РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Е. В. П.С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231000600402 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.
С присъда от 22.02.2023 г. по нохд № 679/23 г. на СГС, 16 с-в Е. М. Т. е призната
за виновна за това, че на 23.11.2020 г. около 08.50 ч. в гр. София при управление на
МПС – „Пежо 307“ с рег. № *** по ул. „Иваница Данчев“ № 17 с посока от ул.
„Панорамен път“ към ул. „Александър Пушкин“ на маркирана пешеходна пътека
нарушила чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Л. Д. С.,
поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. последно, б. „б“, пр.първо, вр. ал.1, б. „в,
вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години. На основание чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г НК Е. Т. е лишена от правото да управлява МПС за срок
от три години.
Съдът е осъдил подсъдимата да заплати разноски по делото в размер на 4 402
лв. по сметка на СДВР, МВР.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимата,
1
в която се възразява срещу правилността й в частта относно наложеното наказание,
което се счита за несправедливо. Същото не било съобразено с превеса на смекчаващи
отговорността обстоятелства, които съдът формално е изброил. За такива се сочат
също и изразеното съжаление и разкаяние, предприетото обаждане на спешен телефон,
безукорното процесуално поведение и липсата на други допуснати нарушения на
правилата за движение. Отделно от това се твърди наличието на противоречие в
мотивите на съдебния акт по въпроса дали е имало видимост към пострадалата, а също
и липсват обективни данни въз основа на които съдът да е убеден в заявеното от
подсъдимата бъдещо намерение за по-внимателно шофиране. Поради това се иска
изменение на присъдата и намаляване на размера на наказанието или прилагането на
закон за по-леконаказуемо престъпление.
В съдебно заседание пред САС, подсъдимата и защитникът й поддържат
доводите в жалбата и конкретно акцентират на заявените по-рано такива за явна
несправедливост на наложеното наказание при посочените многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, сред които направеното самопризнание и искреното
съжаление за случилото се. По отношение на допълнително изисканата и приобщена от
въззивния съд справка за подсъдимата като водач на МПС се сочи, че тя няма
допуснати множество тежки нарушения на ЗДвП, като за същите е и изтекла давността
по чл.82 от ЗАНН.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че постановената
присъда е правилна, като по отношение на обаждането на тел.112 следва да се приеме
за нормална реакция, а допуснатите нарушения на правилата за движение, макар и с
изтекла давност, са осем на брой, а последното нарушение е извършено 11 месеца
преди инкриминираното деяние. То може да се цени като характеристични данни за
участник в движението и не е добър атестат, който да доведе до смекчаване на
наказателната отговорност.
Повереникът на частния обвинител В. С. изразява удовлетворение от
постановената присъда, като счита, че наказанието е съответно на извършеното деяние,
от което е настъпил изключително тежък вредоносен резултат. Настъпилото
произшествие е на пешеходна пътека, а въз основа на постъпилата справка се оказва,
че подсъдимата е системен нарушител на пътя.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, прецени доводите в жалбата от защитника на подсъдимия, както и
изложените такива от останалите страни в съдебното заседание и сам служебно
провери изцяло извършените процесуални действия и правилността на присъдата,
намира за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд чрез
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2
2
НПК, тъй като подсъдимата е заявила, че изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва
направеното самопризнание, без да събира доказателства за същите факти. По този ред
и въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства са
установени по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното
решаване на делото, фактите относно това извършено ли е инкриминираното деяние,
механизмът на осъществяването и конкретните обстоятелства, при които това е
станало.
Констатациите на първоинстанционния съд са направени въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства – признанието на подсъдимата Е.
Т., показанията на свидетел В. С. /дадени в досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.373, ал.3 НПК/, експертни заключения по
комплексна медицинска, видео и автотехническа и съдебномедицински експертизи /на
труп и петорна/ и писмените доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие с
албум и скица към тях, протокол за доброволно предаване на видеозапис от
охранителна камера, удостоверение за наследници на Л. С., характеристика, справка за
съдимост и трудов договор за подсъдимата, 2 бр. удостоверения за раждане.
С оглед очертания предмет на въззивната проверка, САС счете за необходимо
попълването на делото с доказателства относно притежаваното от подсъдимата право
на управление на МПС, евентуалното й санкциониране в качеството на водач на МПС
за периода на правоспособността й, както и за соченото от нея обаждане на спешен
тел.112 за процесния инцидент. В отговор на служебно изисканите справки за
посочените обстоятелства, са приобщени постъпилите по делото писмени
доказателства – справка за водач от СДВР, отдел „Пътна полиция“ и писмо от МВР,
дирекция „Национална система 112“ за приети обаждания за процесния пътен
инцидент.
Въз основа на доказателствата, приети от първата инстанция като взаимно
непротиворечиви и подкрепящи признанието на подсъдимата, както и
новоприобщените писмени доказателства във въззивното производство се установява
следната, значима по делото фактология:
Подсъдимата Е. М. Т. е родена на ******** г. в гр. ***, живее и работи в гр. ***,
българка, с българско гражданство, със средно образование, не е осъждана, не е
омъжена, с ЕГН **********. Тя се грижи за двете си деца, трудово ангажирана е и се
ползва с отлично име пред работодателя си, а е правоспособен водач на МПС с
издадено свидетелство за управление от 07.12.2001 г. За периода до инкриминираната
дата е била санкционирана за нарушения по ЗДВП общо осем пъти, като в шест от
случаите са издавани наказателни постановления, последното и най-актуално от които
е от 04.12.2019 г. за нарушение, свеждащо се до непоставяне на обезопасителен колан.
3
В периода 2005—2006 г. е бил отнеман контролният талон към СУМПС за нарушения,
свързани с неправилен престой или паркиране и превишаване на разрешената скорост с
10 км/ч., а през 2011 г. – за аналогични нарушения, неносене на документи и за
ползване на мобилен телефон без съответно устройство, неизискващо участие на
ръцете.
На 23.11.2020 г. в Гр. София, около 08.50 ч. Е. Т. управлявала л.а. „Пежо 307“ с
рег. № *** по ул. „Иваница Данчев“ в посока от ул. „Панорамен път“ към ул. „Ал.
Пушкин“. Слънцето греело силно срещу нея и това намалявало видимостта й. Пътната
настилка била с дребнозърнест асфалт, сух и без неравности, а платното за движение
на ул. Иваница Данчев“ в района преди кръстовището с ул. „Десислава“ било
предназначено за двупосочно движение, снабдено с по две пътни ленти за всяка от
посоките с ширина 3,5 м. Т. се движела със скорост около 42 км/ч в лявата от двете
пътни ленти, предназначени за движение в посоката й, като приближавала
кръстовището с ул. „Десислава“. Непосредствено преди последната в района на № 17
върху платното за движение се намирала обозначена с пътен знак Д-17 и пътна
маркировка М8.1 пешеходна пътека. По нея в този момент предприела пресичане
пешеходката Л. Д. С., ЕГН **********, в посока от дясно наляво за посоката на
движение на автомобила. В момента на навлизането й до разделителната линия между
двете пътни ленти в посоката на подсъдимата, тя спряла и престояла около 3 секунди,
след което продължила да се движи по пътеката навлизайки върху лявата пътна лента.
Т. имала обективна възможност да възприеме пресичащата пешеходка, но не
пропуснала преминаването й, като на около 4,5 м. вляво от десния бордюр на ул.
„Иваница Данчев“, считано в посоката на лекия автомобил, настъпил удар с нея. При
първоначалното съприкосновение между предната част на превозното средство /в
зоната на десния фар/и лявата част от тялото на пешеходката, последната била качена
на предвия капак на автомобила, главата й се ударила в предното му стъкло, след
което била отхвърлена напред и вдясно от него, като тялото й преминало от дясната му
страна и паднало на асфалта. На мястото по сигнал на подсъдимата и други лица
пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП, който транспортирал
пострадалата до УМБАЛСМ „Пирогов“.
На мястото на произшествието е извършен и оглед, а подсъдимата е тествана за
употреба на алкохол, отчетеният резултат от което бил отрицателен. Въпреки
проведеното лечение С. починала на ******** г. в лечебното заведение. Причинените й
в резултат на произшествието увреждания – съчетани черепно-мозъчна, гръдна,
коремна и травма на ребрата и крайниците, довели до усложнения и заедно с
принудителното залежаване на фона на установени хронични заболявания, причинили
смъртта й.
Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция,
4
които всъщност са възприети от обстоятелствената част на обвинителния акт. Към тях
е направено счетеното за необходимо допълнение с установеното въз основа на
доказателствата по делото в подкрепа на крайните фактически изводи за
невъзпрепятстваната видимост на подсъдимата, независимо от паркирания автомобил
вдясно за посоката й преди пешеходната пътека, както и възможността за
предотвратяване на произшествието. Това очевидно цели пълното и прецизно
изясняване на значимата фактологията без по същество да се отклонява от нея, поради
което съдът счете за допустимо и в съответствие с правомощията на съда за
мотивиране на постановения акт.
За фактическите си изводи първоинстанционният съд е направил преценка на
доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти,
относими към предмета на доказване. Правилно е счетено, че събраните доказателства
са безпротиворечиви, очертават изложената фактическа обстановка и кореспондират
изцяло с направеното от подсъдимата самопризнание. Разпитани по делото свидетели -
очевидци на инцидента липсват, а сочените от подсъдимата възприятия за намалена
видимост от блестящото в очите й слънце, както и за местонахождението на автомобил
вдясно преди пешеходната пътека, макар и без значение за крайните изводи, правилно
са възприети от съда, тъй като не се опровергават, а подкрепят и от останалите
доказателства по делото /протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум и
предаден запис от охранителна камера на мястото, обсъден от експертното
заключение/. От значение за предмета на делото е залегналото в обстоятелствената част
на обвинителния акт и прието за доказано от съда твърдение, че тези обстоятелства не
са затруднявали видимостта й към пешеходката. Възможността й да я възприеме на
разстояние от 64 м от мястото на удара и да предприеме своевременно спиране – при
опасна зона от 25,3 м., с оглед безпрепятственото й преминаване, е установена по
експертен път. Този подход е използван и за изясняване причините за смъртта на
пострадалата пешеходка, обуславянето й от причинените при произшествието
травматични увреждания, независимо от наличните при нея хронични увреждания. В
тази връзка обосновано съдът е възприел за компетентно дадени и в съответствие със
специалните познания на вещите лица изводите на съдебномедицинските експертизи,
както и автотехническата такава /последната само в частта й, касаеща техническите
въпроси без цитираните в обвинителния акт правни изводи/. Въз основа на посочени
писмени доказателства са изяснени във възможно най- пълна степен и останалите
обстоятелства по делото.
След извършения собствен анализ на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав също счете, че въз основа на тях се установява несъмнено
значимата за предмета на делото фактология, призната от подсъдимата. Поради това и
напълно сподели изводите на първоинстанционния съд, че събраният доказателствен
материал установява по пълен и непротиворечив начин възприетата по делото
5
фактическа обстановка. Причината за настъпването на съприкосновение между
пешеходката и превозното средства са били единствено действията на подсъдимата,
която не е пропуснала преминаващата по пешеходна пътека пострадала, осигурявайки
й предимство съобразно предписанието на чл.119, ал.1 ЗДвП. Въз основа на писмените
доказателства и изводите на вещите лица са изяснени характеристиките на пътя, както
и това, че участъкът е бил ясно и лесно за възприемане обозначен със съответната
маркировка и пътен знак, който не е бил съобразен от водача Т.. Относно движението
на пострадалата пък е несъмнено изяснена посоката и начина й на придвижване, както
и спирането за около 3 секунди около разделителната линия на двете пътни ленти за
посоката на подсъдимата. Към този момент пешеходката е представлявала опасност на
пътя, обективно възможна за възприемане, като е било възможно чрез своевременно
спиране на автомобила при конкретното му движение и скорост да се предотврати
сблъсъка с оглед по-голямата опасна зона от отстоянието му до мястото на удара.
Именно поради това следва изводът, че в конкретната пътна ситуация
настъпването на произшествието е можело да се предотврати единствено чрез
действията на подсъдимата, която при управлението на автомобила в градски условия
и приближаване на надлежно обозначена пешеходна пътека е следвало да очаква
възможна поява на пешеходец и да осигури безопасното му преминаване, каквото е
предписанието на чл.119, ал.1 ЗДвП, като намали скоростта и спре. Неспазването на
същото от страна на водача е довело до настъпване на визирания в чл.343, ал.3, вр.
ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК общественоопасен резултат – причинена смърт
на пресичащата на пешеходната пътека Л. С..
От субективна страна деянието е прието да е извършено при форма на вината
непредпазливост, тъй като подсъдимата не е предвиждала настъпването на обществено
опасните последици, но е могла и е била длъжна да стори това.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимата Т. за извършеното
престъпление правилно съдът е отчел наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, каквото са чистото съдебно минало, трудовата и семейна ангажираност,
за които сочат приложените към делото отлични отзиви от работодателя й. Оказаното
съдействие за провеждането на съдебно следствие по съкратен ред е отчетено
единствено с редуциране на отмереното наказание по реда на чл.58а НК, което според
въззивния съд е правилно, тъй като направеното пълно признание на фактите в
обвинителния акт в процесния случай не допринася съществено за изясняване на
обективната истина, и не е необходимо допълнителното му съобразяване в посока
смекчаване на отговорността. От друга страна, обаче необосновано е прието, че то не
разкрива действително разкаяние и съжаление за случилото се. На първо място
признанието на фактите освен обективно съдействащо за разкриване на деянието и
целящо смекчаване на отговорността /независимо дали с оглед процедурата за
6
провеждане на съдебното следствие или не/, би могло да е израз и на проявена
самокритичност, независимо, че се касае за различни по естеството си изявления. За да
отрече наличието на последното в процесния случай, съдът е коментирал изрично
двукратно стореното /и то независимо от признанието/ изявление на подсъдимата за
искрено съжаление за случилото се, наред с изказаните съболезнования, като се е
усъмнил в заявената промяна, разчетена само като урок за внимателно шофиране, а не
осъзнато небрежно причиняване смъртта на човешко същество. Въззивният съд не се
съгласи с този извод и то не защото принципно не би могло да се прави преценка в тази
насока, както се сочи в жалбата, а поради липсата на каквато и да е фактическа
обоснованост на подобен извод в конкретния случай. Изяснената и възприета по
делото фактология не разкрива никакви обстоятелства, позволяващи изразеното
съмнение в истинността на разкаянието й, настъпило логично след деянието. Така
оставането й на място и обаждането на спешен телефон са били обичайните и
единствено възможни при настъпилото произшествие нейни действия, след което няма
данни в поведението й да има прояви на безразличие към причинения съставомерен
резултат и неглижирането му за сметка на желаното по-леко наказание, което да даде
основание за оценката на изразеното съжаление като декларативно. Такъв би бил
случаят, когато деецът предприема противоправно поведение, прави опити за
осуетяване разкриването на обективната истина или процесуалното му поведение е
насочено към протакане на производството или злоупотреба с права, но не и когато
заявява извлечена поука от случилото се. Без съмнение в процесния случай не е била
налице особено затруднителна пътна ситуация, в която от водача на превозното
средство да са се изисквали значителни умения за избягване произшествието, като
може да се счете, че то е било провокирано именно от липсата на достатъчно внимание
и концентрация върху пътната обстановка. Поради това напълно естествено и логично
за подсъдимата е успоредно с изразеното съжаление за настъпилите нежелани от нея
последици да заяви и формирано на тази основа внимателно поведение занапред, а след
като това е и част от преследваната с наказанието цел, то проявената самокритичност
не може да бъде отречена и то след като не е опровергана по какъвто и да е начин, а е
следвало да се оцени също в посока смекчаване на отговорността.
На следващо място конкретното проявление на подс. Т. в процесното деяние не
следва да се разглежда изолирано, а въз основа на данните, характеризиращи я като
водач на моторно превозно средство. Въз основа на приобщената в настоящото
производство справка се установява, че за времето на нейната правоспособност е била
санкционирана в отдалечен времеви период и то за не толкова сериозни нарушения на
правилата за движение - през 2005-2006 г и през 2011 г. – за нарушения, касаещи
неправилен престой и паркиране, превишена с 10 км/ч скорост, неносене на документи
и за ползване на мобилен телефон без съответно устройство, неизискващо участие на
ръцете. Единственото актуално наказание към инкриминирата дата е от 2019 г. за
7
непоставен обезопасителен колан, при което изводите на СГС за инцидентност на
деянието следва да се споделят.
За отегчаващо отговорността обстоятелство първоинстанционният съд вярно е
отчел наличната възможност за възприемане на пешеходката от голямо разстояние без
предприети опити за спиране, независимо от блестящото в очите на подсъдимата
слънце. Извлечената на тази основа завишена степен на укоримост на деянието, обаче е
гранична със самото съставомерно поведение и не може да се приеме с относително
голяма тежест и значение, каквото й е придал съдът, считайки че е налице особено
укорима форма на небрежност. Това е така, защото естеството на процесното
нарушение в конкретния случай касае единствено вниманието и акуратността при
управление на превозното средство, а не е проява на едно поначало самонадеяно и
рисково управление от страна на водача, разполагащ със съответния опит да не
подценява важни за безопасността фактори от конкретната пътната ситуация. Поради
това без да се оспорва тежестта на нарушението, свързано с отнето предимство на
пешеходец, както и тежкият причинен съставомерен резултат, следва да се приеме, че
деянието не разкрива по-голяма степен от обичайното за този вид престъпления
обществена опасност. Нещо повече, според въззивният съд заедно с останалите данни
за личността на подсъдимата, вкл. и в поведението й като дългогодишен водач на
МПС, то дава основание да се счете, че към настоящия момент /3 г. и осем месеца след
инкриминираната дата/ тя в пълна степен е осъзнала неправомерното си поведение, а
проявената самокритичност сочи за оказано спрямо нея въздействие и стартирал
поправителен процес.
При така направената преценка на значимите за отговорността обстоятелства и
според настоящия съдебен състав констатираният превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства не обуславя прекомерност на предвиденото най-леко
наказание в чл.343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК /лишаване от
свобода от три до петнадесет години/, поради което не са налице предпоставките за
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК при отмерване на следващото се наказание
лишаване от свобода. В същото време, обаче наличието им при липсата на сериозно
отегчаващ отговорността фактор налага определянето като справедливо и съответно на
тежестта на извършеното и личността на подсъдимата на наказание в минимално
предвидения размер от три години, чието намаляване с една трета на основание
чл.58а, ал.1 НК обосновава налагането на две години лишаване от свобода, в какъвто
смисъл е необходимо изменение на атакуваната присъда. Така индивидуализирано
наказанието е справедливо, в достатъчна степен отчита направеното самопризнание и
съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като с него могат
да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК. В по-голяма степен смекчаване на
отговорността съобразно искането във въззивната жалба е лишено от основание и не би
държало сметка за възможността с него да се постигне и търсената генералната
8
превенция.
Налице са предпоставките изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода да се отложи на основание чл.66, ал.1 НК, както е приел и първият съд.
Данните за личността на подсъдимата не дават основание да се счита, че за постигането
на поправителен ефект е наложително изолирането й от обществото, като вече
обсъдените предходни нарушения също не са от решаващо значение за този извод.
Адекватното й отношение към стореното, както и оказаното съдействие за разкриване
на обективната истина по-скоро следва да се оценят като израз на преосмисляне на
деянието и гарантират реализирането на индивидуалната превенция на наказанието.
Предвид тези съображения въззивният съд също счете, че в процесния случай
правилно и обосновано с атакуваната присъда е приложена разпоредбата на чл.66 НК,
но максималният изпитателен срок от пет години се явява ненужно дълъг при вече
обсъдените данни за личността на подсъдимата, което налага и неговото редуциране на
четири години, явяващ се достатъчен за постигането и на предупредително
въздействие спрямо останалите членове на обществото.
Кумулативното наказание по чл.343г, вр. чл.343 НК „лишаване от право на
управление на МПС”, отмерено за срок от три години се явява съобразено със счетения
за справедлив и от настоящата инстанция размер на наказанието лишаване от свобода,
поради което присъдата не следва да се изменя в тази й част. При преценка тежестта на
настъпилия противоправен резултат и на допуснатото нарушение на правилата за
движение по пътищата, според съда най-ефективно въздействие върху поведението на
подсъдимата за мотивирането й занапред към правомерно поведение като водач на
МПС би се постигнало именно с налагането и на това наказание с определения срок от
три години, както е постановено с присъдата. В по-малък размер същото не би било
справедливо и в същото време не би отговорило на изискването по чл.57, ал.2 от НК в
съвкупност с вече обсъденото наказание лишаване от свобода, санкционирането й
комплексно да отговаря на целите, посочени в чл.36 от НК. Несъмнено при
необходимостта да работи и се грижи за две деца в голям град като С. за подсъдимата
би било затруднително да не може да се ползва от това си право за посочения срок, но
по делото няма данни трудовата й дейност да е обусловена от управлението на МПС,
както и самостоятелно да се грижи за децата си и конкретно тяхното придвижване да
не е възможно по друг начин, поради което само на това основание не се налага
редуциране размера на това наказание.
По изложените съображения за частична основателност на депозираната жалба
от подсъдимата Т. и като служебно съобрази липсата на процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, въззивният съдебен състав, счете, че постановената присъда
следва да бъде единствено изменена в посочената й част относно наказанието
9
лишаване от свобода и определеният по чл.66 НК изпитателен срок.
Така мотивиран и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 22.02.2023 г. по нохд № 679/2023 г. на СГС в частта й
относно наложеното на подсъдимата Е. М. Т. наказание „лишаване от свобода“, като
НАМАЛЯВА размера на същото от три на две години, както и определения по
чл.66, ал.1 НК изпитателен срок – от пет на четири години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й атакувана част.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10