Решение по дело №10070/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№128

 

гр. Велико Търново, 15.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар	С.Ф.	И с участието
на прокурора	Светлана Иванова	изслуша докладваното
от съдия	БУЮКЛИЕВ
по касационно наказателно-административен характер дело № 10070 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.

 

Касаторът Маринела 77 – Филеви и Сие” СД, чрез представителя си обжалва решение №14/07.01.2020 г., постановено по НАХД №2068/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд като неправилно поради неправилно приложен от съда закон  - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Според оплакванията в касационната жалба, съдът неправилно прилага закона, без да приложи принципа за по-благоприятен за жалбоподателя /касатор понастоящем/ закон. В това отношение се сочи, че преди да е влязло в сила наказателното постановление, е настъпила нормативна промяна в разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ, според която е отменено задължението, което чрез НП е прието за неизпълнено, при което приложим е бил чл.3, ал.2 от ЗАНН. Освен това оплакване, касаторът поддържа и, че е  неправилен извода на съда досежно формалната законосъобразност на процесното пред него постановление, тъй като последното не отговаря на изискването на чл.57, ал.1т.5 от ЗАНН. Сочи се, че в постановлението не е посочено нито мястото, нито датата на извършване на претендираното нарушение, като липсват и конкретните обстоятелства, при които то е констатирано като извършено. Най – сетне касаторът счита, че неправилно съдът е отрекъл приложимостта на института на маловажността, разписан в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В това отношение в касационната жалба се сочи, че става въпрос за нарушение на просто извършване, което не води до неотразяване на приходи и не накърнява интересите на фиска, а и макар и извън срока, съответният отчет е бил разпечатан и приложен към книгата с финансови отчети. Именно поради това е налице посочената маловажност, която следва да бъде приложена.

Ответникът по касация ТД на НАП – Велико Търново, не заема становище по жалбата в открито заседание, като в представено по делото писмено становище аргументира неоснователността и.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба с оглед неприлагането от страна на съда на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в жалбите касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателно постановление №375614-F427723/13.11.2018 г. на началника на отдел „оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на дружеството касатор е наложена имуществена санкция от 500 лв. на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС.

За да постанови този резултат, съдът приема въз основа на представената му от ответника преписка и изслушаните по делото показания на свидетели, че на 09.10.2018 г. контролни органи от ТД на НАП – Велико Търново /неправилно посочени като инспектори по приходите към ТД на НАП – Велико Търново с оглед структурната особеност на отдела „оперативни дейности”, който е част от структурата на ЦУ на НАП, а не на ТД на НАП/ извършили проверка в търговски обект кафе аперитив „Шампион 91” във Велико Търново, на ул.Тодор Балина №13, стопанисван от касатора. При тази проверка посочените органи по приходите констатирали, че дружеството, като лице по смисъла на чл.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г./ или Наредбата за лаконичност, не е отпечатал в седем дневен срок, след изтичането на месец юли на 2018 г. съкратен отчет  на фискалната памет от въведеното в обекта фискално устройство /ЕКАФП/. За тази констатация е изготвен протокол от съответната дата, който е подписан както от представител на търговеца, така и от проверяващите. Съответно, съставен е акт за установяване на нарушението, чиято обстоятелствена част възпроизвежда съдържанието на гореописания протокол, надлежно връчен на жалбоподателя, който го подписва без възражения. Такива не са били депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Издадено е и НП, което е било процесно пред въззивния съд.

От правна страна съдът е приел, че липсват съществени нарушения при провеждането на административно-наказателното производство. Приел е, че както АУАН, така и процесното пред него постановление, са формално законосъобразни актове. Отхвърлени са доводите на настоящия касатор досежно неспазването на разпоредбата на чл.57, ал.1, г.5 от ЗАНН, като е аргументирано, че писмените доказателства установяват обратното – точно описание на мястото, датата и обстоятелствата, при които е установено конкретното нарушение. В този контекст съдът е аргументирал и, че е неоснователен довода на жалбоподателя досежно формална незаконосъобразност на постановлението при липса на посочване на доказателства в съдържанието му. Всъщност съдът е отчел, че към постановлението е приложен вече коментирания по-горе протокол, който е доказателство за извършените от органите по приходите действия и констатираните от тях обстоятелства. При това правото на защита на касатора не е било компрометирано по никакъв начин. Съдът е отхвърлил и оплакването на касатора за неприлагане на института на маловажността. В това отношение в решението е изложено, че конкретното нарушение е от типа на формалните такива и то не предвижда настъпването на обществено опасни последици, а и от материалите по делото се установява, че дружеството системно не е отпечатвало месечни отчети за 2018 г., при което конкретното нарушение не е единствено и изолирано.

По същество съдът е приел, че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл185, ал.2 от ЗДДС вр. с ал.1. Съдът е приел, че нарушението не води до неотразяване на приходи, при което обосновано е приложена санкционната последица на чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Решението е неправилно, тъй като нарушен закона в хипотезата на неправилното му прилагане.

Какви са констатациите на касационната инстанция?

В обстоятелствената част от НП е посочено, че на процесната дата е извършена проверка на обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС /в постановлението е допусната лингвистична грешка/, стопанисван от настоящия касатор. При тази проверка е установено, че търговецът, като лице по чл.3 от Наредбата, не е отпечатал в седемдневен срок, след изтичането на месец юли на 2018 г. съкратен отчет на фискалната памет от въведено в експлоатация фискално устройство, модел „Tremol ZM-KL“, идентификационен номер на устройството XK054198, ФП №50130471.

Всъщност тези констатации не са се спорили от настоящият касатор, нито се спорят доказателствата, които ги установяват. Впрочем това се потвърждава и от съдържанието на приобщения като писмено доказателство по делото протокол за извършена проверка /л.9-13 от първоинстанционното дело/.

Посочено е, че това поведение на търговеца нарушава изискванията на разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредбата.

Според разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, на която се основава постановлението „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”. Очевидно е, че процесното нарушение не представлява случай, описан в диспозицията на чл.185, ал.1 от ЗДДС, касаещ неиздаването на документ, посочен в разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Няма и констатация, че претендираното нарушение е довело до неотразяване на приходи от търговеца. Всъщност приложената норма препраща към нарушаване на конкретна разпоредба от същи закон или към нарушаване на разпоредба на нормативен акт по прилагането на този закон. В случая е налице препращане към разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗДДС с отбелязване, че тя е нарушена от търговеца.

При това положение, за да отговаря постановлението на изискванията, поставени към неговата формална законосъобразност, в обстоятелствената част на същото следва да се посочи в какво се състои конкретното нарушение и кое именно задължение, което императивно е наложено на субекта на нарушението, не е изпълнено от него.

В процесният случай това изискване за формална законосъобразност следва да се приеме за изпълнено.

Въпреки това, както правилно се поддържа в касационната жалба, към момента на постановяването на решението на въззивния съд, липсва описаното в наказателното постановление неизпълнение на нормата на чл.41, ал.1 от ЗДДС в приложимата към този момент редакция.

Според чл.2, ал.1 от Наредбата, в редакцията и, приложима към момента на постановяване на решението „ За целите на тази наредба "фискално устройство", "търговски обект", "интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност", "краен потребител", "краен разпространител", "фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)", "касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон)", "софтуер за управление на продажби в търговски обект", "производител на софтуер за управление на продажби в търговски обект", "разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект", "електронен магазин", "неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта" са тези по § 1, т. 40, 41, 67, 69, 70, 84, 85, 86, 87 и 96 от допълнителните разпоредби и чл. 118, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).”.  В §1, т.40 от ЗДДС съответно е предвидено, че "Фискално устройство" е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет, а фискални устройства са електронните касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); фискалните принтери (ФПр) и електронните системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход, като изброяването е изчерпателно.

По аргумент от разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата в редакцията и, приложима към момента на постановяването на решението на въззивния съд следва да се приеме, че касаторът е лице по чл.3, ал.1 от тази Наредба, като за него важи изискването, разписано там, както и изискването, разписано в приложимата редакция на чл. 25, ал.1 от Наредбата. Всъщност  сочената като нарушена разпоредба на чл.41, ал.1 от Наредбата в редакцията и, приложима към момента на констатирането на нарушението гласи, че в седем дневен срок от изтичането на всеки месец и година лицето по чл.3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство  в обекта за съответния период. Всъщност, видно от разписаното в тази редакция задължение, то касае лицата и по чл.3, ал.1 е по чл.3, ал.2 от Наредбата.

След изменението на тази норма, обнародвано в ДВ, бр.52 от 2019 г., нормата на Наредбата е придобила следната редакция: В 7-дневен срок  от изтичането на всеки месец и година лицето по чл.3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Видно от редакционната промяна на нормата, субекта на задължението е само това лице по чл.3, което използва ЕСФП, т.е. лицето, което е задължено по тази вече променена разпоредба е очевидно това, което е посочено в чл.3, ал.2 от Наредбата. Очевидно е, че касаторът не е задължено по чл.3, ал.2 от Наредбата лице, при което той не е задължено лице по приложимата към момента на постановяването на решението редакция на  чл.41, ал.1 от Наредбата.

Поради това се налага констатацията, че тази променена редакция се явява по – благоприятен за конкретния касатор закон, тъй като той изключва приложимо за него задължение въз основа на нормативен акт, издаден по приложението на чл.118 от ЗДДС.

С оглед на посоченото, първоинстанционният съд е следвало при постановяване на решението си да съобрази принципа на чл.3, ал.2 от ЗАНН, според който  ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Останалите касационни оплаквания касационната инстанция намира за неоснователни, като обаче това не влияе на крайния извод занеправилност на решението.

Предвид неправилното прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, решението и постановено при наличието на неправилно приложен закон – касационно основание по чл.348, ал.2 от НПК вр. с чл.63 от ЗАНН.

Следва решението да бъде отменено и при съобразяване с разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН да се постанови друго решение, с което да се отмени потвърденото от районният съд наказателно постановление.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ решение №14/07.01.2020 г., постановено по НАХД №2068/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:
         ОТМЕНЯ наказателно постановление №375614-F427723/13.11.2018 г. на началника на отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на „Маринела 77 - Филеви и Сие” СД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция от 500 лв. на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС.

  

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

         ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                              

                                                                               2.