МОТИВИ към решение
по н.а.х.д. № 595/2017 г. по описа на PC- гр. С., III състав
Районна прокуратура-
гр. С. е внесла в съда постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на П.Н.А., за това, че на 30.03.2017 г., около 13.40
часа, в гр. Д., обл. С., на ул. „С. С.“, с посока на
движение от ул. „Ц. С. В.“ към ул. „Х. Б.“,
управлявал моторно превозно средство- мотопед „Р.”, с рама № ., без
регистрационни табели, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели и регистрационен
номер, поставени на определените за това места“- престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В проведеното
публично съдебно заседание РП- гр. С. не изпраща представител.
Обвиняемият А. се
явява лично и с упълномощения си защитник- адв. Е.Н. от САК, който не оспорва
внесеното в съда постановление и моли съда да признае подзащитния му за
виновен, като му наложи минималното наказание, предвидено в закона,
съобразявайки чистото съдебно минало и добри характеристични данни за
обвиняемия, както и обстоятелството, че А. се признава за виновен.
Обвиняемият А. в
проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд не дава обяснения. В
последна дума обвиняемият моли за минимално наказание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
установи следното
От фактическа страна:
Обвиняемият П.Н.А. е роден на *** ***, обл. С., ул. „Ш. с.“ № ., българин, българско гражданство,
женен, неосъждан, с начално образование, с месторабота „Б.“ на длъжност
поддръжка, ЕГН **********.
На 04.06.2015 г. свидетелят М.
Л. М. закупил от гр. Д. мотопед „Р.”, с рама № ., за сумата в размер на 350
лв., като мотопедът не бил регистриран, а за закупуването му служителят в
автокъщата му предал документ на италиански език, в който написал името на
свидетеля на латиница, ведно с италиански талон за мотопеда. Свидетелят М. не
регистрирал моторното превозно средство.
През лятото на 2016 г.
свидетелят М. продал на обвиняемия А. процесния мотопед за сумата от 350 лв., като при извършване
на покупко-продажбата не бил съставен писмен договор, а обвиняемият получил
мотопеда срещу заплащането на договорената сума.
На 30.03.2017 г., около 13.40
часа, в гр. Д., обл. С., обвиняемият А. управлявал
закупения от него мотопед „Р.”, с рама № ., който не бил
регистриран и нямал регистрационни табели, като се движел от ул. „Ц. С. В.“ към ул. „Х. Б.“,
когато на ул. „С. С.“ бил спрян за проверка от свидетелите младши автоконтрольори при РУ- С.- Г. Г. и А. М., и свидетеля инспектор
О. С.. Тъй като обвиняемият не представил свидетелство за управление на МПС, както
и свидетелство за регистрация на МПС, свидетелите извършили справка в ОДЧ при
РУ- С., от която установили, че А. е неправоспособен водач, след което запазили
местопроизшествието до пристигане на дежурна оперативна група от РУ- С..
За констатираното
нарушение на ЗДвП, а именно, че обвиняемият управлява моторно превозно средство
без свидетелство за управление- нарушение на чл. 150 ЗДвП, му бил съставен АУАН
№ Г 871672/30.03.2017 г., въз основа на който било издадено и НП №
17-0344-000227/06.04.2017 г., с което му е наложена глоба в размер на 100 лв.,
но за което няма данни да е влязло в сила.
По доказателствата:
Съдът прие
гореизложената фактическа обстановка след преценка на събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства, включително тези, събрани в
хода на досъдебното производство, ценени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, а
именно: гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите М. М. (л.
17 от ДП), Г. Г. (л. 18 от ДП), А. М. (л. 19 от ДП) и О. С. (л. 20 от ДП);
писмените доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие от
30.03.2017 г., ведно с изготвения към него фотоалбум № 39/2017 г. (л. 6-12 от
ДП); писмените доказателства- копие от
документи на италиански език (л. 15-16 от ДП), справка от ОД МВР-София, отдел „О. П.“
рег. № 1204р-3252, екз. № 2/23.05.2017 г. (л. 26 от
ДП), справка от ОДМВ РУ-С. за МПС с рама № 00700333, справка от ОД МВР-София,
сектор „П. П.“ рег. № 1204р- 2262, екз. №
2/10.04.2017 г., ведно със справка за нарушител (л. 31-33 от ДП),
характеристична справка за П.Н.А. (л. 35 от ДП), декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на обвиняемия А. (л. 43 от ДП) и
справка за съдимост (л. 37 от ДП), както и чрез способите за събиране и
проверка на доказателствения материал- заключението по съдебно-трасологичната
експертиза (л. 22-23 от ДП).
Посоченият
доказателствен материал не съдържа противоречия относно лицето, времето и
мястото на извършване на деянието, като същите се установяват от показанията на
свидетелите Г., М. и С., а се потвърждават и от признанието на самия обвиняем,
направено в хода на досъдебното производство и изразеното от него съжаление.
Няма основание да се приеме, че тримата свидетели, макар и същите да са
полицейски служители, са заинтересовани от изхода на делото, с оглед което
съдът при изграждане на изводите си относно фактическата обстановка се позова
изцяло на тях.
Съдът кредитира и
показанията на свидетеля М., които макар и несвързани със самото деяние, са
относими към предмета на делото и допринасят за пълното и всестранно изясняване
на фактическата обстановка. Свидетелят е изложил подробно и логически
последователно обстоятелствата, касаещи отношенията между него и обвиняемия по
повод предаването на фактическата власт върху процесното моторно превозно средство,
като няма основание на същите да не бъде дадена вяра, доколкото те се подкрепят
и от представените от самия обвиняем документи за мотопеда, съдържащи изписване
на името на свидетеля М. на латиница.
Съдът при изграждане
на изводите си се позова и на заключението на съдебно-трасологичната
експертиза, доколкото същото е изготвено от специалист в областта и отговаря
пълно, обективно, изчерпателно и технически обосновано на поставените му
въпроси. От същото се установява, че процесният мотопед „Р.” е без регистрационни табели и е с рама № ., по отношение на
който не са установени интервенции.
При изграждане на
изводите си относно мястото на извършване на деянието съдът се позова и на
писменото доказателствено средство- протокол за оглед на местопроизшествие,
който е съставен от компетентен орган- разследващ полицай при РУ- С., и по
предвидения в чл. 155 и сл. НПК ред, с оглед което и на основание чл. 131 НПК
се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно извършените действия,
реда, по който са извършени и събраните доказателства.
Писмените
доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни
длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, като
от справката за съдимост на обвиняемия се установява и чистото му съдебно
минало. Съдът се позова и на представените от обвиняемия писмени доказателства-
частни свидетелстващи и диспозитивни документи, от които макар и на чужд език
се установяват твърденията на свидетеля М..
От
правна страна:
При тези факти от
правна страна съдът намери за доказано по несъмнен начин, че обвиняемият П.Н.А.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е повдигнато
обвинение.
От обективна страна на 30.03.2017 г., около 13.40
часа, в гр. Д., обл. С., на ул. „С. С.“, с посока на
движение от ул. „Ц. С. В.“ към ул. „Х. Б.“,
обвиняемият А. е управлявал моторно превозно средство- мотопед „Р.”, с рама № .,
без регистрационни табели, което не е регистрирано по надлежния ред.
Престъплението по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК е на формално извършване,
като същото е довършено в момента, в които деецът започне управлението на
нерегистрираното по съответния ред моторно превозно средство по път, отворен за
обществено ползване, каквито са улиците в населените места.
Съгласно разпоредбата
на чл. 140, ал. 1, изр. първо ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели и регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Надлежният ред за регистрация на моторни превозни средства е
предвиден в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП от министъра на
вътрешните работи. От обхвата на регистрацията са изключени изрично посочените
в чл. 1, ал. 4, т. 1-8 от Наредбата моторни превозни средства, сред които не
попада управляваното от обвиняемия МПС- мотоциклет. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба моторните превозни средства се регистрират в 14-дневен срок от
придобиването на собствеността. Обстоятелството, че обвиняемият юридически не е
придобил собствеността върху процесното МПС, доколкото покупко-продажбата на
нерегистрирано МПС се извършва в писмена форма (арг.
чл. 144, ал. 1 и 2 ЗДвП), не води до извод за несъставомерност на деянието,
доколкото, както беше посочено, престъплението е довършено със
самото управление на такова МПС и не е свързано с неизпълнение на задължението
за регистрация на моторното превозно средство в посочения , което от своя
страна е скрепено с административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Обстоятелството, че
управляваното от обвиняемия моторно превозно средство не е регистрирано се
установява при съвкупната преценка на заключението по съдебно-трасологичната
експертиза, видно от което представеният за изследване мотопед е „Р.”, с рама № ., по отношение на
който не са установени интервенции и справката от ОД МВР отдел „О. П.“, видно
от която МПС с посочената рама не е регистрирано в АИС Регистрация.
От субективна страна
деянието е извършено от обвиняемия А. при условията на пряк умисъл, доколкото
деецът е съзнавал, че управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано, по път, отворен за обществено ползване (какъвто несъмнено е
улицата), предвиждал е общественоопасните последици от деянието си, а именно-
че, управлявайки нерегистрираното моторно превозно средство, ще наруши
обществените отношения, регламентиращи реда за регистрация на моторните
превозни средства и реда за движение на моторни превозно средства по пътищата,
отворени за обществено ползване, и се е съгласявал с тяхното сигурно настъпване, макар и
преследвайки по-далечна цел да задоволи нуждата си от това да се придвижи от
едно място до друго.
Тук е мястото да се
посочи, че по отношение на извършеното от обвиняемия А. деяние е неприложима
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, доколкото не се касае до явна незначителност
на обществената опасност, а още по малко до липса на такава. До този извод
съдът достигна, съобразявайки обстоятелството, че обвиняемият А. не само е
управлявал нерегистрираното моторно превозно средство, но е управлявал същото и
без да има свидетелство за управление на МПС.
По описаните
съображения съдът прие, че обвиняемият А. е виновен по повдигнатото му
обвинение и за него следва да му бъде наложено съответно наказание.
По
вида и размера на наказанието
На първо място съдът
прие, че предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 НК са налице, доколкото за
престъплението, за което на А. е повдигнато обвинение, е предвидено наказание
лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева,
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, с деянието не са причинени
имуществени вреди и същото не е сред изрично предвидените изключения по чл.
78а, ал. 7 НК.
Конкретното наказание
съдът определи в минималния, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, размер, а именно
1000 лева. При преценката си относно размера на наказанието съдът се съобрази с
обстоятелството, че по делото се установиха множество смекчаващи вината на
обвиняемия обстоятелства- добрите му характеристични данни, направеното
самопризнание, изразеното съжаление за стореното и чистото му съдебно минало.
Ето защо с оглед личността на А. това минимално наказание се явява достатъчно
за постигане целите по чл. 36 НК и особено целта на превъзпитанието и
поправянето на обвиняемия, както и целта на специалната превенция, доколкото
това наказание ще доведе до въздържането на обвиняемия от извършването на
престъпления занапред. Наред с това наказанието ще допринесе и за постигане на
генералната превенция, доколкото останалите граждани, които управляват нерегистрирани
моторни превозни средства, ще разберат, че поведението им е противоправно и че
същото няма да бъде толерирано.
По
разноските
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК и с оглед на постановеното осъдително решение П.А. беше осъден да
заплати в полза на Държавата и по сметка на РУ МВР- С. сумата 44,61 (четиридесет и четири лева и 61 ст.) лв. за експертиза и фотоалбум,
както и сумата в размер на 5 (пет)
лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, дължима по сметка на PC- гр. С..
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: