№ 21
гр. Варна , 26.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица А. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600100 по описа за 2021 година
при произнасянето си взе предвид:
Производството по Глава двадесет и втора от НПК е инициирано с частна жалба на
осъдения С.П. срещу определение по ЧНД №196/2021 година, с което състав на Окръжен
съд-Варна не е уважил молбата му за условно предсрочно освобождаване. Оспорва се
обосноваността и законосъобразността на акта. С доводи за полагане на труд от 05.12.2019
година, за своевременно връщане в МЛС при прекъсване на наказанието, за смекчаване на
режима, награждаване и осъзнаване на грешката, жалбоподателят твърди, че е изпълнил
фактическия състав на института по чл.70 от НК и затова желае отмяна на обжалваното
определение и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието по ЧНД №1437/2019 година по описа
на Окръжен съд-Варна.
Настоящият въззивен състав, прие частната жалба за допустима, но по същество за
неоснователна.
С атакуваното определение законът е приложен правилно, т.к. не е налице
факултативният критерий за постановяване на УПО по отношение на л.св.С.П..
Доказателствените източници по чл.439а от НПК, сочат следното:
Л.св.С.П. изтърпява наказание от две години и пет месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим, наложено му с вл.с. на 11.02.2020 година определение по ЧНД
№1437/2019 година по описа на Окръжен съд-Варна, за реална еднородна съвкупност от две
престъпления по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1 от НК, за които деецът е осъден с влезли в сила
актове по НОХД №№1261/2019 година и 1392/2019 година по описа на Окръжен съд-Варна.
Наказанието е с начало от 25.11.2019 година и съобразно справка (л.24 от ЧНД) към
настоящия момент обективният критерий по чл.70, ал.1, 1 от НК е изпълнен.
В началото на наказанието и в съответствие с чл.154, ал.1 от ЗИНЗС е проведена
диагностика на рисковете при л.св.П.. Същите са отразени в доклад по чл.154, ал.2 от
ЗИНЗС, който доказва дефицити у осъдения по отношение на осъзнаване на
правонарушението, начин на живот и обкръжение, както и умения за мислене.
1
Чрез доклад по чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС от 02.06.2020 година става ясно, че
л.св.С.П. показва желание и силна мотивация за промяна на криминогенните си нагласи,
отчита допуснатите грешки. Тези положителни прояви са послужили за замяна на режима на
л.св.П. от строг в общ (заповед №21/15.09.2020 година на началника на Затвора-Варна ).
Текущ доклад от 27.01.2021 година отчита незначителна корекция в отношението на
осъдения към правонарушението, съпътствана от стремеж за самооневиняване и
омаловажаване на личната роля в противоправността. Все още усвоените негативни
механизми в общността са актуални, което предполага лесна податливост на П. към тяхната
провокация. Не се констатира съществен напредък и в останалите две дефицитни зони -
начин на живот и обкръжение, както и умения за мислене, като проявите на лишения от
свобода в течение на индивидуалната социално-възпитателна работа се третират като
повърхностни и незасегнали склонността да търси бързи решения за удовлетворяване на
потребностите си, без задълбочен анализ на житейските ситуации и умението за извеждане
на алтернативи.
Становището на въззивния състав е, че горепосочените писмени доказателства не
оставят място за съмнение от необходимостта за продължаване на социалната работа и
възпитателна дейност с осъдения, т.к. дефицитните зони не са отработени, не е затвърдена
нагласата за законосъобразен начин на живот. В пряка връзка с този извод е
индивидуалният план по чл.156 от ЗИНЗС (л.12 от ЧНД), съдържащ редица целенасочени
мероприятия за личната корекция на С.П., които директно доказват потребността от
продължаване на социално-възпитателна работа, за да се постигне индивидуалната цел на
наказанието.
В положителен план се възприемат петте награди и полагането на труд от осъдения с
начало 06.12.2019 година. Писмени доклади в досието доказват, че той е отговорен към
поставените задачи, отличава се с добра дисциплина и изпълнителност. Обстоятелствата
имат отношение към чл.66 от ЗИНЗС, в частност оценката по чл.154, ал.1 от ЗИНЗС (л.10
ЧНД) доказва, че л.св.П. постъпва с отработен трудов ресурс в затвора.
В обобщение, доказателствата по делото обосновават извод за текущ процес на
поправяне у л.св.П., проследим през спазването на режимните изисквания, законосъобразно
поведение в пенитенциарна среда и известен напредък по факторите, провокиращи
противоправно поведение. Този процес, както мотивирано е посочила проверяваната
инстанция, има пряко отношение към прогресивната система при изпълнение на
наказанието, все още актуална, поради липсата на категорични доказателства за завършено
превъзпитание на лишения от свобода. Превъзпитанието е пряка цел на наказанието,
постига се чрез преизграждане на личността посредством разграждане на съществени
негативни характеристики и замяната им с позитивни такива. Обсъдените по-горе текущи
доклади в убедителна степен сочат, че този процес не е завършен, а последният годишен
план на присъдата предвижда конкретни мероприятия за укрепване на индивидуалната
автономия (мислене и нагласи) на осъденото лице.
Всички положителни характеристики, на които се позовава жалбоподателят в
частната си жалба (полагане на труд, награждаване, изменение на режима), се обхващат от
системата по чл.66 от ЗИНЗС, но все още са недостатъчни да утвърдят с категоричност
факултативния критерий по чл.70 от НК. Извън тях, връщането в предвидения срок при
прекъсване на наказанието е задължение на лицето, неизпълнението на което би го постави
в ситуация на извършителство на престъпление от общ характер по чл.297 от НК.
Недоказаната в убедителна степен готовност за законосъобразен живот, неминуемо води до
извод, че реинтеграцията в настоящия момент ще се яви преждевременна.
С оглед изложеното, въззивният състав
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД №№196/2021 година, с което състав на
Окръжен съд-Варна не е уважил молбата на л.св.С. П. П. за условното му предсрочно
освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3