РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2031/12.11.2020г.
гр.Пловдив, 12 . 11 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
Съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа административно дело № 714 по описа
за 2020г., взе предвид следното :
Производство по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
КЦМ АД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
ул.Асеновградско шосе, представлявано от изпълнителен директор И.Д., с
процесуален представител юрк.Г. обжалва Ревизионен акт /РА/ № BG 003000 – РК17 – РА9/22.11.2019г.,
издаден от А.Л.Х.-П. на длъжност с.д. Директор на Териториална дирекция
Тракийска /съгл. Заповед № 7297811.07.2019г. на директора на Агенция „Митници/
и П.Л.П. – главен експерт в Агенция Митници, отдел Акцизна дейност, сектор
Проверки и ревизии, Териториална дирекция Тракийска, потвърден с Решение №
Р-138/323-44473 от 10.02.2020г. на Директора на Агенция Митници, в обжалваната
част.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита, че РА е
необоснован и незаконосъобразен : По отношение притежавано от КЦМ АД
Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е150 се поддържа неправилен
извод за това, че удостоверението няма за предмет производството на стоката
олово на блок, чемберосани, без опаковка с код по КН 7801 10 00 от обект „Ново
Оловно Производство”, тъй като удостоверението е издадено на КЦМ АД – седалище
и адрес на управление – държава България, област Пловдив, община Пловдив,
населено място Пловдив, ул.Асеновградско шосе. Като местонахождение на обекта,
където се получават и използват енергийните продукти отново е посочено : държава
България, област Пловдив, община Пловдив, населено място Пловдив,
ул.Асеновградско шосе, а като цели, за които ще се използват енергийните
продукти е посочено : Производство на олово и цинк чрез редукция, с код по КН
780110 00 и 7901 11 00. Тоест, според отразеното в удостоверението – не е видно
самият орган, издал същото, да прави разлика между различните производства,
находящи се на територията на обект КЦМ АД. В удостоверението е включено както
производството на цинк със съответния код по КН, така и на олово със съответния
код по КН, поради което се твърди, че самият орган, издал удостоверението – не
е счел за необходимо да бъдат определяни като отделни обекти отделните
производства и съответно – да им бъдат издавани отделни удостоверения за освободен
от акциз краен потребител, а е издал едно удостоверение, като е приел, че обект
е КЦМ АД. Посочено е, че чл.21а ал.2 ЗАДСк. предвижда, че за всеки обект,
където ще се получават и използват денатуриран по специален метод етилов
алкохол или енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител, се
издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител, но
органът, който издава удостоверението е и субект, който прави преценка колко
удостоверения да бъдат издадени. В случая е издадено едно удостоверение за
обект КЦМ АД, включващ цинково и оловно производство, което означава, че самият
орган определя КЦМ като един обект, произвеждащ олово и цинк. Във вр. с
отбелязаното в решението, потвърждаващо оспорения РА – при издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/, съгл. чл.24а ал.6
т.6 ЗАДСк. следва да се представи и план на обекта с обозначени местоположение
и предназначение на помещенията и оборудването, които ще бъдат включени в
обекта по см. на чл.24а ал.2 ЗАДСк., е заявено, че това е правилно и видно от
представените с жалбата – Искане за издаване на удостоверение за освободен от
акциз краен потребител вх.№ 2600-1266/21.03.2014г. и допълнение към искането
вх.№ 2600-1266/02.04.2014г., освен всички документи е била представена и схема
на „Ново оловно производство”, като в целите, за които ще се използват
енергийните продукти е посочена и редукция на шлака в TSL Ausmelt пещ –
антрацитни въглища /част от „ново оловно производство”/. Предвид изложеното се
счита, че позовавайки се на издадения документ, КЦМ АД е предприело
законосъобразни действия за освобождаване от акциз за изразходваните количества
енергийни продукти – „каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани –
Антрацит” и за „ново оловно производство”, като част от обекта КЦМ АД.
Относно възприетото становище –
получената в производствения процес сярна киселина не следва да се разглежда
като част от металургичните процеси, което е довело до установяване на
задължение за акциз и лихви за забава за потребена в електролитни и
металургични процеси електрическа енергия, на основание чл.24ж ал.1 т.1 ЗАДСк.
за данъчен период 2016-2017г. в общ размер от 115 753,40лв. и до отказ за
възстановяване на акциз в размер на 52 690,69лв. за данъчен период 2018г., на
основание чл.24ж ал.1 т.1 ЗАДСк.: Ведно с посоченото от органа – съгласно КИД –
2008 /съответно NACE Rev.2/ „металургични процеси” са тези, попадащи в сектор
„С”, раздел 24 – Производство на основни метали, като добива на олово и цинк
попада в група 4 – Производство на основни благородни и цветни метали, клас
Производство на олово, цинк и калий и съгл. Обяснителните бележки, раздел 24
Производство на основни метали, включва : дейности на топене и/или рафиниране
на черни и цветни метали от руди, чугун или скрап, като се използват
електро-металургични и други металургични технологии на преработка, с
уточнението – производството на сярна киселина не е сред изброените дейности,
жалбоподателят поддържа, че производството на сярна киселина не попада в
изброените дейности по производство на олово, цинк и калий, тъй като нейното
производство не е цел, а неизбежна последица от технологичния процес за тяхното
производство. В тази вр. се твърди, че очистването на топилни газове и синтезът
им до сярна киселина – не представлява самостоятелно производство на
дружеството и не е обособено в отделно структурно звено, което да функционира
самостоятелно. Тези процеси са съществена част от металургичните процеси в
дружеството, тъй като при осъществяване на металургичните процеси се отделят топилни
/технологични/ газове с висока концентрация на серни окиси, чието изпускане е
недопустимо съгласно екологичните норми, тъй като са опасни за живота и
здравето. Неразделна част от металургичните процеси е очистването и
обезвреждането на тези газове, което се осъществява чрез химически
редукционно-окислителни процеси до сярна киселина. Процесът на топилните газове
и тяхното синтезиране до сярна киселина е присъща и неразделна част от
металургичното производство, като този процес по необходимост следва от
естеството на пирометалургичното производство – при топене на металите се
отделят топилни газове, без очистването и преработката на които, с цел
екологосъобразно оползотворяване, металургичното производство не би могло да
бъде осъществявано. Сярната киселина е вещество, което се синтезира в резултат
на металургичните процеси в дружеството – следствие на газоочистващи процеси.
Счита се, че неоснователно в случая не е взето предвид, че сярната киселина,
която се синтезира в резултат на металургичните процеси в дружеството, няма
характер на продукт от дейността на дружеството, а представлява съпътстващо
вещество. Като такова – производството й не е резултат от технически избор и
основното производство не може да бъде осъществено без получаването й – произвежда
се не защото е цел на производството, а защото се получава като резултат от
дейността. В тази вр. е посочено, че според представената с жалбата Справка за
периода 2016-2018г., разходите за синтез на серен диоксид до сярна киселина, са
много по-високи от получените приходи за реализацията й, което означава търпене
на загуби от тази част на металургичния процес. В потвърждение на поддържаната
теза е посочено, че в чл.117 ЗООС се предвижда, че „Изграждането и
експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за
категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването
на комплексно разрешително” и КЦМ АД притежава Комплексно разрешително № 1 –
НЗ/2017г., в което – условие 2 коректно е посочено, че Обособено цинково
производство, Обособено оловно производство и Обособено производство за
благородни метали и сплави, спадат към т.2.5 а/ и т.2.5 б/ от Приложение № 4
към ЗООС. В този см., оспорващото дружество не притежава комплексно
разрешително за химическо производство на сярна киселина по т.4 от Приложение №
4 към ЗООС, тъй като такова не е необходимо – производството на сярна киселина
няма самостоятелен характер, а е технологичен резултат и последица от
металургични процеси съгл. т.2.5 от Приложение № 4 към ЗООС. Тоест, КЦМ
произвежда олово и цинк, а добитата сярна киселина е в резултат на технологията
за производството на тези два метала, а не самостоятелно такова.
Предвид изложеното и с позоваване на
приетата по делото СТЕ, е поискана цялостна отмяна на РА /непрецизно посочено в
жалбата „отмяна на решението”/.
- Ответникът Директор на Агенция
„Митници” с процесуален представител ст.юрисконсулт Е.Д. оспорва жалбата като
неоснователна и счита, че следва да бъде отхвърлена. В писмено становище по
същество се подържат констатациите на митническите органи и последвалите въз
основа на тях правни изводи, изложени в потвърдителното решение. Твърдението на
жалбоподателя за неправилност на изводите относно притежаваното от КЦМ АД УОАКП
№ BG003000Е150 във вр.с производство на стоката – олово на блок, чемберосани,
без опаковка с код по КН 7801 10 00 от обект Ново оловно производство, е
квалифицирано за необосновано. Заявено е, че неправилно в жалбата се навеждат
доводи за това, че органа, издал УОАКП не прави разлика между различните
производства, находящи се в обекта на КЦМ АД, вкл. са неправилни доводите, че
органът, издал УОАКП не е счел за необходимо да бъдат определяни като отделни
обекти отделните производства и съответно да им бъдат издавани отделни УОАКП.
Възражението в насока – за отделните обекти, съответно отделните производства е
следвало да им бъдат издавани отделни УОАКП, не е предмет на настоящото
производство, според представителя на ответника. Издадените на КЦМ АД и
действащи през ревизирания период УОАКП №№ BG003000Е0109/17.01.2012г. и
BG003000Е0150/25.04.2014г., не са били обжалвани и са стабилни административни
актове, пораждащи права и задължения за жалбоподателя.
Поддържа се като правилен и
законосъобразен отказът за възстановяване на акциз по реда на чл.24ж ал.1
ЗАДСк. за потребена електрическа енергия за производството на сярна киселина.
