МОТИВИ към присъда №13/17.02.2015г. постановена по НЧХД №630/2013г. по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия З.Т. ***, ЕГН **********, е предявена тъжба и
повдигнато обвинение от М.П.Г. ***, за престъпление по чл.144, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК - за това, че на 17.07.2013г. в
гр.Димитровград, Хасковска Област се заканил на М.Г. *** престъпление против
неговата личност и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; - престъпление
по чл.146, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК – за
това, че на 19.07.2013г. в гр.Димитровград, Хасковска Област извършил нещо
унизително за честта и достойнството на М.Г. *** негово присъствие, като макар
и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си; - и за престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК – за това, че на 19.07.2013г. в
гр.Димитровград, Хасковска Област нанесъл на М.Г. *** телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Тъжителят поддържа тъжбата, предявява
и граждански иск, за обезщетение на причинените от описаните престъпления неимуществени
вреди в размер на по 2500лв. за първите две описани престъпление и в размер на
5000лв. за третото престъпление, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на увреждането.
Упълномощеният повереник пледира за
признаване на подсъдимия за виновен. Счита, че с действията си същият е
осъществил престъпния състав на престъпление по чл.144, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, по чл.146, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК и по чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, тъй като безспорно било
установено заканването към тъжителя с конкретни думи и действия, която закана е
възбудила основателен страх у тъжителя от осъществяването й, нанесена му е лека
телесна повреда, както и същевременно е извършил нещо унизително за честта и
достойнството на подзащитния му. Пледира за
признаването на подсъдимия за виновен и за налагане на предвиденото в закона
наказание, счита, че следва да бъде уважен и предявения граждански иск.
Претендира за заплащане и на направените по делото разноски.
Подс.З.Г.- редовно призоваван, не се
явява на нито едно от проведените съдебни заседания.
Упълномощеният защитник – редовно
призован, уведомен, не се явява в последното насрочено с.з. и не взема становище
по тъжбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят М.П.Г. ***. Същият
работил няколко месеца в Република Германия заедно с подсъдимия З.Т.Г. и други техни
познати. По време на престоят им там имали проблеми със заплащането на труда
им, с нощувките и в крайна сметка тъжителя се прибрал в България на
01.07.2013г. и започнал работа в гр.Димитровград.
На 17.07.2013г. М.Г. бил на работа
и в края на работния ден седял до колегата си- св.Д.Д.,
когато му позвънил мобилния телефон. Отговаряйки на повикването, М.Г. доближил
телефона до главата на св.Д., за да може и последния да чува какво се говори.
Разговорът бил между подс.З.Г. и тъж.М.Г.,
в който разговор подсъдимия го изнудвал за пари. Казал му, че щял да му изкърти
зъбите ако не върнел парите. Св.Д. разпознал гласа на подсъдимия З.Г., и
свързал тази заплаха със случка от преди известно време, когато били на басейн
в Димитровград заедно с тъж.М.Г. и там се видели с
подсъдимия, след който разговор тъжителя видимо сменил настроението си и станал
угрижен.
След дочутия телефонен разговор, свидетеля
Д. забелязал отново промяна в поведението на тъжителя, който се опасявал
подсъдимия да не посегне на здравето му, станал разконцентриран
и бъркал в работата си, престанал да излиза вечерно време.
След два дни- на 19.07.2013г., тъж.М.Г. отново бил на работа- този път с колегата си К.Т.Н..
Сутринта двамата били със служебен камион, с който спрели да зареждат гориво на
бензиностанция „ОМВ" в Димитровград. Докато св.К.Н. плащал горивото,
тъжителя Г. останал в кабината на камиона заедно с малолетния син на Н.. В този
момент дошъл подс.З.Г., който започнал отново да пита
за парите, които считал за дължими от М.Г.. Разговора се водел през отворената
врата на малкия камион, в който седял тъжителя Г.. Разговора продължил около
минута, след което подс.З.Г. ударил тъж.М.Г. с юмрук в лицето му, след което се качил на
мотопед и потеглил в неизвестна посока. Тъжителя Г. усетил силни болки по носа,
получил кръвотечение и отишъл в болницата, където от направената му рентгенова
снимка се установило, че му е счупен носа.
Видно от заключението на
назначената съдебно-медицинска експертиза, М.Г. е получил счупване на костите
на носа, разкъсно-контузни рани по гребена на носната
пирамида и под дясното крило на носа, с което е причинено разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните
свидетели- К.Н. и Д.Д. - които бяха възприети от съда
по начин и в обем- описан по-долу, от приетите по делото писмени доказателства,
както и от заключението на назначената съдебно-медицивска
експертиза.
