Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 220
гр. Ботевград, 29.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1805 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С искова молба от „О. Ф. Б.“ ЕАД
срещу В.Н.П. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК – съответно за сумата от 23 531,20
лв. – неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
14.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2011 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение) до
окончателното изплащане на вземането, и за сумата от 6096,98 лв. – договорна
лихва за период от 03.03.2011 г. до 02.09.2011 г.
Ищцовото дружество твърди, че по
силата на Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г. „Б. Д.“ ЕАД
е предоставила на лицето П.Г.П. кредит в размер на 25 000 лв. Посочената
сума била изцяло предоставена на кредитополучателя чрез разплащателна сметка на
14.08.2007 г. На същата дата като обезпечение по кредита между банката и
ответника В.Н.П. и лицето А.Ц.М. бил сключен договор за поръчителство. Срокът
за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на усвояване. Всяка
месечна вноска следвало да бъде погасена
на 13-то число от месеца. В чл. 7 от договора била уговорена
възнаградителна лихва, дължима от кредитополучателя. За първите шест месеца от
усвояването на кредита тази лихва била в размер на 6,69 %. За останалия срок на
кредита тя се формирала от базов лихвен процент за съответния вид кредит,
определян от кредитора. Към датата на сключване на договора за кредит базовият
лихвен процент възлизал на 4,69 %, като стандартната надбавка била 8,01 процентни
пункта, т. е. лихвеният процент общо бил 12,70 %. Според Общите условия към
допълнително споразумение при забава в плащанията на месечните вноски от деня,
следващ датата на падежа, частта от анюитетната вноска, представляваща
главница, се олихвявала с договорната лихва, увеличена с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. В случай че кредитополучателят погаси месечната
вноска до седмия ден от падежа, надбавка не се прилагала. В Общите условия било
уговорено още, че при забава на плащанията по главница и/или лихва над 90 дни
целият остатък от кредита автоматично ставал предсрочно изискуем. Остатъкът от
кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. В случай на погасяване на дължимата
месечна вноска за главница и/или лихва до седмия ден след падежа, върху
остатъка от кредита не се начислявала наказателна надбавка. Поради забава в
плащанията на дължими месечни вноски, на 17.03.2010 г. кредитът станал автоматично
предсрочно изискуем. В евентуалност се твърди, че кредитополучателят се счита
уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на заповедта за незабавно
изпълнение, приложена към поканата за доброволно изпълнение по изп. дело №
391/2016 г. по описа на ЧСИ С.Л. с рег. № 927 на КЧСИ. Алтернативно се сочи, че
длъжникът е уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост с връчване на
преписа от настоящата искова молба. Твърди се още, че на 17.09.2012 г. бил
сключен договор за цесия между „Б. Д.“ ЕАД (цедент) и ищеца „О. Ф. Б.“ ЕАД
(цесионер). Сред изкупените вземания фигурирали и процесните такива срещу
кредитополучателя и срещу поръчителите, ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности. Упълномощен с изрично пълномощно от цедента „Б. Д.“ ЕАД,
цесионерът „О. Ф. Б.“ ЕАД изпратил уведомително писмо до ответника, с което му
съобщил за извършената цесия. По същество искането към съда е да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23 531,20 лв. – неизплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.09.2011 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение) до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 6 096,98 лв. – договорна лихва за периода от
03.03.2011 г. до 02.09.2011 г. включително. В евентуалност исковете са
предявени като осъдителни за същите суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от
исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. В отговора
се сочи, че предявените искове са недопустими, тъй като са преждевременно
заведени с оглед твърдението на ответника, че кредиторът не е упражнил правото
си да обяви предсрочната изискуемост, като доведе същата до знанието на
длъжника. Твърди се и недоказаност на предявените претенции. Ответникът оспорва
основателността на исковете, включително позовавайки се на изтекла погасителна
давност. Не били представени доказателства ответникът да е уведомяван за цесията
и да му е съобщавано за настъпилата предсрочна изискуемост. Процесните вземания
не били доказани по размер. Двата договора, съответно за кредит и за
поръчителство, съдържали нищожни клаузи. По същество искането към съда е да
отхвърли предявените искове и да присъди разноски в полза на ответника.
В хода на устните състезания страните заявяват, че
поддържат исканията си. Подробни аргументи развиват в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007
г. се установява, че същият е сключен между „Б. Д.“ ЕАД (кредитор) и П.Г.П.
(кредитополучател). Съгласно клаузите на договора се отпуска кредит в размер на
25 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца. Посочено е, че кредитът се
усвоява по разплащателна сметка с титуляр П.Г.П. и се погасява чрез същата
разплащателна сметка посредством месечни вноски, подробно посочени в
погасителния план, всяка от които с падеж 13-то число на месеца.
По силата на Договор за поръчителство от 14.08.2007 г.
лицата И.А.А., А.Ц.М. и ответникът В.Н.П. са се задължили спрямо „Б. Д.“ ЕАД да
обезпечат в качеството си на поръчители задълженията на кредитополучателя П.Г.П.
по горепосочения договор за кредит.
По силата на Договор за покупко – продажба на вземания
(цесия) от 17.09.2012 г. „Б. Д.“ ЕАД е продала на „О. Ф. Б.“ ЕАД всички свои вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Вземанията са описани в
Извлечение от Приемо – предавателен протокол към договора за цесия, като сред
тях фигурира и кредитът на името на П.Г.П. в размер на 25 000 лв., отпуснат
на 14.08.2007 г.
С писмо до „О. Ф. Б.“ ЕАД Банката уведомява
дружеството, че потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията чрез цесия,
считано от 12.10.2012 г.
Съгласно Пълномощно от „Б. Д.“ ЕАД „О. Ф. Б.“ ЕАД е
овластено да уведоми от името на Банката всички длъжници за извършената цесия.
С Писмо от 11.10.2012 г. отв. В.Н.П. е уведомен от
ищеца, че вземането на Банката срещу него като поръчител по Договор за кредит
от 14.08.2007 г. е придобито от „О. Ф. Б.“ ЕАД, заедно с всички обезпечения,
привилегии и принадлежности. В уведомителното писмо е инкорпорирана и покана за
доброволно изпълнение към ответника – същият е поканен да заплати в 14 – дневен
срок, считано от получаване на уведомителното писмо, сумата от 32 673,95 лв.,
като са посочени и отделните пера, влизащи в тази сума – главница, лихви и
разноски в съответния размер. Видно от известието за доставяне, уведомителното
писмо е получено от ответника на 31.10.2012 г.
Съгласно заключението от съдебно – счетоводната
експертиза сумата по кредита в размер на 25 000 лв. е
усвоена на 14.08.2007 г. До 03.09.2011 г. (когато е последното плащане) са
постъпвали суми за погасяване на кредита, покриващи главница, лихви и такси. На
17.03.2010 г. кредитът бил отнесен в просрочие като предсрочно изискуем. Според
вещото лице размерът на дължимата главница е 23 531,20 лв., на
просрочената лихва – 4197,61 лв., а на лихвата за забава – 1898,20 лв. Съдът
даде вяра на заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и
аргументирано.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта
Ответникът е направил възражение за недопустимост на
предявените искове срещу поръчителя и ответник в настоящото производство. Аргументира
възражението си с факта, че кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост
спрямо главния длъжник – кредитополучател, нито пък срещу ответника поръчител.
В този смисъл твърди, че исковете срещу поръчителя В.Н.П. са преждевременно
заведени. Поставеният въпрос обаче не засяга допустимостта на исковете, която е
налице, а касае основателността на спора.
По главните установителните искове с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
За да бъдат уважени исковите претенции по главните
искове, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти:
1.) сключен договор за банков кредит между „Б. Д.“ ЕАД и кредитополучателя; 2.) реално предоставяне
на сумата по кредита (усвояване на кредита); 3.) настъпила изискуемост на
процесните вземания; 4.) наличие на договор за поръчителство между банката и
ответника; 5.) наличие на договор за цесия между „Б. Д.“ ЕАД и ищеца „О. Ф. Б.“
ЕАД; 6.) съобщаване на цесията на ответника и 6.) размер на всяко от процесните
вземания.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя (в този смисъл е Решение № 149/19.12.2016 г. по д. № 2142/2015 г.
на ВКС, ТК, I т.о. и др.). Достигането до
кредитополучателя на волеизявлението на банката, с което се упражнява правото
на предсрочна изискуемост на вземането определя началната дата на течението на
срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за частта от кредита, за която
настъпва предсрочна изискуемост.
