стойност 10 413,35 евро, предназначени за “С.” АД – София, която стока до България е превозена с товарен автомобил с ДК № А 9046 ЕЕ и е пристигнала в България на 15.08.2016г., когато било разрешено вдигането на стоката. За извършения превоз “1” ЕООД е издал фактура № ********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро.

От първоначалното заключение по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от допълнителното заключение, които вещото лице заяви, че поддържа в съдебно заседание, на първо място се установява безспорния между страните факт, че към 30.10.2018г. общият размер в евро на платените от “С.” – Г. на “1” ЕООД суми е в размер на 108 684,62 евро (88 944,41 евро са платени по банков път, а 19 740,21 евро са платени в брой). През месец януари 2018г., когато са извършени последните плащания по банков път, ищецът е погасил задълженията към ответника по следните от процесните фактури №№ ********** / 23.05.2016г., ********** / 23.05.2016г., ********** / 04.07.2016г., ********** / 04.07.2016г и 40000001320 / 04.07.2016г. Плащане не е извършено по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250 евро, по фактура № ********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро и по фактура № ********** / 29.09.2016г. на стойност 300 евро, или обща стойност по четирите фактури в размер на 3 600 евро.

Ищецът възразява, че не дължи плащане по тези фактури, защото ответникът не е доставил стоките до получателя, съответно не са получени от него, а именно “С.” АД. Само че, отношенията между “С.” АД и “С. .” ООД са уредени въз основа на издадена впоследствие, а именно на 02.12.2016г. фактура № **********, по която “1” ЕООД дължи на “С.” АД сумата в размер на 22 881,60 лева с включен ДДС за 22 700 кг. арматурна стомана, като не се налага да се изследват отношенията между двете дружества във връзка с превозената от „1“ ЕООД стока от Г. до България, относно това дали, кога и как е доставена стоката на получателя, нито пък дали паричното задължение по посочената фактура касае други търговски взаимоотношения между тях. Достатъчно е, че от страна на получателя на стоката „С.“ АД не са предявявани претенции към нейния доставчик – „С.“ – Г., за неизпълнение на такова задължение по конкретни търговски сделки между тях.

От показанията на свид. Р.Т.К. се установява, че първоначално металът е бил превозван от “1” ЕООД от България до Г., където е оставал в базата на „С.“ ООД в Г.. След като обаче “С.” е изпитвал финансови затруднения и не е могъл да заплати транспорта, възложен на “1” ЕООД, търговците са се споразумели товарът отново да бъде върнат в България на разноски на “С.”, за да може от продажбата му в България да се покрият разходите на “1” ЕООД. Това решение обаче е довело до обратния ефект, а именно увеличаване на задълженията на „С.“ – Г.. Една част от върнатия товар, за чийто превоз са издадени процесните фактури, е бил реализиран чрез продажбата му на трето лице – “И.Г.” ООД – Варна, за когото първоначално е била предназначена преди превоза й от Г., а друга част е била освободена митнически от представител на “С.” АД, който е посочен в превозните документи като получател на другата част от товара, която част – стоката, не е могла да се реалиира в България и е останала дълго време на съхранение в базата на “1” ЕООД в България.

Пак от показанията на свид. К. се установява, че тристранното споразумение, носещо дата 02.12.2016г., е подписано в различно време от представители на трите дружества, фигуриращи в него, но това е станало в Г.. Първоначално то е подписано от законния представител на “С.” АД, след това от свид. К., в качеството му на законен представител на “С.”, и който е взел споразумението от “С.” АД, и го е предоставил за подпис на представител на “С.” ООД, в Г., който представител е разполагал освен с печата на това дружество, така и с печата ответното дружество - “1” ЕООД.

В това споразумение, противно на съдържанието на фактура № ********** / 02.12.2016г., според която задължението към “С.” АД за сумата в размер на 22 881,60 лева, равностойност на 11 699,18 евро, е поето от ответника “1” ЕООД, е посочено, че то е поето от “С. “ ООД, чрез което дружество ответникът е осъществявал възложения му превоз. Логично след като ответникът “1” ЕООД не е страна по това тристранно споразумение, същото да не е осчетоводено от това дружество, както е констатирало и вещото лице, съотвено да няма действие по отношение на него, тъй като не го обвързва. Все пак четири от спорните фактури: фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, и фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250 евро, които са осчетоводени от ответника “1” ЕООД, са били предмет на споразумението.

На 15.01.2018г. между „С.“ - Г., представлявано от управителя Р.К., и „1“ ЕООД, представлявано от управителя Мирослав Галев, е сключено споразумение, по силата на което страните са се споразумели, че „С.“ - Г. дължи на „1“ ЕООД сумата в размер на 3 665 евро и е поел задължението да ги заплати в срок до 23.01.2018г., което не е сторено.

След като на 23.07.2018г. Р.К. е бил освободен като управител на „С.“ – Г., в началото на 2019-а година от името на новия управител това дружество е започнало да предявява към „1“ ЕООД претенции, както за недължимост на суми, така и за надплатени такива, които в претендираните размери са предмет на настоящите му искове.

Въз основа на таа приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По своята правна същност споразумението от 15.01.2018г. между „С.“ - Г. и „1“ ЕООД представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, който, като всеки друг договор, съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД, има силата на закон за страните. Както е посочено изрично в самото споразумение, с него договарящите страни са уговорили конкретни условия за уреждане на всички финансови взаимоотношения във връзка с издадени фактури – размер на задължението, срок на плащане. Тези фактури от своя страна са издадени за извършени от страна на „1“ ЕООД превози на стоки, възложени му от „С.“ –Г..

Предвид преобразуващото действие на спогодбата спрямо съществуващите правоотношения между страните, основателността на претенциите, въведени като предмет на настоящия спор, зависи единствено и само от изпълнение на уговорките по това споразумение. С него страните избягват един бъдещ спор във връзка с извършените превози, след като са се направили взаимни отстъпки. Този договор е валиден, поради което съдът следва да се съобрази с неговото съдържание и да зачете неговия материалноправен ефект, тъй като спогодбата е релевантен юридически факт.

С подписване на споразумението страните са се съгласили, че между тях са възникнали валидни облигационни отношения, превозвачът е изпълнил задълженията си, а изпращачът на стоката се е съгласил и е признал оставащите като непогасени задължения по издадените фактури.

Вярно е, че по делото не бяха представени никакви доказателства за основанието за дължимостта на сумата в размер на 1 250 евро по фактура № ********** / 04.07.2016г., в която като основание за плащането е посочено „товарене-разтоварване“, и на сумата в размер на 300 евро по фактура № ********** / 29.09.2016г., в която като основание за дължимост е посочено „Бургас – София“. Задължението обаче по тези две фактури е включено в неплатената сума от 3 665,60 евро, която ищецът е признал със споразумението, че дължи и е поел задължението за плащане на сумите по тях в подходящ срок. Както бе прието за доказано по делото, с оглед изложеното по-горе, „1“ ЕООД е осъществил превозите от Г. до България, за които са издадени останалите фактури, по които ищецът по делото отрича изпълнение, а именно: фактури №№ ********** / 04.07.2016г., ********** / 04.07.2016г., ********** / 04.07.2016г. и ********** / 10.08.2016г., което наред с постигнатото между страните по делото споразумение от 15.01.2018г. и непредставянето на конкретни заявка-договори, а и на процесните фактури, изключва необходимостта да се изследва въпросът дали „1“ ЕООД е поел задължения при извършвания от него превоз да достави стоките до получателя, за когото са предназначени – „С.“ АД, по силата на търговска сделка между това дружество и „С.“ – Г., до определено място на територията на Република България или само да я превози до съответното пристанище. Същественото в тези случаи е, че срещу „С.“ – Г. не са отправяни претенции от получателя на стокта „С.“ АД за неизпълнение на търговска сделка между тях, не се твърди и да са предявявани претенции и срещу „1“ ЕООД. Поради това съдът приема, че и отношенията между „С.“ АД и „1“ ЕООД, във връзка с това кой да се разпорежда с върнатата в България стока и в чия полза да бъде евентуалната й реализация на пазара, от една страна са уредени между тези двама търговци, а от друга страна те не засягат „С.“ – Г., съответно не могат да бъдат приети за основателни претенциите му в зависимост от самостоятелните договорки между двамата му съконтрахенти, в които той не може да се намесва. Поради това и претенциите му, основани на тази база, за платени от него суми в полза на ответника, които преди това са били приспаднати от задължението му, както и за недължимо платени суми в резултат на неизпълнение на задължението на превозвача да превози стоката и да я достави на получателя – „С.“ АД, се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторните и за законните лихви върху отделните главници.

„С.“ ЕООД продължава да дължи суми за извършен превоз, за които са издадени фактури в полза на „1“ ЕООД, неплатената част от които е в размер на 3 665,60 евро, която е разликата между платените и неплатените суми по фактури, в която сума се включват изцяло и сумите по част от процесните фактури, а именно: фактури №№ ********** / 04.07.2016г., фактура № ********** / 04.07.2016г., № ********** / 10.08.2016г. и ********** / 29.09.2016г. Поради което предявеният насрещен иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.

Съгласно правилата на процеса, в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 286,77 лева за платена държавна такса.

На ответника не се следват разноски, поради което претенцията му по чл.78, ал.1 от ГПК за заплащане на такива в общ размер на 3 986 лева, съгласно списъка на разноските следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран, Несебърският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С.“ ЕООД –Г., регистрирано съгласно законите на Г. с идентификационен номер ......, представлявано от управителя А.П., иск за осъждането на „1“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Х.Г., да му заплати сумата в размер на 7 750 евро (седем хиляди седемстотин и петдесет евро, чиято левова равностойност е 15 157,68 лева, съставляваща общата стойност по девет броя фактури, издадени от „1“ ЕООД, а именно фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, фактура № ********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро и фактура № ********** / 29.09.2018г. на стойност 300 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 856 евро (хиляда осемстотин петдесет и шест евро), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД –Г., регистрирано съгласно законите на Г. с идентификационен номер ......, представлявано от управителя А.П., ДА ЗАПЛАТИ на „1“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Х.Г., сумата в размер на 3 665,60 евро (три хиляди шестстотин шестдесет и пет евро и 60 евроцента), представляваща дължима сума по договори за превоз, която сума е формирана като разлика между стойността на извършените транспортни услуги в общ размер на 112 314,60 евро съгласно издадените фактури, и сумата в размер на 108 664 евро, която сума „С.“ ЕООД –Г. е заплатил по тези фактури в полза на „1“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на „С.“ ЕООД –Г., регистрирано съгласно законите на Г. с идентификационен номер ......, представлявано от управителя А.П., иск за осъждането на „1“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Х.Г., да му заплати сумата направените по делото разноски в общ размер на 3 986 лв. (три хиляди деветстотин осемдесет и шест лева), съгласно списъка на разноските, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260216
Дата:	12 октомври 2021 г.
Съдия:	Петър Славов Петров

Дело:	20192150100474
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	13 май 2019 г.

Решение по дело №474/2019 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта