№ 105
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско
дело № 20235001000081 по описа за 2023 година
Производството е по чл.274,ал.1, т.2 от ГПК във вр.с чл.130 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Т. Е.“АД / в несъстоятелност/,
вписано в ТР при АВ с ЕИК ********* против Определението от 24.11.2022
г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг. дело№ 1513/2021
г., в частта му, с която е прекратено производството по делото по
предявеният от „Т. Е. „АД / в несъстоятелност/ против „А. Б.“ ЕАД
отрицателен установителен иск по чл.694,ал.1 т.1 от ТЗ.
Ответника по частната жалба „А. Б.“ ЕАД ЕИК *********,
представлявано от адвокат О. П. Т. – член на *АК поддържа писмен отговор,
съгласно който частната жалба е недопустима, тъй като е подадена от лица,
които нямат надлежна представителна власт.
На второ място се поддържа оплакването, че искът по чл.694,ал.1,т1 от
ТЗ е недопустим, тъй като длъжникът не е депозирал в срока по чл.690,ал.1
от ТЗ възражение срещу приемането на спорното вземане. В молбата си
подадена по чл.690,ал.1 от ТЗ „Т. Е. „АД/ в несъстоятелност/ не оспорва
размера на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, а оспорва
единствено поредността на неговото удовлетворяване. Молбата по чл.690 от
ТЗ е уважена изцяло от съда, поради което ищецът няма правен интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск за установяване
несъществуването на спорното вземане. Претендира се да се потвърди
1
обжалваното определение, по силата на което производството по делото е
прекратено частично по отношение на вземане в размер на 4 724 022.24
лева.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната
жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в определения в
закона преклузивен срок по чл.275,ал.1 от ГПК и е насочена против съдебен
акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството по
отношение на вземането по пункт 2-ри от исковата молба.
Неоснователно е възражението за липса на представителна власт на
лицата, които представляват длъжника като изпълнителните директори са
разполагали с такава към момента на депозиране на частната жалба.
Ерго, адвокат В. Р. е депозирал частната жалба с валидно учредена
представителна власт в качеството си на пълномощник на „Т. Е.“АД – в
несъстоятелност.
Предявеният иск е за недължимост на вземането на „А. Б.“ ЕАД в
размер на 4 724 022.24 лева, за която сума е издаден Изпълнителен лист по
търг.дело № 186/2017 г. въз основа Решение на СГС от 28.11.2016 г.
,постановено от А.с. при БТПП.
Съгласно чл.694,ал.1 т.1 от ТЗ длъжникът може да предяви иск за
установяване несъществуването на прието вземане, ако е направил
възражение по чл.690,ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил възражението без
уважение.
Старозагорският окръжен съд като Съд по несъстоятелността е
постановил Определение № 261077 от 14.12. 2021 г. по търг.дело№
266/2017 г., което определение е постановено по реда на чл.692 от ТЗ.
По отношение на спорното вземане в размер на 4 724 022.24 лева от
длъжника „Т. Е. „АД / в производство по несъстоятелност/ е постъпило
възражение. Длъжникът обаче не оспорва основанието на което вземането е
възникнало, нито неговия размер. Това което единствено се оспорва е
поредността на неговото удовлетворяване.
Вместо определената от синдика поредност по чл.722,ал.1 т.1 от ТЗ се
2
претендира вземането да бъде включено в списъка на приетите вземания с
поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1 т.8 от ТЗ.
Следователно длъжникът не е поддържал възражение относно
правното основание и размера на процесното вземане за което е издаден
изпълнителен лист, въз основа на влязлото в сила арбитражно решение
постановено от А. с. при БТПП.
Длъжникът не е направил възражение по чл.690,ал.1 от ТЗ и това е
напълно обяснимо, тъй като същият не оспорва правопораждащото основание
на процесното вземане, нито неговия размер. Това са основните
правноиндивидуализиращи белези на всяко едно вземане.
Възражение, че процесното вземане в размер на 4 724 022.24 лева е
погасено по реда и на основание чл.103 и сл. от ЗЗД чрез прихващане на
вземания, които „Т. Е.“АД в несъстоятелност има срещу „А. Б.“ЕАД не е
направено по реда на чл.690,ал.1 от ТЗ.
Процесуална легитимация да предяви отрицателен установителен иск
по чл.694,ал.1 т.1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане
има длъжникът, който е направил възражение по чл.690,ал1 от ТЗ.
След като процесното вземане е изцяло прието от съда, поради което и
длъжникът не е оформил възражения, то не е налице правен интерес за
длъжника да предяви установителния иск по чл.694,ал.1, т.1 от ТЗ.
Както правилно е отбелязал първоинстанцинният съд в мотивите си
правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно.
С оглед на това и съдът правилно е прекратил производството по
делото в частта му относно предявеният от „Т. Е.“ АД/ в производство по
несъстоятелност/ против „А. Б.“ ЕАД отрицателен установителен иск - за
недължимост на вземане в размер на 4 724 022.24 лева, признато с Решение от
28.11.2016 г на А. с. при БТПП и Изпълнителен лист, издаден от Софийски
градски съд по търг.дело№ 186/2017 г. по описа на същия съд.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.11.2022г.,
постановено от Старозагорският окръжен съд по търг. дело 1513/2021 г., в
частта му, с която съдът е прекратил производството по делото поради
недопустимост , обусловена от липса на правен интерес за ищеца от
предявеният от „Т. Е.“АД/ в производство по несъстоятелност против „А.
Б.“ ЕАД ЕИК ********* отрицателен установителен иск по чл.694,ал.1,т.1
от ТЗ- за признаване на установено по отношение на „А. Б.“ЕАД,че ищецът
„Т. Е.“ АД / в несъстоятелност/ не дължи на ответника вземане в размер на
4 724 022.24 лева, което вземане е признато с Решение от 28.11.2016 г.,
постановено от А. с. при БТПП и Изпълнителен лист за същата сума, издаден
от Софийски градски съд по търг.дело№186/2017 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4