Решение по дело №801/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 97
Дата: 27 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20192150100801
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№97                                                       27.03.2020г.                                       гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                              ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на тридесет и първи януари                                       две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                      Председател: Мария Берберова-Георгиева

секретар: Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 801 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от П.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, *********против Х.И.И. с ЕГН ********** и Е.В.И. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***. В исковата молба се сочи, че на 13.08.2007г., страните са сключили Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът Х.И. се е здължил да прехвърли на ищцата правото на собственост върху недвижим имот представляващ: АПАРТАМЕНТ № 34 с идентификатор ****по КККР на гр.Несебър, със застроена площ от 24,15 кв.м, ведно с 0,77 % идеални части от общите части на сградата, находящ се в „Многофункционална сграда“ в КК Слънчев бряг – запад, общ.Несебър, УПИ **** в кв.****, комплекс „****“, ет.*. Твърди се, че страните е следвало да сключат окончателен договор до 31.01.2009г. с оглед погасяване на техни задължения към „Първа инвестиционна банка“. Ищцата заявява, че не знае дали ответниците са погасили задълженията си към банката, но твърди, че владее спокойно, необезпокоявано, трайно и с намерение за собственост посоченият недвижим имот, който сочи, че е придобила на основание давностно владение в периода от 13.08.2007г. до датата на предявяване на исковата молба.

Гореизложеното, както и отказа на ответниците да проведат разговор с ищцата по отношение на процесния имот, е обосновало правния й интерес да поиска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Х.И.И. и Е.В.И., че ищцата П.М.Х. е собственик на основание десетгодишно давностно владение, считано от 13.08.2007г., на недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ № 34 с идентификатор ****по КККР на гр.Несебър, със застроена площ от 24,15 кв.м, ведно с 0,77 % идеални части от общите части на сградата, находящ се в „Многофункционална сграда“ в КК Слънчев бряг – запад, общ.Несебър, УПИ **** в кв.****, комплекс „****“, ет.*. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски. Моли съда да допусне до разпит трима свидетели, които ще установят упражняваната от ищцата фактическа власт върху процесния имот от 13.08.2007г., както и владението на същата през различни периоди от време.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответниците Х.И.И. и Е.В.И., в който заявяват, че не оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, включително сключването на предварителния договор и предаването владението върху процесния имот на ищцата. Не оспорват и обстоятелствата, че ищцата владее имота и към настоящият момент. Сочат, че не са прехвърлили собствеността върху имота поради натрупани множество задължения, като данъци и такси. Молят съда да постанови решение по признание на иска, като не им присъжда разноски по делото. Не сочат доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба от името на доверителката си. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответниците не се явява в съдебно заседание и не изпращат представител. Не сочат доказателства.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС.

Ищцата Х., твърди в исковата си молба, че ответниците Х.И. и Е.И. са собственици на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 34 с идентификатор ****по КККР на гр.Несебър, със застроена площ от 24,15 кв.м, ведно с 0,77 % идеални части от общите части на сградата, находящ се в „Многофункционална сграда“ в КК Слънчев бряг – запад, общ.Несебър, УПИ **** в кв.****, комплекс „****“, ет.3. На основание т.2.2 от Предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 13.08.2007г.,  сключен с ответниците, владението на процесният недвижим имот бил предаден на купувача /ищцата Х./ на датата на подписването му /13.08.2007г./. Сочи се, че окончателният договор е следвало да бъде сключен до 31.01.2009г., след погасяване на задължения на прехвърлителите към „Първа инвестиционна банка“, но и към настоящият момент имота продължавал да се води на тяхно име. От друга страна, ищцата твърди, че владее спокойно, необезпокоявано, трайно и с намерението, че държи имота, като своя лична собственост по смисъла на чл.68 от ЗС. Заявява, че владението, осъществявано от нея по отношение на имота, започнало през 2007г., продължава и до настоящия момент. Ищцата счита, че изложеното обоснована правния й интерес от предявяване на настоящия иск, при уважаването на който да бъде призната за собственик на описания имот поради изтекла в нейна полза придобивна давност.

Ответниците Илиеви заявяват, че не оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, включително и предаването на владението на  процесния имот на ищцата. Признават, че същата осъществява фактическа власт върху имота от 2007г. досега. Като причина за невъзможността да прехвърлят собствеността върху него сочат натрупаните множество задължения. Молят съда да постанови решение при признаване на иска, като не ив възлага разноските по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно установено в настоящото съдебно производство е, че ответниците Х.И.И. и Е.В.И. са придобили правото на собственост върху процесния имот, при режим на СИО,  чрез възмездна сделка – покупко-продажба, осъществена на 25.09.2006г. /вж. нот. акт – л.7 и свидетелство за венчане – л.6/. Безспорни по делото са и фактите, че от 13.08.2007г. досега ищцата осъществява фактическа власт върху имота, с намерението, че го държи като своя лична собственост. Изводът, който се налага е, че ищцата Х. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, на основание изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, поради което иска следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

            По разноските:

          С оглед направеното от ответниците признание на предявения иск, същите молят да не им бъдат възлагани заплатените от ищцата разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предвидените във визираната разпоредба предпоставки следва да съществуват кумулативно. В настоящият случай безспорно ответниците признават предявения от ищцата иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС. От събраните по делото доказателства обаче безспорно се установява, че същите с поведението си са дали повод за завеждането на делото, поради което не са налице основания за освобождаването им от заплащане на разноски по делото. С оглед на това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците следва да се възложат заплатените от ищцата разноски общо в размер на 218 лева /двеста и осемнадесет лева/, от които: 196 лева – заплатена държавна такса за разглеждане на исковата молба, 10 лева – такса за съдебни удостоверения и 12 лева – такса вписване на исковата молба.

Мотивиран от горното Несебърският районен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.И.И. с ЕГН ********** и Е.В.И. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ЧЕ П.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, ****, Е СОБСТВЕНИК НА ОСНОВАНИЕ ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, считано от 13.08.2007г., на недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ № 34 с идентификатор ****по КККР на гр.Несебър, със застроена площ от 24,15 кв.м, ведно с 0,77 % идеални части от общите части на сградата, находящ се в „Многофункционална сграда“ в КК Слънчев бряг – запад, общ.Несебър, УПИ **** в кв.****, комплекс „****“, ет.3.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.И.И. с ЕГН ********** и Е.В.И. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на П.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, ****, сумата общо в размер на 218 лева /двеста и осемнадесет лева/, представляващи заплатени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.

          

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: