Р Е
Ш Е Н
И Е №242
гр. Шумен, 19.11.2018 г.
Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев
2. Т. Димитрова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 234 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
на „ Ейч Ти „ ЕООД, ЕИК ,
представлявано от А.К.И., чрез пълномощника адв. Ж. А. от ВАК, срещу решение №
117/04.04.2018 г. по гр.д. № 244/2017 г. по описа на ВПРС, с което са
отхвърлени предявените от дружеството обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.
415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.327 от ТЗ, вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ, за признаване за установено, че ответникът „ РКЛ „ ООД, ЕИК дължи на ищеца сумата от 20 000.00 лева, част от задължение в размер на 39 120.00 лева,
представляваща незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска продажба на дестилационен апарат,
флорентински съд за леки масла и хамуратор, за която сделка е издадена фактура №**********/28.12.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение № 36/08.02.2017 г. по ч.гр.д. № 70/2017 г. на ВПРС, ведно с
направените разноски в заповедното и исковото производство, както и в частта, в
която „ Ейч Ти „ ЕООД е осъдено да заплати на „ РКЛ „ ООД сумата от
16 475.00 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение на
основание чл.19 от споразумение № НТ024/17.03.2016 г., по иск с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят намира
решението за неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в
жалбата му, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият „ РКЛ „ ООД, ЕИК , представлявано от Я.Ш.А.С.и С.Л., чрез
пълномощника адв. М. К. от ВАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва
като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане
на извършените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена
в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима, поради
което няма пречки за приемането й за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното: Гр.д.
№ 244/2017 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на жалбоподателя, в
която излага твърдения, че, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.д. № 70/2017 г. на ВПРС му била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 36/08.02.2017 г. срещу
въззиваемия, който да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща
част от задължение в размер на 39 120 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство
разноски. В законния срок длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, което пораждало правния
интерес на ищеца да предяви вземанията си по съдебен ред. Заявява, че на
28.12.2016 г., в качеството си на продавач, сключил с ответника, в качеството
му на купувач, договор за продажба и
доставка на оборудване – дестилационен апарат, флорентински съд за леки масла и
хамуратор, за цена 39 120 лева с ДДС. От своя
страна, той изпълнил всички задължения по договора, като доставил в уговорените
срок и качество стоките, предмет на договора. За сделката издал фактура № **********/28.12.2016 г., която е и доказателство
за сключване на договора за търговска продажба, тъй като съдържа съществените
елементи на сделката. Плащането на цената следвало да се извърши по банков път,
но до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и до момента задължението за заплащане на продажната цена не било
изпълнено от ответника. Позовавайки се
на изложеното, иска от съда да признае за установено по отношение на „ РКЛ „
ООД, ЕИК , че дължи на „ Ейч Ти „ ЕООД, ЕИК сумата, присъдена със заповедта за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 70/2017 г., ведно със законната лихва от деня на забава до
окончателното й плащане и да осъди ответника да му заплати сторените разноски, както
по ч.гр.д. № 70/2017 г., така и по първоинстанционното дело, съобразно приложен
списък по чл.80 от ГПК.
В срока за отговор, ответникът е
оспорил иска като неоснователен, твърдейки, че с ищеца
са в облигационни отношения като търговци, но не по силата на договор за
продажба, както се твърди в исковата молба, а по силата на договор за
изработка, сключен в писмена форма със споразумение № НТ024/17.03.2016 г., съгласно който ищецът, като изпълнител, се е задължил да изработи, достави и монтира,
посоченото в приложение № 1 към споразумението оборудване, а ответникът, в качеството му
на поръчващ/възложител – да заплати
уговореното възнаграждение. В споразумението
били договорени и начините за
приемане на изработеното, както и сроковете за предаване и плащане. Посочената от ищеца сума представлявала
претенция за заплащане на възнаграждение по договора за изработка, след
цялостното приключване на работата. Съгласно споразумението, ответникът е заплатил сумата от 45 000 лева при сключване на договора, за което от ищцовото
дружество е била издадена фактруа № 183/17.03.2016 г., но, след като ищецът не изпълнил задълженията
си по договора за изработка в срок, а именно - да извърши монтаж на оборудването, да направи проби относно годността на изделието и да
предаде на възложителя пълни конструктивни чертежи и документацията на
оборудването / технически паспорт и инструкция за експлоатация /, ответникът отказал да приеме работата и издадената от ищеца
фактура № 41/28.12.2016 г., и не дължи заплащане възнаграждение на същия.
В срока за отговор,
ответникът е предявил насрещна претенция, за осъждане на ишеца да му заплати
сумата от 16 475 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение на
основание чл.19 от споразумение № НТ024/17.03.2016 г., дължима поради неизпълнение задълженията му по сключения между тях договор за изработка.
Ищецът е оспорил насрещния
иск като неоснователен, твърдейки, че причината да не бъде осъществена доставка
на оборудването съобразно уговореното между страните се дължи на виновно
поводение от страна на ответника.
Първоинстанционният съд е
квалифицирал главния иск по чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.327,
вр. чл. 294, ал.1 от ТЗ, а насрещния иск – по чл.92, ал.1 от ЗЗД, като с
решението си е отхвърил като неоснователен предявения от жалбоподателя
положителен установителен иск за сумата от
20 000 лева, част от задължение в
размер на 39 120, представляваща незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска продажба на дестилационен апарат,
флорентински съд за леки масла и хамуратор, за която сделка е издадена фактура № **********/28.12.2016
г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.01.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 36/08.02.2017 г.
по ч.гр.д. № 70/2017 г. на ВПРС, ведно с направените разноски в заповедното и
исковото производство, и е осъдил жалбоподателя да заплати на въззиваемия
сумата от 16 475 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение на
основание чл.19 от споразумение № НТ024/17.03.2016 г., както и сумата от
2 559 лева, представляваща съдебно деловодни разноски под формата на
заплатени държавна такса - 659 лева, възнаграждение за експерт – 100 лева и възнаграждение за един адвокат – 1 800
лева.
Решението се обжалва изцяло
от ищеца в първоинстанционното производство.
След проверка по реда на
чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно. В частта,
в която първоинстанционният съд е постановил отхвърлителен диспозитив за
установяване задължение на ответника за разноски в заповедното и исковото
производство, решението е недопустимо, като постановено по непредявена искова
претенция, която, освен това, ако беше предявена, би била недопустима на
основание т.10в от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Поради горното, в посочената част решението на ВПРС следва да се обезсили. В
останалите му части, решението е допустимо.
По същество, от събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Със заявление от 20.01.2017 г. жалбоподателят е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу въззиваемия, за сумата от 20 000 лева,
представляваща част от вземане в размер на 39 120 лева по фактура №
**********/28.12.2016 г., във връзка с доставка на оборудване – дестилационен апарат, флорентински съд за леки
масла и хамуратор, както и за сторените в производството разноски. Въз основа на заявлението
му е била издадена заповед № 36/08.02.2017 г. по ч.гр.д. № 70/2017 г. по описа
на ВПРС, с която въззиваемият е бил осъден да му заплати сумата от 20 000
лева - главница, част от задължение по
фактура №
**********/28.12.2016 г., в размер на
39 120 лева, законна лихва от датата на подаване на заявлението –
20.01.2017 г. и сумите от 400 лева –
платена държавна такса и 1 130 лева – адвокатско възнаграждение,
представляващи разноски по заповедното производство. Не се спори между
страните, че заповедта е била връчена на длъжника на 16.02.2017 г. и, че в
законоустановения срок, на 22.02.2017 г. същият е депозирал възражение по
чл.414, ал.1 от ГПК, което, видно от съдържанието му е бланкетно. С
разпореждане от 24.02.2017 г. заповедният съд е указал на кредитора, че, на
основание чл.415 от ГПК може да предяви вземанията си по заповедта за
изпълнение по съдебен ред. Разпореждането е било връчено на пълномощника на
жалбоподателя на 01.03.2017 г., а исковата молба, предмет на разглеждане е депозирана в съда на 30.03.2017 г..
Като съобрази горното, съдът приема,
че предявеният положителен установителен иск за сумата от 20 000 лева –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, имащ за правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.410 от ГПК е допустим.
По същността на правния
спор, видно от заявеното, жалбоподателят основава претенцията си за сумата от
20 000 лева на фактура №
**********/28.12.2016 г., досежно която твърди, че обективира сключен между страните договор за търговска продажба
на дестилационен апарат, флорентински
съд за леки масла и хамуратор, и на неизпълнение от страна на въззиваемия, в
качеството му на купувач, на задължението му за заплащане цената по сделката.
От своя страна, въззиваемият твръди, че визираното оборудване е било предмет на
сключен между него, в качеството на възложител и жалбоподателя, в качеството на
изпълнител, договор за изработка, обективиран в споразумение № НТ024/17.03.2016 г., във връзка с който е
заплатил сумата от 45 000 лева и, по който жалбоподателят не е изпълнил задълженията си да изработи
договореното оборудване качествено, в срок и да извърши монтаж и да предаде изработеното по начина и с придружаващите
документи,
съгласно споразумението им.
На л.8 от
първоинстанционното дело е приложено надлежно заверено копие от фактура №
**********/28.12.2016 г., с доставчик жалбоподателя и получател въззиваемия, с
която са осчетоводени 3 бр. дестилационен апарат, 3 бр. флорентински съд за
меки масла и 1 бр. хамуратор, описани в ППП, приложение 1 към договор от
15.12.2015 г., на обща стойност
77 600 лева, от която се приспада сумата от 45 000 лева по
фактура № 183/17.03.2016 г., и остава сума за плащане в размер на 32 600
лева без ДДС, или 39 120 лева с ДДС.
Фактурата е подписана и подпечатана от издателя, но не и от получателя. На л.5 – 7 са приложени 3 бр. приемо
предавателни протоколи от 28.12.2016 г., съгласно които жалбоподателят е предал
на въззиваемия, а последният е приел, без възражения по отношение на количеството
и качеството, посоченото във фактура № **********/28.12.2016
г. оборудване. На л. 33 – 35 е приложено копие от споразумение № НТ024/17.03.2016
г., по силата на което въззиваемият, в качеството на възложител е възложил на
жалбоподателя, в качеството на изпълнител, да извърши срещу възнаграждение
изработка, доставка и монтаж на 3 бр. досталационен апарат, 3 бр. флорентински
съд за меки масла и 1 бр. хамуратор, съгласно приложение 1 към договора, а
последният се е съгласил за извърши възложеното му в срок от 60 дни след
влизане на договора в сила, съобразно действащите нормативни изисквания и
заданието на възложителя. В чл.13 и чл.14 от споразумението е било уговорено,
че предаването и приемането на оборудването се извършва след технически проби с
двустранен протокол, придружаван от пълни конструктивни чертежи и документи на
оборудването. В протокола могат да се посочат срокове за отстраняване на
констатираните недостатъци. Недостатъците се отстраняват от изпълнителя за
негова сметка, в срока посочен в протокола. Възложителят има право да откаже
приемане на оборудването, ако открие съществени недостатъци или отклонение от
заданието. Доставеното и монтирано оборудване трябва да бъде съпроводено от
технически паспорт и инструкция за експлоатация. В чл.16 и чл.17 е било
уговорено, че общата цена на изработката на обурдаването е в размер на
65 900 лева, дължими както следва: 45 000 лева без ДДС – при
сключване на договора и 20 900 лева без ДДС – след цялостното приключване
на работата и предаването й с приемо предавателен протокол, като сумите се
превеждат по банков път не по-къно от 3
дни след сключване на договора, респ. след подписването на ППП. В чл.19 е било
уговорено, че при забава за завършване и предаване на проекта, изпълнителят дължи
неустойка в размер на 0.5% от общата цена за всеки просрочен ден, но не повече
от 25 % от стойността на договора. В чл.24 е било уговорено, че всички
съобщения между страните във връзка с договора следва да бъдат в писмена форма
за действителност. Видно от съдържанието на приложение 1 към споразумението,
посочените т. 1, 2 и 4 компоненти на оборудването съответстват на отразените в
приложените 3 бр. приемо предавателни протоколи от 28.12.2016 г.. На л.40 е
приложено копие от фактура № **********/17.03.2016 г., с доставчик жалбоподателя и получаел
въззиваемия, удостоверяваща авансово плащане по договор от 15.12.2015 г., в
размер на 45 000 лева без ДДС. Фактурата е подписана и подчетана само от
издателя. От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
жалбоподателят е осчетоводявал като разходи на дружеството, по сч. сметка 601 „
Разходи за материали „ и сч. сметка 602 „ Разходи за външни услуги „ материали
за изработване на оборудване за обект „ РКЛ „ ООД. В счетоводството на същия не
са отчетени разходи за монтаж и разходи за изпитателни проби. Фактура №
**********/28.12.2016 г. е била осчетоводена със счетоводна статия Дебит, сч.
сметка „ Клиенти „; Кредит, сч. сметка 4532 „ Начислен ДДС за продажби „ и е
включена в дневника за продажби за месеца, за който се отнася. Фактурата е била
изпратена на въззиваемото дружество по куриер но пратката е отказана. Била е
изпратена и по ел. поща, но ответникът я е отхвърлил като неоснователно
издадена. По фактурата няма извършени плащания. Същата не е отразена в
счетоводството на въззиваемия и не е включена в дневниците за продажби за
месеца, за който се отнася и следващите 12 месечни данъчи периоди, респ. в
дневниците за покупки, подадени в НАП и в справките – декларации по ЗДДС. Въз
основа на нея няма ползван данъчен кредит. От приложените по делото извадки от
разменена между страните кореспонденция по електронен път се установява, че
между същите са съществували трайни договорни правоотношения, при които
въззиваемият е възлагал на жалбоподателя изробатката, доставката и монтажа на
оборудване за дисталационни системи, използвани за дейността на търговското му
предприятие, както и, че въззиваемият е отказал
приемането за плащане на фактура № **********/28.12.2016 г., като
издадена на основание договор от 15.12.2015 г., който не е съществувал, навел е
конкретни възражения за неизпълнение задълженията на жалбоподателя по
сключените помежду им договори за изработка, включая по силата на споразумение
№ НТ024/17.03.2016 г. и му е отправил
покана да изпълни задълженията си за предаване на тестовата дестилационна уредба
и цялата съпътстваща документация на произведеното оборудване.
Въз основа на така
установените факти, съдът приема следното от правна страна: За успешно
провеждане на защитата си по чл.410 от ГПК ищецът следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно, ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника, дължимо на
основанието и в размера, за които му е издадена заповедта за изпълнение, срещу
която длъжникът е възразил. В случая, жалбоподателят твърди, че вземането му за
главница и лихва за забава произтича от договор за търговска продажба между
страните, обективиран във фактура №
**********/28.12.2016 г.. С оглед възраженията на въззиваемия обаче и събраните
по делото доказателства, не може да бъде направен извод, че фактурата
възпроизвежда постигнати между страните уговорки, изпълващи елементите от
фактическия състав на договор за покупко-продажба. Напротив, от съвкупната преценка на доказателствата,
включая отразеното в заключението на вещото лице по ССЕ, че жалбоподателят е
осчетоводявал разходи за материали за изработване оборудване за въззиваемия
през релевантния данъчен период, се налага извод, че фактурата касае
облигационни отношения между страните, свързани с възлагане от въззиваемия на
жалбоподателя да изработи и достави на възложителя посоченото в нея оборудване,
които отношения по същество изпълват фактическия състав на договор за изработка
по чл.258 и сл. от ЗЗД, а не на договор за търговска продажба. В тази връзка
следва да се отбележи, че в заявлението си по чл.410 от ГПК самият жалбоподател
е посочил, че процесната фактура и вземането по нея касае „ доставка на
оборудване „, но не е уточнил, в изпълнение на какъв вид договор. На следващо
място, в самата фактура е посочено, че тя се отнася за договор от 15.12.2015
г., който обаче не е представен по делото и чието съществуване се оспорва от
въззиваемия. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че фактура №
**********/28.12.2016 г. отразява съществените елементи от съдържанието на
договор за търговска покупко-продажба, поради което удостоверява сключването
му, съдът счита, че следва се отхвърли като неоснователно, по причина, че
процесната фактура не носи подпис на представител или пълномощник на
въззиваемия, а по делото не се установи тя да е била отразена в счетоводството
на последния, и въз основа на нея да е била подадена справка – декларация по
ЗДДС или да е ползван данъчен кредит. Напротив, доказва се, че фактурата и
основанието за издаването й са били оспорени от въззиваемия веднага след като
му е била предявена за плащане от жалбоподателя. Ето защо, не може да се
приеме, че въпросната фактура обективира насрещни волеизявления на страните
относно постигане на съгласие по съществените елементи от фактическия състав на
твърдения от ищеца договор за продажба и доставка на оборудване. Предвид
горното, съдът намира за недоказано, че жалбоподателят има срещу въззиваемия
парично вземане за сумата от 20 000 лева по фактура №
**********/28.12.2016 г., представляваща част от продажна цена на доставено на
ответника оборудване, на обща стойност 39 120 лева, с оглед на което предявеният
положителен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По насрещния иск,
въззиваемият претендира от жалбоподателя заплащане на неустойка за забава по
чл.19 от споразумение № НТ024/17.03.2016
г., като обосновава правния си интерес от предявяване на иска с твърдението, че
предявеното главно вземане за сумата от 20 000 лева по фактура №
**********/28.12.2016 г. касае именно този договор, което предпоставя
претенцията му да се приеме за допустима. По същество обаче същата е неоснователна,
тъй като, видно от представените и неоспорени
от страните двустранно подписани приемо-предавателни поротоколи от
28.12.2016 г., за които въззиваемият твърди, че са съставени в изпълнение на
чл.13, ал.2 от въпросното споразумение, имащо характер на договор за изработка
по чл.258 и сл. от ЗЗД, оборудването,
предмет на споразумението е било прието от възложителя изцяло и без възражения
по отношение на количество и качество. Същевремено, по делото не са представени
доказателства, че въззиваемият е възразил срещу изпълнението и е отказал
приемането му, или, че е предоставил срок на изпълнителя за отстраняване на
констатирани недостатъци, съобразно правата му по чл.13 и чл.14 от
споразумението. Не са представени и доказателства, че изпълнителят не е
доставил в пълен обем договореното оборудване, не е извършил монтаж на същото и
не е предоставил на възложителя съпровождащата го техническа документация, като
всички тези неточности в изпълнението са възведени само като твърдения на
въззиваемия, без да са подкрепени с признание на противната страна или с доказателства.
Освен това, доколкото във фактура № 183/17.03.2016 г. е посочено, че касае
авансово плащане по договор от 15.12.2015 г. и по делото не са събрани
категорични доказателства, че се отнася до споразуемение № НТ024/17.03.2016 г.,
съдът приема за недоказано и твърдението на въззивамия, че е изправна страна по
процесния договор за изработка и, че забавата за изпълнението му е изцяло по
вина на жалбоподателя. В съответствие с изложеното, намира за недоказано, че
ищецът по насрещния иск е изправна страна по споразумение № НТ024/17.03.2016 г.,
а ответникът – неизправна страна, тъй като е допуснал виновно забава при
изпълнение на задълженията си по обективирания в същото договор за изработка,
което да обосновава възникване правото на първия да претендира от втория
обезщетение по чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.19 от споразумението. Предвид това,
заключава, че насрещният иск, за сумата от 16 475 лева е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
В съотвествие с изложените
фактически и правни доводи, настоящата инстанция намира, че в частта, в която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.415, ал.1 от ГПК, за сумата от 20 000 лева, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението, и е присъдил
разноски в размер до 1 583.33 лева, обжалваното решение следва да се
потвърди. В частта, в която искът е отхвърлен по отношение установяване вземане
на ищеца за разноски в заповедното и исково производство решението е
недопустимо, като постановено по непредявен иск, поради което следва да се
обезсили. В частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия
сумата от 16 475 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл.19
от споразумение №НТ024/17.03.2016 г., както и в частта, в която ищецът е осъден
да заплати на ответника деловодни разноски в първоинстанционното производство
над 1 583.33 лева – за възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар,
решението е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено
друго, с което предявения от „ РКЛ “ ООД срещу „ Ейч Ти “ ЕООД иск
с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 16 475 лева, представляваща неустойка за
забавено изпълнение по чл.19 от споразумение № НТ024/17.03.2016 г., да бъде
отхвърлен, без на ответника по насрещния иск да бъдат присъждани разноски за отхвърлената
част от иска, поради липса на доказателства за извършени такива по повод този
иск.
От жалбоподателя не е
предявено искане за присъждане на разноски във въззивното производство.
Искането на въззиваемия за
присъждане на деловодни разноски във въззивното производство следва да бъде
оставено без уважение, поради липса на доказателства за извръшени на
такива.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
117/04.04.2018 г. по гр.д. № 244/2017 г. по описа на Районен съд - Велики
Преслав, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен, предявения от „ Ейч Ти “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В..., ЕИК , представлявано - А.К.И., срещу „ РКЛ “ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Б.Б...., ЕИК , представлявано от Я.Ш.А.С.и С.Л., иск по чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
20 000 лева, част от задължение в
размер на 39 120 лева, представляваща незаплатена продажна цена - главница
по договор за търговска
продажба на дестилационен
апарат, флорентински съд за леки масла и хамуратор, за която сделка е издадена фактура № **********/28.12.2016
г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.01.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение № 36/08.02.2017 г.
по ч.гр.д. №70/2017 г. на ВПРС, и в ЧАСТТА, в която „ Ейч Ти “ ЕООД е
осъдено да заплати на „ РКЛ “ ООД
деловодни разноски в размер до 1 583.33 лева.
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо,
решение № 117/04.04.2018 г. по гр.д. № 244/2017 г. по описа на Районен съд -
Велики Преслав, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен, предявен от „ Ейч Ти “ ЕООД, ЕИК срещу „ РКЛ “ ООД, ЕИК , установителен иск за дължимост на разноски в
заповедното и исковото производство.
ОТМЕНЯ решение №
117/04.04.2018 г. по гр.д. № 244/2017 г. по описа на Районен съд - Велики
Преслав, в ЧАСТТА, в която „ Ейч Ти “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В..., ЕИК , представлявано - А.К.И. е осъдено да заплати на „ РКЛ “ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Б.Б...., ЕИК , представлявано от Я.Ш.А.С.и С.Л., сумата от 16 475.00 лева, представляваща неустойка за
забавено изпълнение на основание чл.19 от споразумение № НТ024/17.03.2016 г.,
както и в ЧАСТТА, в която „ Ейч Ти „ ЕООД е осъдено да заплати на „ РКЛ „ ООД
деловодни разноски в размер над 1 583.33 лева – за възнаграждение на вещо
лице и адвокатски хонорар, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ РКЛ “ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Б.Б...., ЕИК , представлявано от Я.Ш.А.С.и С.Л., срещу Ейч Ти “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В..., ЕИК , представлявано - А.К.И., насрещен иск с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 16 475.00 лева, представляваща
неустойка за забавено изпълнение на основание чл.19 от споразумение №
НТ024/17.03.2016 г., като неоснователен.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.