№ 76
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000501176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 6/22.02.2021 г. по гр.д. № 282/2019 г. на ОС – Видин е отхвърлен
иска на В. Н. Ц. против И. Г. М. за заплащане на сумата 35 077 евро, дължима по
договор за заем от 26.08.2007 г.
Ищецът В. Н. Ц. е депозирал въззивна жалба на 04.03.2021 г. чрез адв. С. Л.,
против първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е немотивирано,
незаконосъобразно и неправилно. Съдът изследвал хартията, на която е написан
договора, а не неговото съдържание. Съдът неправилно не възприел изводите на
вещото лице по изслушаната СГЕ, според което подписите, положени срещу
реквизитите подпис на втория ред и заемателя в договора за заем били изпълнени от
И.М. и така приел нещо различно от установеното, а освен това ответникът не бил
оспорил подписа си. Съдът възприел заключението на СТЕ, че договорът е съставен от
две части, залепени с тиксо и в двете части текстът бил отпечатан с различни принтери,
който извод бил незаконосъобразен, а освен това посоченото било технически
невъзможно. Жалбоподателят излага доводи, че самият договор за заем удостоверявал
получаването на заемната сума чрез използваното глаголно време „взех“ и имал
удостоверителен характер относно получаването на заемната сума. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.
Ищецът В.Ц. е депозирал още една въззивна жалба лично, депозирана 08.03.2021
г., в която излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, като оплакванията му са идентични с тези, изложени
във въззивната жалба на процесуалния му представител. Обсъжда изслушаните
експертизи пред първата инстанция и моли да бъде отменено обжалваното решение
1
като бъде постановено друго, с което искът му да бъде уважен.
Ответникът И. Г. М. е депозирал отговор на двете въззивни жалби с доводи за
тяхната неоснователност и като е поддържал, че правилно ОС – Видин е отхвърлил
иска, тъй като заемната сума не е предавана. Моли да бъде оставено в сила
обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба ищецът В. Н. Ц. е твърдял, че сключил с ответника И. Г. М.
договор за заем от 26.08.2007 г., с който договор ищецът предоставил в заем обща сума
в размер на 35 077 евро на ответника. Падежът на заема бил 30.08.2016 г., но
ответникът не върнал заемната сума на посочения падеж. Искал е ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 35 077 евро, заедно със законната лихва до
окончателното издължаване. Искал е да бъде осъден ответника да заплати и лихвата за
забава, уговорена в договора, но производството по акцесорния иск е прекратено и
прекратителното определение на първата инстанция е влязло в сила.
Ответникът И. Г. М. е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал
иска. Твърдял е, че никога не е искал заем от ищеца. Сумата по договора не била
предадена реално. Не било ясно и какво означавала датата 30.08.2016 г. Правил е
възражение за погасяване вземането по давност. Твърдял е наличие на забава на
кредитора. Договорът бил нищожен поради липса на предмет и липса на съгласие.
Твърди че договорът противоречи на забраната по чл. 152 ЗЗД. Представеният договор
не съдържал и съществените елементи на договор за заем. Липсвало изявление на
заемополучателя лично, че е получил заемната сума и се задължава да я върне. Твърдял
е, че след като ответникът отказал да подпомага ищеца финансово, ищецът представил
изготвен от име на ответника договор напечатан на компютър, какъвто той не е писал,
нито подписвал. Освен това ищецът заплашвал ответника със саморазправа, поради
което било налице и основание за нищожност на сделката по чл. 30 ЗЗД. Ищецът
започнал да създава неистински договори за заем и да подава искови молби срещу
ответника, като настоящата била трета поред. Поскал е да бъде отхвърлен иска, а
представения договор за заем да бъде прието, че е неистински.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са
заключения на СГЕ.
По делото е представен Договор за заем с дата 26.08.2007 г. г., в който е
посочено, че И. Г. М. е взел заем в размер на 35 077 евро за период до 30.08.2016 г. от
заемателя В. Н. Ц.. Срещу имената има положени подписи. Посочено е по-надолу, че
договорът е само в два екземпляра и при връщане на цялата сума заемателят дава своя
договор на задължения за унищожаване. Постигната е уговорка за мораторна лихва
при закъснение на вноска с над 27 дни. Следва клауза под заглавие „Споразумение“, в
която е посочено, че ако сумата не бъде върната в седмодневен срок след поискване,
заемодателят има право да се снабди с изпълнителен лист и че за неуредените в
2
договора въпроси заемодателят може да се възползва от разпоредбите на гражданското
законодателство. Следва ръкописно изписване името на И. Г. М. и негов подпис, както
и печатно изписване името на заемателя В. Н. Ц. и негов подпис.
По делото е изслушано заключение на Съдебно-графическа експертиза,
изготвено от вещото лице В. Н., който, след изследване оригинала на процесния
договор за заем е посочил, че в долната част на изследваният оригинал, на разстояние
172 мм от горния край на листа, последният е прерязан и към него е прибавен отрязък
хартия с дължина 595 мм. Двете части са прикрепени една към друга с помощта на
залепваща лента тип „тиксо“ с дължина 370 мм. В горната част на листа и върху
обратната му страна са открити хоризонтални ленти с грапава повърхност в бял цвят.
Същите са с плътна повърхност, като вероятно са положени с бял вещество тип
„коректор“ и са осем на брой. Ръкописните текстове са изписани с по-тъмна и по-
светла химикална пасти. При визуално изследване и такова с увеличителна лупа с косо
падаща светлина, при изследване във видимата люминисценция на химикалните пасти
са установени наличие на извършени поправки, добавяния и заличавания в
представения документ. Като пример е посочено ръкописното изписване на името
„М.“, в което при буквата „в“, чиято долна част е в долната залепена част, а горната
примковидна част е върху горния отрязък, се установява, че двете части на буквата са
изписани с различни химикални пасти, поради което е заключил, че е налице
дописване на горната част на буквата. Същото дописване е установил и при изследване
на подписа на И.М., положен в по-голямата му част върху долния отрязък под текста
на договора – дописване с различен химикал на примковидната част на буквата „в“,
която е разположена върху горния отрязък на договора. Като краен резултат от
изследването е посочил, че подписите, положени срещу реквизитите „подпис“,
разположен на втория ред и „заемателя“ в документа „Договор за заем“ от дата
26.08.2007 г., сключен между И. Г. М. и В. Н. Ц. СА изпълнени от И. Г. М., като
подписът срещу реквизита „подпис“, разположен на втория ред, е вариантен. В
подписа срещу реквизита „заемателя“ има довписване в горната част на надредовия
елемент на буквения знак „в“. Почерка, с който са попълнени отделните реквизити и
почерка, отразен в цифровите знаци на договора, СА изпълнени от И. Г. М., кат опри
почерка, с който е попълнен реквизита „заемателя“ се установява довписване в горните
части на двата буквени знака „в“.
Изслушано е и допълнително заключение на СГЕ, в което вещото лице Н. е
установил, че хартията на двата отрязъка, залепени един към друг с тиксо, е идентична;
че използваният коректор е на водна основа, като е установил някои от заличените с
него цифри и букви. Посочил е, че при съставянето на текста са използвани различни
шрифтове - Times New Roman и Calibri, а така също и различни печатащи устройства –
черно-бял лазерен принтер и матричен принтер. Така реквизитите „днес“, „взех заем“,
„за период до“, подпис, ЕГН са със серифен шрифт Times New Roman, а останалата
част от печатния текст е с безсерифен шрифт Calibri. Установил е добавки при
графичните елементи на буквените знаци „Г“ и „в“ при съединяването на двата
отрязъка.
Вещото лице е дал в допълнителното си заключение снимка на договор за заем
между страните от 26.08.2007 г. за 35 077 евро, който е бил предмет на изследване от
прокуратурата. От него се установяват съществени разлики с представения по делото
договор, като на първо място след израза „за период до 30.08.2016 г.“ има текст „с
месечно изплащане по таблицата в този договор“, като в представения по делото
оригинал на договор за заем на мястото на този израз има бяла коректорна черта. След
текста „за неуредените в договора въпроси….“ има няколко таблици с дати и суми,
както и подпис на заемодател срещу някои от отделните вноски. Таблиците са
разположени на първа, втора и трета страница.
3
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от
правна страна следното:
Договорът за заем е неформален, реален договор, при който едната страна –
заемодател, предоставя на другата страна – заемател, определена сума пари или
заместими вещи за временно ползване, която сума пари или вещи от същия вид,
количество и качество заемателят се задължава да върне в уговорения срок. Ако срок
на връщане не е уговорен, то приложима е диспозитивната норма на чл. 240, ал. 4 ЗЗД,
според която в този случай заемателят дължи да върне сумата в 1-месечен срок от
поканата.
Предвид това, че договорът е реален, той се счита сключен не в момента на
постигане на съгласие на страните по него, а с предаването на заемната сума или
заместима вещ.
От горното следва, че във фактическия състав на договора за заем се включва не
само постигането на съгласие за сключването му, но и предаване на заемната сума. Ако
същата не е предадена, няма сключен договор за заем. В тежест на ищеца, който се
позовава на договор за заем, от какъвто извежда претенцията си за заплащане на
дадената заемна сума е да докаже, че между него и ответника е постигнато съгласие за
заема, заемната сума е предадена и е настъпил падежа на задължението за връщането й.
(така и в практиката на ВКС, напр. Решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г.
на ВКС, III г.о.)
В случая е представен препис на договор за заем между страните, както и
неговия оригинал във връзка с оспорване от страна на ответника истинността на
договора и изслушването на Съдебно-графическа експертиза. От оригинала и
изслушаните две заключения на СГЕ се установява, че оригиналният договор, от който
е снет преписът, представен с исковата молба, е срязан на две части, залепени
впоследствие с тиксо. Настоящият съдебен състав намира обаче за установено
посредством СГЕ, че тези две части не са такива от един единен документ. Това е така
предвид следното: В долната от двете части на договора се намират ръкописно
изписано името на заемателя и негов подпис, и печатно изписване името на
заемодателя и негов подпис. Горните части на буквата „Г“ и на двете букви „в“ в името
И. Г. М. попадат в горния отрязък от договора. Тези горни части вещото лице е
установило, че са дописвани с различна химикална паста. Т.е., тези горни части са
изписвани допълнително и те не са се намирали върху горния отрязък при изписване на
ръкописното име И. Г. М. върху долния отрязък. Следователно, долният отрязък от
залепения договор не е естествено продължение от горния отрязък на един и същ лист
хартия. Ако двата отрязъка са били части от един лист хартия и бяха отделени именно
един от друг, то на горния отрязък щяха да са останали части от буквите „г“ и „в“,
изписани със същата химикална паста като останалата част от името на И.М.. Щом
тези горни части са изписвани с друга химикална паста, то значи те са дописвани върху
горния отрязък, което пък означава, че са залепени две части от два различни листа
хартия, като чрез дописването им е придаден вид на единен документ.
Ето защо не може да се приеме, че поставените в долния отрязък подписи на
страните отразяват съгласието им с изписаните в горния отрязък изявления за даване и
получаване на заем. В този случай подписите са привнесени към текста на договора,
поради което и същият е неавтентичен – привнесените подписи не са годни да
установят, че материализираният в горния отрязък документ има за свой автор
ответника И. Г. М.. Следователно липсва автентичен документ със съдържанието на
представения от ищеца договор за заем, съответно липсва доказано съгласие между
страните за сключване на договор за заем със съдържанието на горния отрязък от
документа. Това означава също, че липсва и изявление на И. Г. М., че действително е
4
взел (получил) в заем сумата 37 055 евро, тъй като това изявление е част от горния
отрязък, а подписът му е върху долния отрязък, за който се установи че не е единна
част на горния отрязък, поради което не е доказано авторството на горното изявление.
Идентичността на хартията на двата отрязъка не е сама по себе си годна да установи
единство на документа, съставен от двата отрязъка, още повече, че по делото има
данни, че между страните е бил подписан договор за заем от същата дата, но с друго
съдържание, състоящ се от три страници.
Авторството от името на ответника И.М. на съдържанието на горния отрязък,
съдържащ текста на договор за заем, не може да се приеме, че е установено и от
положения от него вариантен подпис срещу името му, изписано в началната част от
договора за заем, разположен върху горния отрязък. Това е така, защото съдържанието
на договора следва този подпис, а не го предхожда. Освен това, установи се от
заключенията на СГЕ, че части от съдържанието са вписвани посредством различни
печатащи устройства, което пък логически означава, че са вписвани по различно време,
както и че в документа има забелване на текст, поради което и не е ясно какъв текст е
бил вписан към момента, когато И.М. е положил вариантния подпис срещу името си.
Всичко посочено означава, че макар в нарушение на процесуалните правила
първоинстанционният съд да не е открил производство по оспорване истинността
(автентичността) на процесния договор за заем по реда на чл. 193 ГПК, въпреки че
такова оспорване е направено с отговора на исковата молба, то от събраните
доказателства се установява, че оспорването е успешно и договорът за заем следва да
бъде признат за неавтентичен документ и изключен от доказателствата по делото.
Изключването на договора за заем, представен с исковата молба, от доказателствата по
делото, прави безпредметно разглеждането на направените от ответника възражения за
неговата нищожност.
Доколкото липсват други доказателства, че между страните е постигнато
съгласие за сключване на договор за заем със съдържанието, посочено от ищеца и че
заемната сума от 35 077 евро действително е предадена на заемополучателя, то искът
на заявеното основание договор за заем от 26.08.2007 г. е недоказан, поради което и
неоснователен.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен с този на
първоинстанционния съд, обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има вззиваемия, но той не е доказал такива и разноски не му се следват.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/22.02.2021 г. по гр.д. № 282/2019 г. на ОС –
Видин
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
решението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6