При така установената фактическа
обстановка, с оглед нейното изясняване съобразно текста на предявеното с
тъжбата обвинение, бяха проследени събраните
по делото доказателства. При техният анализ се установява следното: -
безспорно е, че между подсъдимия и тъжителя е бил налице конфликт, породен от
убеждението на подсъдимия за неуредени финансови взаимоотношения. Останалите обстоятелства също могат да се
приемат за безспорни, доколкото липсва противотеза
или твърдения, позиция на подсъдимия. В тази връзка следва да се изследва
достоверността на заявеното от двамата свидетели, като при самото изследване на
тези показания, съдът намери, че същите са обективни, взаимно-допълващи се и
непротиворечащи си, правно и житейски логични. Не се откриват близки взаимоотношения
между тъжителя и двамата свидетели, които да доведат до съмнения в
безпристрастността на свидетелите. Същите като колеги на пострадалия са
възприели станалото пред тях, без да се открива някакъв интерес от изопачаване
или преиначаване на станалото в полза или във вреда някому.
По първото предявено обвинение- за извършено престъпление
по чл.144, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, съдът
намери същото за установено и доказано по безспорен начин. Видно от показанията на свидетеля Д.Д., около
16ч. на 17.07.2013г. той
и тъжителя Г. били на работа, като в края на работния ден били един до друг,
когато на Г. му позвънял телефона. Св.Д. заявява, че Г. отговаряйки на
повикването умишлено е сложил телефона между двамата, за да може и Д. да чува
разговора. Свидетелят е категоричен, че е чул гласа на подс.З.Г.,
който изнудвал тъжителя за пари и го заплашил, че ако не му ги върнел, щял да
му изкърти зъбите. Последващото поведение на
пострадалия също е охарактеризирано от св.Д. като уплаха, страх от
посегателство върху здравето и живота му, изразило се в разконцентриране,
отказване да излиза вечерно време, озъртане поради опасения от нападение от подс.Г..
Съдът няма причини да не кредитира и възприеме казаното от св.Д.,
още повече- същият излага логично предположение за дочутия разговор, предвид
обстоятелството, че бил очевидец на случка преди известно време, при която на
басейн в гр.Димитровград отново с тъжителя срещнали подс.Г.,
след който разговор тъжителя рязко променил настроението си.
Съобщеното от св.Д., че М.Г. станал след този телефонен
разговор по-затворен, по-разсеян, отказвал да излиза вечерно време и се озъртал
да не би отнякъде да дойде подс.Г. и да го нарани,
съдът възприе като осъществен състав на престъплението по чл.144, ал.1 от НК-
закана с престъпление против личността
на пострадалия, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. В случая както у св.Д., така и у пострадалия не са налице
съмнения кой е отправил заканата, като свидетеля е категоричен, че е разпознал
гласа на подс.Г., когото бегло познавал. А още
повече, самия пострадал съобщил на св.Д., че именно с подс.Г.
има проблеми, за които бил запознат и след дочутия телефонен разговор.
От обективна страна посоченото престъпление по чл.144, ал.1
от НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното
протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята на
пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще
извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще му нанесе телесна повреда
чрез избиване на зъбите му. Освен това така отправената закана следва да създава
възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъплението. Последното означава, че съществува реална възможност деецът да
осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или
психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова
решение. При преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по
който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. На следващо място
деянието е довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление,
когато обективираното намерение на дееца да му нанесе
телесна повреда достигне до съзнанието на жертвата. Освен това, от субективна
страна, следва да е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия
заплаха с престъпление, както и това, че тя се възприема от първия и у него
може да възникне основателен страх от осъществяването й.
Според настоящия състав в конкретния казус всички
горепосочени изискуеми признаци на съставомерно
деяние по чл.144, ал.1 от НК са налице. Безспорно се установиха репликите на
подсъдимия към пострадалия, факта, че последния ги е възприел лично, както и от
св.Д.. Така фактът, че са изречени от подсъдимия след друг инцидент, при който
отново тъжителя Г. е променил настроението си след среща с подсъдимия при
посещение на басейн, упоритостта на търсенето на дължими пари, които
подсъдимият бил убеден, че били дължими от тъжителя, мотивират настоящия състав
да приеме, че същите са били напълно в състояние да възбудят основателен страх
от осъществяването им у пострадалия. Още повече, налице е и реализирането на
заканата в последствие. Поведението на пострадалия след проведения разговор
също е обстоятелство- доказващо, че заканата е била възприета напълно сериозно.
По този начин съдът намери за установено
и доказано извършеното престъпление по чл.144, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.4 от НК – а именно, че на 17.07.2013г. в гр.Димитровград,
Хасковска Област подсъдимият З.Г. се заканил на М.Г. *** престъпление против
неговата личност и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
По отношение на второто предявено
обвинение- за извършено престъпление по чл.146, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.5 от НК, съдът също намери за установено и доказано по безспорен
начин. Видно от свидетелските показания на К.Н.- колега на пострадалия Г., с
когото работели като шофьори към ЕТ“Кирчо Кирев“, на 19.07.2013г. сутринта двамата с пострадалия зареждали с гориво
служебния камион на бензиностанция „ОМВ“ в Димитровград, когато дошъл
подсъдимия. Св.Н. възприел ставащото между пострадалия и подсъдимия, плащайки
горивото, но според същия, възприел всичко през голямото остъкление
на помещението на бензиностанцията, от където имал пряка видимост към
паркирания до бензиноколонките малък служебен камион.
Свидетелят Н. е категоричен, че е видял как след недълъг разговор, подс.Г. нанесъл удар с ръка по лицето на седящия в камиона
тъжител, след което се отдалечил.
Съдебната практика изисква, за да е
осъществен основният състав на престъплението “обида”- чл.146 от НК
деецът/подсъдимият/ да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка, мнение
за личното достойнство на засегнатия, в негово присъствие. Необходимо е от
обективна страна деецът да каже или извърши нещо унизително с оглед на приетите
в обществото морални норми на човешко общуване за достойнството на друго лице. Така
състава на това престъпление се осъществява чрез използване на унизителни от
гледна точка на морала думи или действия, отразяващи отрицателни качества,
унизителни за пострадалия движения или думи и то в негово присъствие.
Едновременно с това деецът следва да съзнава, че тези негови действия са
унизителни за честта и достойнството на пострадалия.
В случая е безспорно, че нанасянето
на удар и нарушаване на личната неприкосновеност на пострадалия, е действие-
унижаващо последния, действие, което е укоримо от
морална гледна точка и действие- осъществяващо елементите на състава на
престъплението по чл.146, ал.1 от НК- обида.
Поради което и съдът прие за
доказано, че на 19.07.2013г. в гр.Димитровград, Хасковска Област подсъдимият З.Г.
е извършил нещо унизително за честта и достойнството на М.Г. *** негово
присъствие, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си
По отношение на престъплението, за
което е предявено третото обвинение- по чл.130, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.4 от НК, съдът също намери за безспорно установено и доказано.
Видно от показанията на свидетеля К.Н.,
които бяха описани по-горе, подсъдимия Г. е нанесъл удар с ръка в лицето на
пострадалия.
Съдът няма причини да се съмнява в
безпристрастността на този свидетел, тъй като същият не е участващ в конфликта
с някоя от страните. Същият като колега на пострадалия предава възприетото от
него- като очевидец. Не са налице данни и предположения дори, че този свидетел
по някакъв начин е заинтересуван от възможността за преиначаване или
недостоверно представяне на случилото се. А съпоставени и със заключението на
вещото лице- съдебен лекар, за получените телесни повреди, е налице съвпадение
на показанията на този свидетел с констатираното от съдебния лекар. Съобразно
показанията на св.Н., подсъдимия Г. е ударил тъжителя Г. с ръка- със свити
пръсти, като ударът е попаднал в лицето и по-конкретно в носа на пострадалия.
Вещото лице заключава, че на пострадалия е причинена телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на носа, разкъсно-контузни
рани по гребена на носната пирамида и под дясното крило на носа, като описаните
увреждания са били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и
могат да се получат при удар с юмрук по начина и при обстоятелствата- описани
от пострадалия.
При съвпадението на показанията на
този свидетел със заключението на вещото лице като вид наранявания и механизъм
на причиняването им, съдът намира, че следва да приеме за безспорно установено,
че на посочената дата - на 19.07.2013г. в гр.Димитровград, Хасковска Област,
подсъдимият З.Г. е нанесъл на М.Г. *** телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От
субективна страна всяко едно от описаните деяния също са безспорно установени и
доказани, а именно че същите са извършени от подсъдимия с пряк умисъл,
съзнавайки обществено опасния им характер и предвиждайки обществено-опасните
последици, като е искал или допускал настъпването им /а именно, ефекта от
своята закана - че се заканва на пострадалия, и че същата е възприета от него
като действителна, тъй като психическото му състояние както и обстановката е
такова, че е била налице вероятност да реализира заканата си. Отделно от това е
целял и е извършил действия, с които да унизи честта и достойнството на
пострадалия, като му е нанесъл удар. Още повече, с нанасянето на този удар му е
причинил и лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, което също е
извършил с пряк умисъл, доколкото нанасянето на удар с достатъчна сила в
областта на лицето, няма как да изключи възможността за нанасяне на телесна
повреда.
С оглед описаното до
тук, съдът намери за безспорно установено и доказано извършването на
престъпленията- за които срещу подсъдимия е предявена тъжба- по чл.144, ал.1,
по чл.146, ал.1 и по чл.130, ал.1 от НК, както и участието на подсъдимия З.Г. в
тях- като извършител. Доколкото същият към момента на извършването на тези
престъпления не е бил навършил 18 години, престъпленията са квалифицирани като
извършени във вр.чл. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.
Подсъдимият З.Т.Г. е роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********. Събраните характеристичните
данни за него са нормални.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките на чл.78а от НК, а именно и за трите престъпления се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години, при осъществяването на
деянието не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни,
подсъдимия към момента на извършване на деянието не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. Ето защо съдът счете, че подсъдимия следва
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание.
При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, а като
отегчаващи такива- проявената упоритост при извършване на престъплението.
Поради степента на обществена опасност на деянието, която
не е ниска и незначителната такава на дееца, предвид баланса на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи предвиденото в
разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК наказание „Обществено порицание“ за всяко
едно от трите отделни престъпления. Така наложените три отделни наказания съдът
постанови да бъдат изпълнени чрез разгласяване на диспозитива
на присъдата по средство за масово осведомяване по местожителството на
подсъдимия- гр.Димитровград.
Съдът
счете, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както
по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
По отношение на
гражданските искове:
По делото се събраха достатъчно доказателства за претърпения
от деянието стрес и болки от страна на тъжителя. С оглед описаните в
заключението на съдебно-медицинската експертиза- говорещи красноречиво за състоянието
на Г. именно от престъплението извършено от подсъдимия, съдът прие за
установени и доказани нанесените морални вреди- които са в пряка
причинно-следствена връзка с извършените от подсъдимия престъпления.
Видно от събраните по делото доказателства, пострадалия
след получаването на заканата е станал объркан, разсеян, страхувал се е,
озъртал се е очаквайки нападение от подсъдимия. Това му състояние е установено
от разпитаните по делото двама свидетели и достатъчно ясно показва претърпените
от това престъпление морални вреди, които съдът прецени да бъдат обезвъзмездени с обезщетение от 1000лв., който размер
намери за адекватен на претърпените стрес и страх. Съдът присъда да бъде
изплатен този размер обезщетение ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането- 17.07.2013г. до окончателното й изплащане,
като отхвърли като неоснователен и недоказан гражданския иск в останалата част
за разликата до пълния предявен размер на неимуществените вреди от 2500 лева.
По отношението на дължимото обезщетение за причинените от
престъплението по чл.146, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.5
от НК неимуществени вреди- причинени заради унижението и уронване на
достойнството на пострадалия чрез нанесения му удар, съдът постанови подсъдимия
да заплати сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от гореописаното престъпление неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането- 19.07.2013г.
до окончателното й изплащане, като отхвърли като неоснователен и недоказан гражданския
иск в останалата му част- за разликата до пълния предявен размер на неимуществените
вреди от 2500 лева.
По отношение на дължимото обезщетение за нанесените от
престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, съдът намери за
справедлив размера от 2000 (две хиляди)
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането- 19.07.2013г. до окончателното й изплащане. Причиненото
разстройство на здравето, болки, страдания и неудобства във връзка с нанесената
телесна повреда отново са в пряка причинно-следствена връзка с действията на
подсъдимия З.Г.. Поради което и съдът постанови същия да заплати така
посочената сума, а гражданския иск в останалата част за разликата до пълния
предявен размер на неимуществените вреди от 5000 лева, като неоснователен и недоказан
отхвърли.
След като призна подсъдимия за
виновен и му наложи наказание, съдът постанови същият да заплати на тъжителя М.Г.
направените по делото разноски- на основание чл.189 от НПК - сумата в размер на
1000\хиляда\лева- произтичаща от адвокатско възнаграждение, както и сумата от
100 \сто\ лева- направени от тъжителя разноски по делото, произтичащи от
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Съдът
постанови също така подс.
З.Т.Г. да заплати в полза на държавата сумата от 160(сто и шестдесет) лева-
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове,
както и сумата от 30 (тридесет) лева- заплатено от бюджета на съда допълнително
възнаграждение на вещо лице за устното допълнение към заключението.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
