Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260076
гр. Пловдив, 17.12.
2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен
състав, на осми декември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря Нина
Стоянова и в присъствието на прокурора Николай
Божилов, като разгледа докладваното от съдията Иван Ранчев, въззивно частно наказателно
дело № 538 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение № 172/19.10.2020 г. по ЧНД № 60/2020 г.
Смолянският окръжен съд е признал решение №**********, издадено от М.
магистратски съд, постановено и влязло в сила на 23.09.2019 г., за налагане на
финансова санкция на българския гражданин М.К.М. в размер на 660 GBP за извършено административно нарушение,
изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, 85
GBP разходи по съдебното производство, довели до
решението и паричната сума, която е определена със същото решение към обществен
фонд или организация за подпомагане жертвите в размер на 66 GBP или общ размер на финансовата санкция 811 GBP, с левова равностойност 1799.34 лв. по
фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.
Недоволен от решението е останал осъдения М.М.,
който се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното
производство, даващи основание за отмяната на решението на СмОС и непризнаване
на решението на органа на чуждата държава.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП –
Смолян, но не е взето отношение.
Засегнатото лице М.М. не се явява редовно призован
като представя писмено становище, с което иска да се отмени решението на
окръжния съд като незаконосъобразно и представя писмени доказателства с
твърдение, че по времето на провеждане на съдебното производство не се е
намирал в А. и няма как лично да е бил призоваван и да е присъствал на
съдебното производство.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна,
тъй като представената документация няма отношение към процесния случай и
предлага да се потвърди решението на окръжния съд.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
атакуваното решение, Смолянският окръжен съд е приел за безспорно установено,
че е представено
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа,
относно прилагането принципа за взаимно признаване на финансови санкции. То е
издадено с оглед Решение №
********** от съдебен орган - М. магистратски съд, постановено и влязло в сила на 23.09.2019 г., за налагане на финансова
санкция на българския гражданин М.К.М. в размер на 660 GBP, за това,
че на 29.03.2019г. в М., графство К., след като му е поискано от главния
служител на полицията в К., не е
предоставил информация относно идентифицирането на шофьора на превозно
средство Н. /С./ С.
с регистрационен номер ***, за който се твърди, че е бил виновен в престъпление,
което е нарушение на раздел 172/3/ от ЗДвП от 1988г. и Списък 2 от Закона за
нарушителите за движение по пътищата от 1988г., както и сумата
от 85 GBP разходи по съдебното
производство и паричната сума, която е определена със същото решение към обществен
фонд или организация за подпомагане жертвите в размер на 66 GBP или общ размер на финансовата санкция 811 GBP.
Правилно първостепенният съд е счел,
че са налице са формалните предпоставки, визирани чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС, а
именно - удостоверението е преведено надлежно на български език и отговаря на
образеца по приложенията към закона. Приложен е и заверен препис от решението,
чието признаване се иска.
Законосъобразно е преценено, че
са налице предпоставките по чл.30, ал.2 ЗПИИРКОРНФС, понеже решението, с което
е наложена финансовата санкция е влязло в законна сила на 23.09.2019 г. Постановено е в съдебно производство в държава,
която все още е членка на Европейския съюз, както и представлява акт за
налагане на имуществена санкция.
Действително, предвид
хипотезата на чл. 30, ал.2, т.7 ЗПИИРКОРНФС в случая не се изисква двойна
наказуемост. В удостоверението изрично е посочено, че се касае за поведение,
което нарушава разпоредбите за движение по пътищата.
Не са налице и факултативните
основания по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на финансовата
санкция. Представеното удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити и съответства
на съдържанието на решението.
Основателно е преценено, че
решението, представено за признаване и изпълнение, се отнася за деяние, което е
извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища. Освен това срещу осъденото лице за същото деяние в Р.
България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Решението не се отнася и за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо.
Липсват и основания за отказ от
признаване и изпълнение. Жалбоподателят е пълнолетен, следователно наказателно
и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е
лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или
привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.
По отношение на давностния срок
за изпълнение на решението, съгласно българското законодателство - чл.82, ал.3 от ЗАНН, не е изтекла абсолютната давност за изпълнение на административното
наказание. Наред с това решението не се отнася за
деяние, което по българското законодателство се счита, за извършено изцяло или
отчасти на територията на Република България, или е било извършено извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние. Наложената
финансова санкция е по-висока по размер от 70 евро.
Производството по издаване на
решението не е било писмено, като засегнатото лице се е явило лично на съдебния
процес, вследствие на който е постановено решението.
Поради обстоятелството, че е
наложена финансова санкция в британски лири, съобразявайки разпоредбите на чл.
32, ал.1, вр. чл. 16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът е определил равностойността на
размера на финансовата санкция от 660 GBP в български лева по фиксирания курс на БНБ към деня на
постановяване на решението 23.09.2020 г. – 1464.32 лв., размера на направените
разходи 85 GBP,
с левова
равностойност – 188.59 лв. и паричната сума към обществен фонд или организация
за подпомагане на жертвите от 66 GBP с левова равностойност - 146.43лв.
Не може да се сподели
възражението на засегнатото
лице М., че съгласно представените писмени доказателства от 22.03.2019г. до
16.05.2019г. е бил само в България и не я е напускал, както и че след
22.05.2019г. никога не е бил в А., което поставя под съмнение пребиваването му
на датата на извършване на нарушението - 29.03.2019г. в М., респ. личното му
призоваване и явяване пред магистратския съд в М. на 23.09.2019г.
От представеното удостоверение за задграничните
пътувания на М. се установяват неговите входящи и изходящи преминавания през
различни ГКПП на нашата страна по повод на полети с пътнически самолети и с автомобили,
вкл. и с процесния, през периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., но с
изричната в края забележка, че тъй като Р. България е член на ЕС, българските
граждани и членовете на техните семейства се движат и пребивават свободно на
територията на държавите-членки, като проверката им се извършва по метода
„Преценка на риска“, в резултат на което данните от пътуванията им в АИФ „Г.к.“
са непълни. А удостоверение U-1 на английски език за приключили
осигурителни правоотношения към 23.01.2019г., няма нищо общо с възможностите за
неговото пребиваване в тази държава, което редовно е правил през същия този
период, с доставяните английски автомобили в Р. България.
Въз основа на гореизложеното, не са налице основанията за отказ от признаване на финансовата санкция, тъй като в приложеното по делото удостоверение е отбелязано, че засегнатото лице се е явило лично на съдебния процес, когато е било постановено решението. Правилно в атакувания съдебен акт е приета за достоверна информацията, отразена в приложеното по делото удостоверение. А съгласно чл. 35, т. 10 от ЗПИИРКОРНФС, това обстоятелство би могло да се обсъжда и във връзка с информацията „съгласно удостоверението“. Поради което и напълно правилно е преценено, че в конкретния случай не е налице твърдяното обстоятелство за отказ да се признае решението за налагане на финансовата санкция.
Ето защо съдът и
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 172 от 19.10.2020
г. по ЧНД № 60/2020 г. на Смолянския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.