В настоящия случай предсрочната
изискуемост на остатъка от кредита изобщо не е настъпвала. Това е така, защото
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, нито кредитополучателят, нито някой от поръчителите е бил надлежно
уведомен, че кредиторът се възползва от правото си да обяви предсрочна
изискуемост. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото
не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е
едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също
няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не
се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея, предсрочната изискуемост се обявява
на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения
размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното
право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито
да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1
от ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение. В този смисъл е Решение № 77/10.05.2016 г. по д. №
3247/2014 г., ВКС, ТК, II т.о.
В настоящия случай главният длъжник
кредитополучател не е бил уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост.
Включително не се счита уведомен с получаване на препис от исковата молба, тъй
като същата е насочена не към него като ответник, а към поръчителя В.Н.П., т.е.
единствено последният е получил препис от исковата молба. Отговорността на
поръчителя поначало е уредена в закона като субсидиарна и акцесорна спрямо тази
на главния длъжник. В конкретния случай такава е и уговорката в т. 2 от
договора за поръчителство, а именно, че поръчителите отговарят едва при
неизпълнение от кредитополучателя.
Предвид изложеното, основателно е
възражението на ответника поръчител, че банката не е упражнила правото си да
направи непогасения остатък от кредита предсрочно изискуем, поради което
поръчителят не отговаря в размер на предсрочно изискуемия непогасен остатък от
кредита.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че независимо от обстоятелството, че са налице
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предявените
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са неоснователни поради отсъствие на настъпила
предсрочна изискуемост на претендирания остатък по договора за кредит към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй
като банката – кредитор не е уведомила кредитополучателя за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита преди посочената дата.
Според наложилата се
последна актуална практика на ВКС, тъй като ищецът изрично се позовава на предсрочна
изискуемост, но не и на настъпил падеж на всички или част от вноските, то съдът
не следва да разглежда въпроса има ли падежирали дължими вноски, респ. не
следва да ги присъжда. Това е така, защото със заявлението и с исковата молба
вземанията за главница по договора за кредит и договорна лихва са претендирани
в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания,
поради което и настоящата инстанция не дължи произнасяне по отношение на
месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. (в същия смисъл е Определение
№ 283/16.05.2017 г. по д. № 73/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о.).
По осъдителните искове
Ищецът в условията на
евентуалност е предявил процесните вземания за главница и договорна лихва като
осъдителни искове. Отхвърлянето на главните установителните искове представлява
реализирано вътрешно – процесуално условие за разглеждане на евентуалните
осъдителни искове. Разгледани по същество обаче, те са неоснователни поради
същите съображения, а именно твърдяната предсрочна изискуемост на кредита не е
настъпила, поради необявяването й на кредитополучателя.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 2300
(две хиляди и триста) лв., представляващи сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, от които 2000 лв. – в исковото производство и 300 лв. – в
заповедното производство. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар, доколкото се касае за защита по четири обективно
кумулативно съединени искове, а и възражението в заповедното производство не е
бланкетно, а съдържа солидна аргументация.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК от „О. Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК: ******** срещу В.Н.П. с ЕГН: ********** за
сумата от 23 531,20 лв. (двадесет и три
хиляди петстотин тридесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща неизплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.09.2011 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение) до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 4065/09.09.2011 г. по ч. гр. д. №
1440/2011 г. по описа на РС – Ботевград.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК от „О. Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК: ******** срещу В.Н.П. с ЕГН: ********** за
сумата от 6096,98 лв. (шест хиляди и
деветдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 03.03.2011 г. до 02.09.2011 г. върху неизплатената
главницата по Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г., за
която сума е издадена Заповед № 4065/09.09.2011 г. по ч. гр. д. № 1440/2011 г.
по описа на РС – Ботевград.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „О. Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК: ******** срещу В.Н.П. с ЕГН: **********
за сумата от 23 531,20 лв. (двадесет и
три хиляди петстотин тридесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007
г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2011 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение) до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 4065/09.09.2011 г.
по ч. гр. д. № 1440/2011 г. по описа на РС – Ботевград.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „О. Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК: ******** срещу В.Н.П. с ЕГН: **********
за сумата от 6096,98 лв. (шест хиляди и
деветдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 03.03.2011 г. до 02.09.2011 г. върху неизплатената
главницата по Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г., за
която сума е издадена Заповед № 4065/09.09.2011 г. по ч. гр. д. № 1440/2011 г.
по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „О. Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК: ********
да заплати на В.Н.П. с ЕГН: ********** сумата в размер на 2300 (две хиляди и триста) лв., представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение, от които 2000 лв. – в исковото производство и 300
лв. – в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :