Р Е Ш Е Н И Е
260084
/15.1.2021
г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, 14 състав в открито
заседание на 15.12.2020 година, в
състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 839 по описа на ВРС за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от П.В.Х. с ЕГН **********, чрез
адвокат Таня Полежанова САК, съдебен адрес ***, моб.
тел. *** срещу ЗАД „ОЗК Застраховане АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров изпълнителни директори с
цена на иска 493,96 лева за установяване на вземането по ч.гр.дело № 29697/2019
г. СРС, 71 състав в същия размер, която сума
представлява дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди - стойността на вложените
материали и труд за лек автомобил марка Тойота, модел Рав 4 с ДК № В 7030 НК,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за парично задължение до окончателното
изплащане на задължението. Ищецът претендира и заплащане на разноски за заповедното и за исковото
производство.
Обстоятелствата от които ищецът черпи права в
производството по установителния иск са следните:
Ищецът има сключена застраховка „Каско на
МПС" за лек автомобил марка Тойота,
модел Рав 4 с ДК № В 7030 НК по застрахователна полица № 0020090201700641 със
срок на валидност от 28.05.2017 г. до 27.05.2018 г, която е валидна към датата на застрахователното
събитие. По силата на този договор ответника на делото се задължава да заплати
на собственика на застрахованото МПС, всяка загуба или повреда, настъпила по
време на срока на действие на застраховката до размера на застрахователната
сума. П.В.Х. при маневра паркиране на заден ход на личният си автомобил марка
Тойота, модел Рав 4 с ДК № В 7030 НК, в гр. Варна, ул. Черна е увредил
автомобила в задна броня калник .резервна гума, заден калник багажник и заден
ляв калник в ограда с храсти. Веднага след настъпилото застрахователно събитие
доверителя ми П.В.Х. е уведомил застрахователя ЗАД Оак застраховане АД, като е
попълнил бланка на застрахователя за уведомение за претенция по застраховка
„Каско", вследствие на което е образувана щета № 0020-090-0779/2018 г.
Застрахователя е изготвил опис на получените щети в който са посочени всички
увредените детайли по МПС-то. В резултат на процесното застрахователно събитие
на лек автомобил марка Тойота, модел Рав 4 с ДК № В 7030 НК са причинени вреди,
които следва да бъдат възстановени в пълен обем. По данни на сервиз стойността
на ремонта на увредените детайли е размер на 922,84 лв.
По образуваната щета застрахователя е
заплатил застрахователно обезщетение в размер само на 428,96 лв. за остатъка от
493,88 лв застрахователя отказва да заплати. Ищецът счита, че отказа на застрахователното дружество за изплащане
на обезщетение в пълен размер е неоснователен и неправилен. Налице са
законовите основания за ангажиране на отговорността на ответника по делото и
присъждане на застрахователната сума, представляваща стойността на новите
части, вложените материали и труд, поради настъпил риск, предвидено в договора
за застраховка да компенсация на причинени имуществени щети.
В
срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба с
който заявява, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Оспорвам изцяло същия по основание
и по размер. Заявява, че не е налице
правно основание за възникване на твърдяното материално право - предмет
на депозирания положителен установителен иск, а именно наличието на валидно
възникнало парично вземане на ищеца към ответното дружество в посочения в
исковата молба размер от 493,88 лв.
Становище по обстоятелствата, на които се
основава искът
Не оспорва, че между ищеца и ответното
дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна
полица № 0020090201700641 от 10.05.2017 г. за застраховка „Каско" на лек
автомобил марка марка „Тойота", модел „РАВ 4" с per. № В 7030 НК, със
срок на застраховката от 28.05.2017г. до 27.05.2018г., както и факта на
настъпилото на 17.05.2018г. застрахователно събитие.
Ищецът е подал уведомление за регистриране на
щета до ответното дружество, в което сочи, че на 17.05.2018г. в гр. Варна, ул.
„Черна" при тръгване на заден ход е подпрял автомобила във високи храсти и
ограда. На същия ден застрахователят е извършил оглед, съставен е опис
техническа експертиза по щета № 0020-090-0779/2018. Констатирани са повреди по
боята на следните детайли на МПС: капак багажник, врата задна багажник, броня
задна и калник заден ляв. Посредством изготвена експертна оценка е установено,
че стойността на разходите за извършване на необходимия ремонт за
възстановяването на автомобила от понесените в резултат на настъпилото
застрахователно събитие вреди е в размер на 428,96 лв. В резултат, в
съответствие с разпоредбите на КЗ и Общите условия по застраховка „Каско",
ЗАД "ОЗК Застраховане" АД надлежно е изплатило на 02.07.2018г. на П.Х.
сумата от 657,48 лв. по посочена от него банкова сметка, ***,96 лв. по щета №
0020-090-0779/2018 и 228,52 лв. по щета № 0020-090-0778/2018. Счита, че застрахователят коректно и в срок е изпълнил
задълженията си за обезщетяване, поети със застрахователния договор.
Възражения
срещу иска и обстоятелства, на които те се основават
Страните
по спора са се намирали във валидно застрахователно правоотношение относно
горепосочения лек автомобил, като правата и задълженията им се уреждат от КЗ и
Общите условия по застраховка „Каско" на ответното дружество. Неприемането
на отделни клаузи от общите условия, трябва да бъде изрично заявено от
кандидата за застраховане, като в противен случай той е обвързан от тях, по
силата на чл. 348, ал. 1 от КЗ, ако с подписа си в застрахователната полица е
удостоверил, че ги приема като неразделна част от договора, както е и в
настоящия случай. Касае се за доброволна, а не за задължителна застраховка,
поради което начинът на калкулиране на дължимото застрахователно обезщетение
при настъпване на застрахователно събитие се определя с договора между
страните, доколкото липсва нормативно определена методика за изчисляване на
обезщетение по имуществена застраховка „Каско" на МПС.
Съгласно
легалното определение, дадено в чл. 343, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и
при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно
обезщетение или сума. В настоящия случай е безспорно, че съществува сключен
договор за застраховка и че е настъпило застрахователно събитие в срока му на
действие. Налице е и плащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя. При детайлното очертаване на правата и задълженията на страните
при сключването на договора се цели да се създаде предвидимост в отношенията
между тях в случай, че застрахователното събитие настъпи, както и процедурата,
посредством която ще се ликвидират неблагоприятните последици от него.
След
като е била заведена щета № 0020-090-0779/2018 и след като са били описани
всички увредени от настъпилото застрахователно събитие части и детайли на МПС,
експерти от ЗАД „ОЗК Застраховане" АД са изчислили дължимото
застрахователно обезщетение, съгласно Общите условия по застраховка
„Каско" на МПС, действащи към момента на сключване на застрахователната
полица, както и съгласно Указания /вътрешни правила на ЗАД „ОЗК Застраховане"
АД/ за извършване на ликвидационна дейност по застраховка „Каско" и
„Гражданска отговорност", одобрени от Комисията по финансов надзор.
Застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, съотносимо към
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В
настоящия случай е установено, че действителната стойност на разходите,
необходими за възстановяване на процесния автомобил, е в размер на 428,96 лв.,
която сума е и надлежно заплатена на ищеца.
В
застрахователния договор ищецът се е съгласил, че начинът за обезщетяване ще
бъде по експертна оценка или в доверен сервиз. С оглед изразеното от
застрахования желание и съгласие за определяне на оценка на щетите по експертна
оценка, прилагането на Методиката за определяне на застрахователни обезщетения
на застрахователя, е задължително. Само ако застрахованият по застраховка
"Каско" представи доказателства за причинени в резултат на
застрахователно събитие вреди и за извършен в специализиран сервиз ремонт за
тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност, какъвто настоящия случай не е. В този смисъл
са Решение от 12.12.2014г., постановено по в.т.д. № 1526/2014г. по описа на
Окръжен съд - гр. Варна и Решение № 109/14.11.2011г., постановено по т. д. №
870/2010 г., ВКС, 1 т.о.
Съгласно
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия по застраховка „Каско", надлежно
приети от ищеца при сключване на застрахователния договор, при частични щети
застрахователят определя размера на обезщетението въз основа на опис на
увредените детайли, изготвен при огледа и го предоставя по експертна оценка,
съгласно действащата Методика за определяне на застрахователни обезщетения на
застрахователя или МПС се отремонтира в посочен от застрахователя сервиз, с
когото има сключен договор - доверен сервиз. Следователно, при частични щети
застрахователят определя размера на обезщетението по един от избраните от
застрахования начини: по експертна оценка и съгласно методиката; в доверен
сервиз или по представени оригинални разходни документи. Предвид горното, след
настъпване на застрахователното събитие, ищецът не може да се отклонява от постигната
между страните договорка относно метода на оценка и обезщетяване и
неоснователно да претендира оценката на щетите да бъде определена по различен
от изброените в договора начини.
Предявеният
иск е недоказан по размер като моли при постановяване на акта си, решаващият
състав да съобрази действителната стойност на разходите, необходими за
отстраняване на констатираните щети по автомобила. Размерът на обезщетението
следва да репарира действителните вреди към датата на процесното ПТП. В
противен случай ще се допусне неоснователно обогатяване на застрахования за
сметка на застрахователя. Искът е предявен в прекомерен размер и не
кореспондира с реално претърпените вреди. Ищецът не сочи доказателства, от
които да е видно по какъв начин е калкулирана исковата претенция. Посочената
цена за ремонт на увредените детайли е завишена и не е съобразена със
стойността на необходимите материали и труд.
Оспорва
и акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по аргумент от неоснователност на главния иск. Моли за
отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От
представените по делото доказателства се установява, че за лек автомобил марка
Тойота, модел Рав 4 с ДК № В 7030 НК, който е
собственост на ищеца П.В.Х. с ЕГН **********
има сключен застрахователен договор „Каско на
МПС“ с ответното дружество „ОЗК Застраховане АД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** по полица № 0020090201700641 със срок на
действие от 28.05.2017 г. до 27.05.2018
г.
С
уведомление от 17.05.2018 г. ищецът е заявил пред застрахователя настъпило застрахователно
събитие от същата дата. Описания
механизъм е при извършване на маневра - паркиране на заден ход. Експерт
на застрахователя е извършил опис и оценка на увредените детайли – лист 8 от
делото на СРС. Ищецът П. Хритов е
заявил, че ответника му е заплатил обезщетение в размер на 428.96 лева. След
извършено проучване в сервизи за ремонт
установил, че необходимата сума
за подмяна на увредените детайли и за
труд за ремонта е в размер на 922.84 лева.
Ответникът е отказал заплащането на разликата от 493.88 лева,
представляваща неизплатената част от общия размер на дължимото обезщетение.
Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено за 493.88 лева, която сума представлява разликата между изплатеното обезщетение в
размер на 428.96 лева и дължимото такова спореде
ищеца в размер на 922.84 лева. Установителния иск на кредитора е за същата цена.
Между страните няма спор, че
ответника е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение по щета от 17.05.2018
г. в размер на 428.96 лева.
От ответника е изискана и представена
преписката по заведена щета за установяване щетите на МПС - лек автомобил марка
Тойота, модел Рав 4 с ДК № В 7030 НК.
От заключението на САТЕ, което съдът
възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
описаните щети могат да бъде получени при механизма, описан в исковата молба. Стойността
на увредените детайли и ремонта на
същите по Методика за извършване на ликвидационна дейност по застраховки Каско
и Гражданска отговорност е в размер на общо 369.28 лева от които стойност на
детайли за подмяна – консумативи и боядисване 196.00 лева, труд за монтаж и
демонтаж 61.60 лева, труд за боядисване 111.68 лева. Вещото лице дава
заключение, че ако ремонтът се извърши от автосервиз, който не
притежава европейски сертификат ISO 9001:2008 стойността му е 635.93
лева.
В
настоящият случай не се оспорват твърденията в молбата, че страните са
обвързани по силата на действително договорно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско на МПС за лек автомобил марка
Тойота, модел Рав 4 с ДК № В 7030 НК, който е
собственост на ищеца П.Х.. Не се оспорва и твърдението, че е
настъпило застрахователното събитие, което е описано в исковата молба, както и че ответникът е
заплатил обезщетение на собственика за
имуществени вреди от събитието в размер на 428.96 лева, като счита, че това е
действителния размер на разходите, необходими за възстановяване на автомобила.
Твърденията в
молбата за механизма на ПТП и вида на
щетите се подкрепят както от приложените документи в изисканата преписка по
щетата, така и от заключението на САТЕ. Същите не са оспорени.
Възраженията
на ответника са, че с подписване на договора ищецът се е съгласил, че начинът
на обезщетяване ще бъде по експертна оценка или в доверен сервиз. Становището
на ответника в отговора е , че след като
е изявил желание за определяне на щетите по експертна оценка, в този случай
задължително следва да се приложи Методиката
за определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя. Съгласно Общите
условия на застрахователя по застраховка „Каско"
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 при частични щети застрахователят определя
размера на обезщетението въз основа на опис на увредените детайли, изготвен при
огледа и го предоставя по експертна оценка, съгласно действащата Методика за
определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя или МПС се отремонтира в посочен от застрахователя сервиз, с когото
има сключен договор - доверен сервиз. Възразява срещу иска като счита, че след
приемане на общите условия от
собственика на застрахования автомобил, той не може да възразява за начина по
който се изчисляват вредите.
Съдът след анализ на доказателствата по
делото и разпоредбите на специалния закон, уреждащ спорните правоотношения между страните, намира възраженията на ответника за
неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено
друго в застрахователния договор. Ако след плащане на застрахователното
обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е
намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху
него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай
че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне
на застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски,
направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда – ал.3. Чл.406 КЗ сочи, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на
застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за
случая се прилага съответно чл. 108, ал.
7.
При частично погиване на
застрахованото имущество то се смята за застраховано до изтичане срока на
застрахователния договор в размер, равен на разликата между първоначалната
застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако в
застрахователния договор е уговорено
друго по аргумент на чл. 407 КЗ. Кодекса на застраховането в чл.400, ал.1 и
ал.2 дава легалното определение на понятията действителна застрахователна
стойност и възстановителна застрахователна стойност. Действителна застрахователна стойност се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество, а възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
В настоящия случай ответникът е определил обезщетение в размер на 428.96 лева, като се
позовава на разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 на общите си условия, съгласно
която размера на обезщетението се определя по експертна оценка на
застрахователя съгласно негова действаща методика за определяне на
застрахователни обезщетения или МПС се отремонтира в
доверен сервиз на застрахователя при посочените условия в ал.2. Общите условия
на застраховка „Каско на МПС“ в сила от 01.04.2014 г.
са представени с отговора на молбата.
Застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя
по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния
договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължението на застрахователя да заплати на
застрахования обезщетение, равно на вредата към датата на събитието.
Обезщетението трябва да съответства по размер на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид /действителна
възстановителна стойност/.
В този
смисъл са постановени решения по реда на
отм. чл.290, ал.3 ГПК - решение № 115 от
9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и други. В случая при
частично или пълно унищожаване на имуществото, обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност
на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към
деня на настъпване на събитието. Както се посочи по-горе за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на
имуществото от същия вид.
Това означава, че при
частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен
на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на
тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик
на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до
несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице, но без
да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. Същата, макар
да не е задължителна, съставлява указание за застрахователя относно начина на
изчисляване размера на щетите върху автомобила когато застрахованият не е
представил надлежни доказателства за извършен ремонт в сервиз и е предоставено
на застрахователя да определи обезщетението по експертна оценка. В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по
т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г., II т. о., Решение № 209/2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 ІІ-ро т.о. и др. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Стойността на застрахователното обезщетение е
ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката.
От приетото заключение на САТЕ, което не
е оспорено от страните и съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.202 ГПК се
установи, че за отстраняване на щетите
на автомобила по средни пазарни цени за труд след извършено проучване в три
автосервиза на територията на град Варна, които не притежават европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008 е необходима сумата 635.93 лева, включваща
стойността на труд и материали. Служебно
известно е на съда, че същите стойности в сервизи, които притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 са значително по-високи, то такава задача не е поставяне на експерта.
Предвид
горното, съдът намира, че ответникът дължи
на ищеца обезщетение в размер на 206.97
лева, която сума е получена като разлика между обезщетението по заключението на
експертизата и заплатеното обезщетение в
размер на 428.96 лева. Предявеният иск е частично основателен за сумата 206.97 лева и следва да
се уважи до този размер, а за горницата до 493.96 лева подлежи на
отхвърляне.
От основателността на главния иск
следва и основателността на акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от датата на подаване на заявлението - 27.5.2019
г.
По въпроса за разноските:
Страните са направили
допустими искания по реда на чл.78 ГПК,
подкрепени с доказателства.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноски
както за исковото, така и за заповедното
производство съгласно разрешението на въпроса за разноските, дадено в тълк.решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
Преди
съдебното заседание в което е обявен ход по същество ищецът е представил доказателства и списък по чл.80 ГПК за
разноски в размер на общо 750 лева – 325 лева за заповедното и 425 лева за
исковото производство. За уважената част на иска в размер на 206.97 лева, съдът изчислява дължимите разноски в размер на 314.25 лева.
За отхвърлената част на иска в размер на
286.99 лева ответникът също има право на разноски. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.03.2020
г. и списък на разноските, съдът изчислява
дължимите разноските в размер на
267.26 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на ответника „ОЗК Застраховане АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, че ищецът П.В.Х. с ЕГН **********
*** има вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.дело № 29697/2019 г. СРС, 71 състав в размер на 206.97
/двеста и шест лева и 97 ст./ лева,
представлява разликата между дължимото обезщетение от 635.93 лева и
изплатеното в размер на 428.96 лева за имуществени вреди на лек автомобил марка Тойота, модел Рав 4 с
ДК № В 7030 НК, настъпили на 17.05.2018 г. по застраховка „Каско на МПС“, по
щета № щета № 0020-090-0779/2018 г., ведно
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 27.05.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 422 ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до 493.96 лева, на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА
„ОЗК Застраховане АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.В.Х.
с ЕГН ********** разноски за
производството в размер на 314.25 лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА П.В.Х. с ЕГН **********
да заплати на „ОЗК Застраховане АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** разноски за
производството в размер на 267.26 лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: