О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Провадия, 25.06.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и
първа година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 402/2020 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3,
във вр. чл. 146 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.Х.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против Г.В.Ж., гражданка на Руската
федерация, родена на *** ***, с неизвестен адрес.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба, подаден от насначения от съда особен представител на
ответника, поради което на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи
делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад по делото.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В исковата молбата са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права:
Страните са сключили
граждански брак на 09.08.1991 г., който бил втори за ищеца и първи за
ответника. Запознали
се в гр. Варна, оженили се прибързано и след сключване на брака заживели в с. Медовец.
На другия ден ответникът напуснала дома му и заминала. От тогава не знаел къде
се намира съпругата му. Бракът им бил формален, на хартия. Посочва, че от брака
си нямат родени деца. Почти тридесет години не поддържали отношения като
съпрузи. Дори не знаел дали тя е все още жива. Не му бил известен адрес на
ответника нито в България, нито в Русия. Посочва, че страните нямат сключен
брачен договор, както и че не е закупувал имоти или движими вещи в режим на СИО.
Бракът
им бил дълбоко и непоправимо разстроен. Не можело да се преодолеят настъпилите
противоречия, за да се възстановят нормалните съпружески отношения между страните.
С оглед на това, моли да се допусне развод по реда на чл. 49 от СК. Моли съда
да не се произнася относно вината за разстройството на брака им.
Заявява,
че не претендира разноски и издръжка, че страните нямат семейно жилище,
придобити по време на брака недвижими имоти и МПС, съвместни /общи/ влогове,
регистрирани на тяхно име търговски дружества.
Съдът
на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ищеца в тридневен срок
от получаване на препис от настоящото определение да посочи коректно трите
имена на ответника.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, в
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба.
Исковата молба била недопустима, поради
което моли същата да се остави без движение до отстраняване на нередовностите.
Излага, че когато ответникът по съдебно
производство е чуждестранно лице и няма регистриран постоянен или настоящ адрес
на територията на Република България, като е и с неизвестен адрес в чужбина,
призоваването се разрешава от съда да се осъществи чрез публикация в
неофициалния раздел на „Държавен вестник“, след като ищецът удостовери чрез
справка, че ответникът няма адресна регистрация.
Видно било от доказателствата по делото, че
ищецът не бил представил такава справка от информационните масиви на Национална
база данни „Население" в Главна дирекция ГРАО при МРРБ за адресна
регистрация на ответника на територията на Република България. За да се
направело призоваването чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен
вестник“, на първо място трябвало да се представи въпросната справка от ищеца
за адресната регистрация на ответника и когато се установяло, че ответникът по
делото бил с неизвестен адрес на територията на Република България и в чужбина,
съда разрешавал да се осъществи призоваването чрез „Държавен вестник". В случая не била
спазена процедурата от ищеца, за представяне пред съда на данни, за адресната
регистрация на ответника по делото.
На следващо място, неправилно били изписани имената
на ответника по делото, тъй като съгласно приложения към исковата молба Акт за
граждански брак № 13 от 09.08.1991 г. на Община - Дългопол било видно, че след
сключването на гражданския брак съпругата на ищеца приема фамилното име
„Николова“, при което имената на ответника по делото били Г.В. Николова. В тази
връзка призоваването на ответника по делото следвало да се осъществи чрез
публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ по имената Г.В.
Николова.
Исковата молба била неоснователна поради
непредставени доказателства за дълбоко и непоправимо разстроен брак.
Навежда, че към исковата молба нямало
приложени доказателства за настъпили противоречия в отношенията между
съпрузите, както и в какво точно се изразяват тези противоречия между ищеца А.Х.Н.
и ответника - съпругата му Г.В.Ж..
В исковата молба се твърдяло, че ищецът не е
виждал и чувал съпругата си Г.В.Ж. в продължение на тридесет години, но за тези
обстоятелства нямало доказателства.
От исковата молба и приложените доказателства
не можело да се направи точна преценка за дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка между съпрузите. Сочената от ищеца продължителна раздяла
(недоказана) не можело да бъде основание за дълбоко и непоправимо разстройство
на брака.
На следващо място, в исковата молба не било
посочено от ищеца, какво фамилно име ще могат да носят съпрузите за в бъдеще.
Оспорва се предявения иск за развод по смисъла на чл. 49 от СК,
обстоятелствата за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка
между съпрузите, твърденията за настъпили противоречия в отношенията между
съпрузите, обстоятелствата, че ответникът Г.В.Ж. (Николова) няма регистриран
постоянен или настоящ адрес на територията на Република България и е с
неизвестен адрес в чужбина.
Моли да се отхвърли предявеният иск като недопустим, неоснователен и
недоказан.
По допустимостта:
Възражението е неоснователно. По делото са налице достатъчно данни за
липсата на регистриран постоянен и настоящ адрес на ответника на територията на
Република България, а ищецът е подал и декларация под страх от наказателна
отговорност, че не му е известен адрес на ответника в страната и в чужбина,
която е заверена от кмета на с. Медовец. Освен това публикацията в неофициалния
раздел на „Държавен вестник” с посочено предбрачно фамилно име на ответника не
опорочава процедурата на уведомяването. Въпросната публикация има за адресат
именно настоящия ответник, а не трети лица, поради което не би могло да се
допусне, че съществува и най – малка възможност страната да бъде въведена в
заблуждение при евентуално запознаване с нейното съдържание.
Независимо от горното и с оглед изчерпване на всички възможности за
проверка на евентуално регистрирани адреси на ответника в страната, съдът
намира, че следва да изиска служебно информация от ОД на МВР Варна, сектор
„Миграция” за евентуалното наличие на такива в тяхната база данни.
Правна квалификация на предявената искова
претенция:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване
на сключения между страните граждански брак с развод поради настъпилото негово
дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
На основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 от ГПК съдът определя за
безспорни между страните следните факти и обстоятелства: че страните са в брак, че от брака си нямат родени
деца и че са във фактическа раздяла.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест:
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, следва да се укаже на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК,
следва да укаже на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак, осъществяването на факти и обстоятелства, довели до дълбоко
и непоправимо разстройство на брака,
фактическата раздяла между страните, датираща от преди тридесет години.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК,
следва да укаже на ответника, че следва да докаже положителните факти, на които
би се позовал.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на
ищеца:
Представените от ищеца с исковата молба
писмени документи касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде допуснат на ищеца един свидетел
при режим на довеждане, с показанията на който ще установява твърдени в
исковата молба факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака и липса на съпружески отношения от повече от двадесет години.
По доказателствените искания на ответника:
Такива към момента не са направени.
Други
доказателствени искания към настоящия момент не са направени.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1
от ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже на страните да се
насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито
съдебно заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
УКАЗВА, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК,
на ищеца в тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение, да
посочи коректно трите имена на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад, както
следва:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49,
ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между
страните граждански брак с развод поради неговото дълбоко и непоправимо
разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
На основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 от ГПК съдът определя за
безспорни между страните следните факти и обстоятелства: че страните са в брак, че от брака си нямат родени
деца и че са във фактическа раздяла.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, на страните, че съгласно чл.
153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
УКАЗВА, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца, че следва да докаже, че страните
са в брак, осъществяването на факти и обстоятелства,
довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, фактическата раздяла между страните, датираща
от преди тридесет години.
УКАЗВА, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ответника, че следва да докаже
положителните факти, на които би се позовал.
По
доказателствата:
По
доказателствените искания на ищеца:
ДОПУСКА за приемане представените от
ищеца писмени документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на
довеждане, с показанията на който ще установява твърдени в исковата молба факти
и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака и липса на
съпружески отношения от повече от двадесет години.
По доказателствените искания на ответника:
Такива към момента не са направени.
Други
доказателствени искания към настоящия момент не са направени.
УКАЗВА на страните, че при иск за развод
ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и станали известни на
съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като
основание за предявяване на нов иск за развод /чл. 322, ал. 1 от ГПК/.
ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище,
на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да се явят лично в първото
съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му без
уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл. 321, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„А. Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в
медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20.07.2021 г.
от 11:00 часа, за които дата и час
да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца
– и от отговора, като им се УКАЗВА,
че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ДА СЕ
ИЗИСКА служебно информация от ОД на МВР Варна, сектор „Миграция” за наличие
на регистрирани постоянен и настоящ адрес на лицето Г.В.Ж., по съпруг – Николова,
гражданка на Руската федерация, родена на *** ***. В писмото да се посочи
датата, за която е насрочено делото в открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на РП – Варна, ТО –
Провадия заверени копия от исковата молба, от направената служебно справка в
НБД „Население” за ищеца /л. 49/, както и от изисканите от съда и представени
по делото от Община Дългопол документи от регистрите по гражданско състояние за
лицето А.Х.Н., ЕГН ********** /л. 56 – 61/ предвид наличие на данни за
извършено престъпление.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: