Номер 32723.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
Секретар:Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20204500500473 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
И. В. И. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 3024/2019 год.,с
което е осъден да заплати на „Ш. Транс“ЕООД със седалище гр.Севлиево 3246,91
лева,представляваща неотчетени парични средства и 4267,75 лева,представляваща вреди от
умишлени действия,ведно със законната лихва върху двете главници,считано от 20.V.2019
год.до окончателното им изплащане,както и разноските в съдебното производство.Развива
оплаквания за неправилност на решението в тази част и иска отмяната му и отхвърляне на
исковете по съображения,изложени подробно в жалбата и поддържани в съдебно заседание.
Ответникът „Ш. Транс“ЕООД не взема становище.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна и е процесуално
допустима.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.
Страните били в трудово правоотношение по сключен трудов договор от 4.V.2018
год.,с който жалбоподателят бил назначен на длъжност *******Със заповед бил
командирован да извършва ******* на територията на ЕС ,считано от 9.V.2018
год.Трудовият договор е прекратен на 17.VІІ.2018 год.Установено е,че в периода на
действие на трудовия договор на жалбоподателя са изплатени авансово за заплата и
командировка общо 7929,88 –в брой,за което е съставен РКО и чрез банкови преводи.От
1
представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно счетоводна
експертиза е видно,че задължението на работодателя към работника за процесния период за
трудово възнаграждение и за командировка ,както и за обезщетение за неползван платен
годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор възлиза на 4682,97 лева.При това
положение той е следвало да отчете и върне получените в повече парични
средства,възлизащи на 3246,91 лева.Без доказателствена опора по делото са твърденията на
жалбоподателя за договорен с работодателя друг,по-висок размер на трудовото
възнаграждение.Единствено свидетелят М. изнася данни за проведена среща с управителя на
дружеството Ш. и обяснения на последния,че заплатата е 2000 евро и 500 лева.Страните по
делото обаче са сключили трудов договор с уговорено основно месечно възнаграждение за
жалбоподателя от 510 лева.Вещото лице въз основа на предоставените счетоводни данни
също е заключило,че начислените заплати за месеците май,юни и юли 2018 год. и
разходите за осигуровки са осчетоводени.Каква е причината работодателят да заплати
авансово значително по-голям размер от дължимите възнаграждения за заплати и
командировъчни на работника,е въпрос без значение за настоящия правен
спор.Жалбоподателят е имал задължение след завръщането си в страната да представи
финансов отчет за изразходваните суми и да възстанови получената в повече сума от
работодателя,което не е сторил.По тези съображения и изложените в мотивите на
първоинстанционното решение в тази част,искът за заплащане на получените авансово суми
се явява основателен и решението в тази част като правилно следва да бъде потвърдено.
По делото е установено,че на 16.VІІ.2018 год.изоставил в Люксембург, в зоната за
паркиране Ер дьо Бершем поверения му товарен автомобил с полуремарке,като казал на
други шофьори,че оставил талоните на влекача и ремаркето във вратата на влекача,а ключа
скрил някъде в полуремаркето.Жалбоподателят се върнал в България,а работодателят
командировал друг служител,който да занесе резервните ключове за автомобила и да върне
автомобила.Тъй като не открили регистрационните талони работодателят изпратил на свои
разноски друго лице,което не е негов служител,да донесе регистрационните
табели/големите талони/.Работодателят претендира,че направените разходи за самолетни
билети,командироването на друг служител и платеното възнаграждение,за нови
регистрационно табели,платени пътни и винетни такси,изразходването гориво
,представляват имотна вреда,която жалбоподателят следва да възстанови.Настоящият състав
намира,че разходите за 2 бр.самолетни билета в размер на 290 лева и за издаване на
дубликат на свидетелство за регистрация на ППС-15 лв. и за смяна на регистрационните
табели -57,74 лева представляват вреда,причинена умишлено от работника,който съзнателно
е преустановил изпълнението на трудовите си задължения, изоставяйки повереното му
ППС,без да се погрижи да предаде ключовете и регистрационните табели на определен от
работодателя човек.Това наложило последният да понесе допълнителни разходи за
командироването на служител,за нова регистрация на ППС и смяна на регистрационните
табели.Или общо до размер на 362,74 лв.искът за обезщетение на претърпените от
работодателя имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен.В
2
останалата част обаче искът не е основателен.По делото липсват данни командированият
***** да се е върнал веднага в страната с повереното на жалбоподателя ППС поради
невъзможност да изпълни и други курсове.По делото не е установено категорично кога
автомобилът е върнат в страната,но от данните по приложеното следствено дело № 79/2018
год./преписка вх.№ 780/18 год. на РП Севлиево/ е видно,че той се е завърнал след около
месец в страната.В подкрепа на тези данни е вносна бележка /на л.77 от делото/,че таксата за
смяна на регистрационните табели е внесена на 22.VІІІ.2018 год.Като се съобразят и
показанията на свид.Д.,че Х. е разтоварил ремаркето/т.е.превозът на стоки е било
осъществен/,то се налага извода,че командированият допълнително работник е довършил
задачата,за която И. е бил командирован.Нужно е да се отбележи също,че в представената
заповед за командироване под № 825/без дата/със задача „превоз на товари“ съдържа
единствено началната дата,без времетраене на командировката.А това е още един аргумент
в подкрепа на извода за изпълнение на задачата.В този смисъл разходите за възнаграждение
и командировки на Х.,за гориво,платени такси и др.п.не съставляват вреда за
работодателя,причинено от самоволното изоставяне на превозното средство от
жалбоподателя.Поради това искът над посочения по-горе размер се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.Решението на районния съд в частта,с която искът е уважен,като
неправилно подлежи на отмяна.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски върху отхвърлената
част от иска.При общо направени разноски за двете инстанции в размер на 1126,36 лева,на
него му се дължат разноски в размер на 585,31 лева.
Ответното дружество-ищец в първоинстанционното производство има право на
разноски съобразно уважената част от иска или на 853,50 лева /от общо за двете инстанции
разноски в размер на 1776,66 лева.По компенсация на него му се дължат разноски в размер
на 268,19 лева.Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за разноските
над този размер до присъдените 1752,70 лева.
Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 537 от 18.ІІІ.2020 год.на Русенския районен съд,постановено
по гр.д.№ 3024/2019 год.по описа на съда само в частта,с която И. В. И. е осъден да заплати
на „Ш. Транс“ЕООД обезщетение за вреди от умишлени действия над сумата от 362,74 лева
до 4267,75 лева,ведно със законната лихва от 20.V.2019 год.до окончателното и изплащане
,както и разноски над 268,19 лева до 1752,70 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ш. Транс“ЕООД със седалище гр.Севлиево ЕИК
********* против И. В. И. от ***** иск за вреди,причинени на работодателя от умишлени
действия за размера над 362,74 лева до 4267,75 лева,ведно със законната лихва считано от
3
20.V.2019 год.до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта,с която исковете за сумата 3246,91
лева,представляваща липса на парични средства,и за сумата 362,74 лева,представляваща
вреди от умишлени действия,ведно със законната лихва върху главниците от 20.V.2019
год.до изплащането им,са уважени.
Решението е окончателно.
В частта,с която искът за липси е отхвърлен над 3246,91 лв.до 3431,13 лева
,решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4