№ 1231
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110139749 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу
наследника на И. С. С., ЕГН ********** – К. И. С., ЕГН **********, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственик
на процесния имот - апартамент № 65, находящ се в гр. С.........., аб. № 226949, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите
общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата
на ищцовото дружество, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради
което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия. Поддържа, че
съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за
което също се дължи възнаграждение. Поддържа, че ответницата му дължи следните суми:
293,83 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до
1
окончателното изплащане; 65,90 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.06.2022
г. върху главницата за топлинна енергия; 21,89 лв. - цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 25.07.2022 г. до окончателното изплащане; 5,58 лв. -
мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. – 22.06.2022 г., върху цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
назначения й особен представител, с който се оспорват исковете като неоснователни.
Ответницата оспорва да е налице облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия с ищеца, оспорва доставката на топлинна енергия до процесния имот в
претендирания от ищеца размер, твърди, че топлинната енергия не е фактурирана въз основа
на реално потребление, а на база, оспорва, че е ползвала топлинна енергия, както и че е
изпаднала в забава за заплащане на посочените главници. Поддържа, че ищецът е нарушил
чл. 9 и чл. 10 от Директивата за енергийната ефективност № 2012/27 на ЕС, в т. ч.
изискването за фактуриране на енергията въз основа на действителното й потребление.
Възразява, че представеният към исковата молба договор между етажната собственост и
„Т.С.“ ЕООД е нищожен поради липсва на съгласие. Възразява за погасяване на част от
сумите по давност. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главница за топлинна
енергия и лихва за забава - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е възникнало на
соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от
ответницата право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално
доставената до имота на ответницата топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение; по иска
за главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия - че услугата за
дялово разпределение на ТЕ е извършена през исковия период, както и легитимацията си да
претендира дължимостта на това вземане и неговия размер и изпадането в забава на
ответницата.
Ответницата следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
2
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116
ЗЗД.
Спорно на първо място е дали ответницата е клиент на топлинна енергия за исковия
период, като в тази връзка съдът приема следното:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
по описа на ОСГК, ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти
(собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови
нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с открИ.е на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител и на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая от приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 28.08.1990 г. ИК на ОбНС –
Община „М.“ въз основа на заповед № 1421/13.07.1990 г. е продал на И. С. С. процесния
апартамент № 65 на първи етаж в бл. № 435, вх. В, ж. к. „М. 4“, със застроена площ от 48,21
3
кв. м. с принадлежащо избено помещение № 1 с полезна площ от 2,60 кв. м. и с идеални
части от общите части на сградата - 2,30 % и от правото на строеж върху мястото.
Купувачът И. С. С. е вписан в списъка на живущите по апартаменти в жилищна сграда на
бл. 415, ж. к. „М. 4“, вх. В от 28.07.1985 г. срещу апартамент № 65, ет. 1, както и в списъка
на живущите към протокола от 08.09.2002 г. от Общото събрание на етажните собственици в
ж. к. „М.“, бл. 435, вх. В, за аб. № 226949.
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 685/24.08.2005 г., издадено от
Столична община, район „М.“, И. С. С., ЕГН ********** е починал на 29.06.2005 г., като е
оставил за свой наследник по закон ответницата в настоящото производство – К. И. С., ЕГН
********** – дъщеря. С оглед разясненията на посоченото тълкувателно решение съдът
приема, че именно ответницата в качеството си на собственик на имота през процесния
период (придобит по наследство от И. С. С.) е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, доколкото
по делото не се твърди и не се установява правото на собственост, възникнало в полза на
ответницата да е било прехвърлено през процесния период или да е било учредено вещно
право на ползване в полза на друго лице, или сключен изричен писмен договор между
„Т.С.“ ЕАД и трето за спора лице.
Както се посочи, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният
неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост
или вещно право на ползване. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., както и сключването на писмен договор с
топлофикационното предприятие. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба,
каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
които са представени по делото, което правоотношение е възникнало по силата на закона
предвид качеството на ответницата на собственик на имота през исковия период, поради
което именно тя е задължено лице за заплащането на стойността на доставяната до
жилището топлинна енергия при доказана реална доставка на същата.
4
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за
топлоснабдяването.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот е топлоснабдена. Установява се, че на проведено на 08.09.2002 г. общо
събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с „Т.С.“ ЕООД, какъвто е представен по делото – договор
№ 4353/26.09.2002 г., както и че през исковия период „Т.С.“ ЕООД е осъществявало
дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният апартамент и е съставяло изравнителните сметки след края на
всеки отоплителен сезон, в която връзка са приети индивидуални справки за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., както и документи за годишен
отчет на имервателните уреди. Ответницата твърди нищожност на протокола от
проведеното общо събрание на 08.09.2002 г., поради незаконосъобразност на проведеното
общо събрание. В тази връзка съдът приема, че за разлика от нищожността на сделките, на
която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на
решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за
съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок
- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат
широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага
се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои
до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че
5
нищожност може да се установява без срок - решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. №
657/2012 г. по описа на ВКС, I г. о. Следователно законосъобразността (нищожността) на
решенията на Общото събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото
производство. На общото събрание е взето решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД,
това дружество е извършвало услугата топлинно счетоводство през процесния период,
срещу което няма данни за подадени възражение от страна на етажните собственици, поради
което съдът приема, че договор № 4353/26.09.2002 г. валидно обвързва страните, с оглед
автоматичното му продължаване – т. 2.4, при липса на данни за подадено предизвестие за
прекратяване на действието на договора, дадено един месец преди изтичане на срока му.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието
заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи. От
заключението настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна
енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е измервано и отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в
абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и
са били за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е осъществявано от „Т.С.“ ЕООД. За
процесния период за имота е начислена топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. За периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение. В имота е имало две отоплителни тела, с монтирани
разпределители на ТЕ, по които са направени нулеви отчети. Не е изчислена и начислена
ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от
отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
3
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 114 м – 1164,139 кВтч. За
имота не е изчислена и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ. За периода 01.05.2019 г.
- 30.04.2020 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В
имота е имало две отоплителни тела, с монтирани разпределители на ТЕ, по които са
направени нулеви отчети. Не е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в
имота. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като
дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база
3
пълен отопляем обем 114 м – 1524,616 кВтч. За имота не е изчислена и начислена ТЕ за
подгряване на вода за БГВ. Според вещото лице дяловото разпределение за процесния
период е извършено съобразно нормативната уредба. След извършеното изравняване вещото
лице е посочило, че стойността на ТЕ за процесния период възлиза на 282,71 лв. Вещото
лице е подчертало, че тази сума не включва предишни неплатени и просрочени суми извън
периода, както и лихви по тях. Ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал
одобрените цени на ТЕ, действащи през процесния период. Посочено е, че общият топломер
е преминавал метрологични проверки на 16.09.2016 г. и на 11.06.2018 г., като не са
констатирани отклонения.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (ССчЕ), неоспорена от
6
страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неопровергана от други
доказателства по делото, се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите,
предмет на процеса. Общата стойност на изравнителните сметки за периода м. 10.2018 г. –
м. 04.2020 г. е в размер на 34,62 лв. и представлява разлика за доплащане, която сума е
прибавена към първоначалното задължение на абоната за процесния период. От
изравнителните сметки за връщане няма погасени задължения извън процесния период.
Стойността на потребената ТЕ за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г., с включени
изравнителни сметки за същия период е в размер на 293,83 лв., а законната лихва за забава е
в размер на 65,90 лв., изчислена за периода 15.09.2019 г. – 22.06.2022 г. Има и неплатени
месечни такси за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2020 г. на обща
стойност 21,89 лв., за което е начислена и законна лихва за забава в размер на 5,58 лв. за
периода 31.07.2019 г. – 22.06.2022 г.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ се доказва, че през исковия период до
имота е доставяна топлинна енергия на стойност 282,71 лв. Следва да се посочи, че вещото
лице е посочило като начална дата на периода 01.05.2018 г., което обаче не се отразява на
дължимата сума за периода м. 10.2018 г. – 30.04.2020 г., тъй като видно от Таблица № 2 от
заключението за периода 01.05.2018 г. – м. 10.2018 г. няма дължими суми, а и в съдебно
заседание вещото лице изрично е пояснило, че сумата от 282,71 лв. е дължимата за
процесния период. Тази енергия е начислена при условията на установения по делото
осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение (за което са
представени доказателства от третото лице - помагач), касае се за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, поради което доводите на ответницата, че не е налице
реално и регулярно отчитане на използваната топлинна енергия са неоснователни.
Обстоятелството дали ответницата живее в имота е ирелевантно за основателността на
исковете, тъй като не е начислявана ТЕ, отдадена от отоплителните тела или ТЕ за БГВ, а
само ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
Не е налице нарушение на чл. 9 и чл. 10 от Директива за енергийната ефективност №
2012/27 на ЕС, тъй като фактурирането е въз основа на действителното потребление и
отчитане на доставената топлинна енергия, а не е налице изчисляване „на база“, както
посочва ответницата. Освен това, претендираните от ищеца вземания за главница
представляват сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която съгласно
чл. 153, ал. 6 ЗЕ е дължима от всички клиенти в сграда - етажна собственост, дори които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си. Те остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, в този смисъл и разясненията на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017
г. по описа на ОСГК, ВКС, според които титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но
не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата. От СТЕ се установява, че изчислението на топлинната енергия, отдадена от
7
сградната инсталация е законосъобразно.
В заключението на СТЕ е посочено, че стойностите на топлинната енергия са
изчислени на база действащите цени, както и че изчисленията са направени при спазване на
нормативната уредба. Вещото лице е работило не само по представените от ищеца
доказателства, но и въз основа на допълнително изискани от топлофикационния район и от
фирмата, извършваща услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като няма данни,
които да внасят съмнение в извода на експерта. Установено е, че общият топломер е
преминавал периодични проверки и не са констатирани отклонения, т. е. съдът приема, че
същият е бил годно измервателно средство на постъпилата в абонатната станция топлинна
енергия. Ето защо съдът приема иска за главница за топлинна енергия за основателен до
сумата от 282,71 лв.
Ответницата, в срока по чл. 131 ГПК, е направила възражение за погасяване на
вземанията по давност, по което съдът приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на исковата молба –
25.07.2022 г., от която дата давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 17.05.2019 г. (с прибавяне на 69 дни,
през които давност не е текла), са погасени по давност. В случая това са вземанията за
периода м. 10.2018 г. - м. 03.2019 г. включително, тъй като вземането за м. 03.2019 г. е
станало изискуемо на 15.05.2019 г., или непогасени са вземанията за периода м. 04.2019 г. –
м. 04.2020 г. Въз основа на приложените по делото документи и данните от СТЕ (за
определяне размера на непогасените по давност вземания съдът кредитира заключението на
СТЕ, а не на ССчЕ в тази част, тъй като вещото лице по техническата експертиза не е
8
работило само по документи, представени от ищеца, а е направило и собствени изчисления
на дължимата цена на топлинна енергия), съдът приема, че непогасена по давност е сумата
от общо 164,05 лв. за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г. (съгласно Таблица № 2 от СТЕ с
прибавяне на сумата от 24,29 лв. по изравнителната сметка за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г.), до който размерът искът за главница е основателен и следва да бъде уважен,
при липса на данни за извършено плащане, съответно отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 293,83 лв.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до
окончателното плащане.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответницата, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е извършвана
през процесния период от „Т.С.“ ЕООД. В отношенията между страните са приложими
общите условия, приети по делото като доказателство, като според тези условия редът и
начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ
услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че
именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение
за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този
иск е доказан по основание и по размер за сумата от 21,89 лв., която се доказва от
експертните заключения. Началната дата, за която се претендира цена на услуга за дялово
разпределение е м. 06.2019 г., поради което няма вземания, които да са погасени по давност
и искът е основателен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване
исковата молба – 25.07.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3, вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, доколкото падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Предвижда се лихва
9
да се дължи след установяване окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Следователно, задълженията за заплащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от публикуване
на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. Лихва за забава се дължи само
върху непогасената по давност главница – чл. 119 ЗЗД. Съдът прие, че дължимата главница
за топлинна енергия е в размер на 164,05 лв. за периода м. 04.2019 г. – м. 04.2020 г. За
вземането за м. 04.2019 г. лихва се дължи от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., а за вземанията за
периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. лихва се дължи от 15.09.2020 г. до 22.06.2022 г.
Съобразявайки погасената по давност част от главницата, момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението по всяка от изравнителните сметки, ССчЕ и с помощта на
онлайн калкулатор, съдът изчисли на основание на чл. 162 ГПК, че искът за лихва за забава
е основателен за сумата от 30,55 лв., до която следва да бъде уважен, при липса на данни за
извършено плащане, съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 65,90
лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
исковата молба, поради което акцесорната претенция за сумата от 5,58 лв. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 1010 лв., както следва: 100 лв. -
държавна такса, 500 лв. - депозити за експертизи, 10 лв. - такси за издаване на съдебни
удостоверения, 300 лв. - депозит за особен представител и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер. На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, ответницата
следва да заплати на ищеца сумата от 564,70 лв.
От страна на ответницата не се претендират разноски, освен за внесения депозит за
особен представител, за което вече е издаден разходен касов ордер, поради което съдът не
присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 164,05 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден
имот - апартамент № 65, находящ се в гр. С.........., аб. № 226949 за периода 01.04.2019 г. -
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното плащане на
главницата; сумата от 21,89 лв. - цена на услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия за същия имот за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
25.07.2022 г. до окончателното плащане на главницата; сумата от 30,55 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2019 г. - 22.06.2022
г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
С..........., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на К. И. С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата над 164,05 лв. до пълния предявен
размер от 293,83 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден
имот - апартамент № 65, находящ се в гр. С.........., аб. № 226949, за периода 01.10.2018 г. -
31.03.2019 г.; сумата над 30,55 лв. до пълния предявен размер от 65,90 лв. - мораторна лихва
за периода 15.09.2019 г. - 22.06.2022 г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата
от 5,58 лв. - мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. - 22.06.2022 г. върху цената на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 564,70 лв. - разноски по делото съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11