Счита се, че обратно на твърденията
в жалбата – заключението по СТЕ подкрепя изложените в РА аргументи за отказ. В
експертизата е посочено, потвърдено и при изслушването й – получаването на
сярна киселина в металургията, каквито са производството на цинк и олово, е
съпровождащо производство, съответно киселината е съпровождащ продукт. Нейното
производство е неизбежна последица при металургичните процеси с оглед опазване
на околната среда, но в никакъв случай не е металургичен процес. В подкрепа на
това е констатацията на в.л. – съоръжението, в което се произвежда сярната
киселина е пречиствателно съоръжение. То може да е свързано със съоръженията, в
които се произвежда цинк, но е отделен независим компонент. На стр. 6 от СТЕ е
обяснен процеса на технологията за получаване на блоков цинк, съответно на
фиг.1, стр.7 същият е изложен и схематично, при което става ясно, че при
получаването на блоков цинк, сулфидните цинкови концентрати се пържат в пещ с
утилизация /очистка/ на съдържащия се в пещните газове серен двуокис. След този
първи етап на производство на блоков цинк нар.Пържене, следват другите етапи :
Двустадийно мокро извличане, Очистване от примеси, Електролиза, топене и леене
и накрая се получава Блоков цинк. От друга страна, отделените при пържене на
цинковите концентрати пържилни газове, са с много високо съдържание на прах и
серен диоксид, което по екологични съображения изисква очистката им преди
транспортирането до точковия източник /комина/. Следва грубо прахоулавяне,
мокро прахоулавяне и едва тогава, в третирането на очистените от прах пържилни
газове в инсталацията, т.нар. ДКДА – система, става производството на сярна
киселина. В тази вр. се твърди, че от СТЕ става ясно, че в процесите /етапите/
от производството на блоков цинк, няма производство на сярна киселина, за да се
приеме, че същото е част от металургичен процес. Производството на сярна
киселина се извършва отделно, самостоятелно, в един последен момент /преди
изпускането в атмосферата/, както беше пояснено по-горе и основната цел на
същото не е производство на цинк, а е опазване на околната среда от вредни
газове. В случая производството на сярна киселина има една отделна функция,
която не е свързана с производството на цинк. Съгласно експертизата, аналогичен
е и процеса при производството на олово. „Изрично и недвусмислено, от страна на
вещото лице беше обяснено, че производството на сярна киселина не е
металургичен процес, а същото има пречистваща функция.”. В тази вр., неправилно
е да се приеме, че производството на сярна киселина е металургичен процес и че
за същия на дружеството следва да бъде възстановен акциз за ползвана
ел.енергия. Производството на сярна киселина е отделен, съпътстващ процес,
свързан с опазване на околната среда и спазване на екологични норми, освен
което е посочено, че дружеството извършва и търговска дейност с този продукт,
като го продава и възстановяването на акциз за дейност, за която в закона не е
предвидено освобождаване.
В
ход по същество е поискано жалбата да се отхвърли с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в срок от страна с интерес от оспорването. Упражненото процесуално
право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК. Решението е връчено с обр.разписка на
17.02.2020г. /л.31/, жалбата е с вх.номер в Агенция Митници от 02.03.2020г.
1.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № BG003000-РК17-Р2/12.07.2019г. /л.1047, т.5/, издадена
от Г.К., С.Д. Директор на ТД Тракийска – съгл. Заповед № 3231/25.01.2019г. на
Директора на Агенция Митници, на основание чл.112 ДОПК вр. с чл.104 ал.1 и ал.3
от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДСк./ е образувано ревизионно
производство по отношение жалбоподателя с обхват - задължения за акциз : BG003000Е0109, от 01.12.2013г. до
30.04.2014г.; BG003000Е0150,
от 25.04.2014г. до 30.06.2019г.; BG003000С0020, от 01.12.2013г. до
30.06.2019г.; възстановяване на акциз на основание чл.24ж ал.1 ЗАДСк., от
01.01.2014г. до 31.12.2018г., с определен срок до 3 месеца от дата на връчване
– 16.07.2019г. /л.1049./. Във възлагащата заповед от 12.07.2019г. са определени
лицата, които да извършат ревизията : П.Л.П. - гл.експерт в Агенция „Митници”,
отдел „Акцизна дейност”, сектор „Проверки и ревизии”, ТД Тракийска /ръководител
ревизия/ и М.И.Н., ст. инспектор В ТД на Агенция Митници, отдел Акцизна
дейност, сектор Проверки и ревизии, ТД Тракийска – орган по приходите. Със
следваща ЗВР от 05.08.2019г. /л.1060 и сл./, издадена от А.П., С.Д. Директор на
ТД Тракийска – съгл. Заповед № 7297/11.07.2019г. на Директора на Агенция
Митници, е изменен обхвата на ревизията: за Удостоверение за освободен от акциз
краен потребител № BG003000Е0109
срока се променя – от 01.10.2013г. до 30.04.2014г.; за Удостоверение за
освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0150 – от 01.05.2014г. до
30.06.2019г.; за Възстановяване на акциз на основание чл.24ж ал.1 ЗАДСк. за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г. Изменителната ЗВР е връчена на
07.08.2019г. Със ЗВР от 07.10.2019г. /л.1089 и сл./, изд. от А.П., С.Д.
Директор на ТД Тракийска – съгл. Заповед № 7297/11.07.2019г. на Директора на
Агенция Митници, е удължен срока за извършване на ревизията до 16.12.2019г. и е
променен обхвата : за Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0150 срока се променя – от
01.05.2014г. до 30.09.2019г.; включват се следните задължения за акциз :
данъчно задължено лице /ДЗЛ/ на основание чл.3 ал.1 т.3 ЗАДСк., за периода от
01.05.2014г. до 31.12.2015г.; ДЗЛ на основание чл.3 ал.2 ЗАДСк. за периода от
01.01.2016г. до 30.09.2019г. заповедта е връчена на 09.10.2019г. Всички ЗВР са
връчени на законния представител на ревизираното дружество.
За компетентност на органите, издали
ЗВР преписката бе допълнена със : Заповед № 3231/25.01.2019г. на Директора на
Агенция Митници, според която – Г.К.Г.
е изпълнявал длъжността Директор на ТД Тракийска по вътрешно съвместителство, считано от
25.01.2019г. до назначаването на служител на незаетата длъжност, но не по-късно
от 24.07.2019г. или до отмяна на същата; Заповед № 7297/11.07.2019г. на
Директора на Агенция Митници, според която – А.Л.Х.-П. е изпълнявала длъжността
Директор на ТД Тракийска по вътрешно съвместителство, считано от 15.07.2019г.
до назначаването на служител на незаетата длъжност, но не повече от 6 месеца –
14.01.2020г.; Заповед № 1328/04.01.2019г., удостоверяваща, че П.П. е заемал
длъжност „главен експерт” в Агенция Митници, ТД Тракийска, актуална към
12.07.2019г. и 22.11.2019г., ведно с длъжностна характеристика на заеманата
длъжност; Заповед № 7160/30.05.2019г., удостоверяваща, че М.Н. е заемала
длъжност „старши експерт” в ТД Тракийска, актуална към 12.07.2019г. и
22.11.2019г., ведно с длъжностна характеристика за заеманата длъжност /л.2168 и
сл., т.9/.
РД № BG003000-РК17-РД9/30.10.2019г. е изготвен и подписан от
П.П. и М.Н. /л.1510 и сл. т.7/. Връчен е на 30.10.2019г. Подадено е възражение
против ревизионния доклад, обсъдено в ревизионния акт и прието за
неоснователно. РА № BG003000-РК17-РА9/22.11.2019г. е издаден от А.П. /орган
възложил ревизията/ и П.П. - гл.експерт в Агенция Митници, на основание чл.119
ал.2 ДОПК и подписан от тези лица /л.1598 и сл./.
Ревизионният акт е издаден от приходни
органи в рамките на компетентността им съгл. чл.119 ал.2 ДОПК и чл. 104 ЗАДСк. Фактическите
основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА
/чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа
описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия. РА съдържа
самостоятелни съображения поради което няма неизпълнение на задължението по см.
на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК. Съдържанието на РА изисква мотиви /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/, каквито са изложени в обжалвания
ревизионен акт.
2. Ревизионният акт е обжалван частично
по административен ред с доводи за незаконосъобразност, поддържани и доразвити
при съдебното оспорване /л.32 и сл./ При административното оспорване не са обжалвани данъчни периоди от
01.01.2014г. до 31.12.2015г., за които е установено задължение за акциз за
потребена електрическа енергия на основание чл.24ж ал.1 т.1 ЗАДСк., потребена в
металургични процеси – в размер на 58 560,41лв. и лихви за просрочие – 24
227,91лв. Съответно – в тази част РА е влязъл в сила.
РА е потвърден с Решение №
Р-138/32-44473/10.02.2020г. в обжалваната част : - за данъчни периоди 2016г.-2017г. е установено задължение за акциз
и лихви за забава за потребена електрическа енергия в общ размер на 115
753,40лв., дължим на основание чл.24ж ал.1 т.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДСк./; - за
данъчен период 2018г. е отказано възстановяване на акциз в размер на 52
690,69лв. на основание чл.24ж ал.1 т.1 ЗАДСк.; - за данъчни периоди 2014г.-2019г. е установено задължение за акциз
в размер на 205 167, 34лв. и лихви за забава в размер на 33 347,87лв., на
основание чл.20 ал.2 т.21 ЗАДСк.
С оспорения РА №
ВС003000-РК17-РА9/22.11.2019г. : са установени задължения за акциз в размер на
359 323,42 лева и лихви за просрочие общо в размер на 93 574,29 лв., изчислени
22.11.2019г.; отказано е възстановяване на акциз в размер на 52 690, 69 лв. на
основание чл.24ж ал.1 т. 1 ЗАДСк. за данъчен период 2018г. и е установена сума
за възстановяване за същия период в размер на 700 085,79 лв. След прихващане на
установените с РА задължения, е определена сума за възстановяване в размер на
247 188,08 лв. /Таблица 7 към РА/.
В потвърдителното решение е посочено и
не е оспорено в жалбата до съда, че за данъчни периоди 2016г. - 2017г. не е
налице отказ за възстановяване на акциз на основание чл. 24ж, ал.1, т, 1 от ЗАДС - за тези периоди претендираният от жалбоподателя акциз е възстановен
преди извършване на ревизията, като с РА са определени задължения за акциз за
тези периоди предвид констатациите за дължимостта им. Затова жалбата е
разгледана срещу РА в частта, с която за установени задължения за акциз и лихви
за забава за данъчни периоди 2016 г. - 2017 г. в общ размер на 115 753,40 лв.
Отказ за възстановяване на акциз е налице единствено за данъчен период 2018 г.
в размер на 52 690,64 лв., а за данъчни периоди 2014г.-2019г. е установено задължение
за акциз в размер на 205 167, 34лв. и лихви за забава в размер на 33 347,87лв.,
на основание чл.20 ал.2 т.21 ЗАДСк.
3. Данни от преписката, констатации и
изводи на ревизиращите органи :
3.1. За ревизирания период КЦМ АД има издадени две удостоверения за
освободен от акциз краен потребител с номера : 1. Удостоверение № ВG003000Е0109/17.01.2012г., връчено на
17.01.2012г., изд. от началника на Митница Пловдив за обект с адрес: гр. Пловдив,
р-н Южен, ул. „Асеновградско шосе", общ. Пловдив, обл. Пловдив, за
следните видове енергийни продукти, които дружеството ще използва : - „Коксове
и полукоксове от каменни въглища - други" с код по КН 2704 0019, код по АП
Е001 и мерна единица GJO;
- „Тежки горива" с код по КН 2710 1962, код по АП Е470 и мерна единица кг.
; - „Тежки горива" с код по КН 2710 1964, код по АП Е470 и мерна единица
кг ; - „Масла и други продукти, в
които ароматните съставки преобладават - сурови - леки" с код по КН 2707
9999, код по АП ЕООЗ и мерна единица кг.; - „Други смазочни масла и други
масла" с код по КН 2710 1999, код по АП Е006 и мерна единица кг. Целите за
ползване на енергийните продукти са : „Производство
на олово на блок" с код по КН 78011000; „Производство на цинк на блок" с код по КН 79011100. Удостоверението
за регистрация на освободен от акциз краен потребител от 17.01.2012г. е
прекратено с Решение № 557/28.04.2014г. началника на Митница Пловдив, в сила от
30.04.2014г.; 2. Удостоверение № ВG003000Е0150/25.04.2014г., връчено на 30.04.2014г.,
издадено от началника на Митница Пловдив за обект с адрес: гр. Пловдив, р-н
Южен. ул. „Асеновградско шосе", общ. Пловдив, обл. Пловдив, за следните
видове енергийни продукти, които дружеството ще използва: - „Коксове и
полукоксове от каменни въглища - други" с код по КН 2704 0010, код по АП
Е001 и мерна единица GJO;
- „Каменни въглища, дори на прах, но
не агломерирани – Антрацит“ с код по КН 27011100, код по АП Е001 и мерна
единица GJO;
- „Тежки горива" с код по КН 2710 1962, код по АП Е470 и мерна единица кг;
- „Тежки горива" с код по КН 2710 1964, код по АП Е470 и мерна единица кг;
- „Масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават – сурови-
леки" с код по КН 2707 9999, код по АП ЕООЗ и мерна единица кг.; - „Други
смазочни масла и други масла" с код по КН 2710 1999, код по АП Е006 и
мерна единица кг. Целите на ползване
на енергийните продукти са : - „Производство
на олово на блок, чемберосани", без опаковка с код по КН 78011000
-„Производство на цинк на блок, чемберосани", без опаковка с код по КН
79011100.
За ревизирания период дружеството
притежава Удостоверение по задължителна регистрация по чл. 57а ал. 1 т.1 от
ЗАДСк. с № ВG003000С0020/30.01.2007г.,
изд. от началника на Митница Пловдив, с вписана в същото акцизна стока, която
дружеството може да произвежда, внася или въвежда на територията на страната и
да осъществява сделки - Кокс с код по КН 2704. С Решение № 344/24.03.2014г.,
началникът на Митница Пловдив изменя удостоверение за регистрация в частта,
касаеща името и тарифните номера на акцизните стоки, като са вписани акцизни
стоки : - „Коксове и полукоксове от каменни въглища" с код по КН 2704
0010; - „Антрацитни въглища" с код по КН 2701 1100.
През ревизирания период на КЦМ АД с
решения на началника на Митница Пловдив е възстановяван акциз за потребена
електрическа енергия в металургични процеси по реда на чл. 24ж ал. 1 т. 1 от
ЗАДСк. : с Решение № 381/26.03.2014г. е възстановен акциз в размер на 684
194,87 лв.; с Решение № 490/16.03.2015г. е възстановен акциз в размер на 700
898.52 лв.; с Решение № 314/07.03.2016г. е възстановен акциз в размер на 696
847,48 лв.; с Решение № 743/13.04.2017г. е възстановен акциз в размер на 758
163,77 лв.; с Решение № 535/04.04.2018г. е възстановен акциз в размер на 729
046.22 лв.
Както бе посочено, за ревизирания
период жалбоподателят притежава УОАКП № ВG 003000Е0109/17.01.2012г., прекратено
на 30.04.2014г. и УОАКП № ВG 003000Е0150/25.04.2014г., прекратено
на 08.11.2019г. УОАКП не са били обжалвани и към периодите на действието им са
стабилни административни актове, пораждащи права и задължения за адресата. С
позоваване на чл. 24а ал. 4 ЗАДСк. е отразено, че за издаване на удостоверение
за освободен от акциз краен потребител се подава искане до директора на
териториалната дирекция по местонахождението на обекта /преди изм. на чл. 24а
ал. 4 ЗАДСк. - ДВ, бр. 98 от 27.11.2018г. - до началника на митницата по
местонахождението на обекта/, където ще се получават и използват акцизните
стоки. В подадените искания за издаване на посочените УОАКП за обект „Завод за
оловно производство", адрес:
Имот № 0002, м-ст „Орта хан", землище Куклен, общ. Куклен, обл. Пловдив,
имот производствена площадка на КЦМ АД, са описани сградите намиращи се него.
Според административния орган, посочените сгради формират този обект, където е
определено да се получават енергийните продукти, посочени в УОАКП от
освободения от акциз потребител по смисъла на чл. 24а ал. 2 ЗАДСк. /цитиран и
нот. акт № 28/17.05.2001г./.
При проверка на място на 05.09.2019г.
в КЦМ АД на площадката на „Завод за оловно производство" е констатирано,
че не функционират осем от посочени в УОАКП № ВG 003000Е0150/25.04.2014г. сгради и на
територията на КЦМ АД функционира обект „Ново оловно производство”, включващ
съоръжения и сгради - извън тези
посочени в цитираното УОАКП. В хода
на ревизията е установено, че обект „Ново оловно производство" е въведен в
експлоатация с Разрешение за ползване изх. № СТ-05-2567/28.12.2015г. /л.1899 и
сл., т.8/ и за което от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция
околната среда /ИАОС/ на ревизираното дружество е издадено Комплексно
разрешително № 1-НЗ/2017 /л.1858 и сл., т.8/. В тази вр. е посочено, че съгл.
чл. 117 ал. 1 от Закон за опазване на околната среда /ЗООС/ - изграждането и
експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за
категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117 ал.1 ЗООС се
разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на
посочения нормативен акт. Цитирана е т.39 от § 1 ДР ЗООС относно легалното
определение за „Комплексно разрешително" - индивидуален административен
акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на
дадена част от при определени условия, които гарантират съответствието на
инсталацията с изисквания глава седма от ЗООС. Едно разрешително може да се
отнася до една или повече инсталации /или до части от различни инсталации/,
които са разположени на една и съща площадка, експлоатирани от един и същ
оператор, както и такива, които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4
към чл. 117 ал. 1 ЗООС. Изтъкнато е, че в Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017
изрично се прави разграничение между отделните обекти и производства в рамките
на КЦМ АД, като са посочени „Обособено цинково производство", „Обособено
оловно производство“ и „Обособено производство за благородни метали и
сплави". В тази вр. е позоваването и на данни относно предоставяне на
допълнителна информация от КЦМ АД по искане за възстановяване на акциз за
електроенергия – 2015г. /л.552 и сл., т.3/ - Разрешението за ползване е за ново
оловно производство – „Реализираната компановка на технологичните линии и
оборудване в обект НОП е уникална…“. Предвид констатацията е направена
съпоставка и обвръзка с чл. 24а ал. 6 т. 8 и т. 10 ЗАДСк. - към искането за на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител се прилагат: - копие от
разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или се посочват
индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният на
издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
- лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, за която
използват денатурирания по специален метод етилов алкохол или енергийните
продукти когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите
данни на съответния документ и административният орган на издаването, въз
основа на които може да се у информацията по служебен път;. Въз основа на установените факти и обстоятелства е прието, че през
ревизирания период от дружеството не е
искано и не е издавано УОАКП за обект „Ново оловно производство“.
Освен това, при ревизията е
установено, че за енергиен продукт „Каменни въглища, дори на прах, но не
агломерирани - Антрацит" - няма технологична възможност същият да бъде
използван в окислително-редукционните процеси, при добиване на олово от обект
„Завод за оловно производство". В тази вр. е посочено, че с Комплексно
разрешително № 1-Н2/2013г., издадено от ИАОС /л.61, т.1/ - на КЦМ АД се
разрешава експлоатация на : „Обособено производство на олово и сплави" –
„Ново „Обособено производство на олово и сплави“ – л.64, което включва пълна
замяна на действащото технологично оборудване в схемата за производство на
черно олово и вторични оловосъдържащи суровини. В това разрешително изрично се
посочва като условие, че в изграждащата се нова производствена мощност
употребяваните горива не могат да се различават по вид от посочените в него -
въглища, природен газ, кокс и мазут /отразени и в Доклад за нуждите на одитор,
л.234, т.1/. В съответствие с Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017г. -
дружеството има право да използва при производството си следните енергийни
продукти: природен газ, кокс и мазут. Енергиен продукт „Каменни въглища, дори
на прах, но не агломерирани - Антрацит" не е сред енергийните продукти,
които „КЦМ" АД може да влага при производството на олово. В тази насока е
и информация от годишните доклади за изпълнение на условията на издадените
комплексни разрешителни № 1-Н2/2013г. и № 1-НЗ/2017г., относими към ревизирания
период, които дружеството изготвя ежегодно и публикувани на електронната
страница на ИАОС за 2014г., 2015г. и 2018г : не са посочени изразходени
количества от акцизна стока „Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани
– Антрацит“.
Ревизиращите органи са посочили, че
според разпоредбата на чл. 24в ал. 1 ЗАДСк., при промяна на обстоятелствата,
при които е издадено удостоверението по чл. 24б ал. 4 ЗАДСк., освободеният от
акциз краен потребител уведомява компетентната териториална дирекция в
14-дневен срок от настъпването на промяната. При промяна на обстоятелствата,
които подлежат на вписване в УОАКП, във всички случаи се подава искане за
издаване на ново удостоверение. За ревизирания период КЦМ АД не е подавало
искане за издаване на ново УОАКП.
3.2. В хода на ревизионното
производство е установено, че на жалбоподателя е възстановен акциз по реда на
чл. 24ж ал. 1 т. 1 ЗАДСк. за електрическа енергия, използвана в металургични
процеси : 2013г. - възстановена сума
в размер на 684 197,87 лв.; 2014г. - в размер на 700 898,52 лв.; 2015г. - в размер на 696 847,48 лв.; 2016г.
- в размер на 758 163,77 лв.; 2017г.
- в размер на 729 046,22 лв. С Искане
за възстановяване на акциз от 13.02.2019г., жалбоподателят поискал
възстановяване на акциз по реда на чл. 24ж ал. 1 т. 1 ЗАДСк. за сумата от 752
776.48 лв. за електрическа енергия използвана в металургични процеси през
2018г. Във вр. с искането е образувано ревизионното производство, като при
административното обжалване в тази част от РА, решаващият орган приема за
правилно установено от ревизиращите органи, че следва да се възстанови акциз по
реда на чл. 24ж ал. 1 т. 1 ЗАДСк. за електрическа енергия, използвана в
металургични процеси през 2018г. в размер на 700 085,79 лв. и съответно -
законосъобразно за 2018г. е отказано възстановяване на акциз в размер на 52
690,69 лв. за потребената електрическа енергия при производство на сярна
киселина. Възприето е за правилно определено, че производството на сярна
киселина не е металургичен процес по смисъла на чл. 4, т. 33а от ЗАДСк.
В посочената част от спора е
установено при ревизията, че в процеса на утилизация на газовете се добива
сярна киселина. Производството на сярна киселина не е металургия и същото се
класифицира в клас 20.13 „Производство на други основни неорганични химични
вещества". Сярната киселина е допълнителен продукт, който е резултат от
утилизацията на серните газове. В справките за производството и продажбите на
промишлени продукти по години за ревизирания период, включени в отчетите на КЦМ
АД, подавани в НСИ - произвежданата сярна киселина е посочвана с код по
„Номенклатура на промишлената продукция ПРОДПРОМ – 2008/" 20.13.24.34.
Посоченият код попада в клас 23.13 „Производство на други основни неорганични
химични вещества", а не в клас 24,43 „Производство на олово, цинк и
калай", т.е не се декларира като металургичен процес. Сярната киселина е
различен продукт от продуктите, получавани в металургичните процеси, намира
отделно приложение и реализация на пазара.
4. При насрочване на делото към
страните са отправени указания по доказателствената тежест. Допусната и
назначена е СТЕ по поставени от жалбоподателя въпроси, с разширен обхват –
заявени и от ответника въпроси /л.2150, т.9/. Други доказателствени искания не
са заявени.
4.1. Към жалбата са приложени и по
делото са приети : справка за реализираната сярна киселина от КЦМ АД за периода
2016-2018г.; искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител вх. номер 2600-1266/21.03.2014г.; допълнение към искането – с
вх.номер 2600-1266/02.04.2014г.; схема на „Ново оловно производство”; удостоверение
за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0150.
4.2. СТЕ даде следното заключение
/л.2203 и сл., т.9/, изготвено от специалист от ХТМУ, гр.София, с представени
използваните съкращения в експертизата и описани ползваните източници : В изходни
данни е посочено, че КЦМ АД е единственото дружество в България, произвеждащо
блоков цинк, блоково олово, благородни метали от полиметални, комплексни,
сулфидни концентрати в обособени, но технологично свързани производства –
цинково производство /ЦП/ с технологични участъци /Пържене и сярна киселина с
три технологични звена; Извличане и електролиза с две технологични звена и шест
технологични отделения; Велц и рециклинг с три технологични звена и прилежащи
към тях пет технологични отделения/, оловно производство с технологични
участъци / Топене и сярна киселина и пет технологични звена и отделения;
Рафинация и рециклинг с четири технологични звена/ и производство на благородни
метали и сплави с три технологични звена. Всички технологични процеси и операции
се реализират в съответствие с изискванията в комплексно разрешително № 1 –
НЗ/2017г., актуализирано с Решение № 1-НЗ-ИО-А1-ТГ1/2020г. на ИАООС, като
обособените производства за производство на цинк, олово и благородни метали
съответстват на т.2.5 а/ и т.2.5.б/ от Приложение № 4 към ЗООС.
Първи въпрос на жалбоподателя –
Описание на металургичните процеси в КЦМ АД и в частност – дали получената в
металургичния процес сярна киселина е цел или неизбежна последица на
производството, с оглед спазване на екологичните норми : Описани са
технологията за получаване на блоков цинк в условията на КЦМ АД, вкл. с
представена схема – фигура 1 – Принципна блок-схема на взаимно обвързване на
основните технологични операции в цинково производство на КЦМ АД-Пловдив и фигура
2 – Схема на пречиствателните съоръжения към H2SO4
– система № 1,
изпълнена за точков емисионен източник ТИ № 23, както и технологията за
получаване на олово на блок в условията на КЦМ със съответна схема. Според
представената информация е последвал извод за това, че инсталацията за
Производство на сярна киселина, включена в комплексната схема на Цинково
производство, трябва да се класифицира като пречиствателно съоръжение по
отношение съдържащия високи концентрации серен диоксид /7-8 об.%/ пържилен газ,
тоест тя е неизбежна последица за производството с оглед спазване на
екологичните норми – без подобна очистка е невъзможно емитирането им в
атмосферата.
По отношение становището на
митническите органи – получената в производствения процес сярна киселина не
следва да се разглежда като част от металургичните процеси, експертът е
представил информация за приобщаването на даден процес /инсталация/ към
направлението /отрасъла/ Металургични процеси или отрасъла Производство на
химични продукти : Съгл. КИД – 2008 на НСИ за класификация на икономическите
дейности, съотв. Регламент /ЕО/ № 1893/2006 за установяване на статистическата
класификация на икономическите дейности NACE Rev.2 и за изменение на Регламент
/ЕИО/ № 3037/90 на Съвета, металургичните процеси попадат в сектор „С”, раздел
24 – Производство на основни метали, а добива на олово и цинк е включен в група
4 Производство на основни благородни и други цветни метали, клас Производство
на олово, цинк и калай. Производството на сярна киселина е включено в сектор С,
раздел 20 Производство на химични продукти, в група 13 Производство на други
основни неорганични химични вещества, клас Производство на неорганични киселини
и техните съединения, с изкл. на азотна киселина.
Относно дефинициите в КИД – 2008,
ЗАДСк. за металургичните процеси е посочено : чл.4 т.33а ЗАДСк. - (Нова - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Металургични процеси" са
процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev 1.1 (Обща статистическа
класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГЙ
27 "производство на неблагородни метали" от Регламент (ЕИО) №
3037/90.; дефиницията за „минералогични процеси” е в чл.4 т.33 от закона : „(Нова
- ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
"Минералогични процеси" са процесите, класифицирани според Приложение
NACE Rev 1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в
Европейската общност), подраздел ГИ 26 "производство на продукти от други
нерудни минерали" от Регламент
(ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9 октомври 1990 г. относно
статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност,
наричан по-нататък "Регламент (ЕИО) № 3037/90". Изтъкнато е, че цитираният
в ЗАДСк. Регламент /ЕИО/ № 3037/90 NACE Rev 1.1, подраздел ГЙ -
"производство на неблагородни метали" 27.43 Производство на олово,
цинк и калай е ИЗМЕНЕН с Регламент /ЕО/ № 1893/2006г. - Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 година за установяване на статистическа класификация на
икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90
на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически
области (текст от значение за ЕИП). Прието е от в.л., че дефиницията в т.33а
Металургични процеси от ЗАдСк. – не е адекватна на регламент ЕИО № 3037/90 на
Съвета, който е променен с регламент ЕО № 1893/2006. – чл.4 Национални
класификации на икономическите дейности, чл.6 Мерки за въвеждане, чл.8
Въвеждане на NACE Rev. 2 /Приложение 1, раздел С преработваща
промишленост, 24.43 Производство на олово, цинк и калий /, чл.9 – членове 3, 10
и 12 в регламент 3037/90 СЕ заличават; чл.21 – в сила от 01 януари 2008. В КИД – 2008, както и в ЗАДСК. няма определение
за „Химически процеси” . В КИД-2008 и регламент ЕО № 1893/2006 няма
формулировка за Металургични процеси, химически процеси и Минералогични
процеси, като в регламент 1893/2006 е записано, че повечето раздели в сектор С
Преработвателна промишленост остават непроменени, с изключение на раздели 22 и
37 /които според посоченото по-горе, не са относими/.
В
документация от том 5 по делото в.л. констатира противоречия относно
включването на Инсталациите за сярна киселина в химическата или
металургическата практика. В отговор на запитване от Агенция Митници,
Зам.председателят на НСИ пояснява, че производство сярна киселина не е металургично
производство, защото са различни икономически дейности по КИД 2008 и регламент
ЕО № 1893/2006. НСИ не носи отговорност, ако информацията не се използва за
статистически цели, т.е. не е металургия само от статистическа гледна точки
/л.1045, 1046, т.5/. Същевременно експерт от Акцизна дейност и методология на
Агенция митници изразява становище, че производството на киселина е част от
металургичното производство /л.1037 и сл., т.5/.
При тези
данни, експертът счита, че от статистическа гл.т. двете производства /химически
и металургически/ са различни икономически дейности, но от технологична
гл.т. и от гл.т. на европейското законодателство, са неразделно свързани. В
тази вр. е посочено, че в решение за изпълнение /ЕС/ 2016/1032 на Комисията ан
13 юни 2016г. за формулиране на заключения за Най Добри Налични Техники /НДНТ/
в цветната металургия /РЕК 2016/1032/ЕС/ НЕ разглеждат производството на сярна
киселина от съдържащи серен диоксид газове от производството на цветни метали,
в. т.ч. и пържилни газове от пържене на цинкови сулфидни концентрати.
Според
представената информация възниква хипотеза – производството на сярна киселина
не е в обхвата на раздел производство на основни метали /добив на цинк и
олово/, а е в раздела производство на химични продукти /производство на
неорганични киселини и техните съединения/. В СТЕ е посочено, че проучването на
допълнителната информация в други източници, извършена в качеството на експерт,
показва, че подобно заключение няма категорична и правомерна информация, а обратното
– включването на инсталации за сярна киселина в комплексните схеми за
производство на тежки цветни метали /олово, цинк, мед/ като пречиствателни
съоръжения, е допустимо и може да се приеме като „модул” в заводите,
произвеждащи цветни метали. Така в /РЕК 2016/1032/ЕС/, т.1.1.7. Емисии на серен
диоксид, е записано : НДНТ 12. С цел да се намалят емисиите на серен диоксид от
отпадъчните газове с високо съдържание на серен диоксид и да се избегне
генерирането на отпадъци от системата за пречистване на димни газове, НДНТ е
оползотворяването на сярата посредством производство на сярна киселина или
течен серен диоксид. Цитирани са и данни от Референтен документ НДНТ в цветната
металургия /BREE code NFM/ 2017г. /л.2212 и сл./, сред които фигура 2.4. –
апаратурна схема за производство на сярна киселина по метода ДКДА, която е
аналогична на тази в КЦМ АД. Направен е извод за това, че различните
технологични варианти, в т.ч. и ДКДА – системите за очистка на газове,
генерирани от пирометалургични процеси, свързани с производството на цветни
метали, са приложими както в металургичните производства, така и в химическата
промишленост. С арг. от референтен документ за НДНТ /BREF code LVIC – AAF/,
2007, е посочено, че включването на металургичните процеси свързани с получаването
на тежки цветни метали в групата, генерираща серен диоксид и необходимостта от
очистка, показва, че цитираният референтен документ коментира и приема като
НДНТ инсталациите за производство на сярна киселина като пречиствателни
съоръжения на технологичните газове в цветната металургия.
В резултат
на анализираната информация, в.л. е посочило, че инсталацията за производство
на сярна киселина не е самостоятелен структурен модул в технологичната схема за
производството на цинк, а е неразривно свързана с процеса окислително пържене –
технологичен участък 7 пържене и сярна киселина.; Проектираната и въведена в
експлоатация ДКДА – система в КЦМ АД за десулфуризация на пържилните газове и
получаване на сярна киселина е класифицирана като НДНТ в референтните документи
за НДНТ на Европейската комисия и Институт за перспективни технологични
проучвания; „По принцип металургичните производства изцяло се ”подчиняват” на
химичните и физикохимичните закони, протичат реакционни взаимодействия и
процеси, аналогични на тези, които са характерни за химичните производства. ;
Инсталацията за производство на сярна киселина, включена в комплексната
схема на цинково производство, трябва да се класифицира като пречиствателно
съоръжение по отношение високи концентрации серен диоксид – пържилен газ и без
подобна очистка е невъзможно изпускането им в атмосферата.; „За разлика от
химическата индустрия, свързана с производството на неорганични вещества, която
използва различни изходни суровини /сяра, пирит и др./ и целево произвежда
сярна киселина като стоков продукт, в цветната металургия сярната киселина е
продукт, който се синтезира в резултат на провеждането на задължителни
пречиствателни операции, т.е. не е целева дейност за получаването…Киселината не
е целеви стоков продукт. Косвено доказателства за това са представените данни в
Справка за периода 2016-2018г. /Приложение № 4/, от която е видно, че
производствените експлоатационни разходи за производство на сярна киселина са
по-високи от тези, получени в резултат на реализацията й. Част от произведената
сярна киселина се използва като реагент за технологичните нужди в цинковото
производство /описани подробно, л.2214/”.; Получената сярна киселина от процеса
на очистка на пържилните газове може да се квалифицира като съпътстващо вещество,
тъй като производството й не е свързано с получаване на целеви продукт, а е
заключителен стадий в общата схема за производство на цинк – в качеството си на
пречиствателно съоръжение. В тази насока е и становището на експерт от Акцизна
дейност и методология – производството на сярна киселина е част от
металургичното производство.
Втори въпрос – допустимо ли е
производството на олово и цинк без утилизация на процесните газове : не е възможно в промишлени условия да се
използват технологии за производство на олово и цинк, без очистка на газовите
потоци от SO2, по подробно изложени съображения, л.2219 /над 90% от
действащите заводи в света извличат цинк и олово от сулфидни /богати на сяла/
цинкови, респект. оловни концентрати и др./.
Трети въпрос – да се обясни разликата
между металургичните процеси в КЦМ АД и процеса на производство на сярна
киселина : С позоваване на Р.Д. – Основи на химичните технологии, е посочено
кои суровини се използват за производство на сярна киселина. В КИД – 2008, код
по КИД 20.13 – Производство на други основни неорганични химични вещества, е
пояснено, че производството на химични вещества чрез основните химични процеси
е включено в този клас, като получената продукция е отделни химични елементи
или определени химични съединения и включва – пържене на железни пирити. В
химическата промишленост сярната киселина е краен, целеви стоков продукт, който
се използва за производство и на редица други химически вещества и продукти.
Инсталациите за сярна киселина са самостоятелни структурни звена / цехове или
заводи/ в химическите заводи, за разлика от тези, използвани в цветната
металургия, които е коректно да се квалифицират като пречиствателни съоръжения.
При отговор на този въпрос, в.л. е
изразило мнение относно издаденото удостоверение на КЦМ АД, включило
производството на цинк и на олово със съответните КН, при което органът не е
приел за целесъобразно да бъдат определени като отделни производства и да им
бъдат издавани отделни удостоверения, като в.л. счита, че органът, издал УОКП
не е направил разлика между производството на цинк и олово.
Четвърти въпрос – Има ли към настоящия
момент на територията на РБ, дружество с предмет на дейност – производство на
сярна киселина като краен продукт : Няма.
Първи въпрос на ответника – Как се
получава сярната киселина, произвеждана от КЦМ АД : Направено е позоваване на
отговор на въпрос първи на жалбоподателя и е представена схема в рефериран вид
за технологичен процес на цинково и оловно производство. В комплексните
инсталации за производство на цинк и олово, като пречиствателно съоръжение е
включен модул Инсталации за сярна киселина – широко използвана практика в
заводите, произвеждащи тежки цветни метали, в т.ч. цинк и олово.
Втори въпрос на ответника – С каква
цел се произвежда сярната киселина и съществено необходима ли е същата за
осъществяване на основната дейност на дружеството, а именно „Производство на
олово, цинк и кадмий” : Сярната киселина като химическа субстанция е необходима
за корекция на продукционните разтвори в хидрометалургичната схема на
производството на цинк, поради загуби на „киселинен” ресурс, поради загуби на
киселина с продуктите на мокрото извличане, изпарение, аварийни ситуации.
Консумацията на сярна киселина за този „дефицит” е много ниска и от
икономически съображения може да се осигури чрез трансфер на други
производители на киселина, а не чрез целева експлоатация на „собствена”
инсталация за сярна киселина. „Категорично поддържам извода, че производството
на сярна киселина в КЦМ АД не е свързано с необходимостта за осъществяване на
основната дейност на Дружеството /производство на цинк, олово и кадмий/, а е
продукт, който се генерира от необходимо пречиствателно съоръжения в схемите за
производство на цитираните метали, с цел съответствие с емисионните норми на SO2, регламентирани в нормативните
изисквания за опазване на околната среда”.
Трети въпрос на ответника –
Производството на сярна киселина какъв процес е: минералогичен, металургичен
или електролитен : Направено е позоваване на ЗАДСк., чл.4 т.33 – Минералогични
процеси, както и на КИД – 2008 и регламент ЕО № 1893/2006, като в код по
КИД-2008, 23.9 Производство на продукти от други нерудни материали /КИД 2003/ е
заменено с Производство на изделия от други неметални минерали. Посочено е, че
съгласно дефиницията „Производство на изделия от други неметални минерали”,
производството не сярна киселина е некоректно да се квалифицира като
минералогичен процес – както в химическата, така и в металургическата
промишленост. Синтезирането на сярна киселина по различни методи в химическите
заводи трябва да се квалифицира като физико-химичен процес. В металургията на
цветните метали, инсталациите за сярна киселина е коректно да се квалифицират
като пречиствателни съоръжения по посочените по-горе съображения.
КИД – 2008 регламентира класификацията
на икономическите дейности, тяхната структура. В сектор С производството на
сярна киселина не е в категорията на металургичните производства, както това на
тежките цветни метали, а е продукт, получен в процес на очистка на технологични
газове от пирометалургични процеси, прилагани в цветната металургия.
Производството на сярна киселина, като интегриран, задължителен модул в
технологичните схеми за производство на цветни метали, не е „автономно”
производство с икономическа целесъобразност. В инсталациите за производство на
сярна киселина не се прилагат електрохимични процеси.
В обобщителен отговор на поставените
от страните въпроси, в.л. е посочило, че като краен продукт от очистката се
получава сярна киселина, като използването на SULFOX технологията не е
провокирано от целта за получаване на химически продукт /сярна киселина/, а има
за цел остатъчното съдържание на SO2 в газовете да удовлетворява
нормативните изисквания за съдържание на серни съединения в пещните газове,
преди изпускането им през точков източник /комин/.
- При изслушване на заключението бе
пояснено, че в металургичното производство сярата не се произвежда, за да бъде
продавана, а за очистване на газовете. По отношение на въпроса от ответника –
дали може да се получава олово и цинк без да се получава сярна киселина – в.л.
поясни : „На теория – да, но на практика не може.”. По отношение металургията
сярата не е стоков продукт, а е съпътстващ. В химията вече е целеви стоков
продукт. Същевременно, при поясняване на процеса за производство на цинк и
олово, бе заявено след описание на процесите, че техническата сярна киселина се
складира в обособено складово стопанство за сярна киселина и много малка част
от нея се използва и за корекция на
разтворите, а другата част се търси да се реализира на пазара. За трети въпрос
на ответника бе заявено, че производството на сярна киселина е физико-химичен
процес, но за конкретните условия в металургията, това е пречиствателно
съоръжение – сярната киселина е в категорията – комплекс от пречиствателни
съоръжения.
- СТЕ се цени като компетентно и
обективно изготвена с приложени специални знания. Експертът е основал изводите
си на доказателствения материал – ревизионната преписка, ведно с проверка на
място в обекта на жалбоподателя и конкретни източници, отразени в заключението.
5. Обжалваният РА в конкретните
части е издаден от компетентни органи от обхвата на чл.104 ЗАДСк. В съдебното
производство са приети заповеди на Директора
на Агенция Митници за компетентност на органите – издатели на ЗВР /чл.104 ал.3
ЗАДСк./. РД и РА са издадени от определените за това длъжностни лица и
подписани от тях ръкописно. Авторство не е оспорено.
По исканията на митническите органи
за представяне на документи и писмени обяснения, ревизираното дружество е
представило информация, проверена и анализирана, въз основа на която и служебно
събрани данни, е издаден РА. Приобщени са надлежно доказателства – Протокол от
26.07.2019г. /л.1057 и сл., т.5/.
Не е заявен спор по отношение
установените при ревизията факти, във вр. с които са последвали неблагоприятни
изводи по приложените правни основания, а е възразено за правната им
квалификация. Спор отсъства и по отношение математическите изчисления на
установените задължения /основа и ставка, респект. главници и лихви/ за
конкретните ревизирани периоди.
5.1. При ревизията е установено и не е
оспорено обстоятелството, че обект „Ново оловно производство” е въведен в
експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-2567/28.12.2015г., за което е
издадено и Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017г. При подаване на исканията за
издаване на УОАКП от 17.01.2012г., прекратено на 30.04.2014г. и УОАКП от
25.04.2014г., прекратено на 08.11.2019г., е функционирал обект „Завод за оловно
производство” – имот № 0002, местност Орта хан, землище куклен, производствена
площадка на КЦМ АД, сградите в който имот представляват обекта, където е
определено да се получават енергийни продукти от освободения от акциз краен
потребител, по см. на чл.24а ал.2 ЗАДСк. Констатирано е, че на територията на КЦМ
АД функционира нов обект „Ново оловно производство”. В тази вр., видно от
Протокол на ДПК за установяване годността на ползване на строеж „Ново оловно
производство“ /л.1813 и сл., т.8/ са отразени и наименовани отделно подобекти
за обекта /съоръжение за мокра очистка на газа и съоръжение за сярна киселина;
сектор за подготовка на изходни материали; съоръжение за деминерализация на
вода и др./ - в потвърждение на тезата на административния орган за съоръжения
и сгради, които са извън УОАКП № ВG 003000Е0150/25.04.2014г. за обект „Завод за оловно
производство". В тази насока е позоваването на чл.24 ал.2 т.4 ЗАДСк. : „Освобождават
се от облагане с акциз енергийни продукти: т.4 използвани за цели, различни от
моторно гориво или гориво за отопление;”, като освобождаването от облагане е
спрямо лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен
потребител по см. на дефиницията в чл.4 т.14 ЗАДСк. /”лице, което има право да
получава енергийни продукти или денатуриран по специален метод етилов алкохол,
които се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено
удостоверение за освобождаване от акциз.”/.
Съгл. чл.24а ал.2 ЗАДСк. : „За всеки
обект, където ще се получават и
използват денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти
от освободен от акциз краен потребител, се издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител.”. В
чл.4 ЗАДСк. отсъства дефиниция за обект по см. на този закон, като „обект” от
обхвата на чл.24а ал.2 ЗАдСк. не е идентичен с обект от обхвата на чл.90б ал.1
с.з. Изискуемото „отделно” удостоверение за освободен от акциз краен потребител
е за обект, по отношение на който следва да бъдат представени данни по чл.24а
ал.6 ЗАДСк., част от които по т.6 - план на обекта с обозначени местоположение
и предназначение на помещенията и оборудването; т.8 в приложимата редакция -
копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта; т.10 в
приложимата редакция - лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на
дейността, за която ще се използват денатурираният по специален метод етилов
алкохол или енергийните продукти, когато това се изисква по закон. Съответно и
в подкрепа на обвръзката между обект и отделно удостоверение по см. на чл.24а
ал.2 ЗАДСк., са и разпоредбите от ЗУТ и ЗКИР - „Обект” по см. на § 5 ДР ЗУТ т. 39 е : самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Съгласно чл. 23 ЗКИР
обект на кадастъра е недвижимият имот : поземлен имот; сграда, включително
изградена в груб строеж и самостоятелен обект в сграда. Съгласно чл. 26 от ЗКИР всеки обект на кадастъра - всеки поземлен имот, сграда и
самостоятелен обект в сграда получават идентификатор. В чл. 29 ЗКИР
е посочено какво съдържа кадастралната карта, като същата включва съгласно т.3
сградите и идентификаторите им, а в т.6 – самостоятелните обекти в сгради
/СОС/. Следователно, обектът по см. на чл.24а ал.2 ЗАДСк. следва да бъде
индивидуализиран посредством посочените данни от чл.24а ал.6 от закона,
характеризиращи го със самостоятелност по отношение производството, в което ще
бъдат вложени/потребени акцизни стоки. Предвид изложеното, се възприема като
правилен изводът, посочен в потвърдителното решение – „Под обект по смисъла на
чл. 24а. ал.2 от ЗАДС не следва да се разбира поземлен имот с определените му
граници, тъй като в поземлен имот може да има един или повече обекта, включващи
отделни сгради и съоръжения. По тази причина законодателят е употребил термина
обект, а не поземлен имот.”. Тоест, предвид посочените по-горе изисквания по
см. на чл.24а ал.6 ЗАДСк., следва възприетото от решаващия орган, че „в един
поземлен имот може да има повече от един обект, както и в два поземлени имота
да има един обект по смисъла на чл. 24а, ал. 2 от ЗАДС.”. В реда на изложеното
– за обект „Ново оловно производство", за който е установено и не е
оспорено, че включва съоръжения и сгради извън посочените в УОАКП № ВG 003000Е0150/25.04.2014г., не е налице
издадено УОАКП по смисъла на чл. 24а ал. 2 от ЗАДСк. Следва да бъде отбелязано,
че при ревизията е установено, че за енергиен продукт „каменни въглища, дори на
прах, но не агломерирани – Антрацит”, няма технологична възможност да бъде
използван в окислително-редукционните процеси при добиване на олово от обект
„Завод за оловно производство”. В тази насока в Комплексно разрешително №
1-Н282013г. е отразено условие – в изграждащата се нова производствена мощност
употребяваните горива не могат да се различават по вид от посочените в него –
въглища, природен газ, кокс и мазут, а според Комплексно разрешително №
1-НЗ/2017г., КЦМ АД има право да използва при производството си : природен газ,
кокс и мазут. Тоест, енергиен продукт „Каменни въглища, дори на прах, но не
агломерирани – Антрацит”, не е сред енергийните продукти, които ревизираното
дружество може да влага при производството на олово. Тоест, акцизна стока „Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани -
Антрацит" с код по КН 2701 1100 не е получена и потребена в обект, за
който е издадено УОАКП. Както е посочено от ревизиращите органи - акцизната
стока е използвана за производството на „олово на блок, чемберосани, без
опаковка" с код по КН 7801 10 00, но от обект „Ново оловно
производство", а не от обект „Завод за оловно производство", за които
е издадено УОАКП № ВG
00З000Е0 150/25.04.2014г. Обект по см. на чл.24а ал.2 ЗАДСк., за който е
издадено УОАКП от 25.04.2014г. е „Завод за оловно производство” и действието му
не обхваща цялата територия на КЦМ АД, като за последното не е заявен спор. С
основание в писменото становище по същество е посочено, че в годишните си
доклади за изпълнение на условията на издадените комплексни разрешителни от
2013г. и от 2017г., относими към ревизирания период, изготвяни ежегодно за
2014г., 2015г. и 2018г., не са посочени изразходени количества от акцизна стока
„каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани – Антрацит”. Този факт също
не е спорен. Изводът, че за ревизираното дружество не възниква правото да бъде
освободено от начисляване и внасяне на акциз за потребените количества акцизни
стоки, е правилен, независимо от факта че енергийният продукт потребен при
производството /„Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани - Антрацит"/
и произведения продукт са отразени в посоченото по-горе УОАКП. В
тази вр. и чл. 24в от закона /нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ ал.1 (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 7.01.2019 г.) При
промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 24б, ал.
4, освободеният от акциз краен потребител уведомява компетентната
териториална дирекция в 14-дневен срок от настъпването на промяната /преди
изменението – уведомява компетентната митница/; ал.2 - При промяна на
обстоятелствата, които подлежат на вписване в удостоверението по чл. 24б, ал.
4, лицето подава искане за издаване на ново удостоверение.
В допълнение се отбелязва и
мотивацията в РА, основана на установени и неопровергани в съдебното
производство факти : До издаване на Разрешение за ползване от 28.12.2015г., КЦМ
АД няма утвърдена разходна норма за обект Ново оловно производство, при което
следва, че ревизираното дружество не е представило валидна разходна норма за
2014г. и за 2015г. пред Митница Пловдив и КЦМ АД не е подало уведомление за
настъпили промени, при които е издадено УОАКП № ВG 00З000Е0150. По отношение понятието
„обект”, РА препраща към РД /л.1545 и сл., т.7/, в който митническите приходни
органи с основание са се позовали на дефиниции в други закони, аргументирайки
тезата, че „обект” е „дейност, която притежава известни характеристики на
дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и
техническите ресурси з целите на независимо предоставяне на съответните стоки и
услуги” /предвид отсъствие на легално определение на понятието „обект” в
ЗАДСК., ревизиращите органи са се позовали на §1 т.10, т.82 ДР ЗДДС – постоянен
обект; §1 т.29 ДР ЗКПО – първоначална инвестиция, производствен обект; §1 т.2
ДР КТ – предприятие; §1 т.11, т.36 ДОПК – обособена част; предприятие/. В тази насока се
съобразява чл.32 ал.2 от УКАЗ
№ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове: „В
допълнителните разпоредби се включват: т.3. обяснения на думи или изрази, които се употребяват многократно в
нормативния акт или чието обяснение не е възможно да се даде в съответния
текст, както и чл.37 : ал.1 Думи или изрази с утвърдено правно
значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове.;
ал.2 Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума
или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния
нормативен акт.; ал.3 „Съобразно предходната алинея се
постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения
относно смисъла на употребена дума или израз” във вр. с правилото на
чл.46 ал.2 вр. с ал.1 ЗНА.
В реда на изложеното се приема за
верен извода на ревизиращите органи относно „обект” в конкретния спор – обект
не е КЦМ АД в цялост, а обособеното ново предприятие „Ново оловно
производство”. При наличие на отделни обособени производства на
производствената площадка на дружеството, които представляват отделни обекти, с
основание е цитирано и определението за „комплексно разрешително” по см. на § 1
т.39 ДР ЗООС вр. с §1 т.31г ДР ЗООС – „ново предприятие/съоръжение”. Правилно в тази насока е цитирано и Условие
8.3.1.3. от Комплексното разрешително № 1-НЗ/2017г. по отношение употребяваните
при работа на инсталациите по Условие 2 горива – по вид и количество /л.1061,
РА/, които не следва да се различават и надвишават посочените в комплексното
разрешително, което не е обжалвано. Констатацията за това не е оспорена при съдебното
обжалване: В периода от 08.11.2017г. до издаване на РА, ревизираното дружество
не използва природен газ за извършване на дейностите в обект „Ново оловно
производство”, а използва каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани –
Антрацит, което означава, че използваното гориво се различава по вид от
разрешеното по Комплексното разрешително № 1-НЗ/2017г. Предвид фактическата
установеност, на основание чл.24а ал.3 т.7 вр. с чл.24а ал.6 т.10 ЗАДСк.,
правилно е прието в РА, че КЦМ АД не притежава разрешение след 08.11.2017г. да
произвежда олово на блок със суровина „антрацит”, с последица – не може да бъде
квалифицирано на освободен от акциз краен потребител.
Следва извод за това, че
жалбоподателят не е изпълнил изискването на чл. 24а ал. 2 ЗАДСк., тъй като е държал,
влагал в производство и се е разпореждал е акцизни стоки, за които не е
заплатен акциз. В тази вр. е позоваването на чл. 20 ал. 2 т. 21 от ЗАДСк. и
определянето на КЦМ АД за данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3
от ЗАДС /отм., бр. 92 на ДВ от 2015г., в сила от 01.01.2016г./ за периода от
01.05.2014г. до 31.12.2015г. и по чл. 3 ал. 2 от ЗДДС от 01.01.2016г. до
30.09.2019г., тъй като се е разпоредило
със стока, потребена в обект „Ново оловно производство", за която не е заплатен
акциз /Таблица 4, 5 и 6 от РА/. Резултат от това е законосъобразно установено
публично задължение за акциз на основание чл. 20 ал. 2 т. 21 ЗАДСк. за данъчни
периоди от 01.05.2014г. до 01.10.2019г. в размер на 205 167,34 лв. и лихви за
забава в размер на 33 347,87 лв., при отсъствие на спор за основа и ставка.
Жалбата в тази част от спора се приема за неоснователна.
5.2. РА е обжалван по административен
ред и потвърден в частта за приложеното правно основание – чл.24ж ал.1 т.1
ЗАдСк.: „Възстановява се платеният акциз
за електрическа енергия: 1. на лицата - потребители на електрическа енергия,
използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или
минералогични процеси;” - за данъчни периоди 2016г.-2017г. е установено
задължение за акциз и лихви за забава за потребена ел.енергия в общ размер на
115 753,40лв., а за данъчен период 2018г. е отказано възстановяване на акциз в
размер на 52 690,69лв.
Прието е, че съгл. чл. 24ж ал. 1 3АДСк., платеният акциз за електрическа
енергия се възстановява на лицата в случаите, когато същата е използвана в
металургични процеси, с позоваване на чл. 4 т. 33а ЗАДСк. - легално определение
на понятието „Металургични процеси"/ процесите, класифицирани според
Приложение NACE Rev.
1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската
общност), подраздел ГЙ 27 „Производство на неблагородни метали" от
Регламент (ЕИО) № 3037/90. Посочено
е, че прилагането на NACE Rev.
1.1 в Република България се постига, чрез Националната класификация на икономическите
дейности - версия 2003 (НКИД-2003), утвърдена от председателя на НСИ, а според
чл. 8 ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1893/2006г. на Европейския парламент и на
Съвета за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности
NACE Rev.2 и за
изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, „статистическите данни, които
се отнасят до икономическите дейности, извършвани след 01.01.2008г. се изготвят
от държавите-членки въз основа на NACE Rev.2 или на националната класификация”.
Тук е необходимо да бъде отбелязано,
че освен прякото приложение на Регламент /ЕО/ № 1893/2006г. – единствено при
използване на класификацията за статистически цели /чл.1 ал.2/, то чл.8 ал.2 от
Регламент /ЕО/ № 1893/2006г. изисква съответствие с чл.4, според ал.1 от който
– Статистическите данни на държавите-членки, представени в зависимост от
икономическата дейност, се изготвят, като се използва NACE Rev.2 или производна на нея национална
класификация. Дори да бъде възприета тезата за прилагане на NACE
Rev. 1.1 в Република
България се постига, чрез Националната класификация на икономическите дейности
- версия 2003 (НКИД-2003), респект. националната класификация по см. на чл.8
ал.2 от цитирания регламент, същият, както и измененият с него регламент №
3097/90, съгл. чл.1 ал.1 и ал.2 , се прилагат единствено при използване на
класификацията за статистически цели, като целта е установяване на обща
статистическа класификация на икономическите дейности в ЕО, която да гарантира съответствие на класификациите на
Общността с реалното икономическо положение.
Според ревизиращите органи : Със
Заповед № РД 07-316/29.11.2007г. председателят на НСИ утвърждава
„Класификацията на икономическите дейности" /КИД-2008/. КИД-2008, като по
този начин се счита да е осигурено прякото приложение на NACE
Rev.2 в практиката на
Република България. Съгласно КИД-2008 /съответно NACE Rev.2/ „Металургични процеси" са
тези. попадащи в Сектор „С", Раздел 24 „Производство на основни
метали". Добива на олово и цинк попада в сектор „С", раздел 24
„Производство на основни метали група 4 „Производство на основни благородни и
други цветни метали", клас „Производство на олово, цинк и калай" на
КИД-2008. Съгласно обяснителните бележки раздел 24 „Производство на основни метали" включва; дейности по топене
и/или рафиниране на черни и цветни метали от руди, чугун или скрап, като се
използват електро-металургични и други металургични технологии на преработка.
Предвид това, се поддържа, че производството на сярна киселина не е сред
изброените дейности. Решаващият орган приема, че използването на класификацията
на дейностите, посочени в Регламент /ЕО/ № 29/2002г. на Комисията, с който е
изменен Регламент /ЕИО8 № 3037/90 на Съвета извън прилагането му за
статистически цели е възможно само и единствено, когато е налице изрично
препращане към нея. Такова изрично препращане е налице след 17.07.2012г. с
влизане в сила на разпоредбата на чл. 4, т. 33а от ЗАДС, като целта на
посочената норма е да се класифицират производствените процеси, които могат да
бъдат определени като „Металургични процеси". Затова производството на
сярна киселина не може да бъде прието за металургичен процес, при което с РА е
отказано възстановяване на акциз за потребената електрическа енергия при
производство на сярна киселина през 2018г. в размер на 52 690,69 лв. Ведно с
това е достигнат извод за неоснователно възстановен акциз за потребената
електрическа енергия при производство на сярна киселина през 2016г. и 2017г. и
е определен размер на акциза, който не е следвало да се възстанови : за 2016 г.
акциз в размер на 47 560,80 лв.; за 2017 г. акциз в размер на 48 034,87 лв.
Съображенията на митническите приходни
органи, изложени подробно в РД и в РА са правилни, но произтичат от изходна
позиция – производство на сярна киселина и класификацията му според КИД – 2008,
а не в контекста на металургичния процес, от който е технологична част, без
която практически не е възможно получаването на краен продукт при спазване на
императивните норми на ЗООС. В тази вр. и според целта на Регламент /ЕО/ №
1893/2006г. - установяване на обща статистическа класификация на икономическите
дейности в ЕО, която да гарантира съответствие на класификациите на Общността с
реалното икономическо положение, следва да бъде отчетено, че на въпроса от ответника – дали може да се
получава олово и цинк без да се получава сярна киселина – в.л. поясни : „На
теория – да, но на практика не може.”. Тоест, реалното икономическо положение е
изясненото в хода на ревизионното производство и потвърдено от СТЕ, но с изводи
от страна на административния орган – неблагоприятни за ревизираното дружество.
Според СТЕ,
прието без оспорване, в резюме : Производство
на сярна киселина, включена в комплексната схема на Цинково производство,
трябва да се класифицира като пречиствателно съоръжение по отношение съдържащия
високи концентрации серен диоксид /7-8 об.%/ пържилен газ, тоест тя е неизбежна
последица за производството с оглед спазване на екологичните норми – без
подобна очистка е невъзможно емитирането им в атмосферата. В отговор на запитване от Агенция Митници,
Зам.председателят на НСИ пояснява, че производство сярна киселина не е металургично
производство, защото са различни икономически дейности по КИД 2008 и регламент
ЕО № 1893/2006. НСИ не носи отговорност, ако информацията не се използва за
статистически цели, т.е. не е металургия само от статистическа гледна точки.
Експерт от Акцизна дейност и методология на Агенция митници изразява становище,
че производството на киселина е част от металургичното производство. При тези
данни, експертът счита, че от статистическа гл.т. двете производства /химически
и металургически/ са различни икономически дейности, но от технологична гл.т. и
от гл.т. на европейското законодателство, са неразделно свързани. В тази вр. е
посочено, че в решение за изпълнение /ЕС/ 2016/1032 на Комисията от 13 юни
2016г. за формулиране на заключения за Най Добри Налични Техники /НДНТ/ в
цветната металургия /РЕК 2016/1032/ЕС/ не разглеждат производството на сярна
киселина от съдържащи серен диоксид газове от производството на цветни метали,
в. т.ч. и пържилни газове от пържене на цинкови сулфидни концентрати. Включването
на инсталации за сярна киселина в комплексните схеми за производство на тежки
цветни метали /олово, цинк, мед/ като пречиствателни съоръжения, е допустимо и
може да се приеме като „модул” в заводите, произвеждащи цветни метали. Различните
технологични варианти, в т.ч. и ДКДА – системите, за очистка на газове,
генерирани от пирометалургични процеси, свързани с производството на цветни
метали, са приложими както в металургичните производства, така и в химическата
промишленост. С арг. от референтен документ за НДНТ /BREF code LVIC – AAF/,
2007, е посочено, че включването на металургичните процеси свързани с
получаването на тежки цветни метали в групата, генерираща серен диоксид и необходимостта
от очистка, показва, че цитираният референтен документ коментира и приема като
НДНТ инсталациите за производство на сярна киселина като пречиствателни
съоръжения на технологичните газове в цветната металургия. Инсталацията за
производство на сярна киселина включена в комплексната схема на цинково
производство, трябва да се класифицира като пречиствателно съоръжение по
отношение високи концентрации серен диоксид – пържилен газ и без подобна
очистка е невъзможно изпускането им в атмосферата.; „За разлика от химическата
индустрия, свързана с производството на неорганични вещества, която използва
различни изходни суровини /сяра, пирит и др./ и целево произвежда сярна
киселина като стоков продукт, в цветната металургия сярната киселина е продукт,
който се синтезира в резултат на провеждането на задължителни пречиствателни
операции, т.е. не е целева дейност за получаването…Киселината не е целеви
стоков продукт. Косвено доказателства за това са представените данни в Справка
за периода 2016-2018г. /Приложение № 4/, от която е видно, че производствените
експлоатационни разходи за производство на сярна киселина са по-високи от тези,
получени в резултат на реализацията й. Част от произведената сярна киселина се
използва като реагент за технологичните нужди в цинковото производство /описани
подробно, л.2214/”.; Получената сярна киселина от процеса на очистка на
пържилните газове може да се квалифицира като съпътстващо вещество, тъй като
производството й не е свързано с получаване на целеви продукт, а е заключителен
стадий в общата схема за производство на цинк – в качеството си на
пречиствателно съоръжение. В тази насока е и становището на експерт от Акцизна
дейност и методология – производството на сярна киселина е част от
металургичното производство. „Категорично поддържам извода, че производството
на сярна киселина в КЦМ АД не е свързано с необходимостта за осъществяване на
основната дейност на Дружеството /производство на цинк, олово и кадмий/, а е
продукт, който се генерира от необходимо пречиствателно съоръжения в схемите за
производство на цитираните метали, с цел съответствие с емисионните норми на SO2, регламентирани в нормативните изисквания за
опазване на околната среда”.
След като
производството на сярна киселина не е самостоятелно такова, целящо краен стоков
продукт, а неизменна част от металургичния процес – производство на олово и
цинк, следва да бъде възприет приоритет на реалното икономическо положение във
вр. с целите на действащия регламент, а не на статистическата информация.
Същата действително разделя икономическите дейности по характерни, присъщи
признаци, но не включва класификация по отношение процес – част от
производствен процес в цялост. Независимо от посоченото в потвърдителното
решение относно справките
за производство и продажби на промишлени продукти по години за ревизирания
период, включени в отчетите на КЦМ АД, подавани в НСИ – където произвежданата
сярна киселина е посочвана с код по „Номенклатура на промишлената продукция
ПРОДПРОМ – 2008/" 20.13.24.34, тоест - не се декларира като металургичен
процес, се съобрази, че "Номенклатура
на промишлената продукция (ПРОДПРОМ - 2008)" е българска версия на
Европейската номенклатура на промишлената продукция (PRODPROM List 2008) -
задължителна за използване при изследването на промишлената продукция. В случая
спорът не касае изследване на промишлена продукция и е потвърдено от СТЕ, че
според представените данни в Справка за периода 2016-2018г. /Приложение № 4/ -
производствените експлоатационни разходи за производство на сярна киселина са
по-високи от тези, получени в резултат на реализацията й. Посоченото е
квалифицирано на косвено доказателство относно тезата – сярната киселината не е
целеви стоков продукт. В РА и
потвърдителното решение отсъства констатация за извършваната от ревизираното дружество
търговска дейност със сярна киселина – като аргумент и фактическо основание за
отказ за възстановяване на акциз. Фактическо основание в тази насока се въвежда
в писмените съображения по същество на спора, което не е допустимо, дори при
установената възможност решаващият орган да променя основанието за издаване на
РА. Предвид съображенията, жалбата в тази част от спора се приема за
основателна, тъй като констатациите и изводите на ревизиращите органи са
опровергани / в сходен см. Решение № № 14476 от 29.10.2019г. на ВАС по адм. д.
№ 7064/2019г., I О. /.
Оспорващото
дружество не е заявило претенция за присъждане на съдебни разноски. Ответникът
е поискал своевременно присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се
следва съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Мотивиран с изложеното , съдът
Р Е Ш И :
Отменя Ревизионен акт № BG 003000 – РК17 – РА9/22.11.2019г.,
потвърден с Решение № Р-138/323-44473 от 10.02.2020г. на Директора на Агенция
Митници, в обжалваната част по отношение : - данъчни периоди 2016г.-2017г., за
които е установено задължение за акциз и лихви за забава за потребена
електрическа енергия в общ размер на 115 753,40лв., дължим на основание чл.24ж
ал.1 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДСк./; - данъчен период
2018г., за който е отказано възстановяване на акциз в размер на 52 690,69лв. на
основание чл.24ж ал.1 т.1 ЗАДСк.
Отхвърля жалбата против Ревизионен акт
№ BG 003000 – РК17 –
РА9/22.11.2019г., потвърден с Решение № Р-138/323-44473 от 10.02.2020г. на
Директора на Агенция Митници, в обжалваната част относно : данъчни периоди 2014г.-2019г.,
за които е установено задължение за акциз в размер на 205 167, 34лв. и лихви за
забава в размер на 33 347,87лв., на основание чл.20 ал.2 т.21 ЗАДСк.
Осъжда КЦМ АД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, ул.Асеновградско шосе, представлявано от изпълнителен директор И.Д.
да заплати на Агенция Митници, юрисконсултско възнаграждение в размер на
5 581,64 лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :