Решение по дело №1783/2019 на Районен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

№

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Плевен, 16.10.2019г.

 

Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в открито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД №1783/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

Образувано е по повод депозирана жалба от ***ЕООД с ***със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя ***,против Наказателно постановление НП № 416377-F472301/07.03.2019г. на Директор ТД на НАП гр.Велико Търново, с което за нарушение на чл. 11 ал.2 от ЗСВТС,е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600 лева, на основание чл.17 ал.1 от ЗСВТС.

В жалбата си жалбоподателя излага доводи за това,че нарушението е следвало да се третира като маловажно и АНО е следвало да се съобрази с разпоредбите на чл.27 ал.3 от ЗАНН,като приложи чл.28 от същия закон.Закъснението е едва от седем дни и АУАН-ът е съставен едва след подаване на декларацията. Сочи се също и,че дружеството не било задължено да подава данни по системата „Интрастат”. 

Ответника по жалбата, редовно призован се представлява от юрк.***, който заема становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от жалбоподателя претенции, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59 - 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

С обжалваното Наказателно  постановление № 416377-F472301/07.03.2019г. на Директор ТД на НАП гр.Велико Търново ,на обжалваното дружество ***ЕООД с ***със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя ***, за нарушение на чл.11, ал.1 от Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600 лв на основание  чл.17, ал.1  от същия закон. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F472301от 14.02.2019г. съставен на обжалващото дружество  от старши инспектор по приходите  при Териториална дирекция гр. В.Търново, офис Плевен. В акта и в НП е отразено,  че на 22.01.2019г. в ТД на НАП В.Търново, офис Плевен е установено, че ***ЕООД като интрастат оператор  не е подал месечна интрастат декларация за поток пристигания за референтен период месец декември 2018г. в законоустановения срок. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗСВТС срокът за подаване на интрастат декларацията е до 20-то число на месеца, следващ референтния период- до 20.01.2019г. Декларацията е подадена по електронен път на 28.01.2019г. и е приета с протокол №17907/28.01.2019г. за поток пристигания. Следователно не е спазен законоустановения срок, като закъснението е от 7 дни.

В заседанието пред съда е разпитана свидетелката С.С. /актосъставителя/, която в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Представена е разпечатка от протокол за приемане на Интрастат декларация  №17907/ 28.01.2019г. /л.8 от делото/ от който е видно, че за Референтния период  декларацията е подадена на 28.01.2019г. По тези обстоятелства всъщност не се спори. С оглед на данните по делото съдът намира за безспорно установени изложените в акта и НП обстоятелства.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:  При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление  са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. На санкционираното юридическо лице е вменено нарушение, изразяващо се в неподаване на дължима интрастат  декларация в законовия срок. С оглед данните по делото съдът приема, че обжалващото дружество е осъществило състава на вмененото му нарушение. Санкционираното юридическо лице, като търговец, се явява интрастат оператор и в този смисъл задължено за подаване на интрастат декларация лице по смисъла на чл.7 от ЗСВТС. С тези декларации се отчитат данни за вътрешнообщностни изпращания от или пристигания на територията на Република България на стоки на Европейския съюз /чл.6, ал.1/. Декларациите са месечни /чл.8, ал.1, т.1 от Закона/ и се подават по елекронен път /чл.9, ал.1 от ЗСВТС/.  Декларации се подават и в случаите, когато в даден референтен период Интрастат операторът няма осъществени вътрешнообщностни пристигания или изпращания – в тези случаи  месечната декларация не съдържа записи с търговски данни (нулева декларация) –чл.8, ал.2 от Закона. Съгласно чл.11, ал.1 ЗСВТС Декларациите се подават до 14-то число на месеца, следващ референтния период.  Съгласно ал.2 Интрастат оператори с възникнало текущо задължение подават Интрастат декларация до 20-о число на месеца, следващ първия референтен период. За следващите референтни периоди срокът е този по ал.1.

В случая жалбоподателят не е подал изискуемата декларация в законовия срок. Вместо това интрастат декларацията е подадена по-късно  - на 28.01.2019г./вместо до 20-о число на месец януари 2019г./ Нарушението е извършено поради проявена небрежност. Така или иначе отговорността на юридическите лица е безвиновна. С оглед изложеното обжалващото дружество правилно е санкционирано на основание чл.17, ал.1 от ЗСВТС. Разглежданият случай не е маловажен.   Закъснението за подаване на интрастат декларация осуетява редовното обработване на необходима  информация. В случая деянието не е резултатно и е достатъчно наличието на бездействие, за да възникне административнонаказателна отговорност за лицето, което не е подало декларацията в предвидения от закона срок. Съгласно съдебната практика, след като наказуемото деяние не предполага наличие на вредни последици, няма как тяхната липса или незначителност да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, тъй като нарушението е съставомерно и при липса на вредоносен резултат, то неощетяването на фиска в случая не може да обоснове маловажност на нарушението. Няма отношение към преценката за маловажност и обстоятелството, че същото е извършено за първи път. Извършеното в случая нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив - разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението. В жалбата се твърди,а и не е спорно между страните, че декларацията е подадена преди изготвяне на АУАН. С подаването на декларацията преди съставянето на АУАН нарушението не е отстранено, т.к. отговорността е ангажирана за неподаването на декларация в законовоустановения срок.

        Съгласно чл.17 ал.1 от ЗСВТС интрастат оператор, който не подаде Интрастат декларация, не я подаде в предвидените срокове или предостави неизчерпателни или неверни данни в Интрастат декларация, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

        Наложеното наказание в случая не е в минимален размер и следва да се разгледа въпрос за коригирането му. При положение,че нарушението е за първи път съдът счита, че административното наказание имуществена санкция следва да бъде намалено на 500 лева. В този си размер същото би постигнало целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. 

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение размера на наложеното административно наказание имуществена санкция, като се намали размера   от 600 на 500  лева. 

Така мотивиран, съдът:

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ   НП № 416377-F472301/07.03.2019г. на Директор ТД на НАП гр.Велико Търново, с което ***ЕООД с ***със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя ***, за нарушение на чл. 11 ал.2 от ЗСВТС,е наложено административно наказание, на основание чл.17 ал.1 от ЗСВТС, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание имуществена санкция в размер от 600.00 лева на 500.00 /петстотин / лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд - гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: