№ 1167
гр. Варна, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110114300 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от АПС Бета България ЕООД, ЕИК
*********, срещу В. Х. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.В. иск по чл.422 от ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи следните
парични вземания: 1 200 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ 831332 от 16.05.2022г., сключен между Стик Кредит АД, ЕИК ********* и В. Х. Р., като
впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК
********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
22.03.2024г., сумата от 370,37 лв. представляваща договорна лихва, върху главницата, за
периода от 16.05.2022г. до 16.08.2023г., сумата от 406,72 лв., представляваща лихва за забава,
считано от 16.08.2023г. до 28.08.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
за периода от подаване на заявлението - 20.09.2024г., до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№11902/2024г. на ВРС.
Ищецът твърди, че на 16.05.2022г. В. Х. Р., е сключила Договор за потребителски
кредит № 831332 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получила сумата от 1 200,
срещу което се съгласил да върне 15 вноски в по 194.39 лв. в срок до 16.08.2023г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за
потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както
и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Твърди, че сключването на договора е
в съответствие с изискванията на ЗПФУР, като инициативата за встъпване в облигационното
правоотношение е на ответницата. Описва конкретните действия по сключване на договора и
изпращане на посочения от ответницата електронен адрес писма, покани, съобщения или
други документи. Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик - Кредит“ АД, като цедент е прехвърлило своите вземания
към ответницата по описания договор за потребителски кредит на цесионера. Излага, че
ответницата е уведомена за цесията, а евентуално прави искане за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба. Твърди, че ответницата В. Х. Р., не е изпълнила
в срок задълженията си. Претендира съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
1
неоснователност на и недоказаност на иска.
С възражение по чл.414 от ГПК сочи, че не дължи. Ответникът възразява, че
сключения договор за кредит е действителен, предвид клаузата на чл. 17, ал. 1 от същия, с
която заемателя се задължава в срок от 3 дни от получаване на заемната сума да осигури
обезпечения. Сочи, че на ответницата е начислена неустойка в общ размер от 1 344,95лв.,
тъй като същата не е предоставил обезпечения в срок. Възразява, че са налице
неравноправни клаузи в договора за кредит и същия е нищожен на специалните основания
по чл.22 ЗПК. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание
чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Излага, че в
нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР от 42.58 % е в пряко противоречие с императивните изисквания
на чл.19, ал.1 вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Посочва, че в договора единствено е
посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.00 %, без обаче да става ясно как тази
стойност се съотнася към ГПР по договора. Счита, че сключеният между страните Договор
за потребителски кредит №831332/16.05.2022г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн.
чл.26, ал.1 ЗЗД вр.чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона. Прави
искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 11902/2024 г. на ВРС са издадени Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. Х. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.В., да заплати на
кредитора „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 81В, ап.3, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста
лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 831332 от
16.05.2022г., сключен между Стик Кредит АД, ЕИК ********* и В. Х. Р., като впоследствие
вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ********* по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.03.2024г., сумата от
370,37 лв. /триста и седемдесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
договорна лихва, върху главницата, за периода от 16.05.2022г. до 16.08.2023г., сумата от
406,72 лв. /четиристотин и шест лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща лихва за
забава, считано от 16.08.2023г. до 28.08.2024г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата за периода от подаване на заявлението - 20.09.2024г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 63.66 лв. /шестдесет и три лева и шестдесет и
шестдесет стотинки/ - представляваща сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юк. възнаграждение, съобразно уважената част на заявлението,
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Видно от представен Договор за потребителски кредит № 831332 от 16.05.2022г.,
сключен между Стик Кредит АД, ЕИК ********* и В. Х. Р. по силата на който ответницата е
получила сумата от 1200 лева, срещу което се съгласила да върне 15 броя вноски в по 194,39
лв. в срок до 16.08.2023 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран
лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58
%.
По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 22.03.2024г. между АПС Бета България ЕООД и Стик Кредит АД .
2
От заключението по назначената и приета от съда, неоспорена от страните ССЕ се
установява ,че ГПР по договора е в размер на 42.58%, като тази сума се получава при
следните изходни данни: Усвоена главница – 1 200.00 лева.; Дата на усвояването –
16.05.2022 г., Брой погасителни вноски – 15; Периодичност на погасителните вноски –
месечни; Вноските на кредита са формирани от главница и лихва. Неустойката не е
включена в ГПР по процесния договор за кредит. При условието на задачата ГПР би се
променил на 273.20%. По процесния договор за кредит са погасени общо 150.00 лева на
25.08.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.417от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.417 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Доказателствената тежест при исковете по чл.422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както
и по предявените осъдителни искове е такава, че ищецът следва да докаже, наличието на
валиден договорно правоотношение между него и ответника, изпълнение на задълженията
поети с договора – предоставяне на кредитна карта и отпускане на сумата по кредита в
посочения размер, настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, размер на
задълженията. Ответникът следва да докаже, че е извършено цялостно или частично
плащане, респективно, че е настъпила погасителна давност по отношение на цялата или част
от претендираната сума.
Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че
Договор за потребителски кредит № 831332 от 16.05.2022г. е сключен между Стик Кредит
АД, ЕИК ********* и В. Х. Р., че В. Р. е получила сумата от 1 200 лв. по договора за кредит,
като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК
********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
22.03.2024г., включително че длъжника е уведомен за извършената цесия.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответницата В. Х. Р. е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за
заем, по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК,
спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в договора начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
3
Изчислява се ГПР по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Според съда, нарушение в настоящия случай е налице, тъй като в договора
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият/. Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и
как е изчислена по отношение на общия ГПР.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума на
плащанията, не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е
предвидено уговорената в чл. 27 от Договора неустойка да се плаща разсрочено във времето,
заедно с погасителните вноски по кредита. Въведеното изискване за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително
краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на
практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се
създава значително затруднение, както относно физическото лице – поръчител, тъй като
същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр. /, в т. ч. и
относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и
период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи,
одобрение и пр., т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо
съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира
към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на
кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към
сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и
поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се
явява недействителен.
Видно от заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обосновано, се установява, че в ГРП по договора се
включва единствено главница, а при включването и на вземането за главница, лихва и
неустойка ГПР би бил 273,20%. Следователно, при включването на главница, лихва и
неустойка към разходите по кредита, както е следвало да стори и кредиторът, ГПР по
процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл.
19, ал. 4 ГПК и ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. На основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. В тази насока и при съобразяване
с изложеното, клаузата за неустойка в чл. 27, ал. 1 от процесния договор за кредит е
нищожна и като нарушаваща изискванията на чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК. От своя страна,
установеното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК /доколкото разхода за неустойка е
следвало да бъде включен в ГПР по кредита/ представлява и основание за недействителност
на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. /в този смисъл и Решение на СЕС
С-714/22 г. от 21.03.2024 г. /
4
Настоящият състав съобразява обстоятелствата по отношение на ГПР в изпълнение
на задължението на съда по чл. 7, ал. 1 ГПК, така и в съгласие с обхвата на проверката за
нищожност, очертан от ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК.
С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Независимо от гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на присъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
От заключението на в.л. по ССЕ се установява, че В. Р. е заплатила сумата от 150 лв.
по Договор за потребителски кредит № 831332 от 16.05.2022г.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
Ответницата дължи плащане единствено на предоставения заем от 1200 лева, а
доколкото се установява, че са платени 150 лв., то искът се явява основателен за сумата от
1050 лв. и следва да се отхвърли за горницата над 1050лв. до претендираните 1200 лв и за
сумата от 370,37 лв. представляваща договорна лихва, върху главницата, за периода от
16.05.2022г. до 16.08.2023г., сумата от 406,72 лв., представляваща лихва за забава, считано от
16.08.2023г. до 28.08.2024г., като неснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски се дължат и на двете страни съобразно уважената
и отхвърлена част от исковете.
Ищецът с молба вх.№ 16894/25г. е направил възражение за прекомерност на
изплатеното адв.възнаграждение.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно
нормативната уредба в производството по чл.7 от Наредба №1 е в минимален размер от 400
лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски. Съответно на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 33,80 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100 лева.
направените в исковото производство разноски за д.т. 62,28 лв. или общо сумата от 38,39
лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата съразмерно с отхвърлената част от
исковете и заплатено адв.възнаграждение от 400 лв. и 300 лв. ССЕ се присъждат разноски за
сумата от 328,24 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.415
вр.чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че В. Х. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.В. дължи
на АПС Бета България ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София вземането за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
11902/2024г. на ВРС за сумата от 1 050 лв. (хиляда и петдесет лева), представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 831332 от 16.05.2022г., сключен между
Стик Кредит АД, ЕИК ********* и В. Х. Р., като впоследствие вземането е прехвърлено в
полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.03.2024г. ведно със законната лихва за забава
върху главницата за периода от подаване на заявлението - 20.09.2024г., до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1050 лв. до
претендираните 1200 лв., както и за сумата от 370,37 лв. представляваща договорна лихва,
върху главницата, за периода от 16.05.2022г. до 16.08.2023г., сумата от 406,72 лв.,
представляваща лихва за забава, считано от 16.08.2023г. до 28.08.2024г.
ОСЪЖДА В. Х. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на АПС Бета
България ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата 33,80 лв. (тридесет и три
лева и осемдесет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №11902/2024г. на ВРС.
ОСЪЖДА В. Х. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на АПС Бета
България ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата от 38,39 лв. (тридесет и
осем лева и тридесет и девет стотинки) представляваща направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА АПС Бета България ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София да
заплати на В. Х. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 328,24 лв. (триста двадесет
и осем лева и двадесет и четири стотинки) представляваща направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6