Мотиви към присъда по НОХД
№204/2018г. по описа на РС Провадия.
Провадийската районна прокуратура e предявила обвинение и внесла
обвинителен акт в съда срещу подсъдимия Т.Р.Т., роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, ЕГН: ********** за извършено от него престъпление
наказуемо по чл. 354а, ал. 3 пр.2 т.1 от НК.
Предявеното срещу подсъдимия
обвинение е затова, че на 16.04.2018 г. в гр. Провадия, община Провадия, област Варна
без надлежно разрешително държал високо рискови наркотични вещества,
представляващи части от растението Херба Канабис Индика сатива, известно като
МАРИХУАНА /индийски коноп, канабис/: с нетно тегло на 4,47 грама и съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 4,87%, на стойност 26,82; с нетно
тегло на 0,61 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
4,66%, на стойност 3,66лв; с нетно тегло на 0,58 грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 4,74%, на стойност 3,48лв, всичко на обща
стойност 33,96лв, в нарушение на установените в чл.30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/: “Забранява се
производството, преработването, търговията, съхранението, вноса, износа,
реекспорта, транзита, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните
препарати по списъка на чл.3, ал.2, т.1“.
По делото е
проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В с.з. представителя на РП Провадия поддържа обвинението, като излага,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Твърди, че не следва случая да се приема като маловажен, предвид предходно
осъждане на подсъдимия.
Защитника на подсъдимия - адв.Цв.П. АК Варна излага, че фактическата
обстановка не се оспорва от него и от подзащитният му. Пледира на подзащитния
му да бъде наложено при условията на чл.354а ал.5 от НК, като твърди, че
случаят е маловажен и излага аргументи в тази насока, а именно: малко
количество и ниска стойност на наркотичното вещество - в размер на 33.96 лева,
добро процесуално поведение на подсъдимия по време на ДП и в съдебната фаза на процеса, липсата на противообществени
прояви на подсъдимия в един продължителен период от време, наличие на семейство
и малки деца, за които полага грижи. Във връзка с твърденията и искането си за
приемане от съда на случая за маловажен
цитира множество съдебна практика.
В последната си
дума подсъдимия изразява съжаление за извършеното от него и обещава да не
повтаря постъпката си.
От фактическа
страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият Т.Т. ***,
като свидетелката Н. Т. ***. Двамата се
познавали и били приятели.
На 15.04.2018 г.
вечерта подсъдимия и св.Т. се срещнали и с лекия автомобил на подсъдимия марка„***, отишли до гр.Варна, където от неустановено по
делото лице закупили марихуана за лична употреба, като за количеството платили
общо сумата в размер на 30.00 лева. Закупената марихуана била в найлоново
пликче, което впоследствие двамата си поделили. Късно същата вечер се върнали в
гр.Провадия и решили да отидат на място, известно като ,,Полигона,,, за да
пушат там марихуана. Отивайки на посоченото място подсъдимия спрял автомобила
си. В един момент към тях приближил служебен автомобил на РУ-Провадия при ОД
МВР-Варна, в който били свидетелите М.Г., В.М. и М. А.-***. Те извършили проверка на подсъдимия и
св.Т.. Предвид на факта, че се усещала специфична миризма на марихуана, двамата
признали на полицейските служители, че са пушили марихуана. При проверка в
купето на автомобила полицейските служители установили пакетчета със суха
зелена тревиста маса с миризма на марихуана. Същите запазили
местопроизшествието до пристигането на дежурен екип от РУ Провадия при ОД
МВР-Варна. В ранните часове на 16.04.2018 г. бил извършен оглед на
местопроизшествието, при който са иззети — 1бр.зелена велурена торбичка,
съдържаща три броя шумови патрони 9 калибър. С протокол за доброволно предаване
подсъдимия Т. предал:1бр.цигарена кутия с надпис „Parlament“,съдържаща
полиетиленово самозалепващо пликче със сушена зелена тревиста маса; 1бр.
самозалепващо полиетиленово пликче със суха тревиста маса със зелен цвят и 1бр.
полиетиленово самозалепващо пликче, съдържащо жълта яйцевидна пластмасова
кутийка със суха зелена тревиста маса, както и пистолет-сребрист на цвят с
кафява дръжка марка „Blow Magnum“ с фабр.№7-002086.
Видно от
извършената СБЕ - Протокол №17 от
18.04.2018 г. на експерт от РУ Провадия, предаденият пистолет представлява
газ-сигнално оръжие, изправен и годен да произведе изстрел, без следи от
подправка и подмяна на части.
От заключението на
вещото лице по извършената по делото СФХЕ - Протокол №167 от 18.04.2018
г. по описа на БНТЛ при Областна дирекция на МВР-Варна, която съдът кредитира изцяло, изсушената тревиста маса със зелен цвят, съдържаща се в
1бр. самозалепващо пликче в кутия от цигари с надпис „Parlament“ представлява части от растението Херба Канабис Индика
сатива, известно като МАРИХУАНА /индийски коноп, канабис/ и съдържа активен
компонент - тетрахидроканабинол. Нетното тегло на марихуаната е 4,47грама.
Съдържанието на активен компонент, тетрахидроканабинол в същата е 4,87%; сухата
тревиста маса със зелен цвят, съдържаща се в 1бр. самозалепващо пликче представлява
части от растението Херба Канабис Индика сатива, известно като МАРИХУАНА
/индийски коноп, канабис/ и съдържа активен компонент - тетрахидроканабинол.
Нетното тегло на марихуаната е 0,61 грама. Съдържанието на активен компонент,
тетрахидроканабинол в същата е 4,66%;
сухата тревиста маса със зелен цвят, съдържаща се в жълта яйцевидна
пластмасова кутийка, положени в 1бр. полиетиленово самозалепващо пликче
представлява части от растението Херба Канабис Индика сатива, известно като
МАРИХУАНА /индийски коноп, канабис/ и съдържа активен компонент -
тетрахидроканабинол. Нетното тегло на марихуаната е 0,58грама. Съдържанието на
активен компонент, тетрахидроканабинол в същата е 4,74%;
От приложения на л.
29 по делото Протокол за оценка на наркотични вещества стойността на държаното
от подс.Т. наркотично вещество е както следва: с нетно тегло 4,47гр -
26,82лева; с нетно тегло 0,61 гр - 3,66лева; с нетно тегло 0,58гр - 3,48лв, или
общо в размер на 33,96 лева /тридесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/.
Конопът /марихуана/
е поставен под контрол в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с
чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост на подсъдимия същият до настоящият момент е осъждан два
пъти, а именно: първият път като непълнолетен по НОХД №572/2006г. споразумение
вл. в сила на 12.03.2007г. с което му е наложено наказание обществено
порицание; второто му осъждане е по НОХД №30/2013г. вл. в сила споразумение на
07.03.2013г. за извършено деяние през
2012г. , като му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода,
което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години,
т.е. от тази съдимост се установява, че подсъдимия е извършил настоящото деяние
след изтичане на изпитателния срок на наложеното му наказание, но в същото
време не е бил реабилитиран, тъй като по отношение на него за първото му
осъждане е настъпила реабилитация по право, а по отношение на второто му
осъждане – по отношение на настоящото
деяние не са били изтекли сроковете за абсолютна реабилитация, т.е същия се
счита за осъдено лице с предходно наложено наказание лишаване от свобода.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени
въз основа на обясненията на подсъдимия на ДП, показанията на всички разпитани
в хода на досъдебното производство свидетели, които единодушно
установяват авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние, както и относно
обстоятелството, че той е държал наркотичните вещества с цел лична употреба, протокол за оглед, фотоалбум, протокол за претърсване и изземване,
протокол за доброволно предаване, заключения по СФХЕ, заключение на СБЕ, протокол за оценка на наркотични вещества,
експертна справка, справка за съдимост и всички останали писмени доказателства,
като всички доказателства по делото са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и
не водят на различни правни изводи.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си, като прие, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление наказуемо по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 от НК, тъй като на 16.04.2018год. в гр.Провадия, община Провадия, област
Варна без надлежно разрешително държал високо рискови наркотични вещества,
представляващи части от растението Херба Канабис Индика сатива, известно като
МАРИХУАНА /индийски коноп, канабис/: с нетно тегло на 4,47 грама и съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 4,87%, на стойност 26,82; с нетно
тегло на 0,61 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
4,66%, на стойност 3,66лв; с нетно тегло на 0,58грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 4,74%, на стойност 3,48лв, всичко на обща
стойност 33,96 лв, в нарушение на установените в чл.30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/: “Забранява се
производството, преработването, търговията, съхранението, вноса, износа,
реекспорта, транзита, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните
препарати по списъка на чл.3, ал.2, т.1, като извършено деяние представлява
маловажен случай, като го оправда по първоначално предявеното му обвинение за
извършено престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 от НК.
Преценката за
"маловажност" на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е
от установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения,
разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК.
От значение са
механизма на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, както
и на вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид.
От друга страна количеството и стойността на предмета на престъплението също са
от съществено значение за квалификацията на деянието - с оглед преценката за степента на обществената
опасност и моралната укоримост на извършеното.
В конкретния случай съдът прие, че маловажността на случая се обуславя
от една страна от малкото количество наркотично вещество, което е държал
подсъдимия, неговото ниско съдържание на активен компонент, както и неговата
ниска стойност, а именно в размер на
33.96лв. (определена съобразно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството), така и от данните за личността на подсъдимия, а именно с
добро процесуално поведение по време на ДП и в съдебната фаза на процеса,
липсата на противообществени прояви в един продължителен период от време, факта, че на практика след навършване на
пълнолетие е извършил едно единствено деяние, за което е получил наказание и в
изпитателния срок, в продължителен период след това не е вършил други
противообществени прояви, обстоятелството, че е създал семейство- съпруга и
деца, както и че полага обществено полезен труд.
Съдът
от друга страна при преценката си относно маловажността на случая взе предвид и
вида на наркотичните вещества - марихуана, т.е. така наречената ,,мека дрога,,
неводеща в такава степен до създаване на трайни и необратими зависимости, както
и взе предвид и обстоятелството, че се касае за инцидентна проява от такъв вид
в живота на подсъдимия, сериозността, на която същият съзнава.
Данните
по делото сочат на предназначение за лична употреба от подсъдимия, като това
обстоятелство несъмнено сочи на по- ниска степен на засягане на правнозащитения
обект- обществените отношения свързани с опазване на здравето на гражданите.
Установените
по делото данни за личността на подсъдимия дават основание за преценката за по-
ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние.Подсъдимият е млад човек, който в един продължителен период от време е нямал
противообществени прояви, създал е семейство - със съпруга и
две малки деца, за които се
грижи, полага общественополезен труд грижейки се за животни заедно с
родителите си, критичен е към извършеното от него, като също така с цялото си
поведение е съдействал за разкриване на обективната истина по делото и
установяване на престъплението. Изразеното от него съжаление за станалото не
следва да се цени като декларативно и
формално, тъй като с действията и поведението си е съдействал изцяло за разкриване на
обективната истина по делото.
При преценка -
освен за маловажността на случая, съдът прецени и обстоятелството дали
наказание лишаване от свобода, каквото иска представителя на прокуратурата би
било справедливо, тъй като справедливостта на наказанието е основен принцип на
нашето наказателно право, като справедливо е това наказание, което съответства
на тежестта на престъплението, а от друга страна следва да е съобразено и с
обществената опасност на дееца.
Наказанието
следва да е съответно на престъплението и на личността на дееца, като този принцип
е закрепен и в разпоредбите на закона.
Престъпното деяние съставлява не само основание, но и мярка за
наказателната отговорност. В този смисъл наказанието е не само справедливо
възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените
от закона цели.
Съгласно
разпоредбите на чл.36 от НК целите на
наказанието са две: индивидуалната и генералната превенция, като то
трябва да съответства на престъплението, т.е. да е справедливо. Това определя
съотношението между изискванията за справедливост и за целесъобразност на
наказанието, а също така и съотношението между двете цели на наказанието -
генералната и индивидуалната превенция.
От друга
страна справедливото наказание е винаги
целесъобразно, като посредством справедливо наказание, което съответства на
тежестта на престъплението се постига крайната цел на наказанието, а именно -
общата превенция, като в същото време винаги задължително и с приоритет
следва да се има предвид и индивидуалната
превенция по отношение на всеки един деец, като в крайна сметка следва да се
постигат целите на закона.
Изхождайки от
това разбиране, прилагането на разпоредбите на закона следва да бъдат
съобразени и с общите цели на наказанието, а именно генералната и
индивидуалната превенция.
В настоящия
случай прокурора прави искане по отношение на подсъдимия да не бъдат приложени разпоредбите на чл.354а
ал.5 от НК, а в обратна насока е искането на защитника на подсъдимия, а именно
да бъдат приложени тези разпоредби.
За да бъде
приложена в крайна сметка таза разпоредба следва целите на наказанието да могат
да се постигнат посредством налагане и на друг вид наказание различно от
лишаване от свобода.
При тълкуване на тази разпоредбата трябва да се има предвид
съотношението между индивидуалната и генералната превенция, като двете цели на
наказанието не са откъснати една от друга, а се намират в неразривна връзка.
По делото е
установено, че подсъдимия е извършил
престъпление, като след разкриването му като извършител той е съдействал изцяло
на органите на разследването и е изразил и показал искреното си съжаление за
стореното, като е обяснил действията си
със своето лекомислие и наивност.Това сочи за критичното отношението на
подсъдимия към извършеното от него престъпление.
От друга страна
следва да се вземе предвид обстоятелството, че подсъдимия полага обществено
полезен труд, създал е семейство, за което се грижи, има две деца, факта, че
искрено се разкайва за извършеното от него и е съдействал напълно за разкриване
на всички факти и обстоятелства по делото.
В този смисъл
съдът намери, че едно наказание лишаване
от свобода търпяно ефективно от страна на подсъдимия / каквото е искането на
прокуратурата/ не би допринесло в никаква степен за постигане на целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът счете, че
с наказание, такова каквото е наложено с присъдата също ще бъдат постигнати по
най- добрия начин всички цели визирани в закона.
В този смисъл е
и съдебната практика, а именно решение
№178 от 01.06.2015г. на ВКС по н.д. №252/2015г. първо н.о. докл. П. П., в което
се приема, че законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието, като това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята
съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без
ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
За постигане на
целта на индивидуалната превенция спрямо подсъдимия и преимуществено за неговото поправяне, не е
наложително подсъдимия да бъде изолиран от обществото, като поставянето му в
затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целян от
закона, доколкото персоналната характеристика на конкретния деец сочи на
възможност за постигане на тези цели и докато той е на свобода.
Генералната
превенция не следва да се игнорира, но не тя трябва да има приоритет при
преценка какво наказание да се наложи на извършителя. В противен случай би се
стигнало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя
и превъзпитава дееца, спрямо когото се налага. За да въздейства предупредително
и възпиращо върху останалите членове на обществото, една санкция трябва преди
всичко да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се налага.
В
този смисъл отделно от изложеното, касаещо маловажността на извършеното от
подсъдимия настоящият съдебен състав намери, че именно наложеното с присъдата
наказание – глоба е справедливото наказание и по този начин ще бъдат
осъществени целите на закона.
От субективното
отношение на дееца към деянието и неговите общественоопасни последици въз
основа на фактите от обективна страна, съдът прие, че подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Той е
съзнавал, че веществата, които държи са наркотични такива и че същият упражнява
фактическа власт върху тях в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на
наркотично вещество марихуана с нетно тегло от
4,47 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,87%, на
стойност 26,82; с нетно тегло 0,61 грама
и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,66%, на стойност
3,66лв; с нетно тегло 0,58 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 4,74%, на стойност 3,48лв, всичко на обща стойност 33,96лв,
/включено в приложение № 1 към чл.3, т.1 от НАРЕДБА за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични - списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”/, без да е налице съответното разрешение за това.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл
–подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.
Подсъдимият е бил наясно че марихуаната е вещество под специален режим,
наясно е бил, че той няма разрешение да държи такова вещество като умисълът му
се извежда по категоричен начин от неговите действия – след пристигане на
органите на полицията е казал, че държи такива забранени вещества.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента
на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимия, констатира следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
самопризнанието на подсъдимия още от първоначалния момент – при проверката от
органите на реда, пълното съдействие на органите на реда за установяване на
всички факти и обстоятелства по делото, проявената критичност към извършеното,
младата му възраст, факта, че се грижи за семейство и има две малки деца.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени.
Съдът, след като съобрази всичко изложено по горе прецени, че на
подсъдимия с оглед извършеното от него деяние по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 от НК следва да бъде наложено
наказание Глоба в размер на 1000/хиляда/ лева.
Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе размер
ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната превенция и
най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по отношение на
подсъдимия.
Прецени, че подсъдимия не е осъществил състава на първоначално
предявеното му обвинение, тъй като в своята съвкупност извършеното от
подсъдимия- малко количество и ниска стойност на марихуаната, данните за
личността му, факта, че наркотичното вещество е за лична употреба, както и
всички други факти и обстоятелства преценени в цялост водят до извод за
осъществен състав на престъпление, но не такова каквото е повдигнато от
прокурора, а с по- ниска степен на обществена опасност, а именно по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 от НК.
С присъдата си, съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението и постанови след влизане
в сила на съдебния акт същия да бъде унищожен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: