РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Варна, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000582 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение
№360/18.08.2023 г. по т.д.798/2022 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на Л. Р. А. от гр.В., изразяващи
се в претърпени болки и страдания от контузия на главата, контузия на гръдна клетка,
счупване на 4 и 5 ребро в дясно без разместване, разкъсно-контузна рана в областта на
десния лакет с приблизителна дължина 2 см, контузия с кръвонасядане на дясна мишница и
дясна глутеална област, настъпили в следствие на ПТП на 30.04.2019 г., виновно причинено
от водача Г. П. Д., управлявал автобус „Мерцедес“ с рег. № В 2125 СТ, е уважен за
горницата над 8 000 лева до 15 000 лева, на основание чл.432 от КЗ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.02.2022 г. /предявяване на писмената претенция пред
застрахователя/ до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Насрещната страна Л. Р. А. от гр.В. е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
1
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно
– процесните претенции са доказани по основание.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е
налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му
увеличаване в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да
се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемата А., в резултат на
произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата,
контузия на гръдна клетка, счупване на 4 и 5 ребро в дясно без разместване, разкъсно-
контузна рана в областта на десния лакет с приблизителна дължина 2 см, контузия с
кръвонасядане на дясна мишница и дясна глутеална област. Според експертите болките и
страданията от получените увреждания са били по-интензивни през първите 10 дни, през
които пострадалата се е нуждаела и от чужда помощ при обличане. Счупените ребра са
провокирали по-силна болка при дълбоко дишане, кашляне, кихане и по-рязко движение на
снагата. Според експертите, болките от счупените ребра постепенно намаляват и отзвучават
за около 45 дни, а болките от другите травматични увреждания отшумяват за около 15-20
дни. Лечението на получените увреждания налагало покой и обезболяващи медикаменти.
Тъй като при счупването на ребра се травмират ставите, свързващи ребрата с гръбначния
стълб е налице възможност за проява на болки в травмиварните стави при промяна на
метеорологичните условия, поради невъзможността да се изравни бързо налягането в
ставата с атмосферното. Според вещите лица, оздравителният процес към датата на прегледа
е приключил без необходимост от допълнително лечение, както и трайно отражение върху
здравето на пострадалата. В резултат на прегледа на очите се установило наличие на
късогледство, като очното налягане било в рамките на допустимите норми, не се
наблюдавали изменения в очните структури, които да нарушат зрението, с оглед на което
вещите лица заключават, че не се установява причинно-следствена връзка между травмата
на главата и влошеното зрение на ищцата.
От показанията на свидетеля В. Е. В., които съдът цени като непосредствени и при
отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от ГПК се установява, че
след инцидента въззиваемата е била настанена в болница, оплаквала се е от силни болки в
главата и гърба, била е трудно подвижна, много разстроена и уплашена. Това състояние е
продължило и след изписването й от болницата, като според свидетеля походката на
пострадалата е била видимо скована от болка, споделяла му, че изпитва болки в гърба и
главата, както и страх от пътуване в автомобил, което наложило след прибирането си в
Германия, да посещава за продължителен период рехабилитатор и други терапевти.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика
в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
2
договор.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди
/болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.
За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след
произшествието, съответно негативното му отражение във физически, психологически и
емоционален план, периода на лечение през който въззиваемата е имала силни болки при
дишане и движение, което безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието.
Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на
самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните
доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на
въззиваемата, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено
обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху
личността на пострадалия.
Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от година пострадалата е търпяла
физическите последствия от произшествието, а към настоящия момент преживяното дава
отражение в емоционален план, предвид страха й да се вози в автомобил и да шофира, както
и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и
страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 15
000 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло, като
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. чл.38, ал.2 ЗАдв, по силата на който при
осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил се да
поеме безплатна защита, на адв. В. Й. Н. от САК, следва да се присъди възнаграждение за
осъщественото представителство за въззивна инстанция, в размер на 1000 лв., определено
съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес по жалбата на въззивника (7000
лева).
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №360/18.08.2023 г. по т.д.798/2022 г. по описа на ОС -
Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза
на Л. Р. А. от гр.В., изразяващи се в претърпени болки и страдания от контузия на главата,
контузия на гръдна клетка, счупване на 4 и 5 ребро в дясно без разместване, разкъсно-
контузна рана в областта на десния лакет с приблизителна дължина 2 см, контузия с
кръвонасядане на дясна мишница и дясна глутеална област, настъпили в следствие на ПТП
на 30.04.2019 г., виновно причинено от водача Г. П. Д., управлявал автобус „Мерцедес“ с
рег. № В 2125 СТ, е уважен за горницата над 8 000 лева до 15 000 лева, на основание чл.432
от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2022 г. /предявяване на
писмената претенция пред застрахователя/ до окончателното изплащане на сумата.
3
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София и адрес на упправление бул."Симеоновско шосе" № 67А ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат В. Й. Н., с ЕГН **********, служ. адрес гр.С., ул. „И. Д.“ № Х, ет. Х,
ап. Х, като пълномощник на Л. Р. А. от гр.В., сумата от 1000 (хиляда) лева – адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№582/2023 год. по
описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4