РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 08.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 30 септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 330 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.И. ***,
депозирана чрез адвокат-пълномощник Е. П. ***, против Решение № 586 от 21.07.2020
г., постановено по АНД № 503/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000080 от 20.01.2020 г. на
Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, с което на жалбоподателя по т. 1 за
нарушение на чл. 34, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание
чл. 93в, ал.13 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева; по т. 2 за
нарушение на чл. 36, § 1, т. (i)
от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева и по т. 3 за нарушение на чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС) №
165/2014 и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева. Наведени са доводи за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Претендира се отмяна на въззивното решение, след което
съдът да реши делото по същество като отмени изцяло издаденото наказателно
постановление. В депозирано допълнително становище вх. № 3397 от 29.09.2020 г.
по описа на съда се претендира и присъждането на направените по делото разноски
(л. л. 17 и 18 от делото).
Ответникът по жалбата, в депозиран писмен
отговор вх. № 260187 от 19.08.2020 г. по описа на РС – Русе, оспорва
основателността й. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, в случай че същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. (л. 11 от
делото)
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди наведените в
жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е частично основателна.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, районният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства са правилно установени и
безспорно доказани административните нарушения по т. 1, т. 2 и т. 3 от НП, за
които жалбоподателят е бил санкциониран, като при съставяне на АУАН и издаване
на НП не са били допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са достатъчно основание за отмяна на НП. С тези мотиви съдът е
потвърдил оспореното пред него наказателно постановление в неговата цялост.
Административният
съд, в настоящия си състав, намира така постановеното въззивно съдебно решение
за правилно в частта, с която е потвърдено НП по т. 1 и т. 2.
По отношение на нарушението по т. 1
от НП спорно се явява приложението на чл. 28 от ЗАНН. Приетото от РС - Русе, че
не са налице предпоставките за прилагане на законовата хипотеза на маловажен
случай, настоящата инстанция счита за правилно. Конкретното деяние не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив, данните по делото сочат, че
разликата между часовото време, регистрирано от тахографа в тахографския лист и
официалното време в страната на регистрация на МПС е 11 часа и 30 минути, което
е значителна разлика. Следва да се има предвид също така, че водачът е длъжен
при всяко поемане на превозното средство за извършване на работа да провери
изправността на уредите и документацията. В тази връзка е от значение, че
часовникът на тахографа може да бъде настройван ръчно, което обаче водачът не е
сторил преди започване на управлението си. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в
случая е неприложима, тъй като подобно нарушение /с толкова голяма разлика в
часовото време – 11 часа и 30 минути/ измества времето за управление и почивка,
регистрирано в тахографските листи с почти половин ден. Това от своя страна
води до затруднения при проследяването на периодите на управление и почивка на
водача за в бъдеще и осъществяването на контрол върху дейността.
Безспорно установено е и нарушението
по т. 2 от НП.
Фактическата обстановка, нарушението
и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Неоснователни са касационните
оплаквания за противното.
Въззивният съд е установил
действителната фактическа обстановка по делото, въз основа на което е
формулирал обосновани правни изводи за доказаност на нарушението от обективна и
субективна страна. Посочените в НП фактически обстоятелства
са безспорно установени в хода на съдебното производство. Описаните в АУАН и НП фактически
констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства.
Хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1
от ЗАвПр, както и тази на чл. 36, §. 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изисква
физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозна
дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не
в някакъв последващ момент. Изискването за представянето им е алтернативно – тахографски
листи и/или удостоверение за дейности. От доказателствата по делото безспорно
се установява, че към момента на проверката от контролните органи водачът не е
представил тахографски листи за предходните 27 дни или удостоверение по образец
за този период. Няма значение представеното впоследствие удостоверение за
дейности. В хода на производството пред АНО не е било навеждано твърдение за
наличие на такова удостоверение, като АУАН е бил подписан без възражения от
водача. Обстоятелството, че едва в хода на производството по оспорване на
издаденото наказателно постановление пред първата съдебна инстанция е
представено такова удостоверение за дейности (л. 28 от въззивното дело) не
изключва отговорността на водача. Това е така, тъй като това удостоверение не е
било представено своевременно на компетентните длъжностни лица при извършената
проверка, каквото е изискването както на визираната като нарушена
материалноправна разпоредба, така и на приложимата санкционна норма. При тези
данни деянието е съставомерно. Обосновано и в съответствие със закона е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. И. за нарушение по чл.93в,
ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, във връзка с чл. 36, §. 1, т. (i) от Регламент №
165/2014. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение, за което на нарушителя е наложено
наказание, определено съгласно приложимата санкционна норма в абсолютен размер.
С оглед изложеното решението на РС –
Русе, с което е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление по т.
1 и т. 2 следва да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в настоящия си състав, намира въззивното съдебно решение за неправилно в
частта, с която е потвърдено НП по т. 3. Съображенията за това са следните:
Съгласно обстоятелствената част на НП
по т. 3 жалбоподателят е санкциониран за това, че използва тахограф, който не е
бил представен за контролна проверка в срок 2 години от предишната контролна
проверка – 27.10.2017 г. Така описаното деяние е квалифицирано от АНО като
нарушение на чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и е санкционирано по реда
на общата административнонаказателна норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр.
Визираната като нарушена материалноправна разпоредба на чл. 23, § 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 гласи, че тахографите се подлагат на редовни
технически прегледи от одобрени сервизи. Редовните технически прегледи се
извършват най-малко веднъж на всеки две години. Видно от текста на същата, тя
не вменява конкретно задължение за водача на превозното средство, оборудвано с
тахограф. От друга страна приложената от АНО санкционна норма на чл. 105, ал. 1
от ЗАВПр е обща, бланкетна. Следователно, за да се наложи санкция по този ред е
необходимо да се посочи конкретна материалноправна разпоредба, съдържаща правило
за поведени с адресат водача на превозното средство, оборудвано с тахограф, което
правило не е изпълнено/е нарушено от негова страна. Както беше посочено по-горе
визираната от АНО материалноправна разпоредба на чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 не вменява конкретно задължение за водача, така че неправилно с нея
е обосновано нарушение. Като е достигнал до изводи, различни от гореизложените,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в частта, с която е
потвърдил НП по т. 3. То следва да бъде отменено в тази му част, а вместо него
да бъде постановено друго, с което наказателното постановление по т. 3 да бъде
отменено.
Независимо
от частичната отмяна на решението на въззивния съд, на оспорващата страна не
следва да бъдат присъждани разноски. Макар искането за тях да е своевременно
заявено, от страната не са представени доказателства за фактическото им
извършване в касационното проиводство.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222,
ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 586 от 21.07.2020 г.,
постановено по АНД № 503/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, само в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 38-0000080 от 20.01.2020 г. на Началник на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, с което на Д.И. *** по
т. 3 за нарушение на чл. 23, §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание
чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 (двеста) лева и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000080
от 20.01.2020 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ -
Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, само в частта по т.3, с която на Д.И. ***, с ЕГН **********, за
нарушение на чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл. 105,
ал. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението в
останалата му част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.