Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова в. гр. д. № 16154 по описа на съда за**19 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
С решение №
194754
от 18.08.2019
г., постановено по гр. д. № 56076/2016
г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 57 - и състав, е осъдено „Е.” АД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Гео Милев”, ул. „********№**, да
заплати на К.П.Г., ЕГН **********, и И.П.Г., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: гр. София, ж. к. „*********”, ул. „********, в качеството им на
наследници на П.К.Г., ЕГН **********, починал на 30.01.2018 г., както следва:
- на основание чл. 128, т. 2 КТ
сумата от 10 272,58 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение в нетен размер за
периода 01.09.2014 г.
- 31.08.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 10 272,720
лв., считано от 06.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 10 275,58 лв. до пълния предявен
размер от 21 552,26 лв.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 912,09
лв., представляваща
законна лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение от 10 272,58
лв. за периода
01.09.2015 г. -
15.07.2016 г., като искът е отхвърлен за разликата над 912,09 лв. до пълния
предявен размер от 1 913,59
лв.;
- на основание чл. 215 КТ сумата от 18 152,71 лв., представляващи левовата
равностойност на 7 897,50 британски
лири - неизплатени командировъчни пари /дневни/, за периода
01.09.2014 г. -
31.08.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 18 152,71
лв., считано от 06.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 18 152,71 лв. до пълния предявен
размер от** 613,83 лв. /за сумата от
1 258,35 евро/; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 611,75
лв., представляваща
законна лихва за забава върху
неизплатените командировъчни пари от 18 152,71
лв. за периода
01.09.2015 г. -
15.07.2016 г., като искът е отхвърлен за разликата над 1 611,75 лв. до пълния предявен
размер от 1 830,27 лв.;
- на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 533,36
лв., представляваща
нетен размер на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 327,
т. 2 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от 533,36 лв.,
считано от 06.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 533,36 лв. до пълния
предявен размер от 2 968,45
лв.;
- на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от
2 452,75
лв., представляваща
нетен размер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през**14 г. /22 дни/ и**15 г. /17 дни/, ведно със законната
лихва върху главницата от 2 452,75 лв.,
считано от 06.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 2 452,75 лв. до пълния предявен размер от 2 968,45 лв.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер
на 1 295,88
лв.
С посоченото решение са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
263,56 лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение за периода
01.09.2015 г. -
15.07.2016 г. върху главницата от 2 968,45 лв. -
нетен размер на обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 263,56
лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение за периода 01.09.2015 г. -
15.07.2016 г. върху главницата от 2 968,45 лв. -
нетен размер на обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ.
В законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищците по делото К.П.Г. и И.П.Г., правоприемници на починалия в хода на
производството пред районния съд ищец П.К.Г., чрез адвокат С.С., против
първоинстанционното решение в частите, с
които са отхвърлени предявените искове. В жалбата
се твърди, че решението е неправилно - постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила,
както и е необосновано. Посочва се, че от
приложените към исковата молба фишове за трудови възнаграждения се доказва
наличието и размерите на задълженията на ответника към бащата на въззивниците. Излагат се доводи, че са начислявани
незаконни и недължими удръжки - заплата по т. Б и В и „данък Англия”, които са
останали извън вниманието на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /ССчЕ/. Твърди се, че експертизата е установила конкретни
задължения само на база справка, приложена от работодателя, представляваща
частен документ, като вещото лице не е извършило проверки в счетоводството на
дружеството, поради което районният съд е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 161 ГПК. По отношение на претендираните дневни
командировъчни пари се поддържа, че е приложим чл. 215, ал. 1 КТ - независимо,
че не е изпълнил задължението си да издаде писмена заповед за командироване,
ответникът дължи заплащането на трудови възнаграждения и командировъчни дневни
пари, пресметнати на база уговореното в допълнителното споразумение и в Наредба
за служебните командировки и специализации в чужбина. Посочва се също, че неправилно
съдът е приел злоупотреба с право относно претенцията за командировките в
Словакия /май - юли**14 г./, както и неправилно е пропуснал да приложи
презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ. Предвид изложеното се моли за отмяна на
решението в обжалваните части и за уважаване на предявените искове в пълен
размер. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по делото - „Е.” АД - в несъстоятелност, чрез назначения синдик Е.Т., с доводи, че с решение № 632 от 03.04.2017 г., постановено
по т. д. № 5830/2015 г. по описа на Софийски градски съд, е обявена
неплатежоспособността на ответника, с определена начална дата - 31.12.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез
налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството и е свикано първо
събрание на кредиторите, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. С решение от
24.10.2017 г. на съда по несъстоятелността „Е.” АД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на
дейността му, дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата по несъстоятелността; постановено е започване на
осребряване на имуществото, включено в масата по несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Посочва се, че вземанията на
ищеца П.К.Г. в общ размер на 54 373,97 лв. - неплатени трудови
възнаграждения и обезщетения по КТ, са приети под № 38 от Списък на приетите
вземания, предявени от кредитори в срока по чл. 685 ТЗ, в производството по
несъстоятелност. Списъкът е одобрен с определение № 5071 от 21.08.2017 г.,
постановено по т. д. № 5830/2015 г. по описа на Софийски градски съд, поради
което процесните вземания се считат за безспорно
приети по смисъла на чл. 693 ТЗ и производството за установяване на тези
вземания, на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, следва да бъде прекратено поради
отпаднал правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка. Предвид
изложеното се моли за прекратяване на производството по делото поради отпаднал
правен интерес на ищците като наследници наП.Г., с
оглед безспорното приемане на вземанията в производството по несъстоятелност на
ответника „Е.” АД /н./.
Първоинстанционното решение в частите, с които
са уважени предявените искове и в полза на ищците са присъдени разноски,
не е обжалвано от ответника, поради което е влязло в законна сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Преди да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
изпълнение на посочените си правомощия, настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно. Що се касае до служебната
проверка на допустимостта на същото, настоящият състав го намира за недопустимо
в обжалваните части по следните съображения:
Предявени за разглеждане пред Софийски районен съд са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото
е безспорно обстоятелството, че между П.К.Г.
/починал на 30.01.2018 г./ и „Е.“ АД /н./
е съществувало валидно трудово правоотношение през исковия период, което се
установява и от представения към исковата молба трудов договор № 143 от 05.09.2012
г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „електромонтьор“. Трудовият
договор е изменен с допълнително споразумение и два анекса към него.
Безспорно е, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено със Заповед № 112 от 05.10.2015 г., на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 05.10.2015 г.
По делото страните не спорят, а и се установява от служебна справка в Търговския регистър, че с решение № 632 от 03.04.2017 г., постановено по т. д. № 5830/2015 г. по описа на Софийски градски съд, VI - 4 състав, обявено в Търговския регистър на 06.04.2017 г., е обявена неплатежоспособността на „Е.“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2014 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Е.“ АД, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите. С решение № 1989 от 24.10.2017 г., постановено по т. д. № 5830/2015 г. по описа на Софийски градски съд, VI - 4 състав, „Е.“ АД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, последното е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата по несъстоятелността, постановено е прекратяване на правомощията на органите на „Е.“ АД, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. Решението е обявено в Търговския регистър на 26.10.2017 г. Видно от Списък на приетите вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ /обявен в Търговския регистър на 08.06.2017 г./, под № 38 е вписано вземането на ищеца П.К.Г., на обща стойност 54 373,97 лв., с основание - неплатени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, произтичащи от прекратено трудово правоотношение с длъжника. Списъкът е одобрен с определение № 5071 от 21.08.2017 г., постановено по т. д. № 5830/2015 г. по описа на Софийски градски съд, VI - 4 състав, по реда на чл. 692, ал. 3, вр. с чл. 690, ал. 1 ТЗ, обявено в Търговския регистър на 22.08.2017 г. Така включената в списъка на приетите вземания сума съвпада изцяло с исковите претенции, предявени по гр. д. № 56076/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 57 - и състав, т. е. всички претендирани от ищеца в настоящото производство, заместен от законните си наследници, вземания са приети в производството по несъстоятелност.
Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ
с откриване на производството по несъстоятелност започналите дела по трудови спорове за парични вземания не се спират, а съгласно чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ е допустимо да се образуват дела по трудови спорове и след откриване на производството по несъстоятелност. Работникът разполага с възможност да предяви иск за паричното си вземане от трудово правоотношение преди или след откриване на производството по несъстоятелност на дружеството работодател и този иск е винаги допустим. Влязлото в сила положително за работника решение по трудовия спор следва да бъде съобразено от синдика при изготвяне на списъка на приетите вземания и от съда по несъстоятелността при одобряване на списъка.
Същевременно, работникът има право да предяви вземането си и в производството
по несъстоятелност /чл. 685, ал. 1 ТЗ/, но дори и да не стори това,
вземането му, произтичащо от трудово правоотношение, следва да бъде вписано
служебно от синдика в списъка на приетите вземания - чл. 687, ал. 1 ТЗ. Вземането се смята за прието,
когато е включено в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите
вземания - чл. 693, ал. 1 ТЗ, а определението на съда за
одобряване на списъка на приетите вземания се обявява в Търговския регистър - чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Когато кредиторът или длъжникът не са
направили възражение срещу приетото вземане в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, то съществуването му не може
да бъде оспорено
след одобрението на списъка от
съда. Вземането не може да
бъде оспорено и когато длъжникът или кредиторът, направили възражение в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, не предявят иск за
установяване несъществуването
му в срока по чл. 694, ал. 3, вр. с ал.
1 ТЗ - в 14-дневен срок от обявяване в Търговския регистър на определението
на съда за
одобряване списъка на приетите вземания.
С изтичане на този срок възможността
за оспорване на вземането чрез
иск се преклудира,
т. е. по отношение на
това вземане списъкът на приетите
вземания влиза в сила. Приетото вземане се превръща в безспорно по отношение на всички
участници в производството по несъстоятелност и подлежи на удовлетворяване при
разпределението съобразно привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.
От изложеното следва, че след обявяване
в Търговския регистър на списъка
на приетите вземания от съда
по несъстоятелността, когато срещу вземането
не е направено възражение в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, както и когато е направено възражение, но в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ не е предявен иск
за установяване несъществуването на вземането, гражданскоправният спор относно вземането на работника
или служителя от трудово правоотношение е разрешен със сила на пресъдено нещо. С това правото на иск се погасява -
разрешеният със сила на пресъдено нещо спор относно
вземането е пречка за съществуването на правото на иск, поради което
продължаването на производството по исков ред относно същото вземане се явява
недопустимо и при направен отвод за сила на пресъдено
нещо относно вземането по трудов спор, предмет на гражданското дело, съдът е
длъжен да прекрати производството на основание чл. 299, ал. 1 ГПК. За ищеца - работник или служител
- отпада правният интерес от водене на съдебно производство за установяване на
вземането му, което вече е безспорно. Правата на работника или служителя за вземането му по трудовото
правоотношение са гарантирани с приемане на вземането му в списъка, одобрен от
съда по несъстоятелността; вземането може да бъде реализирано само в рамките на
универсалното принудително изпълнение /индивидуално принудително изпълнение въз
основа на изпълнителен лист по делото по трудовия спор не може да бъде
проведено извън производството по несъстоятелност/ - в този смисъл са
разясненията на решение № 93 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5661/2015 г. по описа
на ВКС, IV
г. о.
Съгласно установената практика
на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК (определение № 31 от
06.02.2020 г. по гр.
д. №**17/2018 г., IV г. о., определение № 143 от
18.09.2020 г. по ч. гр. д.
№ 1975/2020 г., II г. о., определение № 595 от
22.11.2017 г. по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о. и др.), при
прекратяване на производството по делото ответникът има право на разноски съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК обаче не е абсолютно. Във всички случаи, когато причината за завеждане на делото се
намира в извънпроцесуалното
поведение на ответника и поради негово процесуално или извънпроцесуално
поведение се стигне до прекратяване на производството поради отпадане на
правния интерес от продължаването му, ответникът следва да понесе отговорността за разноските. В случая ответникът е дал повод за завеждане на
делото и тъй като производството се прекратява по причини, възникнали в хода на
производството и независимо от поведението на ищците, последните не следва да
отговарят за разноски. На ищците (въззивници) обаче,
независимо от направеното искане, също не се дължат разноски, тъй като липсват
доказателства за извършени такива.
Въззивният съд констатира допусната в първоинстанционното
решение очевидна фактическа грешка в диспозитива по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ. Видно от мотивите на решението,
както и от диспозитива, искът е уважен за сумата от 2
452,75 лв., но в диспозитива е записано, че искът се
отхвърля за разликата над 533,36 лв. до пълния предявен размер от 2 968,45 лв.
Предвид изложеното, делото следва да бъде върнато на районния съд с указание за
преценка за провеждане на процедура по реда на чл. 247 ГПК.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ, а в останалата част е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочените части.
ВРЪЩА
делото на Софийски районен
съд, II ГО, 57 - и състав, за преценка за провеждане на процедура по чл. 247 ГПК по поправка на очевидна фактическа
грешка, съобразно мотивите на решението.