№ 322
гр. Русе, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Съдия:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500404 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Р. ЛЮБ. ЦВ. е обжалвал решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №
25/2021 год., с което са отхвърлени предявените от него искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ и е
осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. Излага оплаквания за неправилност на
решението и моли то да се отмени, а исковете да се уважат. Претендира разноски.
Ответникът УМБАЛ „КАНЕВ“ оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се
уважава. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд намира жалбата допустима – подадена е от страна по спора, в законния
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
По делото не е спорно, че ищецът Р. ЛЮБ. ЦВ. е бил в трудово правоотношение с
„УМБАЛ КАНЕВ“ АД по силата на трудов договор № 332 от 28.09.2015 год., като е заемал
длъжността „Л*******“ на основание чл.68 ал.1 т.4 от КТ във вр. с чл.70 от КТ. Трудовото
правоотношение е било изменено с Допълнително споразумение № 50 от 28.02.2017 г., като
на основание чл. 119 във вр. с чл.67, ал.1, т.1 от КТ, служителят е преназначен на длъжност
„Л***“ за неопределено време. На 28.09.2018 г. ищецът е подал Заявление Вх. № 5308, с
което е заявил желание да бъде преназначен на срочен трудов договор по реда на чл.68, ал.1,
т.2 от КТ във вр. с чл.11, ал.1 от Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в
системата на здравеопазването и с допълнително споразумение № 223 от 28.09.2018 год. към
трудовия договор, на основание чл. 119 във вр. с чл.68, ал.1, т.2 и чл.70 от КТ е преназначен
1
като „Л*********а „р.““ със срок до датата на придобиване на права на специалист, но не
по-късно от една година от допускането му до държавен изпит.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 143/27.10.2020 год.,
издадена от изпълнителния директор на „УМБАЛ КАНЕВ“ АД на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” за четири извършени
нарушения.
За установяване на фактите и при разпределяне на доказателствената тежест по
допълнението на доклада, направено във въззивната инстанция, са поискани и събрани
гласни доказателства от служители при ответника, установяващи поведението на ищеца по
повод извършени от него нарушения на трудовата дисциплина.
По отношение на първото нарушение от 01.09.2020 год. Окръжният съдът намира за
установено следното: по време на дежурство за първа смяна *** Ц. нападнал вербално
колегата си *** Х.А. – *** в същото отделение, повишил тон, държал се арогантно и
непристойно с нея, обърнал се към нея с думите: „ма", „ти коя си, ма?" в присъствието на
служители на лечебното заведение и пациенти на територията на отделението. Това
нарушение на трудовата дисциплина работодателят е квалифицирал в процесната заповед
като нарушение по чл.187 ал.1 т.10, пр.2 от КТ - неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред, във връзка с: чл.36, т.2 от ПВТР на
УМБАЛ КАНЕВ АД: „Работниците и служителите са длъжни да се отнасят достойно,
вежливо и коректно с всички свои колеги"; чл.32, ал.1 от ПВТРР на УМБАЛ „КАНЕВ" АД -
При изпълнение на служебните си задължения, всеки работник и служител на УМБАЛ
„Канев" АД е длъжен да има поведение, което да съответства на Етичния кодекс на УМБАЛ
„Канев" АД. Ищецът е нарушил чл.23 от Етичния кодекс - в отношенията си с колегите
служителите спазват добрите нрави - установените в обществен интерес, социално
възприети етични правила и норми; чл.24 - В отношенията си с колегите, работниците и
служителите не използват думи или жестове, които могат да се възприемат като клевета или
обида.
3а това нарушение е изпълнена процедурата по чл.193 от КТ.
Работодателят е узнал за извършеното нарушение на 01.09.2020 г. от рапорт вх. №
4468/01.09.2020 г. от *** Х.А. и допълнителни обяснения с вх. № 4580/04.09.2020 г. Ищецът
е бил уведомен за откритата дисциплинарна процедура и са му искани обяснения. В
указания срок той подал такива и е изложил възражения. Впоследствие била извършена
вътрешна проверка и са събрани обяснения от присъствалите на случилото се медицински
сестри. При разпита си в съдебно заседание във въззивната инстанция Г.Т. установява, че е
очевидец на случилото се, защото я дели само една стена с кабинета, откъдето е чула
обидния и агресивен тон на ищеца към *** А.. В момента е извършвала изследване на
пациент и скандалът е станал достояние и на него. Има впечатления, че това поведение на
ищеца не е изключение, така се е държал и с други ***и в отделението, стигало се е и до
физически сблъсък с *** К..
2
Съдът кредитира свидетелските показания на Г. Т. К. като непротиворечиви и подкрепени от
целия доказателствен материал.
От изложеното се обосновава извод, че работодателят е изпълнил законосъобразно
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, а ищецът е извършил нарушението,
за което е наказан.
По второто нарушение в обжалваната заповед е прието, че на 24.09.2020 г. по време на
дежурство втора смяна между 13.30 ч. и 14.00 ч. *** Ц. влязъл на територията на
Мултипрофилно спешно отделение на „УМБАЛ КАНЕВ“ АД без предпазна маска.
Служителят влизал и излизал от кабинета за изолиране на пациенти, съмнителни за Ковид-
19, за да извърши клиничен преглед на пациент, без да е имал поставена предпазна маска. В
посочения диапазон от време на територията на други помещения на това отделение -
коридори и терапевтичен кабинет, *** Ц. пребивавал без предпазна маска. Това нарушение е
квалифицирано от работодателя по чл.187 ал.1 т.7 от КТ - неизпълнение на законните
нареждания на работодателя във връзка с т.V от 3аповед № 382/07.08.2020 г. на
изпълнителния директор на „УМБАЛ КАНЕВ“ АД - във всички закрити части на
територията на лечебното заведение всеки служител/работник е длъжен да носи предпазна
маска.
Работодателят е узнал за извършеното нарушение на 13.10.2020 г. с постъпването в
деловодството на болницата на рапорт вх. № 5429/13.10.2020 г. За да установи фактите и
обстоятелствата по случая, работодателят е извършил вътрешна проверка, като е разпитал
дежурните служители в отделението и е изискал преглед на видеозаписите от охранителните
камери в същото. При извършената проверка е установено, че ищецът в посочените по-горе
ден и часови диапазон се е намирал без предпазна маска на територията на отделението.
Поискани са обяснения от служителя и той е дал такива с вх. № 5481/15.10.2020 г.
В отговор на поканата на работодателя относно нарушението служителят обяснява, че е бил
с медицински чехли, синя манта и маска. Посоченото се опровергава от събраните във
въззивното производство гласни доказателства от разпита на св. Пл. Огн. П., която
потвърждава, че обясненията на л.65 от делото са нейни, дадени по повод нарушението на
ищеца. Установява, че последният на процесната дата е бил без предпазна маска и без
работно облекло в спешното отделение, където е преглеждал пациент.
Третото нарушение, за което е наказан ищецът е за неспазване на гореописаната 3аповед №
382/07.08.2020 г., но действието е извършено на 08.10.2020 год. На тази дата ищецът се е
намирал на територията на Първо вътрешно отделение отново в цивилно облекло и без
предпазна маска. Работодателят го е квалифицирал като такова по чл.187 ал.1 т.7 от КТ -
неизпълнеине на законните нареждания на работодателя във връзка т.V от Заповед №
382/07.08.2020 г., според която във всички закрити части на територията на лечебното
заведение всеки служител/работник е длъжен да носи предпазна маска. Изискани са
обяснения от служителя на основание чл.193 от КТ, след като е получил рапорт от двама
служители. В съдебно заседание свидетелката К. П. Д. възпроизвежда установеното в
рапорта, а именно, че ищецът е бил на територията на лечебното заведение без защитна
3
маска, което е възприела при връчването на заповедта за провеждането на модула за
специализация.
В писмените си обяснения ищецът заявява, че служителите, подали рапорта, са му връчили
Заповед № 467/30.09.2020 г. за провеждане на модул на 08.10.2020 г. в 09.20 ч., т. е. до този
момент същият не е имал график за работа и не можело да бъде третиран като служител на
болницата. Тези възражения се опровергават от св. Й. Н., който установява, че практиката
при специализантите в болничното заведение е той да бъде уведомен кой специализант е
назначен в неговото отделение, а последният да се яви преди датата, на която ще встъпи, за
да бъде включен в графика и да се обсъдят задачите. На 08.10.2020 г. ищецът не се е явил в
началото на работното време, а едва към средата и затова в този ден не са му поставяни
задачи, но е включен в графика. Това се потвърждава и от св. Д. - ищецът се е намирал
между етажите, а не в отделението, където е разпределен да специализира. След връчване на
заповедта на *** Ц. той слязъл на третия етаж без защитна маска - така, както е описано в
рапорта.
Четвъртото, санкционирано с процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина, е за
явяване на работа на ищеца на 29.09.2020 год. въпреки, че предния ден му е станало
известно, че пациентът, който е преглеждал на 24.09.2020 год. е с положителен тест за
Ковид-19.
За това нарушение не са събрани никакви доказателства в процеса, като тежестта за
доказването му пада върху работодателя. Същият не ангажира доказателства, установяващи
такова поведение на *** Ц., поради което съдът приема, че нарушението не е осъществено.
При наличието, обаче, на три извършени нарушения на трудовата дисциплина, които са
доказани по несъмнен начин и предвид релевантния факт, че атакуваната заповед е
постановена в съответствие с разпоредбите на чл.193 и чл.195 от КТ и не са налице
нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, въззивният съд
намира, че правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца. Приема, че
спорната заповед се явява законосъобразна, поради което исковата претенция по чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ следва да бъде отхвърлена. Като последица от това - следва да бъде оставен
без уважение и обусловеният иск по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ.
Предвид горното и като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1 предл.1 от ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213 от 20.04.2021 г., постановено по гр. д. № 25/2021 г. по
описа на Русенски районен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
4
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
5