МОТИВИ към Присъда № 13/09.02.2018г. по НОХД № 1548/2017г. по описа на ВОС.
Производството е по Глава 27 от НПК, чл.371т.2
от НПК.
ВАРНЕНСКА
окръжна прокуратура е обвинила :
М.Д.А. в това, че на 02.04.2017 г. в гр. Варна при
управление на МПС - лек автомобил „Хюндай Акцент" с per. № СС7799АМ,
нарушил правилата за движение по пътищата: Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: "При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности в км/ч, както следва: за категория
"В" в населено място - 50 км/ч", като се е движил с 90.00
км/час; Чл. 6, т. 1 от ЗДвП: "Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка."; Чл.
31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП: "Червена светлина - означава "Преминаването
е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
"стоп -линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която
е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека"; и по непредпазливост причинил смъртта на С.
А. Н. на 26 години – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в" вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
В с.з. прокурорът поддържа обвинението,
като счита, че фактическата обстановка е безспорно установена и по същата спор между страните не съществува. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен, като при определяне на наказанието да отчете баланс
между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка счита,
че като смекчаващо следва да бъде отчетено чистото му съдебно минало и
поведението му в хода на разследването. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства изтъква поведението му като водач на пътя, установимо от данните
от сектор „КАТ“, грубото нарушаване на основните правила на движение по
пътищата, а именно движението в населено място, сигналите на светофарните
уредби. Счита, че следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че ПТП е
настъпило в централната част на града, в пиков час, като по една случайност
пострадалите не били повече. С оглед горното, предлага на съда да наложи
наказание 4 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, при
първоначален общ режим. Относно наказанието лишаване от право да управлява МПС,
счита, че размерът на същото следва да е 3 години.
Пострадалата М.Т.Н.
е встъпила в процеса срещу подсъдимия А. в качеството на частен обвинител.
Обвинението спрямо същия се поддържа в съдебно заседание от повереника й, който
също пледира за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода. Счита, че
при определяне на наказанието не следва да се взема предвид направеното от подсъдимия
самопризнание, тъй като производството се развива по Глава 27 от НПК и същият
ще се възползва от привилегията наказанието му да бъде намалено с 1/3. Изтъква,
че въпреки, че деянието е извършено по непредпазливост, то подсъдимият при
причиняване на ПТП е нарушил множество текстове на ЗДвП и ППЗДвП- преминал е
през регулирано със светофарна уредба кръстовище с 90 км.в час, на червен
сигнал на светофарната уредба, като по една случайност не е причинил смъртта и
на други лица. Повереникът счита, че от съда следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че починалият е бил млад човек- на 26 годишна възраст, който е
дошъл в гр. Варна, за да работи и да издържа майка си и брат си. Не на последно
място изтъква, че длъжността на която е бил назначен подсъдимият, а именно
„Началник парк на автомобили“, в това му
качество същият е следвало да вменява на своите подчинени как да се движат, а
същевременно той нарушавал правилата за движение. При индивидуализация на
наказанието счита, че следва да бъдат отчетени и множеството нарушения на ЗДвП,
вкл. и такива, налагани му за превишение на скоростта. С оглед на това, че
единствените според повереника смекчаващи отговорността обстоятелства са
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, то счита, че
наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия е четири години
лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3 и и изтърпяно ефективно. По
отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, същото да е четири
години и в този смисъл моли съда да постанови присъдата си.
Подсъдимият М.Д.А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като лично и чрез защитника моли съда да му наложи условно
наказание. Макар да признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, защитата счита, че при подробно описания механизъм на
настъпване на ПТП и мястото на удара между двата автомобила - в задна дясна
част на управлявания от подсъдимия, то за части от секундата те не са се разминали.
В тази връзка счита, че се налага извода, че ако подсъдимия бе управлявал
автомобила при разрешена за населено място скорост, то пак би настъпило ПТП.
Предвид горното счита, че ПТП не е настъпило вследствие на превишение на
скоростта на движение на управлявания от
А. автомобил, а единственото правило, което той е нарушил и което се намира в
причинно следствена връзка с настъпилия резултат е това, че е преминал на
червен сигнал на светофарната уредба. Предвид това, моли съда да признае
подсъдимия за невинен в тази част от обвинението, а именно деянието да осъществено
при нарушаване правилото на чл.21ал.1 от ЗДвП. По отношение на останалите
елементи от фактическия състав на въздигнатото с обвинителния акт престъпление,
счита, че е така както е изложено в обстоятелствената му част. Защитата не е
съгласна, че наказанието следва да бъде наложено при равенство между смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, а при силен превес на смекчаващите. Две
от тях според защитника са изложени в обвинителния акт, като не е съгласен, че
с оглед особеното производство, по което се развива делото, че не следва да
бъдат ценени като смекчаващи направените на ДП самопризнания от подсъдимия. В
тази връзка изтъква цялостното процесуално поведение на подсъдимия на ДП, с
което е оказал съдействие на разследването. Следва да бъдат отчетени добрите
характеристични данни, младата му възраст, осъзнаване на последиците от
неговото поведение- че в резултат на една нелепа случайност е настъпила смъртта
на един млад човек, изразеното съжаление за извършеното. Предвид горното моли съда да определи
наказанието лишаване от свобода от минималния към средния размер като го намали
с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК и отложи изтърпяването му на
основание чл.66а.1 от НК за максималния предвиден в закона срок от пет години.
С това наказание счита, че ще се изпълнят целите на генералната и индивидуалната
превенция. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС моли
същото като размер да е близо до изпитателния срок. В последната си дума на
подсъдимият А. изразява съжаление за извършеното.
Варненският окръжен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
М.Д.А. е роден на ***г***., български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ.
На 02.04.2017г. около 19,00 часа подс. М.Д.А. управлявал лек
автомобил „Хюндай Аакцент“ с рег. № СС 7799 АМ
по бул. „Мария Луиза“ в гр. Варна, в посока Катедралния храм. На предна
дясна седалка в автомобила се намирал св. Х. П.. На кръстовището с бул. „Владислав Варнченчик“, подс. А.
предприел маневра десен завой, след което продължил направо в посока изхода на
града. Приближавайки към кръстовището с бул. „Съборни“ подсъдимият ускорил
движението на автомобила с цел да премине през него без да спре на светофарната
уредба. При това навлязъл в кръстовището, образувано между бул. „Съборни“ и
бул. „Владислав Варненчик“ при червен
сигнал на светофарната уредба и със скорост около 90 км. в час. По същото
време, към кръстовището, движейки се по бул. „Съборни“ в посока сградата на
Централна поща, приближавал при зелен сигнал на светофарната уредба и със
скорост около 45 км. в час л.а. „Ауди“ с рег. № В 3180 ВМ, управляван от св. А.
К.. В автомобила освен него, били съпругата му и двете им деца. Навлизайки в
кръстовището, св. К. забелязал връхлитащия отляво с висока скорост лек
автомобил на подсъдимия и задействал спирачната система с цел да предотврати
удара. Такъв обаче настъпил в средата на кръстовището, като той се ударил с
предната си част в задната дясна частна част на лекия автомобил „Хюндай“,
управляван от подсъдимия. Вследствие на
удара, автомобилът на подс. А. поднесъл и ударил със задната си лява част
стоящия на разделителния остров между
двете платна пешеходец С. Н.. От удара тялото на пешеходеца се вдигнало във
въздуха, преминало през металните заграждения между двете платна и паднало в лентата
за насрещно движение. На помощ на пострадалия се притекли случайни минувачи и
водачи на други автомобили. На място пристигнал екип на Спешна помощ, който
установил, че С. Н. е починал.
По делото е назначена
съдебно медицинска експертиза, видно от заключението по която по тялото на
пострадалия са установени множество наранявания- съчетана травма глава, гърди,
корем - тежка контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
счупване на черепната основа, счупване на десни ребра, пълно прекъсване на
възходящата аорта, разкъсване на двата бели дроба, излив на значително
количество кръв в двете плеврални кухини, вдишана кръв в белите дробове,
контузия на белите дробове, разкъсване на десния диафрагмален купол, разкъсване
на слезката с излив на кръв в коремната кухина, контузия на черен дроб и бъбреци, оток на
белите дробове и мозъка, кръвонасядания по меките черепни обвивки, лицето,
ожулвания в областта на корема и крайниците. Според експерта смъртта на С. Н. е
настъпила вследствие на тежката
несъвместима с живота травма – разкъсване на гръдната аорта, разкъсване на
белите дробове с последвал излив на голямо количество кръв в двете плеврални
кухини. Причинените травматични увреждания са в резултат от действието на
твърди тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта на
главата, гръдния кош, корема и пояса. Преценени в съвкупност същите
отговарят да са получени при удари от
детайли на лек автомобил в посока отдясно наляво- удар в дясната гръдна половина с последващи удари в предпазната
ограда, удари в подлежащата настилка.
Произшествието е било заснето от
охранителните камери, монтирани на
светофарната уредба на кръстовището на бул. „Владислав Варненчик“ и бул.
„Съборни“. Видно от заключението по назначената видеотехническа
експертиза, на същите се виждат
сигналите на светофарните уредби и действията на водачите, участвали в
произшествието.
От заключението по
назначената автотехническа експертиза се установява, че към момента на
настъпване на автопроизшествието л.а. „Хюндай“, управляван от подсъдимия се е
движил със скорост от около 90 км. в час, а л.а. „Ауди“, управляван от св. К. –
със скорост от около 45 км. в час. Експертизата установява, че л.а. „Ауди“ се е
движил със скорост по- ниска от максимално позволената за този участък на пътя,
като л.а. „Хюндай“ е попадал в опасната му зона на спиране. Л.а. „Хюндай“ се е
движил с превишена за конкретния пътен участък скорост, като при движение с
позволената е имал възможност да спре и да предотврати удара.
При осъществяване на
деянието подс. А. е нарушил правилата за движение по пътищата: Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: "При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности в км/ч, както следва: за категория
"В" в населено място - 50 км/ч", като се е движил с 90.00
км/час; Чл. 6, т. 1 от ЗДвП: "Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка." и Чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП: "Червена
светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп -линията" или, ако
няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или на пешеходната пътека".
Горната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, като в тази връзка
е взел предвид показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и обясненията на подсъдимия, чиито протоколи за разпит са приобщени към
доказателствения материал по реда на
чл.372ал.4 от НПК, както и писмените доказателства, находящи се в ДП и представените в съдебно заседание, заключенията по
назначените съдебно автотехническа, медицинска и видеотехническа експертизи. Всички те подкрепят волеизявлението
на подс. А., с което той признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. В своята съвкупност доказателствата очертават
идентична и безпротиворечива фактическа
обстановка, сочат, че има извършено
престъпление и негов автор е подсъдимия А..
Анализът на
писмените доказателства, гласните
доказателствени средства и заключенията по назначените експертизи налага следния
правен извод:
От обективна
страна подсъдимият М.Д.А. е осъществил състава на
престъпление по чл.343ал.1б. „в“ във вр. с чл.342ал.1
от НК, тъй като на 02.04.2017
г. в гр. Варна при управление на МПС - лек автомобил „Хюндай Акцент" с
per. № СС7799АМ, нарушил правилата за движение по пътищата: Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности в км/ч, както следва: за
категория "В" в населено място - 50 км/ч", като се е движил с
90.00 км/час; Чл. 6, т. 1 от ЗДвП: "Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.";
Чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП: "Червена светлина - означава
"Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават "стоп -линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в
кръстовището или на пешеходната пътека";
и по непредпазливост причинил смъртта на С. А. Н. на 26 години.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, като същите в своята съвкупност обосновават обективната страна на
обвинението. Деянието е осъществено от подсъдимия при посочените в обвинителния
акт нарушения на правилата за движение, а именно управлявал автомобила със
скорост над максимално допустимата за населено място- 90км. в час, както и
преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Последното
се потвърждава от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели- Ч., С. и К., които са категорични, че подсъдимият е навлязъл в кръстовището
на червен сигнал. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението по
автотехническата експертиза, видно от което л.а., управляван от подс. А. е
навлязъл в кръстовището в посока Варненски районен съд при червен сигнал на
светофарната уредба- фаза №3. Вещото лице е установило и скоростта, с която той
е навлязъл в кръстовището, респ. е настъпил ударът между неговия автомобил и
този, управляван от св. К., а именно 90 км. в час, а при удара на пешеходеца
около и над 50 км. в час. В тази връзка не се споделя от настоящият състав на
съда довода на защитата, че нарушението на правилото на чл.21ал.1 от ЗДвП не се
намира в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Между страните не се
спори, че подс. А. е навлязъл в кръстовището, образувано между бул. „Владислав
Варненчик“ и бул. „Съборни“ със скорост
около 90 км в час. Спорът е от правна страна, а именно дали нарушението на това правило е
обусловило настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка съдът съобрази
заключението по назначената автотехническа експертиза, вещото лице, по която
е посочило, че ако подсъдимият се бе
движил с управлявания от него автомобил с позволената за градски условия
скорост, то същият би имал възможност да спре и да предотврати удара. От друга
страна, в заключението се сочи, че л.а. „Хюндай“, управляван от подс. А. е
попадал в опасната зона на спиране на
управлявания от св. К. автомобил. Т.е. при тази скорост на движение на
подсъдимия, св. К. не е имал техническа възможност да спре и да предотврати
удара. Горното сочи на несъмнен извод, че движението със скорост от 90 км. в час, т.е. с превишение от 40 км. в час над максимално допустимата, е в
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносния резултат- смъртта на
С. Н.. В тази връзка счита за съответен на доказателствата по делото извода, че
настъпилия вредоносен резултат е в причинно следствена връзка с нарушаване правилата
за движение от подс. А., досежно режима
на скоростта и обстоятелството, че подсъдимият е преминал на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба, така както е приел и прокурора в
обвинителния акт. Според заключението по назначената съдебно медицинска
експертиза, приобщена към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК,
смъртта на С. Н. е настъпила вследствие
на тежката несъвместима с живота травма – разкъсване на гръдната аорта,
разкъсване на белите дробове с последвал излив на голямо количество кръв в
двете плеврални кухини. Така причинените травматични увреждания са в резултат
от действието на твърди тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта на
главата, гръдния кош, корема и пояса- получени при удари от детайли на лек автомобил в
посока отдясно наляво- удар в дясната гръдна
половина с последващи удари в предпазната ограда, удари в подлежащата
настилка.
Общественоопасният резултат/ смъртта на С. Н./ се намира в причинна връзка с настъпилото
ПТП, поради което и осъщественото от подс. А. деяние се явява съставомерно по чл.343 ал.1
буква"в" във вр. с чл.342ал.1 от НК. Горното се установява от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, вкл. и обясненията
на подс. А., както и заключенията по назначените експертизи- съдебно медицинска
и автотехническа. Всички доказателства в своята съвкупност установяват времето,
мястото и начина на осъществяване на деянието, както и виновното поведение на
дееца.
От субективна страна престъплението се явява
извършено от подсъдимия по непредпазливост, при форма на вината несъзнавана
непредпазливост-не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици-причиняването на ПТП, но е бил длъжен
с оглед високата скорост на движение в централната
градска част и преминаването на червен
сигнал на светофарната уредба и е могъл
да предвиди настъпването им.
При индивидуализация на
наложеното наказание на подс. М.Д.И. за престъплението
по чл. 343,ал.1б. „в“ във
вр. с чл.342ал.1 от НК, съдът установи като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало. Видно от
свидетелството за съдимост, подс. А. е неосъждан и няма данни за противоправни
деяния, което го характеризира като личност с ниска степен на обществен
опасност. Горният извод се потвърждава и от приложените по делото
доказателства, характеризиращи го като добър ръководител и колега на работното
му място, с чувство за отговорност, толерантност и организираност. Подс. А. е
трудово ангажиран, което се установява от приложената длъжностна характеристика
и писмено становище, като е бил назначен в „Лактоком“ ЕООД – гр. София
първоначално като „Началник парк-
автомобили“, а от 01.03.2017г. е преназначен на длъжност „Шофьор тежкотоварен
автомобил- 12 и повече тона.“ От представените
Заповеди на работодателя се установява, че същият за добро изпълнение на
служебните му задължения е бил поощрен с парична награда и допълнителен платен
годишен отпуск- 10 работни дни през 2017г. Несъмнено горните обстоятелства го
определят като организиран и отговорен към служебните му задължения, ползващ се
с доверието на своя работодател и уважението на неговите колеги. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено и изразеното от
него съжаление за стореното и настъпилия
противоправен резултат- смъртта на Н., а
така също и направеното на досъдебното производство самопризнание.
Действително с оглед процедурата на съкратено съдебно следствие, съгласно ТР
№1/2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС,
при определяне на наказанието, признанието по чл.371т.2 от НПК не следва
да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Това би
било допустимо единствено ако съставлява елемент от цялостното, обективно
проявено на ДП процесуално поведение, което е спомогнало за разкриване на
престъплението и неговия извършител. В случая подс. А. на ДП е дал обяснения в
качеството му на обвиняем, с които е
съдействал на органите на разследването за установяване на обективна истина по
делото. Не е препятствал по никакъв начин разследването, а е съдействал на
мястото на произшествието на органите на КАТ и е изпълнявал техните
разпореждания. Нещо повече, същият в деня на привличането му в качеството на
обвиняем е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие
съобразно нормата на чл.430 от КЗ, поради което съдът счита, че направеното на
досъдебното производство самопризнание следва да се отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
установи завишената обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение
с други от същия вид с оглед конкретиката на осъществяване на същото. От
доказателствата по делото се установява, че ПТП е настъпило в централата
градска част, където движението на автомобили и пешеходци е по- интензивно, като последиците от същото по една случайност
не са по- тежки/ до починалия Н. е имало и друг пешеходец, който е успял да
отстъпи и по този начин да се избегне по—тежък обществено опасен резултат./
Именно обстоятелството, че района около Катедралния храм и Централата поща в
града е оживен, а движението е интензивно,
е следвало да мотивира подс. А.
да спазва предписанията на светофарните уредби. Нещо повече, същият сочи в
обясненията си, че след като извършил маневра завой на дясно от бул. „Мария
Луиза“ в посока бул. „Владислав Варненчик“ светофара светел жълта светлина и той се опитал да
премине на жълто. Горното сочи, че той напълно съзнателно е ускорил скоростта
на движение с цел да премине през кръстовище, като е допускал, че ще премине на
червен сигнал, пренебрегвайки евентуалните последици от поведението му. Последното го характеризира като водач,
пренебрегващ безопасността на останалите участници в движението, още повече, че превишението на скоростта над
максимално допустимата за населено място е било около 40 км. в час по време на
настъпване на удара с автомобила на св. К.. Наличието на две нарушения на
правилата за движение по пътищата обосновава по- високата обществена опасност на
деянието на подсъдимия. От доказателствата по делото се установява, че подс. А.
е бил многократно наказван за нарушаване на правилата за движение по пътищата-
налице са 17 влезли в сила наказателни
постановления, като някои от нарушенията са във връзка със скоростта и
настъпване на ПТП. Т.е. поведението му в случая не е инцидентна проява на
нарушение правилата за движение, а начин на поведение на пътя като водач, който
е недисциплиниран и незачитащ изискванията за безопасност при управление на МПС.
Подс. А., видно от справката за нарушител е правоспособен водач кат. „В“ от
2004г., когато е било издадено първото му СУМПС, а от 2013г. е придобил правоспособност за управление на МПС кат. „С“.
Бил е преназначен преди настъпване на ПТП на длъжност „Шофьор тежкотоварен
автомобил- 12 и повече тона“, а преди
това е бил на длъжност „Началник парк- автомобили“ в същото дружество.
Професионалната му насока е следвало да го мотивира при управление на МПС да
спазва правилата за безопасност и движение по пътищата, но това не е довело до
промяна в поведението му като водач, а е градирало нарушенията до настъпване на
този резултат. Допуснатите в конкретния случай нарушения на правилата за
движение се явяват особено значими за
безопасността на движението. Не на последно място следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че починалия е млад човек, едва на 26 години, който не се е намирал на платното за движение и не е успял да
реагира, за да се предпази, така както е сторил стоящият до него, като по този
начин е бил предотвратен и по- тежък престъпен резултат, което също следва да
бъде отчетено като утежняващо положението на подс. А.. Възрастта
на подсъдимият не следва да бъде отчитана като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като същият е бил на 33 години, възраст, която предполага
достатъчно зрялост и отговорност, както към себе си, така и към останалите
членове на обществото. С оглед така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства,
съдът намира, че наказанието по
отношение на подсъдимия следва да бъде определено съобразно общите правила на
чл.54 от НК, при превес на смекчаващите такива.
Като съобрази
разпоредбата на чл.373ал.3 от НПК, в конкретния случай, явяващ се такъв по чл.
372, ал. 4, съдът постановявайки
осъдителна присъда следва да определи
наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да
бъде определено под средния размер, а
именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като намалено с 1/3 по правилата на чл.58а, ал.1 от НК, налага на подсъдимия А. такова в размер на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът намира, че така наложеното наказание
следва да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, при първоначален общ режим,
съгласно нормата на чл.57ал.1т.3 от ЗИНЗС. Съдът намира, че с така
постановеното ефективно изтърпяване ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК. В случая подсъдимият
е неосъждан, като по отношение на същия при този размер на наказанието би могъл
да бъде приложен института на условното осъждане, тъй като формално са налице
предпоставките на чл.66ал.1 от НК. В конкретния случай обаче съдът счита, че с отлагане
изтърпяването на наказанието няма да бъдат постигнати генералната и личната
превенция, а именно поправянето и превъзпитанието на дееца, тъй като макар да
се налице множество доказателства,
сочещи на добри характеристични данни за подсъдимия в отношенията му с колегите
и средата, в която работи, то категорично справката за нарушител сочи, че с
поведението си като водач същият многократно е пренебрегвал нормите на ЗДвП.
При решаване на въпроса за отлагане изпълнението на казанието обаче по реда на чл.66ал.1 от НК, освен характеристиките, досежно личността на
подсъдимия, следва да се преценява и конкретната обществена опасност на
престъплението и поведението му като водач на МПС. А в случая, изхождайки от
конкретната пътна ситуация, начина на настъпване на ПТП и поведението на
водача, който на кръстовище в централната градска част преминава със скорост от
около 40 км. над максимално допустимата, пренебрегвайки всякаква безопасност,
както собствена, така и на останалите участници в движението, и намиращи се в
близост хора, съдът намира, че деянието разкрива висока степен на обществена
опасност. С поведението си подс. А.
демонстративно не се е съобразил с установения ред на управление, поради което
балансът, целящ поправителното и превъзпитателно въздействие спрямо него
и предупредителното въздействие спрямо останалите членове на обществото с така
упражнената държавна принуда, налагаща ефективно изтърпяване на наказанието, би
се постигнал в пълна степен. Съдът намира, че на основание чл.343г във вр. с
чл.37ал.1т.7 от НК на подс. М.Д.А. следва да бъде наложено наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от три години, като размерът на наказанието е
съобразен с посочените по- горе обуславящи отговорността обстоятелства и преди
всичко с поведението му като недисциплиниран водач на МПС, с нормите, които са нарушени при настъпване на
ПТП и високата обществена опасност на деянието.
На
основание чл.189 от НПК с оглед постановената
осъдителна присъда, подс. М.Д.А. следва
да заплати за разноски на досъдебното производство
сумата от 165,49 лева в полза на
Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Варна.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
СЪДИЯ: