Р Е Ш Е Н И Е
№1237
гр. Пловдив, 15
юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шестнадесети юни, две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно
дело №291 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.195б, ал.1, чл.194, ал.1, т.1, б.”б” и чл.194б, ал.6 от
Закона за водите (ЗВ).
“П.А.Л. - БГ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Бадемова гора” №13, ЕИК *********,
представлявано от адвокат М.П.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) №535 от 27.11.2019г., издаден от директора на
Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район (БДУВИБР), гр. Пловдив, при
министерството на околната среда и водите (МОСВ), с който на дружеството
жалбоподател е установена такса за водовземане от
подземни води по Разрешително за водовземане от
подземни води №31520201 от 23.06.2010г., издадено от директора на БДУВИБР-
Пловдив, с цел на водовземането “водоснабдяване за
животновъдство и аквакултури“, за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., в размер от 123 639,52 лв. и
са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 9 788,91 лв.
Претендира се отмяна
изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото
разноски. Алтернативно се поддържа искане за изменение на оспорения акт, като
се определи размер на таксата за водовземане от
повърхностни води за периода 28.11.2018г. – 31.12.2018г., съобразно заключението
на вещото лице А.Ж.С. (листи 85-91) по назначената съдебно-счетоводна експертиза
(ССЕ), като се приеме за установено че жалбоподателят дължи такса за водовземане от подземни води за периода 28.11.2018г. –
31.12.2018г. На 24.06.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№9300
(листи 105-107), в които се излагат допълнителни съображения в посочения
смисъл.
Ответникът- директор на
БДУВИБР- Пловдив, представляван от юрисконсулт М.Х.- пълномощник (лист 80), изразява
становище за неоснователност на жалбата. Изрично възразява за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. На
19.06.2020г. по електронна поща постъпват писмени бележки с Вх.№8975 (листи 97-99)
а на 22.06.2020г. по делото постъпват същите писмени бележки с Вх.№9062 (листи 100-103),
подкрепящи изразеното становище.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
Оспореният АУПДВ (листи29-32)
е изпратен на жалбоподателя по пощата, като приложение към нарочна покана с
Изх.№№ПО-02-164 от 04.12.2019г. (лист 28), получена на 09.12.2019г., според
приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 33). От своя
страна, жалбата (листи 4-12) е подадена чрез БДУВИБР- Пловдив на 23.12.2019г.
или в рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна по основно заявеното искане.
На жалбоподателя е
издадено Разрешително за водовземане №31520201 от
23.06.2010г. (листи 36-41) за водовземане от подземни
води, чрез каптиран естествен извор (КЕИ) “Беден”, находящ
се в имот №124008, местност “Ряка”, в землището на с.
Беден, община Девин; код на водното тяло- Карстови води – Настан
– Триградски басейн, BG3G0000Pt039; за водоснабдяване на
обект “Рибарник и рибопреработвателен цех” в землището на с. Беден, община
Девин; с цели на ползване на водата, както следва: 1) аквакултури
и свързаните с тях дейности, 2) промишлени цели, 3) питейно-битови нужди; и с
разрешени водни количества годишно, както следва: 1) аквакултури
и свързаните с тях дейности- до 4 117 200,0 м3, 2) промишлени
цели- до 22 880,0 м3, 3) питейно-битови нужди- до 676,0 м3.
Заплащането на
ползваните водни обеми се извършва, съгласно чл.194 от ЗВ, по Тарифа за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (Тарифа-2016г., в сила от 01.01.2017г.).
Таксите се заплащат до 15 февруари на следващата година (чл.194б, ал.2 от ЗВ). Жалбоподателят
следва да оборудва каптажа с водомерно устройство за измерване на добитите
водни количества в срок до един месец от влизане в сила на разрешителното. В случай, че бъде
установена неизправност на водомерното устройство, се заплаща такса за водовземане на базата на разрешен воден обем.
Процесното разрешително е
изпратено до жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№ПВ-46 от
28.06.2010г. (лист 34, 35) и независимо от обстоятелството, че по делото не са
ангажирани доказателства за получаването му от жалбоподателя, настоящият състав
на съда намира, че следва да се приеме за установено, че разрешителното е
влязло в сила.
По делото не са ангажирани доказателства, нито пък
дори се твърди от страна на жалбоподателя, че е направено монтиране на водомерно
устройство (водомер) на КЕИ “Беден“, посредством което да се измерва ползваното
количество вода за “аквакултури и свързаните с тях
дейности“.
Според легалното определение
на §1, т.14 от ДР на ЗВ, “извори“ са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност. А
според легалното определение на §1, т.24 от ДР на ЗВ, “подземни води“ са всички води, намиращи се под повърхността на
земята във водонаситената зона, в пряк контакт със
земните пластове. В нормите на ЗВ няма легално определение за “каптаж“.
Според Речник на чуждите думи в българския език,
изд. “Наука и изкуство“ 1964г., “каптаж“ (фр. captage от лат. capio „хващам“) 1. Хващане на вода при извор в тръба, за да се избегне загубата
ѝ чрез просмуквне. 2. Специално съоръжение при
извора. А
според тълковен речник, базиран в интернет на адрес:
http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%82%D0%B0%D0%B6, каптаж е съоръжение за улавяне на подземни или изворни води
или за изваждане на газ от земята при запазване на качествата им.
Предвид посоченото до
тук, настоящият състав на съда приема за установено, че жалбоподателят ползва
подземни води по издаденото му разрешение за водовземане,
противно на направеното възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя,
че осъществяваното водовземане чрез “каптиран
естествен извор“ не представлява водовземане от
подземни води, а водовземане от повърхностни води.
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ с Вх.№КД-04-334 от 14.01.2019г.
(лист 42), според която декларация за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г. от “П.А.Л. - БГ” ЕООД са потребени количества
води, както следва: 4 117 200,0 куб.м. (аквакултури),
15 372,0 куб.м. (промишлено водоснабдяване (ПВ)) и 232,0 куб.м. (самостоятелно
питейно-битово водоснабдяване (СПБВ)). Прието е заверено копие на Отчет за
изразходваната промишлена и битова вода в дружеството жалбоподател за периода
2018г. по водомери с Вх.№КД-05-118 от 14.01.2019г. (лист 43), според който
отчет за 2018г. са потребени общо 15 372,0
куб.м. вода за ПВ и общо 232,0 куб.м. вода за СПБВ.
Декларирана е дължима
сума в общ размер от 124 732,90 лв., от които 123 639,52 лв. такса за
водовземане за аквакултури
(4 117 200,0 куб.м. х 0,03 лв. х 1,001), 1 077,12 лв. такса за водовземане за промишлено водоснабдяване (15 372,0
куб.м. х 0,07 лв. х 1,001) и 16,26 лв. такса за водовземане
за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване (232,0 куб.м. х 0,07 лв. х 1,001).
На 08.03.2019г. длъжностни
лица в БДУВИБР- Пловдив съставят Констативен протокол №СМ-90 (листи 44-45),
според който протокол за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г. “П.А.Л. - БГ” ЕООД дължи такси за водовземане
по Разрешително №31520201 от 23.06.2010г. в общ размер от 124 732,90 лв., от
които 123 639,52 лв. такса за водовземенае с цел
“водоснабдяване за животновъдство и аквакултури“,
1 077,12 лв. с цел “промишлено водоснабдяване“ и 16,26 лв. с цел
“самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“.
На 18.03.2019г.
е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№ПО-02-164 (листи 46-47)
от директора на БДУВИБР- Пловдив, с която жалбоподателят се поканва да заплати
незаплатени такси за водовземане по Разрешително
№31520201 от 23.06.2010т. за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г. в общ размер от 124 732,90 лв., към която сума следва да се
начисли и дължимата лихва за периода на забава. На жалбоподателя се указва, че
следва да изпълни задължението си в 7-дневен срок от получаване на поканата,
като в случай на неизпълнение в указания срок ще бъде открито административно
производство по издаване на АУПДВ. Изрично в поканата се посочва, че същата има
характер на уведомление по смисъла на чл.26 от АПК. Като приложение към
посочената ПДИ на жалбоподателя се изпраща копие на Констативен протокол №СМ-90
от 08.03.2019г. Според нарочно отбелязване в посочената ПДИ, сумите от
1 077,12 лв. и от 16,26 лв. са “платено“.
Според приетото по
делото заверено копие на известие за доставяне (лист 48), пощенска
пратка, съдържаща ПО-02-162; 164 и 165 от 18.03.2019г., е получена от жалбоподателя
на 20.03.2019г.
По
делото не са ангажирани доказателства за направено плащане на сумата от 123 639,52
лв., представляваща такса за водовземане с цел “за
животновъдство и аквакултури“ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., както и законните лихви върху посочената
сума в определения от ответника 7-дневен срок, изтекъл на 27.03.2019г.
Определен
е размер на законната лихва върху сумата от 123 639,52 лв., посредством уеббазиран лихвен калкулатор, за периода 16.02.2019г. –
27.11.2019г. в размер от 9 788,91 лв. (лист 49), след което е издаден
оспореният в настоящето производство АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставяща
издаването на АУПДВ от наличието на писмени доказателства, подробно изброени в
4 точки, между които и покана за доброволно изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от
ЗВ).
Също така, оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, по отношение на което обстоятелство между страните няма формиран
спор и предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, според която норма вземанията за
незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт
за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
Според чл.194, ал.1,
т.1, б.”б” от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води.
Според чл.194, ал.2 от
ЗВ, таксата по ал.1, т.1, буква “б“ се определя на базата на отнетия обем вода
и съответните норми за водопотребление, определени в
наредбата по чл.117а (Наредба за нормите за водопотребление,
неотносима към настоящия случай).
Според чл.194, ал.6 от
ЗВ, размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3, начинът за тяхното изчисляване и заплащане
се определя с тарифа на Министерския съвет, каквато в случая се явява посочената
вече Тарифа-2016г.
Според разпоредбите на
чл.194б от ЗВ, (1) Ежегодно към 31
януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на
комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната
среда (ЗООС), определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на МОСВ. Образецът съдържа данните
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите;
(2) Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата
такса, се внася в срок до 15 февруари.
На следващо място, в нормите на чл.44 и чл.46 от
ЗВ е уреден разрешителният режим при упражняване на дейностите водовземане и ползване на воден обект. Разрешителните по
чл.44 от ЗВ се издават за извършване на водовземане,
като съобразно дефиницията по чл.44, ал.2 от ЗВ, водовземането
включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях,
както и използването на енергията на водата. Разрешително за ползване на воден
обект по чл.46 от ЗВ се издава за извършване на дейностите, посочени в ал.1, т.т.1-10
от закона. Различието в двата начина на използване на водите се изразява в
това, че в случая на водовземане водите се отнемат
или отклоняват, а в случая на водоползване водният
обект се използва във вида, в който съществува за изрично посочените в закона
дейности. Първоначалната редакция на чл.194, ал.1 от ЗВ (ДВ, бр.65/2006г.)
предвижда по т.1, б.”б”- заплащане на такса за водовземане
от подземни води и такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните
с тях дейности по чл.194, ал.1, т.2, б.”б” от ЗВ.
С разпоредбата на §96 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗИДЗРА, ДВ, бр.36/2008г.)
са направени две изменения на чл.194 от ЗВ, а именно- чл.194, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗВ се отменя, с което отпада задължението за плащане на такса за ползване на
воден обект за аквакултури. Второто изменение се състои в създаването на нова
т.4 в чл.194, ал.7 от ЗВ, според която норма, такса за водовземане
по т.1, б.”а” и б.”б” не се заплащат в случаите по чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ, а
именно- за аквакултури и свързаните с тях дейности.
С разпоредбата на Закона за изменение и допълнение
на ЗВ (ЗИДЗВ, ДВ, бр.58 от 31.07.2015г.), досегашната ал.7 става ал.11 и текстът
преди точка 1. се изменя така: “Такса по ал.1 не се заплаща в случаите”.
С разпоредбата на §40, т.20, б.“в“ към ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (ЗИДЗООС,
ДВ, бр.98 от 27.11.2018г., в сила от 27.11.2018г.), чл.194, ал.11, т.4 (от ЗВ) се
изменя така „на ползване на воден обект за аквакултури
и свързаните с тях дейности“.
Също така, с разпоредбата на §2, т.2, б.“а“ от
Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИДЗВ, ДВ, бр.25 от
26.03.2019г.), в чл.194, ал.11, т.4 (от ЗВ) думите “на ползване“ се заменят с
„на водовземане за аквакултури
по чл.44 и на ползване за аквакултури по чл.46, ал.1,
т.2“.
Предвид посочените изменения в нормата на чл.194
от ЗВ, настоящият състав на съда приема за установено, че законът не предвижда
заплащането на такса за водовземане, както и на такса
за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях
дейности за 2018г. Съответно, жалбоподателят не дължи такса за водовземане с цел на водовземането
за аквакултури, поради което оспореният по делото АУПДВ
е издаден в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Противоречието с материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността
на акта и същият следва да бъде отменен.
При това положение, приетото по делото заключение
по назначената ССЕ се явява неотносимо към предмета
на спора.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, до
размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на
разноските (лист 93). Такива в случая се констатират в общ размер от 300,00
лв., от които 50,00 лв.- внесена държавна такса за образуваното съдебно
производство (лист 27) и 250,00 лв.- заплатен депозит за вещо лице (лист 61).
По повод изрично направеното възражение от страна
на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента;
размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие за
една инстанция по административни дела при материален интерес от
100 000,00 лв. до 1 000 000,00 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение е 3 530,00 лв. + 2% за горницата над
100 000,00 лв.
Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК,
докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева,
при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в
§2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие, бл.
№827399 (лист 26) на адвокат М.П. е заплатено адвокатско възнаграждение от 3 864,00
лв. по банков път, за което по делото е прието заверено копие на платежно
нареждане от 20.12.2019г. (лист 94).
Следващото се минимално адвокатско възнаграждение,
определено по реда на Наредба №1/09.07.2004г. върху материален интерес от общо
133 428,43 лв. (123 639,52 лв. главница + 9 788,91 лв. лихва) е
в размер от 4 198,57 лв., поради което е очевидно, че заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
За разноските следва да се осъди юридическото
лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се
явява Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане №535 от 27.11.2019г., издаден от директора
на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, при министерството на
околната среда и водите, с който на “П.А.Л. - БГ” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Бадемова гора” №13, ЕИК *********, е установена
такса за водовземане от подземни води по Разрешително
за водовземане от подземни води №31520201 от
23.06.2010г., издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, с цел на водовземането “водоснабдяване за животновъдство и аквакултури“, за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г., в размер от 123 639,52 лв. и са начислени законни лихви
върху тази сума в размер от 9 788,91 лв.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, ЕИК *********, да заплати на “П.А.Л. -
БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Бадемова гора”
№13, ЕИК *********, сумата от общо 4 164,00 (четири хиляди сто шестдесет и
четири) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/