Решение по дело №171/2024 на Административен съд - Ямбол

 

Производството е образувано по жалба на Н. Т. Н. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-******/08.04.2024 г. на Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена такава „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се иска се отмяната й, както и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата, като изразява становище, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, като твърди, че оспорената заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, както и че не са налице сочените от жалбоподателя процесуални нарушения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 06.04.2024 г., около 10:05 часа, в [населено място], по [улица], до № ** и в посока от кръстовището с [улица]към [улица], жалбоподателят Н. управлявал личния си лек автомобил „А. А *“ с рег. № [рег. номер]. Същият бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР – Ямбол. В хода на последната била извършена проверка с техническо средство - алкотест 7510 „Дрегер“ с фабричен номер ARPМ – ****, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, отхвърлителен тест номер ***** в 10.35 часа. В съставения на място АУАН с № [рег. номер] от 06.04.2024 г., който жалбоподателят отказал да подпише е посочено, че водача говори заваляно, мирише на алкохол и се вържи неадекватно, като същият заявил, че не е употребил алкохол. На жалбоподателя бил издаден Талон за медицинско изследване № ******, но той отказал да го получи, като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетел.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-******/08.04.2024 г., Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, на осн. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложил на жалбоподателя такава „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

Към делото е приложена и Докладна записка рег. № 1679р-9436 от 08.04.2024 г., изготвена от ст. пол. С. К., който е съставил и акта за установяване на административното нарушение и от която се установява, че при подадения сигнал за спиране жалбоподателят не е спрял, а е продължил движението си, което е наложило същия да бъде последван със служебния автомобил. В докладната записка е посочено също, че в управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало друго лице, а самият Н. заявил, че е не управлявал автомобила, но на въпроса защо не е спрял на подадения сигнал отговорил, че не е видял полицейски служители.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана обаче по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Видно от представената по делото Заповед № 326з -99/01.02.2022 г., началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да налагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „е“, „ж“, т. 2, букви „а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „л“, „м“, т. 2а, б. „а“ и „б“, т. 4, т. 5, б.“а“ и т. 6 от ЗДвП за територията на ОД на МВР – Ямбол.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява такова средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС при наличие на алкохоли и/или наркотични вещества или техни аналози или отказ да бъде извършена проверка по посочените в разпоредбата начини или отказ да се даде биологична проба за извършване на изследване. При прилагането на чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, която той следва да упражни, когато са налице уредените в закона материалноправни предпоставки. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, жалбоподателят Н. е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, като е отказал и да получи талон за медицинско изследване. При това положение административният орган е бил длъжен да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, което той и сторил.

Предвид обстоятелството, че административният орган е определил минималният срок от 6 месеца (законодателят е предвидил такъв от 6 месеца до една година), излагането на мотиви относно продължителността на срока не е необходимо.

Що се отнася до твърдението в жалбата, че жалбоподателят не е имал качеството на водач, съдът намира същото за абсолютно несъстоятелно. Видно от приложената към делото Докладна записка рег. № 1679р-9436 от 08.04.2024 г., която съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК има сила и пред съда, именно жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил на посочените в съставения АУАН място и време.

С оглед изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-******/08.04.2024 г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ - Ямбол е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане, на ОД на МВР – Ямбол следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 24 от НЗПП.

Водим от горното, Я А С, първи състав

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Т. Н. от Ямбол, [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора ***, чрез адв. И. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-******/08.04.2024 г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ - Ямбол

ОСЪЖДА Н. Т. Н. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.