Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 04,05,2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на
седми март през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №17379 по описа за
2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235
и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от "Х.-А.А.-А.“ООД
/със сег.наименование „Х.А.Р.А.Б.“ООД/ срещу Б.
Г.Б. иск с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ, с който се
претендира признаване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 54171,00евро
-главница, дължима по издадени на 31,07,2008год. три броя записи на заповед, с
падеж 01,09,2009год., 01,09,2010год. и 01,09,2011год., всеки за сума от
18057,00евро, ведно със законната лихва върху главницата от 27,04,2012год. до изплащане на вземането,
установени със заповед за незабавно изпълнение от 15,05,2012год.
Релевират
се съображения, че ответника е издател по валидни три броя записи на заповед от
31,07,2008год. в полза на поемателя -ищец, падежа на които на 01,09,2009год.,01,09,2010год.
и 01,09,2011год. е настъпил. Поддържа с оглед възражение на ответника/ с молба
от 13,10,2014год./, че записите на заповед са издадени в обезпечение на договор
за финансов лизинг № *********. Твърди да е изправна страна по същия,
лизингования обект МПС, с марка БМВ М5 е предаден на лизингополучателя. Към
датата на подаване на заявлението /съгласно уточнителна молба от 18,01,2016год.
/ задълженията на ответника по договора за лизинг са както следва: за заплащане
на лизингови вноски 111319,90лв., за периода от 01,06,2009год. до 01,04,2012год.,
неустойка в размер на 30505,81лв., за периода от 29,05,2009год. до 27,04,2012год.,
сума в размер на 3055,92лв.-данъци за лизинговия автомобил за 2010год. и
2011год., дължими на 01,04,2010год. и 03,06,2011год. и сума в размер на
821,45лв.-такса напомнителни писма, за периода от 16,06,2009год. до 18,04,2012год. или сочи да е налице
задължение в размер на 145703,08лв.
Съобразно
изложеното заявява становище за основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът-Б.Г.Б.
в указания законоустановен срок по чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост
на исковата претенция, тъй като същата е депозирана извън указания преклузивен
срок по чл.415 от ГПК, както и предвид обстоятелството, че за ищеца е
съществувала възможност да претендира изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на
основание договор за финансов лизинг, но не и на основание запис на заповед. Поддържа исковата претенция да е неоснователна, тъй като липсва каузално
правоотношение, което да обезпечава. Ответникът не е получавал суми от ищцовото
дружество, недвижимо имущество или МПС. При условията на евентуалност оспорва
автентичността на ценните книги с твърдение, че не са подписани за издател от
него. Налице е кражба на подпис. Твърди при условията на евентуалност записите
на заповед да са подписани при условията на заплаха и крайна нужда. Излага
доводи за съществувало договорно
правоотношение по договор за заем с лицето Р.М.-негов работодател, който в качеството на заемодател
предоставил на ответника заем на стойност 4000лв. Поради неизпълнение на
задължението на заемателя ответник да върне предоставената сума излага доводи
да е бил заплашван от М. и подписал предоставени от заемодателя документи във
връзка със заема, с чието съдържание не се е запознал. Няколко месеца след това
започнал да получава покани от „Х.-А.А.-А.“ООД за дължими вноски към ищцовото
дружество. Твърди да не притежава
свидетелство за правоуправление на МПС, да не е собственик на автомобил, да не
е получавал реално за ползване МПС. Твърди записите на заповед да са
недействителни на основание чл.152 от ЗЗД, тъй като прикриват други облигационни
отношения. След уточнение от страна на ищеца на каузалното правоотношение,
задълженията по което са обезпечени с процесните записи на заповед оспорва
наличието на сключен договор за финансов лизинг, оспорва автентичност на
договор за лизинг, приемо-предавателен протокол за предаване на МПС,
погасителен план и ОУ. Съобразно
горното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира
разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът намира за установено, че между
страните е сключен договор за лизинг №*********/31,07,2008год., по силата на
който Хипо алпе адриа атулозинг ЕООД, в качеството на лизингодател е
предоставил на Б.Г.Б., в качеството на лизингополучател лизингова
вещ-МПС/описано по т.2 -1 брой БМВ М 5 /. Цената на придобиване на имота е 97486,32евро. Размера,
броя и падежа на вноските е определен съгласно погасителен план към договора-1504,75евро
месечно без ДДС.
Съгласно приложение 2 към договора в
обезпечение на задълженията по договора се издават записи на заповед. Съгласно
изслушаното по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза / вх.№44436/06,04,2015/
се установи, че подписите в договор за
финансов лизинг, техническа спецификация към договор за лизинг, погасителен
план, ОУ към договор за лизинг, приемо- предавателен протокол, три броя записи
на заповед, издадени на 31,07,2008год. са подписани от Б.Г.Б.. Експертизата
допуска, че подписите са положени под вътрешно психическо напрежение.
От приемо-предавателен протокол се
установява, че лизингодателя е предоставил на ответника ползването на
лизинговата вещ. В този смисъл възражението на ответника е неоснователно.
По делото е изслушано заключение на
съдебно -счетоводна експертиза, от което се установява, че общия размер на
дълга по договор за финансов лизинг към датата на депозиране на заявлението по
чл.417 от ГПК-27,04,2012год. е 145703,08лв., от които 111319,85лв.-главница,
наказателни лихви 30505,86лв., префактурирани разходи 3055,92лв. и 821,45лв.-такси
напомнителни писма.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Деян Б. и Павел Ц..
От
показанията на Д.Б. ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че
ответникът подписал някакви документи които по сведение на последния били във връзка с договор за заем между Р.
–работодател на ответника и Б.Б.. Свидетелят няма впечатления какви документи е
подписал ответника на срещата, на която е присъствал.
Показанията на св.Ц. не сочат на
преки впечатления досежно подписване на документи по договора за лизинг. Сочи, че по
сведение на ответника имало уговорка с Р. във връзка с договор за заем да
подпише документи за да изтегли договор за кредит за възстановяване на сумата.
От постановление
за спиране на наказателно производство
от 20,02,2015год. на СРП е видно, че е спряно наказателното производство
по досъдебно производство №290/2013год. по описа на СДВР, пр.пр.№29269/2013год.
по описа на СРП образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.345а, ал.1 от НК.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ.
Навеждането
на твърдения за наличие на каузално правоотношение, послужило като причина за
менителничното задължаване, / с оглед
съдебната практика Решение №149/05,11,2010год. по т.д. №49/2010год. на І ТО,
Решение №102/25,07,2011год. по т.д.№672/2010год. по ІІ т.о. и др./ задължава
съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане след като
изследва не само формалната редовност на менителничния ефект, а и валидността
на сделката, основание на записа, евентуално погасяване на задълженията по
него. Необходимостта от изследване на каузата е обусловена от факта, че когато
записа на заповед е издаден в обезпечение на задължения на издателя по
каузалното правоотношение, то недействителността на сделката би довела не само
до невъзможността да възникнат права и задължения по правоотношението между
страните, но и препятства упражняването на правата и задълженията по записа на
заповед. От друга страна погасяването на обезпеченото задължение по предвиден
от закона способ води до погасяване на поетото абстрактно задължение по ценната книга. Когато, наред
с абстрактната сделка съществува и каузално отношение между издателя и
поемателя по записа на заповед и претенцията на поемателя произтича от каузална
сделка, се поражда необходимост от доказване на основанието и на връзката между
менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в зависимост
от естеството на възраженията на издателя, поемателят - кредитор ще следва да
докаже съществуването на вземането, а издателят-длъжник, че то е погасено. В
този случай дейността на решаващия съд не може да се сведе само до проверка за
редовността на менителничния ефект от външна страна, тъй като каузата
съществува, но стои извън съдържанието на записа. Съдът ще следва да извърши
проверка за съществуването на материалноправно вземане, като кредиторът ще
следва да докаже пораждане на задължението по каузалното правоотношение, а
длъжникът погасяването му.- Решение № 378
ОТ 30.11.2011 Г. по гр. д. № 314/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
В
процесната хипотеза съдът намира, че издадените на 31,07,2008год. от ответника,
в качеството на издател в полза на ищеца -поемател записи на заповед съдържат
всички изискуеми от закона реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ, които
обуславят характера им на ценна книга, поради което са редовни от външна
страна. Доколкото в ЗЗ е определен падеж
на конкретна дата, то предявяване на същия не е необходимо с оглед настъпване
на изискуемостта на вземането. С оглед изслушаната СПЕ съдът намира за
неоснователно възражението за неавтентичност на процесните записи на заповед,
тъй като се установи същите да са подписани от ответника.
Релевираните
от ответника възражения за неистински документ-неавтентичен
документ, поради „кражба на подпис“ остават недоказани в процеса. Събраните гласни доказателства сочещи на факт,
че ответникът е подписал документи, без да знае тяхното съдържание не обуславят
извод за „кражба на подпис“. Не се установи техническа поправка на процесните
документи, не се твърди и полагане на подпис върху бланков документ, от който,
чрез техническа поправка да е заимстван подпис на ответника. Твърденията на
последния сочещи на заплаха от страна на трето лице по повод договор за заем
биха могли да обусловят довод за преценка налице ли е хипотезата на
унищожаемост на сделката съгласно чл.27 от ЗЗД-заплашване или крайна нужда.
Съгласно чл. 30 ЗЗД заплашването води до унищожаемост на договора, когато
едната страна е принудена от другата страна или от трети лица да сключи договора
чрез възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздействува върху
волята на лицето, като се използват средства за психически натиск, при който се създава убеждение у
лицето за непосредствена опасност от
засягане на живота, здравето, честта или имуществените интереси било на заплашения, който е страната по сделката или и на други лица, интересите на които са близки до тези на страната, чието
волеизявление се иска. Възбуждането
на страхови представи не е
ограничено от законодателя, но е необходимо да е по начин и със средства, които са от
естество да възбудят основателен страх. В процесния случай не се твърди да е упражняван
натиск от страната по договорното правоотношение, а именно представител на
ищеца. Сочи се на заплашване от страна на трето лице. Дори да се приема, че е налице такова деяние, то не се
установи същото да е мотивирало ответника да сключи процесния договор за
финансов лизинг. Установи се подписването на документи от ответника представени
от трето лице, но не се установява връзката им с процесните договорни
правоотношения.
Възражението
за сключване на договора поради крайна нужда е несъстоятелно. За да е осъществен фактическия състав на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да се
установи от ответника
кумулативното наличие на следните релевантни факти
-към момента на сключването на сделката Б. да се е намирал в състояние на крайна нужда поради недостиг или липса на имуществени средства за
задоволяване на лични и/или семейни потребности и/или за изпълнение на
изискуеми задължения; сделката да е сключена при явно неизгодни условия за страната сключваща сделката; причинна
връзка между сключването на сделката
и състоянието на крайната нужда. В случая наличието на тези елементи
от фактическия състав на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗЗД не се установява от събраните по делото доказателства.
Липсват доказателства за имущественото състояние на ответника-лизингополучател.
Твърдяното възражение е мислимо в хипотезата на установен/доказан доход на ответника, при което сключването на
договора за лизинг да е мотивирано от очаквана имуществена облага.
Доказателства в тази насока не са ангажирани. Не се сочи и на неизгодни условия
по сключената сделка, които съществено да се отклоняват от обичайната пазарна
конюнктура. Ето защо възражението е неоснователно.
Релевиранато възражение за
недействителност на договора за лизинг на основание чл.152 от ЗЗД е изцяло
неоснователно. Възможността на лизингодателя да се удовлетвори по един от
уговорените в договора за лизинг способи при неизпълнение на задължението на
длъжника-лизингополучател/ в случая чрез реализиране на правата по запис на
заповед/, а не на базата на сключения договор е призната от правния ред
възможност и не обуславя уговаряне на удовлетворение на кредитора, различно от
предвиденото в закона. Съдът намира да
не е сезиран с възражение за недействителност на договора за финансов лизинг
поради грешка и измама, тъй като липсват наведени доводи в тази насока.
Съобразно изложеното съдът намира между
страните да е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор за
финансов лизинг. Сочените в отговора на исковата молба обстоятелства настоящия
състав намира, че в хода на гражданското съдопроизводство трудно биха могли да
бъдат установени. Същите могат да бъдат предмет на обследване при преценка на всички
относими факти и обстоятелства в хода на наказателно производство за преценка
осъществен ли е от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.209 и сл. от НК.
Що се касае до каузалните
правоотношения между страните, то с
оглед признанието на ищеца се установи, че ЗЗ е издаден за обезпечение на
задълженията на лизингополучателя по договор за финансов лизинг №420104025. Установи се валидно възникнало договорно
правоотношение по сключен договор за
лизинг. За установено
съдът намира изпълнението на задължението на лизингодателя да предостави на
ответника лизингованата вещ. Посоченото обстоятелство се установява от приемо-предавателен протокол подписан от
ответника. Наведеното от ответника възражение,
оспорващо автентичността на договор за лизинг и приемо- предавателен протокол съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по смисъла на
чл.154, ал.1 от ГПК остава недоказано
с оглед изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза. Предаването
на автомобила се установява и от фактът, че съгласно заключение на ССЧЕ са
извършвани частнични плащания на лизингови вноски в изпълнение на нормата на чл. 345, ал.1 от
ТЗ, вр. чл. 232 и чл.
233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Сочените факти обосновават извод
за изправност на ищеца относно предаване на лизинговата вещ
на лизингополучателя. Показанията на свидетелите, че не са
виждали автомобила предмет на лизинговия договор да се ползва от ответника не
опровергават изводите на съда в тази насока. За валидността на сключения
договор за лизинг е ирелевантно и обстоятелството дали лизингополучателя е
правоспособен водач на МПС и дали лизинговия обект се ползва лично от страната
по договорното правоотношение или от трето лице. Последното обстоятелство би
било основание за възникване на отговорност на лизингополучателя за договорно
неизпълнение, но не освобождава последния от задълженията възникнали по
сключения договор за лизинг. Предвид
изложеното, съдът намира, че ищеца е изправна страна по договорното
правоотношение. Следва да се отбележи,
че издаването на запис на заповед за
обезпечаване на задълженията по лизинговия договор на лизингополучателя касае
всички задължения по същия с оглед липсата на ограничение. В този смисъл
договореното между страните в т.4 от договора. Съгласно нормата на чл.342, ал.2 ТЗ с договора за
финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при
условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване
срещу възнаграждение. Лизингополучателят
може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Тълкувайки сочената норма съдебната практика приема, че се
касае до сделка по финансиране на лизингополучателя, чрез предоставяне
на кредит във веществена форма по негов
избор. Посочения елемент е отликата от договора за оперативен лизинг- чл.342, ал.1 от ТЗ. Т.е. при финансовия лизинг собствеността
върху вещта - обект на лизинговия договор остава за лизингодателя, който може
да я запази през целия срок на действие на договора, а лизингополучателят
придобива само фактическата власт върху същата, в качеството си на неин
ползувател, като по силата на изричната законова разпоредба на чл.343 от ТЗ
лизингополучателя поема и риска от случайното погиване или повреждане на лизингуваната
вещ. /В този смисъл задължителната
съдебна практика постановена по реда на
чл.290 от ГПК с Реш.№170/23,07,2012год. ІІ ТО на ВКС и Реш. №294/20,04,2010год.
по гр.д.№670/2009го., ІV ГО ВКС/. Т.е. съобразявайки правилата за разпределение
на риска, в тежест на лизингополучателя са
дължимите по договора задължения за неплатени лизингови вноски и
неустойки, както и разходи за ползването на вещта. Към датата на заявлението дължимите
от лизингополучателя суми са общо на стойност 145703,08лв., от които 111319,85лв.-неплатени
лизингови вноски, 30505,86лв.-неустойка съгласно т.3,5,4 от ОУ и разходи в
размер на 821,45лв.-с основание т.3.5,4 от ОУ,
както и дължим данък ПС за 2010 и 2011год. общо 3055,92лв. на осн.т.2,2,3 и
т.7,1 от ОУ.
Настоящия
състав намира, че следва да съобрази изискуемостта на вземанията по договора за
финансов лизинг към датата на депозиране на заявлението по реда на чл.417 от ГПК, макар и установените от експертизата част от вземанията да са възникнали
след падежа на процесните записи на заповед. Доколкото предмет на
установителната искова претенция по чл.422 от ГПК е именно вземането по запис
на заповед, обезпечаващ всички задължения по договор за лизинг/ вноски, такси,
данъци и др./, то преценката на съда за съществуване на вземането следва да се
извърши към датата на заявлението по чл.417 от ГПК.
От
ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи погасяване на
установеното задължението, чрез плащане. Относно размера, в който са установени
вземанията съдът намира, че следва да съобрази сумите за главница-лизингови
вноски, неустойка за забава и данък ПС за 2010 и 2011год. или сума общо
144881,63лв. Сумите за „такси напомнителни писма“ съставляват договорена
неустойка за настъпили вреди от договорно неизпълнение, в размер определяем по
посочения начин -10Евро и начислено ДДС.
От ищеца не са ангажирани доказателства за извършени в този смисъл
разходи, поради което претенцията е неоснователна. Валутната равностойност на
исковата претенция / 1 Евро-1,95583лв./ е 74076,80евро. Тъй като исковата
претенция е заявена в размер на 54171евро, то същата следва да бъде уважена изцяло.
Върху
присъдената сума се дължи лихва за
забава от датата на заявлението 27,04,2012год. до изплащане на вземането.
Съобразно
уважената част от иска на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 5401,78лв. от които 2118,99лв.-д.т., 200,00лв.-в.л. и 3082,79лв.-адвокатско
възнаграждение/.
Съобразно
т.12 от ТР №4/2014 на ВКС на ищеца се следват разноски в размер на 2118,99лв.-д.т.
в заповедното производство.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Х.А.Р.А.Б.“ООД /с предишно
наименование Х.а. ООД/, с ЕИК **********, със седалище и адрес *** по
предявения иск с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ срещу Б.Г.Б., с
ЕГН **********, с адрес ***, че Б.Г.Б. дължи сума в размер на общо 54171,00евро/ петдесет и четири хиляди
сто седемдесет и едно евро/-главница по три броя записи на заповед, издадени на
31,07,2008год. с падежи на 01,09,2009год.;01,09,2010год.
и 01,09,2011год. /всеки за сума от 18057,00евро/, ведно със законната лихва
от датата на заявлението-27,04,2012год. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по гр.д.№21374/2012год., СРС, 38 състав.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "Х.А.Р.А.Б.“ООД
на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер на 5401,78лв./ пет хиляди четиристотин и един лева и 0,78ст./
-разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "Х.А.Р.А.Б.“ООД
на
осн.т.12 от ТР №4/2014год. на ВКС, вр.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 2118,99лв./
две хиляди сто и осемнадесет лева и 0,99ст./
-разноски по гр.д.№21374/2012год., СРС, 38 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: