Р Е Ш
Е Н И Е №55
гр.Силистра, 18.10.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина
Георгиева-Железова
Маргарита
Славова
при
секретаря Анета Т., с участието на Заместник окръжния прокурор при
ОП-Силистра Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№56 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение №91/02.06.2023г.,постановено по АНД
№212/2023г.,Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №36/03.04.2023г.,
издадено от заместник кмет на Община Силистра, с което на основание чл.57 ал.1
т.4 от Наредба за опазване на обществения
ред и чистотата в Община Силистра (НООРЧОС),в публикувана редакция към
м.юли.2017г. на сайта на общината,на Е.П.Т. ***, е наложено административно
наказание, по вид „глоба“, в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.36
т.3 от НООРЧОС.
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Е.П.Т., с искане за отмяна на оспорения
съдебен акт и след решаване на делото по същество от касационната
инстанция,за отмяна и на наказателното постановление. В условията на алтернативност е заявено искане за отмяна на решението и
изменение на НП, с намаляване размера на наложеното наказание.Оплакванията в
жалбата могат да бъдат групирани в две направления.От една страна,се поддържа
довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се
визира липса на доказателства относно компетентността на актосъставителя и на
издателя на обжалваното НП;както и липса на мотиви относно определения размер
на наказанието, нормативно зададено в относителни граници „[…]до 5000 лв. на
физически лица,[…]“. Акцентът в оспорването е поставен върху оплакване
за неправилно приложение на материалния закон.Поддържа се неприложимост изобщо
към релевираните факти на НООРЧОС, защото материята относно паркирането на МПС
в населените места била уредена на законово ниво, с чл.98 ал.1 и ал.2 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), чието неспазване се санкционира съгласно
чл.178е ЗДвП, а не с общинска наредба, уреждаща широк кръг от обществени
отношения, свързани с опазване на обществения ред и чистотата в общината (като
цяло,вкл. забрана за паркиране и преминаване през пешеходни зони).При наличието
на специален закон,при това от по-висок нормативен ред, деянието на касаторката
било квалифицирано и,съответно санкционирано незаконосъобразно,съгласно
общинска наредба.Още повече,че чл.178е ЗДвП пред-вижда за същото по вид
нарушение, глоба от 50 до 200 лева, а НООРЧОС - до 5000 лв. Ето защо се счита,
че при условията на чл.15 от Закона за нормативните актове (ЗНА), районният съд
е следвало да приложи правилата от ЗДвП, което като не е направил, бил нарушил материалния
закон. Релевирано е и оплакване за явна несправедливост на наложеното
наказание,като несъответно/непропорционално на обществената опасност на
деянието и дееца.Предвид на горните твърдения се настоява, като материално
незаконосъобразно, а и като постановено в опорочен процес,решението да бъде
отменено с отмяна и на наказателното постановление; алтернативно, с редуциране
на размера на наложената глоба.
Ответникът
по касация - Заместник кмет на Община
гр.Силистра, действащ като административно-наказващ орган, с делегирани
правомощия съгласно чл.57 ал.2 НООРЧОС,вр с чл.22
ал.5 ЗМСМА и Заповед №ЗК-1846/29.11.16г. на кмета на общината (л.6 АНД/СРС), лично
в съдебно заседание, излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на РС гр.Силистра.Настоява
за оставяне на касационното оспорване без уважение, като счита,че жалбата не
съдържа правнозначими аргументи срещу въззивното
решение, а доводи против НП, което не е предмет на касационния контрол. Моли за
потвърждаване на решението на СРС.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Силистра дава
заключение, че обжалваното решение е законосъобразно и предлага същото да бъде оставено
в сила.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл. АПК,във връзка с чл.63в ЗАНН.
Силистренският
административен съд, след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните,прие: Касационните основания, които са заявени
пред настоящата инстанция,са за неправилно приложение на закона; допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и явна
несправедливост на наложеното наказание (чл.63в ЗАНН,вр.с
чл. 348 ал.1 т.1-т.3 НПК).Поддържа се,че отговорността на касаторката е
ангажирана в пряко нарушение на закона, защото релевантните факти били
подведени под неадекватна разпоредба (неуреждаща отношения от процесния вид),
при наличието на приложими текстове от ЗДвП, с което е нарушено правилото от
чл.15 ал.3 ЗНА,респ. чл.5 ал. АПК.Твърди се,че съдът при липса на каквито и да
е доказателства,е извел произволен извод,че както актосъставителят,
така и издателят на процесното пред него НП, били нормативно овластени да действат по процесния начин, носейки нужната
за това материална, териториална и по степен компетентност.Възведено е
оплакване и за неправилна преценка на доказателствените източници и
удостоверените чрез тях факти, което е довело до осъществяване на твърдяното касационно
основание - нарушение на материалния закон,вкл. в контекста на чл.28 ЗАНН,
защото случаят разкривал белезите на маловажен такъв,въпреки приетото от съда.Проверката
на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на терена на касационните
оплаквания и в параметрите от чл.218 ал.2 АПК,съгласно който настоящият съд
следи служебно за съответствието на решението с материалния закон.
Административнонаказателният спор пред районния
съд е бил за правото, доколкото фактът на паркиране на тротоар, разположен от
лявата страна на движение по улица „Г.С.“, в участъка ѝ между Детска
градина „Я.Б.“ и училище „Св.Св.К.М.“, не е бил
спорен.Съдът е приел за установено,че на 15. 03.2023г. до дом №3 на ул.“Г.С.“,
около 09:50 часа, е бил паркиран върху
тротоара (според АНО „пешеходна зона“) лек автомобил марка „Х.С.“,на цвят сив
металик, с рег.№********, собственост на Е.П.Т., с което е било препятствано
свободното придвижване на гражданите по определената за целта общинска
пешеходна зона (тротоар), която е публична общинска собственост по смисъла на
ЗОбС.Служител в отдел „Инспекторат“ при Община Силистра е съставил фиш на
собственика на автомобила. Последният, несъгласен с фиша, е поискал издаване на
АУАН с точно квалифициране на нарушението.Такъв е съставен на същата дата (15. 03.2023г.)
за нарушение на чл.36 т.3 НООРЧОС, връчен лично на касаторката. Впоследствие е
издадено процесното пред СРС наказателно постановление, с което на основание
чл.57 ал.1 т.4 с.н., ѝ е било наложено административно наказание „глоба“
от 100 лева. Съдът е счел, че общинските съвети разполагат с компетентност да приемат наредби за уреждане,
съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени
отношения с местно значение, съгласно чл.8 ЗНА. Според чл.22 ал.4 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), същите разполагат с
правомощие да предвиждат глоби до 5000 лева за физически лица, а за ЕТ и юридически
лица - имуществени санкции до 50 000 лева,за нарушаване на общинските
наредби,както е процедирано и в настоящия случай. Ето
защо отклонил оплакването,че материята с престоя и паркирането на автомобилите
била уредена на законово (национално) ниво, със ЗДвП и, преуреждането
ѝ с местни наредби, било недопустимо.
Приложената материална разпоредба в случая на чл.36 т.3
НООРЧОС е систематично подредена в Раздел четвърти „Търговия, услуги и
транспорт“ и забранява паркирането и преминаването на МПС през пешеходните
зони, детските площадки, парковете и зелените площи, което сочи на изчерпателно
изброяване на забранените места за преминаване и престой, измежду които не
попадат тротоарите. При липса на легална дефиниция на „пешеходна зона“ и
изрични такива на „тротоар“ и „пешеходна пътека“, които се родеят (Вж.§6 т.6 и
т.54 ДР ЗДвП), съдът е следвало да установи вида и характера на мястото, на
което е бил паркиран автомобилът на касаторката, доколкото от двете приложени
снимки по делото (макар и неоспорени), не могат да бъдат изградени прецизни
изводи за това централно съставомерно обстоятелство.
Основателно пред районния съд е било поддържано оплакване, че
по правило паркирането на тротоари, при въведени нормативни ограничения, не е
изначално забранено,с позоваване на чл.94 ал.3 изр.2 ЗДвП,което на още
по-голямо основание е налагало внимателно изследване на статута на процесното
място.Последното, като не е направено, а са приети двете снимки и показанията н
актосъставителя за достатъчни, е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, защото разпоредбите на ЗДвП (несъмнено от по-висок ранг
и с примат пред противоречащите му разпоредби от нормативни актове от по-нисък
порядък) на чл.94 ал.3 и на чл.98 ал.2 т.2, поставят условието - паркирането на
тротоарите да не е непосредствено пред входовете на жилищни сгради и
гаражи,респ. да е на най-малко 2 метра отстояние от
сградите и, при всички положения - да не затруднява движението на
пешеходците.Касационно оплакване в горния смисъл (макар и ненасочено срещу
процесуалната дейност на съда, а по-скоро изведено на плоскостта за приложимост
на законовите разпоредби пред противоречащите им такива от местни наредби) е релевирано пред настоящия състав,което е основателно.Налице
е нарушение на чл.107 ал.2 НПК,защото не е изяснено точното място,където е бил
паркиран автомобилът на касаторката и по-точно, статутът на това място.Когато
определени доказателства са необходими за разкриване на обективната истина, при
липса на процесуална активност от страните,такава с оглед на служебното
начало,следа да прояви съдът.Вероятността,при събирането и преценката на всички
относими доказателства, свързани със съставомерността на деянието, в тяхната
съвкупност, районният съд (последна инстанция по фактите), да достигне до
различен извод, е достатъчно основание да се приеме, че нарушението е
съществено.
Освен това,при новото разглеждане на делото от въззивната
инстанция,следва да се държи сметка за действащата специална по отношение на
административнонаказателното производство, общинска наредба, а именно Наредба за организация на движението на
територията на община Силистра (НОДТОС), публикувана на сайта на общината в
редакцията ѝ към м.април.2021г. Същата съдържа нарочна глава Четвърта
„Паркиране“, чиито чл.35 ал.3 т.2 и ал.4 почти буквално възпроизвеждат
коментираните по-горе текстове от ЗДвП. За тяхното нарушаване, обаче, са
предвидени значително по-ниски размери на санкциите (арг.чл.50
ал.1 НОДТОС).Правен постулат е предимството на специалните пред общите норми, в
каквото съотношение се намират помежду си общата НООРЧОС и специалната НОДТОС.
Като неоснователно следва да бъде
отклонено оплакването на касаторката за приложимост на ЗДвП,в ракурса на
правилото от чл.15 ЗНА, на първо място, защото не се установява противоречие
между разпоредби от различен нормативен порядък и, на второ - защото общинската
наредба доурежда материята с престоя и паркирането на
МПС на територията на община Силистра. Същата е приета съобразно възложената
компетентност с чл.2 и чл.8 ЗНА,респ.чл.76 ал.3 АПК,на общинския съвет
гр.Силистра, със закон, в случая чл.21 ал.2 ЗМСМА.В горния контекст са развити
и доводите за некомпетентност на контролните органи и АНО, които по ЗДвП са
службите за контрол на пътя и техните органи (ОД на МВР), а по общинската
наредба - служителите на отдел „Инспекторат“ при общината и кмета или овластени от него длъжностни лица, поради което следва да
бъдат ирелевирани.
Ако въззивната
инстанция установи, че неправилно е приложена санкционната разпоредба от
ответния по касация АНО, то той разполага с правомощието да преквалифицира деянието,съгласно
чл.334 т.3,вр. с чл.337 ал.1 т.1 и т.2 НПК и т.1 от
Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. на ВАС по т.д.№1/2020г., ОСС, I и II колегии. Съдът
е длъжен да издири и приложи адекватната на установените факти по делото правна
уредба, което налага връщане на производството за ново произнасяне от
инстанцията по същество.
С
оглед на формирания извод за допуснато съществено нарушение на
административно-наказателните производствени правила, в лицето на чл.107 ал.2 НПК,вр. с чл.84 ЗАНН, настоящата инстанция не дължи
отделно произнасяне по оплакванията срещу отказа на СРС да приеме случая за
маловажен,както и за явната несправедливост на наложеното наказание, които са
все въпроси за приложението на материалния закон. Докато не бъдат отстранени
процесуалните нарушения, засегнали (евентуално) материалноправните
предпоставки на релевирания фактически състав на административно нарушение, касационната
инстанция не може да преценява приложението на материалния закон.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на СРС е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено
при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което
налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане (арг.чл.222 ал.2 АПК) от друг състав на съда, воден от което
и на основание чл.221 ал.2 пр.2,вр. с чл.222 ал.2 т.1 АПК и с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№91/02.06.2023г.,постановено по АНД №212/2023г. по описа на Районен съд гр.Силистра и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.