Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
Гр. Разград, 29 октомври 2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ЯКИМОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 154
по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №181/25.06.2021г., постановено
по АНД №97/2021г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 38-0002414/ 22.12.2020г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – Русе, което на основание чл. 96г,
ал. 1, предл.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на „Кушку транс“ ЕООД,
гр.Разград е наложена имуществена санкция от 3000 лева за извършено нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Недоволно от решението е останало наказаното дружество. В жалбата си сочи, че
то е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в
противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което заявява,
че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на
районния съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е
основателна по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че на 24.11.2020г. служители на РД "АА" Русе извършили комплексна проверка на "Кушку
транс“ ЕООД, притежаващо Лиценз на Общността за извършване на автомобилен
превоз на товари №5773/ 19.04.2016г., валиден до 18.04.2026г. В хода на
проверката установили, че превозвачът е допуснал лицето Е. З. В. на 25.09.2020г. да извърши превоз на товари с товарен автомобил ДАФ ФТ ХФ
с рег. № ******** без водачът да притежава валидно Удостоверение за психологическа годност. При
тези данни е прието, че е извършено нарушение на задължението по чл. 57, ал. 1
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари (Наредба №11) и срещу дружеството е съставен АУАН рег. №281493/24.11.2020г.
Съставеният АУАН е надлежно връчен на уличеното лице и подписан от неговия
представител без възражения. Отразените в акта констатации са възприети изцяло
от наказващия орган и с НП при идентично фактическо описание и правна
квалификация на нарушението на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. С решението си Разградският
районен съд е потвърдил това НП, като в мотивите си е приел, че то e постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон. Изложените от него съображения не се споделят
от настоящата инстанция.
В хода на административнонаказателното производство е допуснато процесуално
нарушение, което е опорочило процесното НП. Както при
съставяне на АУАН, така и
при издаване на НП административният орган
не е изпълнил задължението си да
опише пълно, ясно и конкретно от фактическа страна
административното нарушение, което е нарушило правото на наказаното лице да
разбере в какво се състои вмененото обвинение и достатъчно ефективно да
организира своята защита.
Според фактическото описание на вмененото административно нарушение
дружеството е наказано за това, че на посочената дата е допуснало лицето Е. В. да управлява товарен автомобил без да притежава
удостоверение за психологическа годност. От правна страна е прието, че с
деянието е осъществено нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба №11, според която до
управление на превозните средства за
международни превози на пътници и товари превозвачите следва да допускат
само водачи, които са психологически годни, което обстоятелство се удостоверява
с удостоверение за психологическа годност, издадено по надлежния ред. Както от
чл.1 на тази наредба, така и от цитираната норма става ясно, че те са приложими
за случаите, когато се извършат международни превози. Според легалното
определение, дадено в §1, т. 14 от ДР на ЗАП "Международен превоз" е
всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна
граница. Както в АУАН, така и в НП обаче не е отразен този съставомерен
признак, а наказващият орган се е задоволил да посочи само, че на 25.09.2020г.
посоченият водач е допуснат да управлява товарния автомобил, без да е ясно дали
този превоз съставлява международен по смисъла на закона. Не е посочен неговият
маршрут, начална или крайна точка, държава или друг факт, от който да е видно,
че при превоза е премината държавна граница. Не е ангажирал и доказателства,
които да установяват този съставомерен признак.
По принцип съдебният контрол е контрол за законосъобразност на атакуваното
НП и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се
излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия
орган. Ето защо липсва възможност едва в това производство да се сочат нови обстоятелства, които се явяват
съставомерни факти и да се събират доказателства за тяхното установяване. В
случая непълното фактическо описание на вмененото административно нарушение
препятства съда да провери и дали правилно е квалифицирано деянието от правна
страна и дали е посочена съответната нарушена разпоредба.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че НП е
незаконосъобразно, като издадено при съществено процесуално нарушение, което е
ограничило правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и в пълен обем
и достатъчно ефективно да организира своята защита. Приемайки противното
Разградски районен съд е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 300
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно предявени и
доказани по размер, който е съответен на фактическата и правна сложност на
спора.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №181/25.06.2021г., постановено по АНД №97/2021г. по описа на
Районен съд – Разград и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002414/ 22.12.2020г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на основание
чл. 96г, ал. 1, предл.2 от Закона за автомобилните превози на „Кушку транс“
ЕООД, гр.Разград е наложена имуществена санкция от 3000 лева за извършено нарушение на чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе да заплати на
„Кушку транс“ ЕООД, гр.Разград сумата от 300 (триста) лева - дължими деловодни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/