Определение по дело №794/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260372
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20204400500794
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Плевен, 13.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с., в закрито заседание на тринадесети ноември  през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

               2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря  и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д. № 794 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:    

     Производството по делото е образувано по депозирана частна жалба от М.П.И. срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7548/2019 г. по описа на ПлРС в частта за разноските.Излагат се доводи, че клиентският номер е  неизползваем, тъй като „***“ЕООД не е в системата на „Изипей“АД и не може да работи с клиентски номер, а единственият начин, по който може да се извърши плащане, е чрез номер на банкова сметка.

       Депозиран е отговор на частна жалба от  „***“ЕООД със седалище гр.Варна, чрез пълномощник, в който се изразява становище, че частната жалба е допустима, но изцяло неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

       Съдът намира за установено следното.

       Съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване освен в частта за разноските.

       Производството по делото е образувано по частна жалба вх.рег.№ 261138/31.08.2020 г. срещу заповед № 4247 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от  26.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 7548/2019 г. по описа на ПлРС в частта за разноските -  в частта, в която е разпоредено длъжникът М.И. да заплати на „***“ЕООД със седалище гр.София сумата 25 лв. държавна такса, както и разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

        Издадената заповед за изпълнение е връчена на частния жалбоподател на 21.04.2020 г., а възражение по чл.414а ГПК  е депозирано на 05.05.2020 г., като е изразено становище, че не признава разходите по принудителното изпълнение.

     В процесния случай се касае до възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл.414а ГПК,  каквато бланка е използвана от  М.И., макар и да не е попълнена частта от същото относно изпълнение изцяло или частично по заповедта за изпълнение.В него е посочено, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски по производството, като е изложил съответните обстоятелства.

     Съгласно чл.414а, ал.2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

     Депозирано е становище от „***“ ЕООД по чл.414а, ал.4 от ГПК.

     В процесния случай  не е приложима т.10в от тълкувателно решение от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, в която е посочено, че при оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по чл.414, ал.1 ГПК, като длъжникът има право да обжалва заповедта по чл.413, ал.1 ГПК, тъй като текстът на  чл.414а ГПК е нов - ДВ бр.86/2017 г.

       В заповедта за изпълнение е посочен начин на плащане съгласно чл.410, ал.2, предл.2 ГПК - на всички каси и офиси на Изипей АД в РБ и в чужбина.Пред настоящата инстанция частният жалбоподател е изложил съображения, по основателността или неоснователността на които следва да се произнесе първоинстанционният съд, че клиентският номер ********** е неизползваем.Във възражението по чл.414а ГПК М.И. е посочил,  че не е получавал уведомителни писма за доброволно плащане на задължението, при опит за контакт с фирма „***“ЕООД - същата не е била открита.Признава задължението към мобилния оператор и е съгласен да заплати сумата 37.96 лв.+13.08 лв.

       Заповедният съд с оглед на чл.414а, ал.4, изр.2 ГПК, според който когато становището е подадено в срок,  се произнася по възражението и постъпилото становище, следва да се произнесе, а не въззивният такъв.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че частната жалба следва да се остави  без разглеждане като процесуално недопустима и да се прекрати производството по делото.

Водим от горното, Окръжен съд     

                                     О     П     Р     Е     Д     Е     Л      И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.рег.№ 261138/31.08.2020 г., депозирана от М.П.И., и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д № 794/2020 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: