Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВА НЕШЕВА
при
участието на секретар Галина Иванова и в присъствието на прокурор Александров, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНЧД №1185/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
Образувано е по частен
протест на прокурор при СРП срещу определение на Софийски районен съд, НО, 116
с-в от 18.01.19 г. по НЧД №697/19 г., с което съдебното производство по делото,
водено по реда на чл.427 и сл. от НПК, е прекратено.
В протеста се твърди, че
атакуваното определение е незаконосъобразно и се прави искане за неговата
отмяна. Изложени са съображения, че по отношение на освидетелстваното лице Е. Я.са
налице материалноправните предпоставки на чл.89 от НК за прилагане на
принудителни медицински мерки, както и че районният съд неправилно е прекратил
производството по делото на основание това, че лицето не може да бъде намерено,
като са изложени доводи, че съдът е следвало да обяви лицето за издирване с
мярка „установяване на адрес“, а в случай, че това не даде резултат, няма
пречка да се приложи разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 от НПК по отношение на
производството по делото.
В съдебно заседание пред
въззивния съд прокурорът счита, че определението на районния съд е
незаконосъобразно.
Служебния защитник на
освидетелстваното лице излага съображения, че по отношение на лицето
действително са налице предпоставките на чл.89 от НК за прилагане на
принудителни медицински мерки, но при положение, че лицето води скитнически
начин на живот производството по делото би се проточило във времето и
основателно е прекратено от първоинстанционния съд.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Определението на районния съд е правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд споделя извода на първата инстанция,
че при положение, че освидетелстваното лице в производството по чл.427
и сл. от НПК води скитнически начин на живот и не може да бъде намерено, за да
се осигури неговото лично участие в съдебното производство, то производството
следва да бъде прекратено. Недопустимо е това производство да се развива в
отсъствие на лицето /задочно/ по причина на неустановяване на неговото
местонахождение. Това следва категорично от разпоредбата на чл.430, ал.3 от НПК, която предвижда само един случай, при който съдът може да разгледа делото
без лично явяване на лицето - когато здравословното му състояние не позволява;
законът не допуска разглеждане в отсъствие на лицето поради невъзможност то да
бъде намерено и призовано. Съгласно разпоредбата на чл.430, ал.1 от НПК,
призоваването на освидетелстваното лице е задължение на прокурора. В случай, че
последният не осигури неговото призоваване и лично явяване пред съда, както е в
настоящия казус, съдебното производство следва да бъде прекратено.
Следва
да се отбележи, че в производството по чл.427 и сл. от НПК е налице
законодателна празнина във връзка с липса на ефективен механизъм за осигуряване
на явяването на освидетелстваното лице пред съда по принудителен ред в
случаите, когато липсва съдействие от страна на лицето и същевременно
местонахождението му не е известно. Съдът би могъл да постанови принудително
довеждане на лицето само ако адресът му е известен. Когато лицето води
скитнически начин на живот, предложената от прокурора в протеста мярка – „обявяване на лицето за издирване за установяване на адрес“,
не би дала резултат /в смисъл да се установи реален, а не фиктивен адрес на
лицето, на който то трайно пребивава и откъдето евентуално да се доведе
принудително в случай на отказ за доброволно явяване пред съда/. При провеждане
на наказателно производство съдът разполага с възможност да определи на лицето,
което има качеството обвиняем, мярка за неотклонение „задържане под стража“ и ако
лицето е в неизвестност, съдът следва да го обяви за издирване за привеждане на
мярката за неотклонение в изпълнение; горното представлява ефективен механизъм,
за да се обезпечи лицето да бъде на разположение на съдебните органи, но
производството по чл.427 и сл. от НПК няма характер на наказателно производство
и съответно посоченият инструментариум е неприложим. Във тази връзка и предвид
наличната празнина в закона, пред прокуратурата съществува и възможността да
използва спрямо освидетелстваната Я.реда по чл.155 и сл. от Закона за здравето,
където е предвиден ефективен и утвърден в практиката механизъм за действие по
отношение на психично болни лица, които водят скитнически начин на живот и не
желаят да съдействат за провеждане на лечение от психичното заболяване –
задържане на такова лице от органите на полицията на основание чл.72, ал.1, т.3
от ЗМВР, последвано от решение за принудително лечение за срок до 24 часа от
ръководителя на лечебното заведение на основание чл.154, ал.1 от ЗЗ, удължаване
на този срок до 48 часа по решение на районния съдия на основание чл.154, ал.2
от ЗЗ, принудително настаняване на лицето в лечебно заведение за изготвяне на
експертиза при стационарни условия по реда на чл.159 от ЗЗ и постановяване на
принудително стационарно лечение на лицето на основание чл.162 от ЗЗ.
Действително, както е посочено в протеста, предметът на производството по
чл.155 и сл. от ЗЗ и този на производството по чл.427 и сл. от НПК, е различен,
но от друга страна, иницирането на производство по Закона за здравето не лишава
прокурора от възможността да внесе в съда и паралелно искане по чл.89 от НК.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски
районен съд, НО, 116 с-в от 18.01.19 г. по НЧД №697/19 г., с което съдебното
производство по делото, водено по реда на чл.427 и сл. от НПК, е прекратено.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Препис
от решението да се изпрати на СРП – за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.