Р Е
Ш Е Н
И Е №128
гр.Кюстендил,16.06.2017
година
Кюстендилският
окръжен съд,гражданска колегия в открито
съдебно заседание проведено на седемнадесети май
две хиляди и деветнадесета година от І-ви съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
при
участието на секретаря В.Б. по
доклад от председателя Г.МУХТИЙСКА на
гр.д.№ 604/2013 г. по описа на съда, за да
се произнесе ,взе предвид следното:
Ищецът В.Б. е предявил иск за
солидарното осъждане на ответниците Т.А.А. и работодателя му ********** ООД на правно осн.чл.45,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.49 ЗЗД
да му заплатят обезщетение в размер на 100 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на
непозволеното увреждане-03.09.2010 г. до изплащането им за претърпени
неимуществени вреди от средна телесна повреда, причинена му от ответника Т.А.А.,който
на 03.09.2010 г. в с.Големо село,община Кюстендил в производствената база за
циментово-пепелни изделия,който в
нарушение на условията , инструкциите и
наредбите за безопастност при изпълнение на
служебните му задължения ,като ”охранител” към втория ответник
„Саламандър-Асо” с изстрел от пистолет м.”АП”му е причинил пълно
разкъсване и прекъсване на бедрена артерия и вена в лявата слабинна
област-състояние, представляващо разстройство на здравето,опасно за живота, а
също и осакатяване на крака, а лечението му е наложило 13 броя операции,от поради което е претърпял неимуществени вреди-
болки, страдания,психологически стрес,намалена му е трудоспособността и отнета
способността да живее пълноценно като здрав индивид.Претендира и за присъждане
на сторените му по делото разноски.
Ответниците са
депозирали в срока по чл.131,ал.1 ГПК отговори на исковата му молба. С отговор
вх.№ 2638/05. 04.
С отговор вх.№ 2748/08.09.2016
г.процесуалният представител по пълномощие адвокат А.А.
*** на ответника „***** „ ООД с ЕИК *****оспорва иска по
основание и размер с възражение ,че не
следва да се аганжира на осн.чл.49,ал.1 ЗЗД
солидарната му отговорност с първия ответник за обезщетение на ищеца за
неимуществените вреди от увреждането,тъй като:1.ответникът А. не го е причинил
при и по повод изпълнението на служебните си задължения,като
„охранител” към ответното ООД; 2.ответникът А. е действувал
при неизбежна отбрана, поради което на осн.чл.46 ЗЗД
ищецът няма право на обезщетение за претърпените си вреди;3. претърпените вреди
на ищеца са в пряка причинна връзка
от поведението на ответника,който
противозаконно е проникнал в охранявания
обект и след като е разкрит от
охранителите не се подчинил на заповедите им да спре, а е
нападнал и блъснал ответника А.,поради което на осн.чл.51,
ал.2 ЗЗД е съпричил увреждането си над 95% и обезщетението му следва да се
намали;4.депозира и възражение,че
исковете за главницата и лихвата са погасени по давност.С тези съображения иска
от окръжния съд да ги отхвърли с присъждане на сторените му по делото разноски.
Производството по делото в
частта за исковете за обезщетение
за имуществените вреди е прекратено с определение от 26.01.2016 година,
което като необжалвано е влязло в сила.
Кюстендилският окръжен
съд,преценявайки при условията на чл.235,ал.2 ГПК събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,въз основа
на закона прие за установени следните обстоятелства:
От приложеното НОХД №
921/2011 година по описа Районен съд- Дупница
е видно ,че това наказателното производство
срещу ответника Т.А.А. ЕГН **********
за това на 03.09.2010 година в с.Големо село,област Кюстендилска в
производствената база за циментно-пепелни изделия в
качеството си на длъжностно лице/охранител в охранителна фирма”******” ЕООД
гр.Перник/ при и по повод изпълнение на
службата си
/ носене на постова служба за осигуряване на
денонощна охрана на обекти, възложени на охранителната фирма/ е причинил на В.Г.Б. *** е причинил средна телесна
повреда
/ чрез причиняване на
огнестрелна рана с пистолет”АР”,кал.7,65мм № ЕЕ8577 / изразяваща се в
пълно разкъсване /прекъсване/ на бедрените артерия и вена в лявата слабинна област-състояние, представляващо разстройство на
здравето,временно опасно за живота на
ищеца ,е приключило с постановеното необжалваемо
РЕШЕНИЕ № 158/23. 12.
Предвид разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда по НОХД № 921/2011 година по
описа на Дупнишкия районен съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността дееца ,поради
което съдът с доклада по делото си е
обявил тези обстоятелства за ненуждаещите се от
доказване.В
този смисъл са неоснователни възраженията на ответниците
- А., който е причинил при и повод изпълнението на службата си при превишаване пределите на
неизбежната отбрана средна телесна
повреда на ищеца, и на възложителят
му охранителната фирма„****** „ ООД с
ЕИК *****,че деянието е извършено
правомерно и на осн.чл.46 ,ал.1 ЗЗД не може да се аганжира
солидарната им отговорност за репариране на вредите от него. Деянието
на А.,от което ищецът претендира
обезщетение за
неимуществените си вредите е общественоопасно престъпление,за което той с влязла в сила присъда е признат за виновен и наказан за престъпление по превилегирования състав по чл.
132 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 НК,за това,че е причинил
средната му телесна повреда при
превишаване пределите на неизбежната отбрана, а
чл.46,ал.1 ЗЗД изключва
гражданската отговорност само за вредите от правомерни действия по чл.12,ал.1 НК,които са извършени само при условията на неизбежна отбрана за защита от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките
на необходимите предели. За аганжирането на
отговорността за обезщетяване на вредите от
действия в чистите случаи на
неизбежна отбрана липсват два от
елементите от фактическия състав по чл.45 ЗЗД ,тъй като те са извършени правомерно и невиновно и за това са обявени
за ненаказуеми с чл.12,ал.1 НК и
извършителите са освободени от гражданска отговорност с чл.46,ал.1 ЗЗД.В т.11-та на незагубилото
задължителното си тълкувателно значение Постановление
№ 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленумът на ВС на РБ е
разяснил ,че за деянията, извършени при превишаване пределите на
неизбежната отбрана, независимо дали деянието е наказуемо, или не, за
причинените другиму вреди извършителят носи гражданска отговорност,като при определяне размера на вредите обаче следва
да се отчете поведението на пострадалия, допринесло за настъпването на
резултата - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предвид функционалната
обусловеност на гаранционно-обезпечителната отговорност по
чл.49 ЗЗД на възложителя на
охранителната дейност от тази по чл.45,ал.1 ЗЗД на прекия
причинител на вредите
-ответникът А. , на осн. чл.49 ЗЗД във вр.с чл.53 ЗЗД солидарно отговорно с него за обезщетяването им е отговорен и
работодателят му ответното „*****
„ ООД с ЕИК *****.В този смисъл са неоснователни възраженията на процесуалният
представител на ответното „***** „ ООД,че не е солидарно отговорен с ответника А. за обезщетяване на
вредите на пострадалия ,тъй като А. не му е причинил средната телесна
повреда при и по повод на трудовите
си задължения към това ТД за
извършване на физическа охрана на Производствената база за циментово-пепелни
изделия в с.Големо село,Кюстендилска област,както и че А.
е причинил увреждането при неизбежна
отбрана.Неоснователно е и възражението му,че исковете за главницата и лихвите
са погасени по давност.Увреждането е извършено на 03.09.2010 година,а исковата
молба е депозирана с вх.№
5836/02.09.2013 година в Кюстендилския окръжен съд преди да са изтекли давностните
срокове,които текат от датата на деликта и за
главницата на осн. чл.110 ЗЗД е 5 години, а за лихвите за забава на осн. чл.111,б.”в” ЗЗД
е 3 години ,а след предявяването им
от 02.03.2013 година се прекъсва давността на осн.чл.116,б.”б”
и не тече- арг.чл.115,б.”ж ЗЗД
.
При определяне
размера на дължимото на ищеца солидарно от ответниците
обезщетение за претърпените му неимуществени вреди от огнестрелното нараняване,което ответникът А. му е причинил при неизбежна отбрана
при изпълнението на възложените му трудови
функции от работодателя -ответното ТД за физическа охрана на Производствената
база за циментово-пепелни изделия в с.Големо село,Кюстендилска област, съдът се съобрази с характерът на увреждането,
което е средна телесна повреда обективирана с
пълно разкъсване на магистрална артерия на лявата подбедреница, наложило животоспасяваща оперативна
интервенция, последващите усложнения в лечението ,възстановяването на
здравето му без необратими неблагоприятни последици, обстоятелствата, при които му е нанесено
увреждането - след противозаконно проникване в охраняем
обект и
неподчинение на заповедите на охранителя А. да
той го прострелял при превишаване пределите на неизбежна отбрана,след като
пострадалият вместо да се подчини
на заповедите му да спре, го
нападнал, блъскайки го с раницата си. Съдът не приема невярната и противоречаща
на чл.300 ГПК констатация в СМЕ,извършена от в.л.д-р Е.Г.,че причинената на
ищеца телесна повреда е тежка по смисъла на чл.128,ал.2 НК ,че са
му извършени 13 броя операции,че тя е с необратим характер и установеното от прегледа му здравословно състояние е увредено, неопасно за живота. Вещото лице
при приемането на СМЕ в о.з.с на 17.05.2017 г. в устните си изложения пред съда не депозира логични обяснения за квалификацията му на телесната
повреда,като тежка,за броя на 13-те операции , посочени в писменото му заключение и заяви,че преди изготвянето на експертиза не е
извършвал личен преглед на ищеца, а е установил едва преди съдебното
заседание,че той замяна крака и има липсва на цял мускул около типията.
Предвид
гореизложените конкретни обстоятелства,които са относими
за определяне размера на обезщетението на ищеца
и съобразявайки се с незагубилата значението си задължителна тълкувателна практика на ВКС на РБ обективирана в
т.ІІ на ПП № 4/1968 г.,съдът прие, че сумата
от 30 000/тридесет хиляди/ лева кореспондира на принципа
за справедливост по чл.52 ЗЗД , която обаче на осн. чл.51,ал.2 ЗЗД намали, отчитайки съпричиняване на
увреждането му в обем на 9/10 и осъди
ответниците
солидарно да му заплатят сумата в размер на
3 000 лева ,ведно със законната лихва
върху нея считано от датата на увреждането му-03.09.2010 година до
окончателното й изплащане.Над сумата 3 000 лева до предявеният му размер
от 100 000 лева,поради неоснователността му искът бе отхвърлен.
На ищеца,чиито
процесуален представител адв.И.Л. от САК е отразил
невярно в представения списък по чл.80 от ГПК,че сторените му разноски по
делото са в размер на 4 150 лева, от които 4 000 лева –адвокатско
възнаграждение, а техният действителен размер видно от адвокатското му
пълномощно е 5 000 лева на осн.чл.78,ал.1 ГПК
съразмерно на уважената и отхвърлена част на иска му за сторените му по делото
разноски бе присъдена от ответниците сумата 154,50
лева.
Съдът
счита за неоснователно възражението на процесуалният представител на
ответното „***** „ ООД за намаляване на осн.чл.78,ал.5 ГПК на заплатеното от ищеца
възнаграждение от 5 000 лева за адвокатската му защита по делото. Възнаграждението, предвидено
в чл. 7,ал.2 ,т.4 НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при цена на иска от 100 000 лева,която е в конкретния
случай е 3 530 лева. Не е
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото заплатеното
5 000 лева от ищеца адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78,ал.6 ГПК във вр. с чл.чл.1 ТСДТГПК ответниците
бяха осъдени да заплатят на Кюстендилския окръжен съд държавна такса върху
уважената част на иска в размер на сумата 120 лева.
Водим от
гореизложените съображения, КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн.чл.45,ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.49 ЗЗД, вр.с
чл.51,ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД ответниците Т.А. А. с ЕГН **********
с адрес:г*** и „*****”ООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.****,
ул.”*****”№ ****, представлявано от управителя Л.Д.П. солидарно да заплатят на В.Г.Б. с ЕГН ********** с адрес:г*** сумата в размер
на 3 000/три хиляди /лева,ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането му
03.09.2010 г. до окончателното й
изплащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от причинената му средна телесна повреда, изразяваща се в пълно разкъсване
/прекъсване/ на бедрените артерия и вена в лявата слабинна
област от огнестрелно прострелване с
пистолет ”АР”, кал.7,65мм № ЕЕ8577 , извършено при превишаване на неизбежна отбрана от ответника А.
при изпълнение на задълженията на този ответник за охрана на Производствената
база за циментово-пепелни изделия в с.Големо село,Кюстендилска област, които ответникът„*****”ООД му е възложил ,както
и на осн. чл.78, ал.1 ГПК за сторените му по делото
съдебни деловодни разноски осъжда ответниците да му заплатят сумата 154,50 лева
/ сто петдесет и четири лева и петдесет
стотинки/,изчислени пропорционално на уважената и отхвърлена част на иска му ,който за разликата над
присъдените с решението 3 000 лева
до предявения му размер от 100 000/ сто хиляди/ лева,като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.6 ГПК във вр. с чл.чл.1
ТСДТГПК ответниците Т.А. А. с ЕГН **********
с адрес:г*** и „*****”ООД с ЕИК *-****1 със седалище и адрес на управление: гр.*****,
ул.”*****”№ *-**, представлявано от управителя Л.Д.П. да заплатят на Кюстендилския окръжен съд държавна такса върху
уважената част на иска в размер на сумата 120/ сто и двадесет/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването на съобщението на страната,че е изготвено,придружено на осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: