Определение по дело №348/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК, във връзка с чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по жалба на Адвокатско сдружение “Ст., Д. и партньори”, в качеството му на процесуален представител на „. Е. Б.”,чрез пълномощника А.Р. Д., насочена против Разпореждане № 4133/26.07.2011г., постановено по частно гр.д. № 1134/2011г. по описа на РС Р..

С обжалвания С. акт заявлението на „. Е. Б.”, подадено от Адвокатско сдружение “Ст., Д. и партньори”, П. от Р. Д. и Ил. Ст. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против „. К. ЕИК *********, за сумата от 1 206,21 лв. - главница, както и за сумата от 74,40 лв., представляваща лихва за периода от 14.09.2010г. до 06.07.2011г., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.07.2011г., до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 103.61лв. – разноски по делото, е било отхвърлено.

В жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство, се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на съдебния акт от първата инстанция, както и за неправилно приложение на материалния закон, за които се развиват конкретни доводи. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 52 от ЗА наистина препраща към ЗЗД в разпоредбите визиращи гражданското дружество, но нормите на чл. 357-364 от ЗЗД, касаят вътрешните отношения между съдружниците, но не и въпроса за упълномощаването. Във връзка с тях се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на заявлението на районния съд със задължение да издаде исканата заповед.

Към жалбата не се сочат нови доказателства – приложеното пълномощно е и към първоинстанционното дело.

БОС в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

За да постанови атакуваното разпореждане РС е изложил съображения, че заявлението, послужило като основание за започване на заповедно производство, не отговаря на изискванията на чл. 410 ал. 2 във връзка с чл. 128 т. 1 от ГПК. Същото е подадено от пълномощник - Адвокатско съдружие „Ст., Д. и партньори”, като заявлението било представено пълномощно, с което законните представители на „. Е. Б.” – С. упълномощават Адвокатско съдружие „Ст., Д. и партньори” да представлява ищеца по граждански дела. Според твърденията в заявлението, управители на адвокатското съдружие са А. Р. Д. и А. Ил. Ст. Това обстоятелство според мотивите на първоинстанционния съдия, не се потвърждава от представения препис от Протокол № 9/2009 г. на Софийска адвокатска колегия, с който е вписано адвокатското съдружие в регистрите на САК. Акцентира се в мотивите на обжалваното разпореждане, че по делото не е представено пълномощно, което да упълномощава лично А. Д. или А. Ст. да представляват „. Е. Б.».

В допълнение районният съд излага съображения, че адвокатското съдружие не може да бъде носител на представителна власт, т.к. съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/ по отношение на него са приложими разпоредбите на чл. 357 – 364 от ЗЗД - т.е. нормите, регламентиращи договора за гражданско дружество. Гражданското дружество, респ. адвокатското съдружие, не е правен субект, а многостранен договор и следователно то не може да бъде пълномощник на трето лице, а представителната власт следва да бъде делегирана конкретно на един или няколко от съдружниците.

И тъй като със заявлението не било представено пълномощно, предоставящо права на А. Р. Д. или на А. Ил.Ст., РС счел, че е налице нередовност по смисъла на чл. 128 т. 1 от ГПК, която в рамките на заповедното производство е основание на чл. 410 ал. 2 от ГПК. Изтъкват се съображенияя, че тези нередовности в исковото производство са основание за оставяне на исковата молба без движение, а в особеното едностранно заповедно производство, по силата на изричната разпоредба на чл. 425 ал. 2 от ГПК, заявлението може да бъде оставено без движение само в хипотезата на сезиране на съда с искането, което не е в утвърдената с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. форма или ползването на грешен образец. В конкретния случай липсата на реквизитите по чл. 127 ал. 1 от ГПК в заявлението по чл. 410 от ГПК РС приел за основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение.

Предявената жалба е процесуално допустима, като депозирана в срока от надлежно процесуално легитимирана страна, насочена срещу акт подлежащ на обжалване пред по–горната инстанция, по силата на изричната разпоредба на чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:

Упълномощаването е едностранна правна сделка, като в случая по реда на чл. 52 от ЗА е упълномощено адвокатско сдружение. Макар и нормата на чл. 52 от ЗА да препраща към чл. 357-364 от ЗЗД, които норми визират гражданско дружество, наложило се е становището на ВКС на РБ/Определение № 983/30.12.2010г. по частно гр.т.дело № 918/2010г. на І т.о. на ВКС на РБ/, че препращането е само относно вътрешните отношения между съдружниците адвокати, като не се изключва възможността самото упълномощаване на адвокатското сдружение да делегира права конкретно и за лицата адвокати, съдружници в гражданското дружество, без да се налага те да бъдат изрично и отделно упълномощавани за извършване на правни действия във връзка с това упълномощаване.

Поради изложените съображения, следва обжалваното разпореждане на РСР. да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасянето по искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 278 във връзка с чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4133/26.07.2011г., постановено по частно гр.д. № 1134/2011г. по описа на РС Р., с което е било отхвърлено заявление от „. Е. Б.”, подадено от Адвокатско сдружение “Ст., Д. и партньори”, П. от Р. Д. и Ил. Ст. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против „. К. ЕИК *********, за сумата от 1 206,21 лв. - главница, както и за сумата от 74,40 лв., представляваща лихва за периода от 14.09.2010г. до 06.07.2011г., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.07.2011г., до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 103.61лв. – разноски по делото, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РС Р., за произнасянето по Заявление по реда на чл. 410 от ГПК, депозирано пред РС Р. на 26.07.2011г., от заявителят – „. Е. Б.”, подадено от Адвокатско сдружение “Ст., Д. и партньори”, П. от Р. Д. и И. Ст. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против „. К. ЕИК *********, за сумата от 1 206,21 лв. - главница, както и за сумата от 74,40 лв., представляваща лихва за периода от 14.09.2010г. до 06.07.2011г., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.07.2011г., до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 103.61лв. – разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: