Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2387
гр. Пловдив,
19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 29.11.2023 г. в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Светослава Пенчева, като разгледа КНАХД № 1066 по
описа за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Роза Бау“ ЕООД против решение № 376/28.02.2023 г. по НАХД
№ 4062 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено
потвърдено наказателно постановление № 635065-F640270/12.05.2022
г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в
Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив, с което на касатора на основание
чл. 179, ал. 1, пр. 4 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС.
В жалбата се
излагат просторни доводи за несъгласие с изводите на въззивния съд, че се касае
за две нарушения, изключващо приложението на чл.
18 ЗАНН. Допълнително се излагат твърдения за допуснато
нарушение при съставянето на АУАН, тъй като не били налице условията за
съставянето му в отсъствието на нарушителя.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Представителят на Пловдивска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
- Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.
Касационният
контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е
ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му
с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със
съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за
които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не
фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а
проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
Разгледана по същество, касационната жалбата е
неоснователна.
Във връзка с
извършена проверка е съставен АУАН № F640270/13.01.2022 г. от инспектор към ТД на НАП – гр. Пловдив срещу „Роза Бау“ ЕООД за
извършено нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС, тъй като в срок
до 14.10.2021 г. не е подадена справка – декларация по чл. 125 ЗДДС за периода
от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
Съдът е приел, че
АУАН съдържа всички реквизити, а при съставянето му в отсъствието на
санкционираното лице не са допуснати нарушения, тъй като лицето е търсено, но
не е намерено.
С наказателно постановление № 635065-F640270/12.05.2022
г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в
Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив, е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Роза Бау“ ЕООД, поради което на основание чл.
179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 1
ЗДДС.
Районен съд Пловдив е счел, че жалбоподателят
е осъществил визираното в НП административно нарушение, тъй като е
данъчнозадължено лице по чл. 3 ЗДДС, не е подало в срок справката - декларация
и е било осъществено нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС. Същевременно РС
е приел, че не е нарушено правилото на
чл. 18 от ЗАНН, за което изложил
доводи, че неподаването на справка – декларация и отчетни регистри
представляват отделни нарушения. Въз основа на това
районният съд е потвърдил наказателното постановление.
Решението е правилно.
По делото е установено, че не е подадена справка – декларация по по чл. 125 ЗДДС за
месец септември 2021 г. от страна на „Роза
Бау“ ЕООД. След като не е подадена такава до 14.10.2021 г. и това е безспорно
установено по делото, то е налице съставомерно деяние и следва да се ангажира
отговорността на лицето.
Не се споделят
възраженията за допуснати нарушения при съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. По делото са приложни 3 бр. известия за доставяне, които
са съставени през м. ноември и м. декември 2121 г. и през м. февруари 2022 г.,
като в тях е отразено, че пратка е „непотърсена“/“няма никой на адреса“.
Връчването на пратките е уредено в Общи правила за условията за доставяне на
пощенски пратки и пощенски колети, приети с Решение № 581 от
27.V.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и Обн.
ДВ. бр.45 от 15.06.2010 г. (наричани за
краткост „Общите правила“). Съгласно чл. 5, ал. 3 от Общите правила, когато
при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по
ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият
интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в
общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е
не по-малък от две. В случая са приложени 3 бр. известия за непотърсени пратки
(при минимум две посещения на адреса според Общите правила) в продължение на 3
месеца, поради което актосъставителят е положил необходимите усилия да се
намери нарушителя, за да бъде известен за предстоящото съставяне на АУАН. В
този смисъл не е налице нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Освен това нарушителят
се е запознал с АУАН, за което се е подписал и същият е имал възможност да се
запознае с твърдяното нарушение.
Санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 1 ЗДС
отграничава ясно три отделни изпълнителни деяния - 1) неподаването на
справка-декларация по чл. 125, ал.
1 ЗДДС,
2) неподаването на декларация по чл. 125, ал.
2 ЗДДС и
3) неподаването на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС или
неподаването им в предвидените срокове. Изискването справка – декларация
по чл. 125, ал.
1 ЗДДС да
се подава заедно с отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС,
предвидено в нормата на чл. 125, ал.
3 от ЗДДС,
произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно,
съгласно чл. 125, ал.
1 ЗДДС,
се съставя и справката - декларация.
Точно заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при
неподаване, на който и да било от двата документа, респективно неподаването им
в срок. Допълнително следва да се посочи, че
в разпоредбата на чл. 179, ал.
1 ЗДДС е
предвидена санкция не само за лицата, неподали в срок справка – декларация по чл. 125, ал.
1 ЗДДС и
отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС,
но и за тези, неподали в срок и справка –
декларация по чл. 125, ал.
2 ЗДДС,
то, ако се приеме тезата на районния съд,
следва, че санкция следва да се налага единствено и само, когато данъчно
задължените лица не са подали двата вида декларации (по чл. 125, ал. 1 и
по чл. 125, ал.
2 ЗДДС),
ведно с отчетните регистри, доколкото разпоредбата на чл. 125, ал.
5 ЗДДС също
предвижда подаване на декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3
до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят. Ето защо и санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗДДС отделни
хипотези на нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 ЗАНН.
Предвид
гореизложеното, касационната инстанция приема, че не са налице касационни
основания по чл. 348 НПК за отмяна обжалваното решение.
С оглед изхода на
делото, направеното искане в становище към жалбата и на основание чл. 63д, ал.
3 ЗАНН следва в полза на ответника по касация да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, съответстващо на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 376/28.02.2023 г. по НАХД № 4062 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Роза Бау“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите сумата в
размер на 80 лева, представляваща направени разноски в касационното
производство.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.