№ 136
гр. Варна, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Иваничка Д. Славкова
Петър Митев
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600537 по описа за 2022 година
Предмет на въззивна проверка е присъда № 260007 от 24.02.2022г. по
НОХД № 1398 по описа на ВРС, първи наказателен състав за 2019г.
С протестираният съдебен акт подс. Т. Д. Д., е признат за:
- невинен в това, че на 11.12.2012 г. в гр. Варна в качеството си на
представител - управител на „Д.-Тони БГ“ ООД, ЕИК *********, съзнателно
действал против законните интереси на представляваното дружество, като е
сключил спогодба от 11.12.2012 г. с нотариална заверка на подписите peг. №
13295/11.12.2012 г. на помощник нотариус по заместване Елена Събева при
нотариус peг. № 363 при PC - Варна Светлана Димова, със страни М. Д. П. от
една страна и Т.Д. К. и „Д. -Тони БГ“ ООД, представлявано от Т.Д. К. - от
друга страна, с която е задължил „Д. - Тони БГ“ ООД солидарно с Т.Д. К. да
преведе по банков път на М. П. сумата от 65 000 евро за връщане на заем,
получен от Т.Д. К. по договор за заем, датиран от 08.02.2012г., като от това
деяние са последвали значителни щети за „Д.-Тони БГ“ ООД гр. Варна в
размер на 47 630 лв. /четиридесет и седем хиляди шестстотин и тридесет лева/
- престъпление по чл. 217 ал. 4, вр. ал. 2 от НК, като на основание чл.304 от
НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.
1
виновен в това, че на 11.12.2012 г. в гр. Варна в качеството си на
представител - управител на „Д.-Тони БГ“ ООД, ЕИК *********, съзнателно
действал против законните интереси на представляваното дружество, като е
сключил спогодба от 11.12.2012 г. с нотариална заверка на подписите per. №
13295/11.12.2012 г. на помощник нотариус по заместване Елена Събева при
нотариус peг. № 363 при PC - Варна Светлана Димова, със страни М. Д. П. от
една страна и Т.Д. К. и „Д. -Тони БГ“ ООД, представлявано от Т.Д. К. - от
друга страна, с която е задължил „Д. - Тони БГ“ ООД солидарно с Т.Д. К. да
преведе по банков път на М. П. сумата от 65 000 евро за връщане на заем,
получен от Т.Д. К. по договор за заем, датиран от 08.02.2012г., като от това
деяние са последвали щети за „Д.-Тони БГ“ ООД гр. Варна в размер на 704,07
лв. /седемстотин и четири лева и седем стотинки/ - престъпление по чл.217
ал.1, вр.ал.2 от НК, като на основание чл.81 ал.3, вр.чл.80 ал.1 т.4 от НК,
предвид настъпила погасителна давност за така повдигнатото обвинение
наказателното производство е прекратено.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от РП
Варна, с която се претендира, че присъдата е незаконосъобразна и се иска
осъждането на подсъдимия по възведеното обвинение пред първата инстанция
.
В подкрепа на искането в допълнителни писмени съображения към
протеста се развиват доводи в следните насоки:
Съдът е възприел изцяло фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, като дословно я е възпроизвел. За да оправдае подсъдимия
по първоначално възведеното му обвинение за престъпление по чл. 217, ал. 4,
вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, е приел, че не е налице елемент от състава на
посоченото престъпление, обосноваващ приложението на посочения
квалифициран състав на престъплението по чл. 217, ал. 2 НК, а именно от
деянието да са последвали значителни щети. Последният извод е направен,
като изцяло е възприето заключението по назначената в хода на съдебното
следствие тройна оценителна експертиза, според която стойността на всички
имоти към инкриминираната дата е в общ размер 704,07 лева. Според
прокурора, още с назначаването на експертизата съдът е указал на вещите
лица и метода, по който да извършат оценка на инкриминираните имоти, а
именно, като се сравнят цените не според публикуваните в местните вестници
2
обяви, а в Служба по вписванията за реално извършени сделки с подобни
имоти с такива характеристики като категория на земята, местоположение.
Описаната дейност е намерена от прокурора като допуснато съществено
процесуално нарушение, което може да бъде отстранено от въззивната
инстанция чрез назначаване на нова съдебно-оценителна експертиза. В тази
връзка се сочи че експертно заключение на което се е позовал съда е очевидно
неправилно, произтичащо от една страна, от избрания метод за изследване,
който предварително е бил указан от съда, а от друга, от подбора на имотите-
образци, за които се установява, че вписаната в нотариалните актове
продажна цена е равна на тяхната данъчна оценка. Това според прокурора
подал протеста е отговор на въпроса каква е приблизителната данъчна оценка
на процесиите имоти, но не и каква е тяхната пазарна стойност. Този извод се
подкрепя и от обстоятелството, че определената пазарна цена към момента на
изнасянето им на публична продан, е 605,08 лева и явяваща се по- ниска от
тази при която реално е била извършена публична продан, а именно 21 480
лева. Горните възражения са били направени още в хода на
първоинстанционото производство,но искането за назначаване на нова
експертиза не е било уважено.
Въззивната инстанция с оглед навежданите в протеста доводи за
предубеденост на състава на ВРС чрез даване на указания на вещите лица как
да изготвят своето заключение даде ход на делото от фазата на съдебното
следствие , като извърши допълнителен разпит на вещите лица изготвили
тройната съдебно оценителна експертиза назначена с определение от
15.04.2021г постановена в хода на съдебното следствие пред ВРС.
Пред ВОС вещите лица поддържат своето заключение и подробно
разясняват методите, които са използвали за да изградят своите изводи. Не
споделят преди или в хода на изготвянето на заключението да се били
повлияни от указания на съда, като са се придържали към поставените задачи
в определението на съда.
Настоящия състав на съда намери заключението по тройната съдебно
оценителна експертиза за обосновано и компетентно дадено, поради което го
кредитира.
След приключване на предмета на съдебното следствие, представителят
на ВОП изказва становище, че постановената присъда е неправилна с оглед
3
възприетото от съда заключение на тройната СОЕ и иска нейната отмяна и
осъждането на подсъдимия по възведеното обвинение.
В хода на съдебните прения защитника моли съда да потвърди
присъдата, а с оглед настъпилото основание за прилагане на института на
давността производството да бъде прекратена.
Подсъдимият поддържа виждането на защитника си и желае
производството да бъде прекратено.
В последната си дума иска наказателното производство да бъде
прекратено както е постановил съда в атакуваната присъда.
Съобразявайки посоченото по-горе и доказателствата по делото
настоящият състав на окръжния съд намира въззивният протест за
неоснователен по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимия за престъпление по чл.217,ал.4 вр
ал.2 НК .
Наведените фактически обвинения са били подложени на проверка в
първоинстанционното съдебно следствие проведено по реда на чл.371, т.1 от
НПК, със съгласието на защитника и прокурора без да се извършва разпит на
св. Д. А. Р., К. К.а и М. П., както и вещото лице Светлана Бончева.
В резултат на проведените съдебни дирения пред ВРС и ВОС
настоящия състав на съда безспорно приема за установена, следната
фактическа обстановка:
Св. Д. А. Р. от Германия и подс. Т. Д. Д. се запознали през 2005г. покрай
познанство на св. Р. със сестрата на подс. Д. - св. М. Д. П.. Тъй като към този
период чужденците нямали право самостоятелно да придобиват в собственост
недвижими имоти и да регистрират фирми в България, Р. и Д. взели решение
да учредят заедно фирма, с която да развиват дейност. Към този момент подс.
Т. Д. Д. бил с имена Т.Д. К., като видно от удостоверение за идентичност на
лице с различни имена, Т.Д. К., Т. Д. Д. и АнТ. Д. Д. са имена на едно и също
лице.
С Решение № 6357/30.09.2005г. на ВОС по ф.д. № 3455/2005г. било
вписано дружество с ограничена отговорност „Д.-Тони БГ" ООД със
седалище гр. Варна, ЕИК *********. Съдружници в дружеството били обв. Т.
4
Д. Д. /тогава с имена Т.Д. К./ и Д. А. Р.. Органи на управление на дружеството
били Общо събрание на съдружниците и управител. Съгласно чл. 19 от
дружественият договор на „Д.-Тони БГ" ООД, подс. Т.Д. бил управител и
представител на Дружеството. В това си качество Т.Д. имал права да
представлява дружеството пред трети лица и да го задължава с подписа си, да
ръководи дружествените работи, подписва всички документи с дейността му
и да взема решения по тази дейност; да свиква общо събрание на
съдружниците, да разпорежда и ръководи редовното водене на дружествените
книги, да уведомява съдружниците за хода на дружествените дела, да
наблюдава счетоводната отчетност и финансовото състояние на
предприятието и др. Единствено Общото събрание на съдружниците имало
право да взема решения по придобиване и отчуждаване на недвижима
собственост и вещни права относно учредяването на ипотеки върху имоти на
дружеството.
Двамата съдружници на „Д.-Тони БГ" ООД решили да закупят
недвижими имоти с цел строителство на сгради за развиване на туризъм или
препродажба. Самият подс. Д. предложил на св. Р. да закупят имоти в
землищата на Албена и Аксаково, които стрували около 24 000 евро и
съответно да потърси партньор, който да участва в покупката. Св. Р.
публикувал обяви в различни медии и се свързал с гръцкия гражданин А. А.,
с който решили заедно да закупят имот. Основното финансиране трябвало да
бъде направено от Р. и А..
С нотариален акт № 15, том II, рег. № 7885, дело № 207 от 2006г. на
нотариус Роза Кожухарова била извършена покупко-продажба на 8 декара
идеални части от поземлен имот - лозе, находящ се в землището на с. Генерал
Кантарджиево, общ. Аксаково, местност „Азман Тарла", целият с площ 8 дка,
съставляващ имот № 114002, ЕКАТТЕ 14653, за сумата от 10000 лева.
Продавачи били Светлана Добрева и Росица Влахова, а представители на
купувачите -Атанасиос А. като едноличен собственик на капитала на
„А.Атанасио" ЕООД; К. Ж. К. /тогава съпруга на подс. Т.Д./ като
пълномощник на Димитричка Илиева Ж.; Т.Д. К. като представляващ и
управляващ „Д.-Тони БГ" ООД. По силата на този договор, на „А.Атанасио"
ЕООД били продадени 2,000 дка идеални части; на Димитричка Ж. - 2,000 дка
ид.части; на „Д.-Тони БГ" ООД - 4,000 дка идеални части от горепосочения
имот.
5
След закупуване на имота купувачите предприели действия по промяна
предназначението на имота, като променили начина му на трайно ползване на
„жилищна територия".
С договор за доброволна делба от 13.12.2007г., вписан на 14.12.2007г. в
Службата по вписвания, била извършена доброволна делба между
съсобствениците на горепосочения земеделски имот, като в дял „А.Атанасио"
ЕООД получил поземлен имот /ПИ/ с начин на трайно ползване - жилищна
територия - 0,546 дка, съставляващ имот с пълен номер 114011 по плана за
земеразделяне на землището на с. Г.Кантарджиево, образуван от разделянето
на имот № 114002; ПИ с начин на трайно ползване жил.територия, с площ
1,338 дка, имот с № 114012 по плана на с. Генерал Кантарджиево. „Д.-Тони
БГ" ООД получило в дял общо 4 имота - съответно ПИ № 114015 с площ
0,586 дка; ПИ № 114016 с площ 1,311 дка; ПИ № 114014 с площ 1,296 дка и
ПИ № 114018 с площ 0,528 дка, всички получени при разделянето на имот №
114002. К. Ж. К. и Т.Д. получили в общ дял изключителна собственост при
равни квоти на ПИ №114013 и ПИ № 114014 /тъй като междувременно Д.Ж.
била дарила своите 2,000 дка ид.части на К. К.а/. В общ дял на „А.Атанасио"
ЕООД, „Д.-Тони БГ" ООД, Т.Д. и К. Ж., като изключителна собственост бил
даден ПИ № 114019 с трайно предназначение - урбанизирана територия,
начин на трайно ползване - второстепенна улица с площ 0,436 дка, като
съответно на „Д.-Тони БГ" ООД делът бил 2/4 ид.ч., а на останалите двама
съсобственици - по 1/4 ид.ч.
По този начин собственост на „Д.-Тони БГ" ООД станали 4 имота -ПИ
№ 114015 с площ 0,586 дка; ПИ № 114016 с площ 1,311 дка; ПИ № 114014 с
площ 1,296 дка и ПИ № 114018 с площ 0,528 дка, всички в землището на с.
Генерал Кантарджиево.
Преди това, през 2005г. с нотариален акт № 96, том IX, рег. № 6042,
дело № 1533 от 2005г. на нотариус Обретен Обретенов, на 02.12.2005г. „Д.-
Тони БГ" чрез управителя си Т.Д. К. придобило в собственост поземлен имот
- овощно насаждение с площ 1,000 дка в местност „Таушан Тепе", имот с
идентификатор 53120,16,42 в землището на с. Оброчище, общ. Балчик.
Намерението на Р. и К. било да застроят закупените имоти с
ваканционни сгради и да ги препродадат впоследствие. Предприели действия
по урегулиране на имотите и получаване на разрешения за строеж, започнали
6
и строителство върху тях впоследствие, като по отношение на финансирането
му не е изяснен източникът на парите. Отношенията между Д. Р. и Т.Д. се
влошили през 2008-2009г., поради незаконосъобразни действия на Т.Д.
спрямо имота в с. Оброчище /същият като управител на „Д.-Тони БГ"
препродал сам на себе си имота през 2008г., като представил неистински
документ - решение на общо събрание на съдружниците, според което
привидно Д. Р. давал съгласие за продажба на имота именно на Д./. За тези
закононарушения св. Д. Р. завел гражданско дело срещу Т.Д.. Тъй като бил
разочарован от поведението на подс. Д., свидетелят Р. напуснал България и се
завърнал в Германия, като до 2012г. нямал касателство с дейността на
съвместната им фирма. Освен това според Р. подс. Д. му отправял и заплахи,
поради което Р. избягвал да контактува с него.
На 11.12.2012г. в гр. Варна подс. Д. сключил спогодба със сестра си М.
Д. П., нотариално заверена с рег. № 13295/11.12.2012г. на помощник нотариус
по заместване Елена Събева при нотариус Светлана Димова - нотариус с
район в Районен съд - Варна, рег. № 363 на НК. Съгласно съдържанието на
спогодбата, Т.Д. К. лично и „Д.-Тони БГ" ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя си Т.Д. К., като длъжници във връзка с договор
за заем от 08.02.2012г., се задължават солидарно да преведат по банков път на
М. Д. П. сумата от 65 000 евро за връщане на заем, получен по договор за
заем, датиран 08.02.2012г., преведен по банков път от М. Д. П. на Т.Д. К., в
срок до 17.12.2012г.
В действителност такъв писмен договор за заем по делото не е
установен и не е представян. От извлеченията на банковите сметки на М. П. и
Т. Д. Д./К./, е установено, че на 02.02.2012г. по банковата сметка на М. Д. П. в
„СЖ Експресбанк" е постъпила сумата 65 250 евро с основание на превода
„Стефан К. Ганков предв.дог.за пок-прод. от 05.12", а на 15.02.2012г. по друга
банкова сметка на П. в „Алианц Банк България" е постъпил превод
от сметка № ВС19В1ЛМ95611000270084 в размер на 65 000 евро с
основание за превода „Питър Джон Галагер пр/л прекр.предв.дог.за прод.06".
На 08.02.2012г. в 15,28 ч. от банковата сметка на П. в „Алианц Банк
„България" към сметка на Т. Д. Д. в същата банка, е извършен превод на
сумата 65 007 евро с основание „Т. Д. Д. по договор за заем". На същата дата
в 15,45 ч. от сметката на Т. Д. Д. е извършен превод на сумата 65 000 евро към
сметка № ВС19В1ЛМ95611000270084 с основание за превода „Питър Джон
7
Галагер за ап. 20 св.св.Конст.иЕлена № 40". От посоченото е видно, че се
касае за една и съща парична сума, която е била преведена по сметката на
М.П. от банкова сметка № ВС19В1ЛМ95611000270084, след това
прехвърлена по сметката на Т.Д. и веднага след това същата сума е преведена
обратно по сметка № В019В1ЛМ95611000270084, т.е. реално в патримониума
на подс. Д. такава парична сума е била налична в рамките на няколко минути.
По тази сметка на Т.Д. за цялата 2012г. това са единствените транзакции,
които са осъществени.
От извлеченията на банковите сметки на „Д.-Тони БГ" ООД е видно, че
не е постъпвала сума от 65 000 евро нито на 08.02.22012г., нито на която и да
е друга дата от страна на М. П. или друго лице.
Съгласно спогодбата от 11.12.2012г. в срок до 17.12.2012г. Т.Д. и
солидарният длъжник „Д.-Тони БГ" е следвало да преведат на П. сумата от 65
000 евро. Тъй като такъв превод не бил осъществен, на 19.12.2012г. М. П.
подала чрез пълномощник заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК до ВРС. Било образувано гр.д. № 18932/2012г. по описа на РС-
Варна, по което на 21.12.2012г. била издадена Заповед № 10359/2012г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК. С нея длъжниците Т.Д. К. /Д./ и „Д.-Тони БГ" ООД били осъдени да
заплатят солидарно на кредитора М. Д. П. сумата от 65 000 евро,
представляваща дължима главница по спогодба от 11.12.2012г. с нотариална
заверка на подписите на съконтрагентите рег. № 13295/11.12.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението в съда - 19.12.2012г., както и разноски в размер на 3843.00лв. Бил
издаден изпълнителен лист на М. П., който тя получила на 04.01.2013г.
На 23.01.2013г. М. П. подала молба до ЧСИ Надежда Денчева с рег. №
807 за образуване на изпълнително дело въз основа на издаденият й
изпълнителен лист. Било образувано ИД № 201380700036 по описа на ЧСИ с
рег. № 807 - Надежда Денчева. В хода на производството имотите,
притежавани от „Д.-Тони БГ" ООД в землището на с. Генерал Кантарджиево
били възбранени и обявени на търг за публична продажба. Търгът бил
проведен на 27.12.2013г.
С постановление за възлагане на недвижими имот от 06.01.2014г. ЧСИ
Надежда Денчева възложила върху „Медиал-02" ЕООД, ЕИК *********
8
следният имот - ПИ № 114017 с начин на трайно ползване жилищна
територия, с площ от 1,296 кв.м. в землището на с. Генерал Кантарджиево, за
сумата 7140 лева. С постановление за възлагане на недвижими имот от
06.01.2014г. ЧСИ
Надежда Денчева възложила върху „Медиал-02" ЕООД, ЕИК *********
следният имот - ПИ № 114018 с начин на трайно ползване жилищна
територия, с площ от 0,528 кв.м. в землището на с. Генерал Кантарджиево, за
сумата 3610 лева. С постановление за възлагане на недвижим имот от
06.01.2014 г. ЧСИ Надежда Денчева възложила върху „Медиал-02" ЕООД,
ЕИК ********* следният имот -ПИ № 114015 с начин на трайно ползване
жилищна територия, с площ от 0,586 дка в землището на с. Генерал
Кантарджиево, за сумата 3580 лева. С постановление за възлагане на
недвижими имот от 06.01.2014 г. ЧСИ Надежда Денчева възложила върху
„Медиал-02" ЕООД, ЕИК ********* следният имот -ПИ № 114016 с начин на
трайно ползване жилищна територия, с площ от 1,311 дка в землището на с.
Генерал Кантарджиево, за сумата 7150 лева.
За възлагането длъжника „Д.-Тони БГ" ООД било уведомено чрез подс.
Т. Д. Д., който естествено не обжалвал и на 14.01.2013г. и четирите
постановления влезли в сила. По ИД било извършено разпределение на
сумите, постъпили от продажбата в размер на 21480 лева, като на взискателя
М. П. били преведени 19 394,44 лв. на 04.02.2014г., а като разноски по делото
били удържани 2085,86 лв.
На 27.03.2017г. М. П. подала молба до ЧСИ за връщане на оригиналите
на изпълнителния лист и заповед за незабавно изпълнение, а с молба от
06.04.2017г. П. депозирала искане за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1 т. 2 от ГПК. С разпореждане за прекратяване изх. №
4812/06.04.2017г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело и е върнал на П.
оригиналите на изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение.
За гореописаните действия на подс. Т.Д., сключената спогодба и
продажбата чрез ЧСИ на имотите на „Д.-Тони БГ" ООД, свидетелят Д. А. Р.
научил едва през 2014г. чрез свой познат адвокат от България. През 2016г.
подал жалба до Прокуратурата. Предприел и действия по освобождаване на
Т.Д. като управител на дружеството, изключването му като съдружник от
същото и преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД. На 23.06.2014г.
9
били вписани промени в Търговския регистър, съгласно които Т.Д. бил
заличен като управител на „Д.-Тони БГ" ООД. На 06.12.2016г. били вписани
промени в ТР, като Т.Д. бил изключен като съдружник, дружеството било
преобразувано в ЕООД с наименование „Д. Р. БГ“, седалището му
прехвърлено в гр. Добрич, бил приет и актуален учредителен акт, с който за
управител бил посочен едноличният собственик на капитала, а именно Д. А.
Р.. Последният извършил тези промени с цел да преустанови
незаконосъобразните действия на подс. Т.Д., който действал против
интересите на представляваното от него дружество.
През 2017г. М. П. подала молба до ЧСИ Диляна Илиева рег. № 901 с
район на действие ОС-Добрич за образуване на ново изпълнително
производство срещу Т. Д. Д. и „Д.-Тони БГ" ООД - вече „Д. Р. БГ" ЕООД. По
това изпълнително дело били възбранени имотите на „Д. Р. БГ" ЕООД в с.
Оброчище /трите поземлени имота, образувани през 2006г. след разделяне на
закупеният през 2005 г. ПИ № 5312.16.41, за които било издадено разрешение
за строеж на името на „Д.-Тони БГ" ООД/. До приключване на
производството не били извършени последващи изпълнителни действия
спрямо възбранените имоти.
По делото са назначени следните експертизи:
Еднолична оценителна експертиза от която е видно, че пазарната
стойност на имотите, притежавани от „Д.-Тони БГ" ООД, е била, както следва
:
към 11.12.2012г. за ПИ № 114015- 7500 лв.; ПИ 114016-16780 лв., ПИ
114017 - 16590 лв., ПИ 114018 - 6760 лв., /или общо 47630 лв/.
-към датата на изнасянето им на публична продан, съответно стойността
им е била: за ПИ 114015 - 7800 лв.; ПИ 114016 - 17460 лв., ПИ 114017 - 17260
лв., ПИ 114018 - 7030 лв. За ПИ идентификатор 53120.16.257, застроен към
11.12.2012г., стойността му е била 101200 лв. /земя и сгради/, за ПИ
идентификатор 53120.16.258 стойността му към 11.12.2012 г. е била 95200 лв.
/земя и сгради/, а за ПИ идентификатор 5312.16.259 /със състояние
второстепенна улица/, стойността му е била 1000 лв.
към датата на възбраняването им от ЧСИ Диляна Илиева, стойността им
е била съответно 59500 лв., 51900 лв. и 1400 лв. Последните три имота не са
излагани на публична продан.
10
Съгласно справка за съдимост подсъдимият Т.Д. е осъждан за деяние
по чл. 217 ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК с присъда № 4/06.02.2015г. на
Районен съд - Търговище по НОХД № 816/2014г. по описа на ТРС, в сила от
24.04.2015г.
Тройна съдебно оценителна експертиза от заключението на която е
видно, че че стойността на инкриминираните 4 имота е общо 704.07лева.
Горната фактическа обстановка се установява установява от гласните
доказателства – показанията на свидетели, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК , справка за съдимост, и другите писмени доказателства.
Правна квалификация
При сходна фактическа обстановка РП Варна е приела, че със
сключването спогодбата от 11.12.2012г, подсъдимият освен, че задължил себе
си като физическо лице, това е сторил и по отношение на представляваното и
управлявано от него дружество „Д.-Тони БГ" ООД, гр. Варна. Приемайки да
изплатят на М. Д. П. сумата от 65 000 евро, Т.Д. съзнателно е действал против
законните интереси на представляваното от него дружество, тъй като не е
налице каквото и да било правно основание то да стане солидарен длъжник.
Пак според прокуратурата по образуваното искане на П. изпълнително дело е
довело до продажба на имотите, собственост на „Д.-Тони БГ" ООД, в резултат
на което за дружеството е настъпила и значителна вреда в размер на 47 630
лв. Последното обстоятелство предрешило и правната квалификация
посочена в обвинителния акт – по чл.217,ал.4, вр с ал.2 НК .
В атакуваната присъда ВРС се е съгласил с фактическите и правни
изводи на ВРП , но възприемайки , че стойността на имотите не отговаря на
заложения в съдебната практика критерий за „значителна вреда“ / 14 МРЗ към
момента на деянието/ е дадена квалификацията по основния състав на
престъплението – а именно по чл.217,ал.2 НК.
Правните изводи на ВРС са в противоречие с доктрината и съдебната
практика. Без да се навлиза в детайлите на науката, злоупотребата на доверие
по чл. 217, ал. 2 от НК се явява осъществено с всяко съзнателно действие на
представителя или пълномощника, което обективно противоречи на
законните интереси на представлявания. Най ярък пример от съдебната
практика може да бъде даден с Р № 91 от 17.02.2009 г. на ВКС по н. д. №
37/2009 г., III н. о., НК /докладчик съдията Павлина Панова/, където по сходен
11
казус е посочено, че „фактическото получаване на парични средства от едно
лице, което може да участва в гражданския оборот както като физическо
лице, така и като търговски субект… Противозаконното юридическо или
фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума на
дружеството, което обективно трябва да е налице, а не да бъде
предполагаемо. За довършването на престъплението по чл. 217, ал. 2 от НК
не е необходимо да е настъпила реална щета за дружеството
(представлявания), тъй като то е престъпление на просто извършване.
Злоупотребата на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК се явява осъществена с
всяко съзнателно действие на представителя или пълномощника, което
обективно противоречи на законните интереси на представлявания, без да е
необходимо да настъпват каквито и да е други последици“
Съобразно посоченото по настоящето дело се налага извода, че
стойността на имотите предмет на последваща публична продан е ирелавнтно
обстоятелство. Престъплението е довършено на 11.12.2012г. със сключване на
спогодбата / или по познато в правото като „встъпване в дълг “ уредено в
чл.101 ЗЗД/ , защото дружеството „Д.-Тони БГ" ООД не е влизало в заемни
отношения с М. Д. П.. Квалифициращото обстоятелство по чл.217,ал.4 НК би
било налице, ако с довършване на деянието са настъпили значителни щети.
Настоящия случай обаче не е такъв.
Изложеното налага и верния извод на ВРС, че е настъпила погасителна
давност за наказателно преследване на деянието, на основание чл.81 ал.3 вр.
чл.80 ал.1 т.4 от НК, тъй като престъплението по чл.217 ал.2 вр. ал.1 от НК е
извършено на 11.12.2012г., а така наречената „абсолютна давност„ е изтекла
на 11.06.2020г.
Според правилото на чл.24, ал.1, т.3 НПК наказателното производство
се прекратява , когато наказателната отговорност се погасява поради
изтичането на предвидената в закона давност. В случая обаче ВРС не е имал
правото да продължи делото и да се произнася по вината на подсъдимия,
защото това обстоятелство е обвързано единствено с направено искане от
страна на подсъдимия да продължи наказателното производство – хипотеза
предвидена в чл.24,ал.2 НПК. От приложените съдебни протоколи е видно, че
подсъдимия не е участвал в наказателния процес , развил се пред ВРС,
възползвайки се от възможността на чл.269,ал.1 НПК, тъй като обвинението с
12
което е предаден на съд не е било за „тежко престъпление“ по смисъла на
чл.93,т.7 НПК. И след като съдът не е бил сезиран с искане от страна на
подсъдимия наказателното производство да продължи, то ВРС е следвало да
прекрати делото, а не да го признава невинен в извършване на престъпление
по чл.217,ал.4 НК, респективно да го признае за виновен в извършване на
престъпление по чл.217,ал.2 вр с ал.1 НК. Впрочем хипотезата съдът да се
произнесе с присъда, когато основанието по чл.24, ал.1, т.3 се разкрие в
съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да
продължи е уредена изрично и в чл. 289, ал.2 НПК. Последното
обстоятелство налага отмяна на присъдата в посочените части, а с оглед
изявлението на Т.Д. пред въззивния съд, то наказателното производство да се
прекрати.
При служебната проверка се установи, процесуално нарушение при
провеждане на първоинстанционното производство. ВРС не е бил в правото
си да разгледа делото по реда на чл.371,т.1 НПК, тъй като посоченият ред
предполага съгласието на всички страни в процеса да изразят съгласие за
предвидените в закона обстоятелства. А както вече бе посочено подсъдимия
не е участвал в процеса и от него, и като страна в делото не е давал съгласие,
то да протече по диференцираната процедура предвидена в посочения текст
НПК. Посоченото обаче не обоснова отмяна на съдебния акт и връщане на
делото за ново разглеждане по съображенията изложени по-горе относно
настъпилата давност. За това то се посочва единствено за прецизност на
настоящия съдебен акт.
По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да
бъде отменена, а наказателното производство да се прекрати, поради което на
основание чл.334,т.4 от НПК настоящият състав на окръжния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260007 от 24.02.2022г. по НОХД № 1398 по
описа на ВРС, първи наказателен състав за 2019г.
13
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подсъдимия Т. Д.
Д. за деяние извършено на 11.12.2012 г. в гр. Варна, квалифицирано като
престъпление по чл.217,ал.4, вр с ал.2 НК.
Решението подлежи на касационна проверка в петнадесет дневен срок
от датата на съобщаване на страните по реда на чл.178 НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14