Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 16.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря Татянка Гавазова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 838 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №1043
от 09.08.2019 година инж.Павли Петров Богдански - Директор на Регионална
дирекция по горите - Ловеч, оправомощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011
година на Министъра на земеделието и храните, на Д.М.Д. с ЕГН ********** *** на
основание чл.266 ал.1 предложение седмо от Закона за горите е наложена глоба в
размер на 550 лева за извършено нарушение по чл.213 ал.1 предложение шесто т.2
от ЗГ. Освен това на основание чл.275 ал.2 от Закона за горите е определено да
заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 10
пр.м3 /десет пространствени кубически метра/ дърва за горене от благун
и цер в размер на 251.90 лв. /двеста петдесет и един лева и деветдесет стотинки
в приход на Изпълнителна агенция по горите - София.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят Д.М.Д., който чрез адвокат И.Л. от САК го
обжалва в срок, като счита същото за недопустимо, незаконосъобразно и издадено
в пълно противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми. Твърди,
че Д. е закупил дървения материал от фирма „П.“ ЕООД, дървата са били надлежно
маркирани, а при проверката от служителите на РДГ е оказал пълно съдействие. В
последствие е представил и превозния билет, който му е бил предаден, като
обръща внимание, че всички тези обстоятелства са били изяснени в хода на
досъдебно производство №240/2018г. по описа на РУМВР – Угърчин. Счита, че
отговорността за предоставяне на превозния билет изцяло се носи от фирмата - продавач
на дървения материал и неговата липса не сочи вина на жалбоподателя, тъй като
още в хода на проверката от служителите на РДГ, устно по телефона е било
потвърдено съществуването на превозния билет
и забравянето му от шофьора. Счита, че НП противоречи на правната норма
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е направено конкретно описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Оспорва и размера
на наложената глоба, като твърди, че липсва и мотив на наказващия орган да
определи този размер. Счита, че позоваването на тълкувателно решение №3 от
10.05.2011г. на ВАС е неоснователно, тъй като повдигнатите в него за тълкуване
въпроси касаят Кодекса на труда и не кореспондират с посоченото нарушение.
Твърди, че разпореждането за заплащане равностойността на липсващите вещи на
стойност 251.90 лева също е незаконосъобразно, тъй като не може да се говори за
липсващи вещи, при положение, че дървата са били закупени законно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат И.Л. ***, която моли
съда да отмени НП, като незаконосъобразно, неправилно и недопустимо, издадено в
противоречие с процесуалноправните и материалноправните норми. Изтъква, че
доверителят й е попаднал в система, в която е бил жертва от страна на
недобросъвестен продавач на дърва, а от своя страна е бил добросъвестен и е
съдействал на органите на РДГ – Ловеч и РП - Ловеч.
Ответникът – РДГ – Ловеч, редовно
призован, се представлява от ст.юрисконсулт Т., която смита, че НП е напълно законосъобразно
и правилно. Представя писмена защита, в която излага съображения за това. В
допълнение твърди, че не е задължение на жалбоподателя да дава превозен билет,
но като редовен клиент, негово задължение е да притежава такъв за съхраняваната
от него дървесина. Счита, че мястото на извършване на нарушението е правилно
конкретизирано. Заявява, че административно наказващият орган няма задължение,
регламентирано от законодателя, да посочва в НП по какъв начин е конкретизирал
размера на административното наказание. В тази връзка, моли съда да постанови
съдебен акт, с който потвърди процесното НП.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Ц.В.С., Й.Х.Х., Д.М.Д. и П.Д.Д.,
както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.08.2018
г. в 15:55 часа, свидетелят Ц.В.С., в присъствието на свидетелите Й.Х.Х. и Д.М.Д. съставил
акт с бл.№000867 и рег.№1043/31.08.2018г. по регистъра на РДГ - Ловеч на Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, за това, че съхранява пред наследствения си дом в с.Сопот, ул.
„Оборище“ 26, 10 /десет/ пр. м3 дърва за горене от благун и цер,
маркирани с горска марка – НУГ 0930, но без документи, доказващи законният им
произход, с което е нарушил чл.213 ал.1 предложение 6 т.2 от Закона за горите.
Посочено, че нарушението е извършено на 27.08.2018 година. Нарушителят не е
вписал възражения в акта, но на 29.08.2018 година по преписката е постъпило
писмено пояснение от П.Д.Д. – управител на „П.“ ЕООД, към което е приложил
превозни билети №5602/00176/1R6QWTJ от 23.08.2018г. 10:44:10 часа
и 5602/00184/N0XWF20
от 23.08.2018г. 17:24:33 часа.
В изпълнение на Методическите
указания за разследване на престъпленията и установяване на нарушенията по
горите, така съставения АУАН е бил изпратен на
РП – Ловеч за преценка на наличие на данни за престъпление по чл.235 от НК. С постановление от 21.06.2019 година РП – Ловеч на основание чл.243 ал.1
т.1 от НПК е прекратила образуваното досъдебно производство, като е приела, че действията
на Д. не осъществяват признаците на предвидения от закона състав на чл.235 ал.2
от НК.
Въз основа на съставения АУАН е
било издадено атакуваното наказателно постановление.
Съдът допусна до разпит доведения
от жалбоподателя свидетел П.Д.Д., който заяви, че превозния билет
е бил издаден от държавен горски, тъй като обекта е бил държавен. В него не е
посочено името и адреса на жалбоподателя, тъй като не е знаел адреса му. Счита,
че е пропуск на шофьора на камиона да предаде превозния билет.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че действително Д. е съхранявал в наследствения си имот дървесина,
непридружена с превозен билет.
С оглед императивно вмененото задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
срок и от легитимно лице, поради което е допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно
оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на
Министъра на Земеделието и храните.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от прекратяване на
наказателното производство.
При извършената проверка относно
формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушение на процесуалните
правила по налагане на административното наказание.
Налице е
несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация.
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: „…съхранява
пред наследствения си дом 10 пр. м3
/десет пространствени кубически метра/ дърва за горене от
благун и цер, маркирани с горска марка – НУГ 0930, но без документи, доказващи
законният им произход.“ Така описаното нарушение е квалифицирано по
чл.213 ал.1 предложение 6 т.2 от Закона за горите, който текст гласи,
че се забранява съхраняването на дървесина, непридружена с превозен билет, а
забраната за съхраняването на дървесина, непридружена с документи, доказващи
законния й произход /както е описано нарушението/ е посочена в чл.213
ал.1 предложение 6 т.3 от Закона за горите, каквато
квалификация в случая липсва. Още повече, че тази забрана се отнася до
дървесина от внос, а не добита на територията на страната, за което са налице
безспорни доказателства.
Съгласно чл.42 т.5
и чл.57 ал.1 т.5
и т.6 от ЗАНН,
както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа
описание на нарушението, като бъдат посочени и законовите разпоредби, които са
били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление
изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя така, както е
описано в акта и наказателното постановление и посочените като нарушени правни
норми.
Неправилната
квалификация на нарушението всякога води до отмяна на издаденото наказателно
постановление, тъй като съществено засяга правото на защита на наказаното лице.
Съдебният контрол е
контрол за законосъобразност на наказателните постановления и при него е
недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се излагат доводи, с
които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия орган. Ето защо
липсва възможност със съдебното решение да се променя описанието на нарушението
или неговата правна квалификация, тъй като така ще се въведат нови съставомерни
факти и обстоятелства, различни от описаните в акта и постановлението.
При изложените съображения,
настоящата инстанция намира, че НП е незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1043 от 09.08.2019
година инж.Павли Петров Богдански - Директор на Регионална дирекция по горите -
Ловеч, оправомощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на Министъра на
земеделието и храните, с което на Д.М.Д. с ЕГН ********** *** на основание
чл.266 ал.1 предложение седмо от Закона за горите е наложена глоба в размер на 550
лева за извършено нарушение по чл.213 ал.1 предложение шесто т.2 от ЗГ и на
основание чл.275 ал.2 от Закона за горите е определено да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 10 пр.м3
/десет пространствени кубически метра/ дърва за горене от благун и цер в размер
на 251.90 лв. /двеста петдесет и един лева и деветдесет стотинки в приход на
Изпълнителна агенция по горите - София / като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :