Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151
05.05.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1150 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Д.А.Х. и К.М.Х.,***, подадена чрез пълномощника им адв.А.С., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение от 04.09.2018 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, назначена със Заповед №240/17.02.2011 г.; Заповед №104/13.01.2014 г. и Заповед №1387/12.11.2015 г. на Кмета на Община Хасково, в частта му, обективирана по точка 3 от Протокол №31/04.09.2018 г., касаеща посочения под пореден №5 имот №88.66, с площ на сервитута 4.559 дка и определена стойност на обезщетението 2821 лева.
В жалбата се твърди, че с полученото от оспорващите на 05.09.2019 г. писмо на Община Хасково, същите са били уведомени за приетото Решение, с което Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково е определила еднократно обезщетение в размер на 2821 лв., дължимо за придобиването на сервитут за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушни кабели и технологични площадки за изграждане на строеж, върху техния собствен поземлен имот №75085.88.66, находящ се в местността „Ажилов ямач“, землище на с.У., общ.Х.. Жалбоподателите считали изготвената оценка за определеното обезщетение за материално незаконосъобразна, а оттам определеното обезщетение за несправедливо определено, поради което обжалвали размера му.
Претендира се постановяване на решение, с което обжалваното такова да бъде отменено като материално незаконосъобразно, и след изготвяне на ново заключение за справедливата пазарна стойност на размера на дължимото обезщетение, от лицензиран експерт – оценител на земеделски земи и трайни насаждения, бъде допуснато изменение на определения размер на обезщетението.
Ответникът, Община Хасково, чрез пълномощника си в съдебно заседание, намира обжалваното решение на Комисията за законосъобразно и претендира същото да бъде потвърдено.
Заинтересованата страна, „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, гр.С., в подадено чрез процесуалния си представител писмено становище, излага съображения за неоснователност на оспорването и претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление с рег.индекс: 53Е-540-1/16.01.2019 г., подадено до Кмета на Община Хасково, „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, гр.С., е посочило, че с Решение №584/18.07.2016 г. на Министерски съвет на Р.България, обект ВЛ 400 kV п/ст „Марица изток” – п/ст „Неа Санта” е обявен за „национален обект” и за „обект от национално значение” по смисъла на ЗУТ и ЗДС. В допълнение с Делегиран регламент №2016/89 на ЕК от 18 ноември 2015 г., същият е определен и като проект от общ европейски интерес по смисъла на Регламент №347/2013. За цитирания електропровод има изработен подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП), одобрен със Заповед №РД-02-15-20/09.03.2018 г. на МРРБ, влязъл в законна сила на 04.04.2018 г. Дружеството е посочило, че на основание чл.64 от Закона за енергетиката върху имотите, частна собственост, засегнати от предвижданията на ПУП-ПП за изброени землища на територията на община Хасково възникват сервитути, за които то следва да заплати еднократно обезщетение. Посочило е също, че размерите на обезщетенията на собствениците на имоти, са определени от независими лицензирани оценители, притежаващи оценителска правоспособност за земеделски земи и трайни насаждения. Поискало е на основание чл.210 от ЗУТ да бъде назначена комисия, която „да разгледа и одобри приложените към писмото оценки, с които е определен размера на обезщетение за сервитут в засегнатите от електропровода имоти”.
Към заявлението са приложени изброени документи, включително експертни оценки, изготвени от независим оценител.
В неофициалния раздел на „Държавен вестник“ бр.25 от 20.03.2018 г. е публикувана Заповед №РД-02-15-20 от 9 март 2018 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която, във връзка с необходимостта от изграждане на нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV п/ст „Марица – изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), част от приоритетния електроенергиен коридор „Север – Юг“ и заявления вх.№АУ14-8/8.12.2017 г. и вх.№АУ14-8/31.01.2018 г. от И. Й., изпълнителен директор на ,,Електроенергиен системен оператор“ – ЕАД, на основание § 57, ал.1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство и територията (ЗИД на ЗУТ), (ДВ, бр. 13 от 2017 г.) и чл.129, ал.3, т.2, букви „а“ и „б“ от ЗУТ, се одобрява подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV п/ст „Марица – изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) на територията на Република България, област Х. – включително община Хасково, землищата на с.А., с.С., с.У., гр.Х., с.С., с.В., с.К., с.М., с.К., с.З., с.Р. и с.П., съгласно приетите и одобрени графична и текстова част на документацията, представляващи неразделна част от настоящата заповед. Няма спор, че заповедта не е обжалвана в посочения в нея срок и е влязла в сила на 04.04.2018 г.
Няма спор и е установимо от представените по делото доказателства (л.21; л.66), че съгласно одобрения с цитираната Заповед Подробен устройствен план – Парцеларен план, трасето на обекта засяга процесния имот 88.66, находящ се в землището на с.У., общ.Х., местност „Ажилов ямач”, с обща площ 15.045 дка, начин на трайно ползване (НТП) – Трайни насаждения, с площ заета от сервитута на ВЛ – 4.559 дка, частна собственост, който имот е собственост на жалбоподателите Д.А.Х. и К.М.Х., видно и от представените с жалбата Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №97 от 24.02.2009 г. и Договор за доброволна делба на собствени земеделски земи от 10.07.2009 г., вписан в Служба по вписванията към РС – Хасково.
Със Заповед №240/17.02.2011 г. на Кмета на Община Хасково, на основание чл.287 от ЗЕС, чл.103, ал.1 и ал.2 от ЗВ, чл.192, ал.6 и чл.193, ал.8 от ЗУТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.210 от ЗУТ, е назначена комисия с председател, секретар и двама поименно посочени членове, за определяне на размера на еднократните обезщетения, относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти, включително е определено основание за определяне размера на обезщетенията: за имоти – частна собственост – представена пазарна оценка от лицензиран оценител.
Определеният с тази заповед поименен състав на Комисията е изменен последователно със Заповед №104/13.01.2014 г. и Заповед №1387/12.11.2015 г. на Кмета на Община Хасково.
Видно от пълния препис на Протокол №31/04.09.2018 г., Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначената с изброените заповеди, е заседавала на 04.09.2018 г. в пълен състав и по точка 3 от дневния ред е разгледала „Определяне на размера на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400 kV и площадки на ел.стълбове в землището на с.У., общ.Х., през поземлени имоти частна собственост на физически и юридически лица за строеж: „ВЛ 400 kV п/ст „Марица изток” (Република България) – п/ст „Неа Санта” (Република Гърция) на територията на Община Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД“.
Комисията е посочила, че съгласно чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката, определянето на обезщетенията се извършва по чл.210 и чл.211 от ЗУТ, или по взаимно съгласие на страните с оценка на лицензиран оценител и е взела решение, с което приема пазарните оценки за поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в землището на с.У., общ.Х., за определяне на размера на еднократното обезщетение относно сервитута, съгласно изготвената експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е. А. К., включително за имот №88.66, собственост на Д.А.Х. и К.М.Х., с площ на сервитута 4.559 дка и стойност на обезщетението 2821 лв.
По делото е представена Експертна оценка – Изготвяне на оценки за безсрочно право на строеж и безсрочен сервитут в поземлени имоти земеделски територии – държавна, общинска и частна (на физически и юридически лица) собственост, засегнати от трасето на обект: „ВЛ 400 kV п/ст „Марица изток” (Р.България) – п/ст „Неа Санта” (Р.Гърция), на територията на община Хасково, землище с.У., с изпълнител „ДелЕктрис“ ЕООД, изготвена към дата 09.07.2018 г. от инж.Е. А. К. – независим оценител на земеделски земи и трайни насаждения – Сертификат Рег.№*********.
В Доклада за оценка са посочени приложимите подходи и методи за оценка и в табличен вид е приложена Извадка от информация за цени на земеделска земя при покупко-продажба. Дадено е становище за Справедлива пазарна стойност на паричното обезщетение при учредяване на сервитутното право, засегнато от трасето на обекта, на територията на землище с.У., община Хасково, област Хасково, включително за имот №88.66 с НТП Трайни насаждения – 2821 лв., която като стойност съвпада с приетата с обжалваната част от Решението на Комисията.
Изготвено е писмо рег.индекс: 53Е-450-2#55/02.09.2019 г. на Зам.кмета на Община Хасково, адресирано до Д.А.Х. и К.М.Х., с което им се съобщава за засягащото ги Решение на Комисията по Протокол №31/04.09.2018 г. и за възможността да го обжалват в законоустановения срок. Видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 010URV 7, писмото е получено от адресатите си на 05.09.2019 г.
Жалбата на срещу Решението на Комисията е подадена чрез Община Хасково на 13.09.2019 г., където е заведена под рег.индекс: 94Д-1950-1 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, в частта му, с която се определя размера на обезщетение за прокарване на сервитут през конкретен имот – собственост на двамата жалбоподатели, и в обжалваната му част актът засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на собствениците на тези имоти. Жалбата е подадена при спазване на предвидения в чл.215, ал.4, във вр. с ал.2 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаването на акта.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма, от Комисия в състав, съобразен със заповедите на Кмета на Община Хасково за назначаването ѝ. Решението е подписано от всички членове на комисията и се явява прието при пълно мнозинство, от колективен орган, разполагащ с компетентност да издава решения от посочения вид, поради което е валиден акт.
Спазени са изискванията относно формата и съдържанието му, като в него са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му и актът е надлежно мотивиран.
Решението е прието с правно основание чл.210 от ЗУТ. Според ал.1 на тази норма, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. В акта е посочено също, че с него се определя размера на сервитутното право на имотите с ограничителен режим на ползване, засегнати от ПУП – ПП за конкретен обект, представляващ нова въздушна електропроводна линия, т.е. линеен енергиен обект, и е направено препращане към чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗЕ.
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 на този закон възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота. Според чл.64, ал.6 от ЗЕ (изм.ДВ бр.83 от 09.10.2018 г.) определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. По делото няма данни за взаимно съгласие на страните по определянето на размера на обезщетението, и същото е определено с процесното Решение от 04.09.2018 г. на Комисията, назначена от Кмета на Общината, т.е. по реда на чл.210 от ЗУТ.
В конкретния случай по делото се оспорва единствено размера на така определеното от Комисията обезщетение за възникването на сервитута за енергиен обект в собствения на двамата жалбоподатели имот №88.66, с площ на сервитута от 4.559 дка, като оспорващите считат този размер за занижен.
В разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЕ е предвидено, размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 (каквото е процесното) да се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
Според твърденията на жалбоподателите, изложени чрез пълномощника им в съдебно заседание, върху техния имот е реализирана европейска програма за засаждане на овощни дръвчета – сливи, орехи и круши, и изградена система за поливане тип капково напояване, които пряко са засегнати от учредяването на сервитута за преминаването на електропровода.
В подкрепа на тези твърдения, от страна на жалбоподателите по делото са представени писмени доказателства – Заявление за подпомагане 2019 от 08.05.2019 г. с Таблица на използваните парцели 2019 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2019, както и Уведомително писмо изх.№02-260-6500/18653 от 08.12.2016 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, видно от които жалбоподателката Д.А.Х. е кандидатствала и е одобрена за участие за подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., за конкретни площи, включително парцели в землища с.У., с номера 75085-797-3-2 с одобрена площ 1.11 ха, култура сливи и 75085-737-10-2 с одобрена площ 1.3 ха, култура орехи. От представените Договор №3121/22.12.2015 г. и Анекс към същия от 30.12.2016 г., сключени между Д.А.Х. и „Балкан Биосерт“ ООД, гр.П., като контролен орган, е видно, че към датата на подписване на анекса Х. е в процес на биологична сертификация за земи и култури за 2016 г., включително относно култури орехи, сливи, ливади в землище с.У., номер на парцели по КВС: 090071 и 088066, последният съответстващ на номер на парцел по БЗС 75085-797-3-2. Представени са и Проформа фактура №005 от дата 14.11.2011 г., Фактура известие и Платежно нареждане, за закупуването от Д.Х. на посадъчен материал сливи, в количество 533 при посочена единична цена и обща стойност 1599,00 лв., както и Фактури №**********/09.02.2012 г. и №**********/30.01.2013 г. и платежни нареждания към тях, от които е видно закупуването от страна на ЗП Д.Х. на конкретно изброени стоки – филтър, стартер, манометър, муфа, адаптер, редуктор, капков маркуч и др.
По искане на оспорващите по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно поставените му задачи вещото лице инж.Т.М. е дало отговор на въпроса относно вида, местоположението и статута на засегнатия имот, собственост на жалбоподателите.
Вещото лице е констатирало, че засегнатият имот е №088066 по документи за собственост и №75085.88.66 по кадастрална карта, находящ се в землището на с.У., община Х., местност „Ажилов ямач“, с площ 15 045 кв.м., пета категория, с начин на трайно ползване: трайни насаждения, при граници с №№088065 – тр.насаждения, 000564 – полски път, 088045 – нива, 088048 – нива, 088051 – нива. Съгласно парцеларния план към инвестиционния проект на строежа, площта на сервитута за процесния имот е 4.559 дка. Имотът се намира извън регулацията на с.У., общ.Х., със статут на земеделска земя с трайни насаждения. Най-близкото населено място е с.У.. В имота има трайни насаждения – сливи, посадени през 2009 год. Дърветата са посадени в редове с междуредие 5 м. и разстояние между дърветата 4 м. В сервитутната зона попадат 145 бр. дървета в 10 реда. Монтирана е поливна инсталация от маркучи ф20, положени върху терена с магистрален водопровод ф63, положен подземно. Имотът е ограден с бетонови колове и бодлива тел по границите.
За определяне пазарната стойност на земята вещото лице е използвало сравнителен метод, като е ползвало аналози на реални сделки със земеделски земи, регистрирани в Службата по вписванията Хасково в землището на с.У. и съседното землище на гр.Х., в близки до имота местности, които са посочени в табличен вид в заключението му. Определило е пазарна цена от 1 057,50 лв./дка и пазарна стойност на имота в сервитутната зона, със сервитут 4.559 дка – 4821 лв.
По Наредбата за базисните цени на трайните насаждения вещото лице е направило и оценка на трайните насаждения в сервитутната зона, която според заключението възлиза на 12 280 лв. Оценило е и системата за капково напояване в сервитутната зона на поземления имот от 4.559 дка и е приело, че стойността на същата възлиза на 513 лв.
Посредством формула вещото лице е изчислило пазарната стойност на обезщетението за сервитутно право с ограничителен режим, и е дало заключение, че размерът му за имот №088066, собственост на жалбоподателите, със сервитут 4.559 дка е с оценка на обезщетението – 17 132 лв.
Съдът намира, че приетото без оспорване от страните експертно заключение е компетентно и обективно изготвено, като с него оценката е определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ – по пазарни цени, и даденото от вещото лице заключение следва да бъде възприето изцяло. Така приложените от вещото лице специални знания дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута, като са съобразени и видовете ограничения на ползването и срок на ограничението, съгласно изискването на чл.65, ал.1 от ЗЕ. Направените от процесуалния представител на ответника, в пледоарията по същество, възражения за неправилно установяване от вещото лице на периода на засаждане на плодните дървета – сливи, през 2009 г., не следва да бъдат кредитирани. Дори да бъде прието, че плодните дървета в сервитутната зона са засадени през 2011 г., с оглед писмените доказателства за закупуване от жалбоподателката Х. на посадъчен материал – сливи, през м.11.2011 г., това обстоятелство няма да доведе до намаляване на определената им оценка, тъй като би увеличило продължителността на периода на плододаване на овощната култура, от значение за оценката по смисъла на Приложение №1 към чл.5, т.1 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения.
Приетото по делото експертно заключение опровергава експертната оценка, изготвена към дата 09.07.2018 г. от инж.Е. А. К. по отношение на процесния имот, възприета изцяло от Комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при Община Хасково с оспорения акт. Съдът намира, че тази експертна оценка не следва да се кредитира, доколкото няма данни същата да оценява засегнатите от сервитутната зона трайни насаждения и капково напояване.
При това положение определената от Комисията стойност на обезщетението в размер на 2821 лв. се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена, което налага изменение на обжалваното решение в тази му част и увеличаване на определената стойност на обезщетението за сервитута от 2821 лв. на 17 132 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на двамата жалбоподатели общо се дължат поисканите и действително направени по делото разноски – 20 лв. внесени държавни такси, 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 800 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение от 04.09.2018 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, назначена със Заповед №240/17.02.2011 г.; Заповед №104/13.01.2014 г. и Заповед №1387/12.11.2015 г. на Кмета на Община Хасково, в частта му, обективирана по точка 3 от Протокол №31/04.09.2018 г., касаеща посочения под пореден №5 имот №88.66, с площ на сервитута 4.559 дка, като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение от 2 821 лева на 17 132 (седемнадесет хиляди сто тридесет и два) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати общо на Д.А.Х., ЕГН ********** и К.М.Х., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1120 (хиляда сто и двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: