Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 20.01.2021 г.
Русенският окръжен
съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
двадесети януари, през две хиляди и двадесет
и първата година, в едноличен състав:
Председател:
Юлиян Стаменов
при
секретаря Мариета Цонева и в присъствието на прокурора Валентина
Личева, след като разгледа докладваното от съдия Юлиян Стаменов ЧНД № 963 по описа за 2020 год., констатира и съобрази следното:
Производството е по чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/, въвеждащо изискванията на Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на
принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които
се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ, L 327/27 от 5
декември 2008 г.), изменено с Рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения
2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР,
2006/783/ПВР,
2008/909/ПВР
и 2008/947/ПВР.
Образувано е въз основа на
постъпили в РОС, препратени чрез
Министерството на правосъдието на Република България -
приложени към молбата вх. № 2020-0.606.153 от 27.10.2020
г. от Федералното министерство на правосъдието на Федерална Република Австрия
съдебни актове, постановени от
компетентни съдебни органи на Федерална Република Австрия, с приложени
удостоверения съгл. обр. 1, с които на българския
гражданин И.С.Ж., ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес ***,
секция 171, ул. „Искър“ № 93, вх. 1 са наложени наказания за престъпленията както
следва:
1/ Съдебно решение № 96 Hv 143/19f на Районният съд за наказателни
дела Виена, Федерална република Австрия от 7.01.20 г., в
сила от 20.01.2020 г. с
наложено наказание 1096 дни лишаване от
свобода за
извършено в периода 2016-2017 г. до м. юни 2019 г. престъпление по § 104а. ал. 1 StGB на австрийския наказателен кодекс -
трафик на хора - умишлено набиране, транспортиране, вкл. през границата на
страната, приемане, подслоняване, вербуване, предлагане и даване на друг на
лица - Албена Зафирова Райкова, Искра Василева, Здравко Захариев и Ангел
Михайлов Николов, в съучастие с Стоил Донкин Ж. и неизвестни лица „Мариана“ и Станислав“, с
цел сексуална експлоатация и използуване за
извършване на наказателни деяния – просия и злоупотреба със социални фондове в
ФР АВстрия, отнемане на личните документи, чрез използуване на насилие, вкл. побой и изтезания, изнудване и
заплахи, вкл. изваждане на единственото око на един от трафикираните,
отвличане, възползуване от състояние на безизходица, оставане без подслон и
психично заболяване на лицата;
2/ Съдебно решение № 13 Hv 57/19y на Районния съд по наказателни
дела Виена, ФР Австрия от 8.01.2020 г., в сила от 8.04.2020 г., с
наложено наказание 183 дни лишаване от свобода, за
извършено на 6.09.2018 г.
престъпление по §§223 ал. 2 , 224 StG на австрийския наказателен кодекс
- фалшифициране на специално защитени
документи, за това че ползувал чуждестранен фалшиф публичен документ – свидетелство за правоуправление,
на което е придаден вид че е на негово име, имащо значение и на документ за
самоличност, което деяние австрийското законодателство приравнява на фалшифициране
на такъв документ. Това наказание е било условно, впоследствие постановено
ефективното му изтърпяване.
Актовете са придружени е
придружен с надлежно преведени удостоверения по чл. 4 от Рамково Решение 2008/209/ПВР
на Съвета от 27.1.2008 г. съгл. изискванията на чл. 3 и чл. 4 ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно съдържанието на последните
поради заявено желание на
осъденото лице да изтърпи наказанието си в родината си Р България, където
съпругата му била тежко болна и в съответствие с и общностната
правна рамка уредена с горепосоченото Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г., реципирано и от
българското цаконодателство,
издаващата държава ФР Австрия е
поискала признаване и изпълнение на процесните
съдебните актове, така че наложените наказание лишаване от свобода на посочения
български гражданин да ес изтърпят в РН България.
Становището на прокурора е, че
искането е основателно.
Осъденото лице, което се намира в
ФР Австрия до провеждането на настоящото производство по екзекватура,
е редовно призовано и е заявило съгласието си настоящото производство да ес
проведе без негово участие, с назначен служебен защитник.
Назначеният от съда служебен
защитник на осъденото лице счита, че искането е основателно.
След като прецени и обсъди
материалите по делото и доводите на страните, съдът прие следното:
Искането е процесуално допустимо, тъй като са изпълнени изискванията
по чл. 2, 3, 4 и 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС - касае се за постановени от държава членка на ЕС съдебни актове по
наказателни дела против български гражданин с постоянно местоживеене на
територията на Р България, намиращ се в момента на територията на друга страна
членка - ФР Австрия, съдебните актове са придружени с надлежно преведени на
български език удостоверения по законоустановения
образец 1 издадени от компетентен орган на издаващата държава и документите са подадени до българския съд по постоянния
адрес на осъденото лице, комуто делото е родово и местно подсъдно.
По съществото си
ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО.
С процесните
съдебни актове на българския гражданин Ж. са наложени наказания лишаване от
свобода за деяния, визиращи горепосочените престъпления по австрийския
наказателен кодекс, представляващи
престъпления и по българския
наказателен кодекс, а именно съответно първото по чл. 159б ал. 2 вр. чл. 159а ал. 2, т. 2, 3, 4 и 6 от НК, с предвидени
наказания пет до дванадесет години лишаване от свобода и двадесет до петдесет
хиляди лева глоба и второто по чл. 316 пр. 1 вр. чл.
308 ал. 2 пр. 5 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до осем години. Деянията,
същевременно визират трафик на хора и подправка, респ. ползуване
от подправени на административни документи по ал. 2, т. 3 и 23 на чл. 8 от
закона. Ето защо налице са и двете групи изисквания по чл. 8 ал. 1 и ал. 2 т. 3
и 23 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за двойна наказумост на процесните деяния и същевременно за отпадане на нуждата от
такава. Размерите на наложените на осъденото лице наказания са несравнимо
по-ниски от максималните предвидени от българското наказателно законодателство.
Както се посочи, касае се за лице, намиращо се в държава членка, в случая
издаващата държава, надлежно за удостоверени и представени тук съдебните актове
за осъжданията му. Не е налице никоя от предпоставките за отказ за признаването
и изпълнението по чл. 15 от закона - както се посочи представените
удостоверения и останалата документация са ясни пълни и съответствуващи
на закона, деянията са престъпления и не са погасени по давност по българското законодателство,
не са останали по-малко от 6 месеца до изтърпяването на наказанието /видно от
удостоверенията същите изтичат съответно на 13.06.2022 г. и 13.12.2022 г., не е
налице хипотезата относно „ne bis in idem“, осъденият е присъствувал на съдебните производства в издаващата
държава, с осигурена възможност за обжалването им, лицето не се ползува с дипломатически имунитет. Липсват всички останали
предвидени в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС предпоставки за отказ на признаването и
изпълнението.
Ето защо процесните
съдебни актове следва да бъдат признати и допуснати до изпълнение в Р България.
В съответствие с основателните
доводи на обвинението и защитата на осъденото лице за необходимостта съгласно
чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от приспособяването на процесните
наказания в съответствие с действуващата в страната
правна уредба съдът констатира и съобрази следното: Действително, видно от
горното, престъпленията за които са наложени процесните
наказания са извършени преди за което и да било от тях да е била постановена
влязла в сила присъда. При такава хипотеза българското законодателство, съгл.
чл. 23 и 25 от НК, изисква определяне на общо наказание, в размер на
най-тежкото от наложените, при възможност съгл. чл. 24 от НК за увеличаване по
уреден от закона начин. Разпоредбите са материално-правни, но са задължителни
за прилагане в процесуален аспект при произнаяснето
на съдилищата по наказателни дела. В тук обсъжданите за признаване и изпълнение
съдебни актове на ФР Австрия такова групиране не е извършено. Съдебните актове
на издаващата държава, при стриктно съобразяване на чл. 3, парагр.
1 и 3 от Рамково решение 2008/675 ПВР, следва да се признаят и възприемат
такива каквито са, без правни възможности за настоящия съд да ги коригира. От
друга страна, обаче, тълкуването „inter alia“ на парагр. 5, заедно с парагр. 1 и 3
и в светлината на съображения 8 и 9 2008/675 ПВР е наложило вече в съдебната
практика, вкл. на ниво европейски съюз, тезата, че „когато невъзможността да приложи собствените си правила, какъвто е случаят по делото, принуждава националния съд да постанови пре калено тежка присъда, кактоизглежда, следва от поставения въпрос, той е свободен да наложи по-леко наказание, ако прецени, че обстоятелствата на извършване на престъплението го позволяват и че се гарантира постигането на целта на наказанието“ /дело С171-16 EC LI: EU: C : 2017: 386 по преюдициално
запитване на СРС/. Следователно
съчетаното спазване на
задълженията си да спази както общностното право/вкл.
досежно стриктното признаване на чуждите съдебни
актове както са постановени/ и съдебна
практика, така и вътрешното си материално и процесуално право, налага в
конкретния случай прилагането на възможностите съгл. чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, едновременно с тези
по чл. 23 и 25 от НК, за „редуциране“ санкционните
последици за осъдения. При това съобрази следното:
Изтърпяването на две отделни
наказания за така извършените в реална съвкупност по действуващото
в Р България право би било в противоречие, съгласно горното, с правната уредба на изпълняващата държава.
Така то попада и в хипотезата по чл. 13 ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, при която
максимално следващото се по българското законодателство наказание на осъдения в
случая би било при всички положения по малко от сбора на процесните.
Същевременно, обаче, определянето на
общо наказание от настоящия български съд, измежду горепосочените две, наложени
от австрийските съдилища, би било в противоречие с принципната забрана по
Рамковото решение, безспорна и в съдебната практика, съдът в изпълняващата държава
да не променя по какъвто и да било начин съдебните актове, чието признаване и
изпълняване се иска. Най-сетне приложението на разпоредбата по чл. 24 от НК на
Р България, даваща възможност за увеличаване на общото наказание, в случая е
изключена като принципно утежняваща положението на осъдения, без такова да е
постановявано от съда на издаващата държава. При тези предпоставки,
видно от процесните
удостоверения, към посочената в тях дата
23.09.2020 г.
осъденият Ж. е изтърпял 468 дни от общо наложените му за първото престъпление /съгл.
горното/ 1096 дни лишаване от свобода и
не е търпял нищо от второто /съгл. горното/ наказание 183 дни лишаване от
свобода /както се посочи преобразувано, очевидно по причина поведението на
осъдения, от условно на ефективно от съда на издаващата държава. Следователно при
евентуално групиране на наказанията второто от тях /183 дни/ би било обхванато от вече изтърпяната
част /468 дни/ и съгласно чл. 25 ал. 2 от НК би следвало да се приспадне от
евентуално определеното общо наказание, което пък, съгласно горното, би било в
размер на 1096 дни. При това положение съдът намира изхода от проблема като при
посочването на срока на подлежащото за изтърпяване наказание и приспадането на
изтърпените части съгл. чл. 12 ал. 8 и 9
от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се конкретизира, че за осъдения
остават за изтърпяване 1096 дни
лишаване от свобода, от които следва да се зачетат и приспаднат изтърпените до
23.09.2020 г. 468 дни, които обхващат и наказанието от 183 дни лишаване от
свобода, което да се счита изтърпяно, както и периода след 23.09.2020 г. до
привеждането на наказанията в изпълнение на територията на Р България по предвидения в закона и от оторизираните за
това държавни органи.
Видно от справката съдимост на
осъденото лице същото е реабилитирано по право за предходно осъждане и с две
последователни освобождавания от наказателна отговорност и налагане на
административна отговорност, поради което ex lege се явява понастоящем неосъждано
и първоначалния ружим на изтърпяване на наказанието
следва да бъде общ съгл. чл. 57 т. 3 от ЗИНЗС.
По тези съображения Русенският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнение на съдебни решения по
отношение на българския гражданин И.С.Ж., ЕГН **********, с регистрирани
постоянен и настоящ адрес ***, секция 171, ул. „Искър“ № 93, вх. 1, както
следва:
№ 96 Hv
143/19f на Районният съд за наказателни дела Виена, Федерална република Австрия от 7.01.20 г., в сила от 20.01.2020 г. с наложено на българския гражданин И.С.Ж.,
ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес ***, секция 171, ул.
„Искър“ № 93, вх. 1 е
наказание 1096 дни лишаване от свобода за
извършено в периода 2016-2017 г. до м.
юни 2019 г. престъпление по § 104а. ал. 1 StGB на австрийския наказателен кодекс - трафик на хора - умишлено набиране,
транспортиране, вкл. през границата на страната, приемане, подслоняване,
вербуване, предлагане и даване на друг на лица - Албена Зафирова Райкова, Искра
Василева, Здравко Захариев и Ангел Михайлов Николов, в съучастие с Стоил Донкин Ж. и
неизвестни лица „Мариана“ и Станислав“, с цел сексуална експлоатация и използуване за извършване на наказателни деяния – просия и
злоупотреба със социални фондове в ФР АВстрия,
отнемане на личните документи, чрез използуване на
насилие, вкл. побой и изтезания, изнудване и заплахи, вкл. изваждане на
единственото око на един от трафикираните, отвличане,
възползуване от състояние на безизходица, оставане без подслон и психично
заболяване на лицата и
№ 13 Hv 57/19y на Районния съд по наказателни дела Виена, ФР Австрия от 8.01.2020 г., в сила от
8.04.2020 г., с наложено на българския гражданин И.С.Ж., ЕГН **********, с
регистрирани постоянен и настоящ адрес ***, секция 171, ул. „Искър“ № 93, вх. 1
е
наказание 183 дни лишаване от свобода, за извършено на 6.09.2018 г. престъпление по
§§223 ал. 2 , 224 StG на австрийския наказателен кодекс - фалшифициране на специално защитени
документи, за това че ползувал чуждестранен фалшиф публичен документ – свидетелство за правоуправление,
на което е придаден вид че е на негово име, имащо значение и на документ за
самоличност, което деяние австрийското законодателство приравнява на
фалшифициране на такъв документ, първоначално с условно, а впоследствие
постановено ефективното му изтърпяване,
представляващо престъпление и по Наказателния
кодекс на Р България – съответно по чл. 159б ал. 2 вр.
чл. 159а ал. 2, т. 2, 3, 4 и 6 от НК, с предвидени наказания пет до дванадесет
години лишаване от свобода и двадесет до петдесет хиляди лева глоба и второто
по чл. 316 пр. 1 вр. чл. 308 ал. 2 пр. 5 от НК,
наказуемо с лишаване от свобода до осем години, така че
срокът на наказанието което осъденият И.С.Ж., ЕГН **********, след приспособяване по реда на чл.
13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, възлиза на 1096 /хиляда и деветдесет и шест/ дни, от
които следва да се зачетат и приспаднат изтърпените до 23.09.2020 г. 468 дни, които обхващат и наказанието от 183 дни лишаване от свобода, което да се счита изтърпяно,
както и периода след 23.09.2020 г. до
привеждането в изпълнение на
наказанията на територията на Р България
по предвидения в закона и от оторизираните за това държавни органи, при
първоначален
ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване.
Заверени копия от решението след
влизането му в сила
да се изпратят
на Русенската окръжна прокуратура
за предприемане на необходимите действия по изпълнение на наказанието по реда
на българското законодателство и реализиране на трансфера по чл. 26 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
на Върховната касационна
прокуратура и
на Министерството на
правосъдието.
Да се уведомят компетентните
органи на издаващата държава - съгласно приложените по делото удостоверения по
чл. 4 от РР 2008/909 ПВР на Съвета от 27.11.2008 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест в 14 дн. срок от днес пред Апелативния съд в гр. Велико Търново.
Съдия докладчик: