Решение по дело №115/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. З. И. с [ЕГН], с. Славяни, [улица], общ. Ловеч, обл. Ловеч, чрез адвокат Г. В. Г. от ЛАК със служебен адрес: гр. Ловеч, [улица], ст.402 срещу решение №522/19.11.2024г., постановено по АНД №1442/2024г. по описа на PC - Плевен.

В жалбата се посочва, че НП е неправилно и незаконносъобразно, постановено е при неизяснена фактическа обстановка, като е издадено и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че потвърждаването на НП води до съдебно решение, което е постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила, като наложеното административно наказание е явно несправедливо

Посочва се, че се потвърждава НП, т.е. определя се санкция, въпреки че от установената по делото фактическа обстановка се установява, че няма извършено административно нарушение, тъй като нарушение се твърди единствено от заинтересования свидетел - водачът на другия автомобил. Счита, че дори да е доказано нарушение, то е формално, без никакви вредни последици, без отегчаващи отговорността обстоятелства и при многобройни смекчаващи обстоятелства. Намира, че дори да е извършено нарушение следваше да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

Твърди, че случаят е маловажен и следва да се приложи разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

Намира, че не е направена очна ставка между водачите на двата автомобила, за да се изяснят противоречията, като двамата участници в ПТП описват коренно различна фактическа обстановка. Счита, че съдът не е положил всички усилия за изясняване на обективната истина.

Посочва, че съществено процесуално нарушение е, че PC-Плевен не е проверил кой е министър на вътрешните работи към датата на издаване на наказателното постановление, като административнонаказващият орган се опитва да докаже компетентност със заповед на МВР от 02.12.2021г., а тази заповед е валидна само докато издаващият я е министър. Посочва, че всеки следващ министър сам отново преценява дали да делегира правомощия, поради което НП се явява издадено от орган без компетентност.

Твърди, че при издаването на НП са допуснати няколко процесуални нарушения, всяко от които е самостоятелно основание за отмяна на НП без да се разглежда спора по същество. Посочва, че са наложени наказания без да е посочено кое наказание за кое нарушение се налага.

Твърди, че са наложени наказания без да е посочено на основание коя алинея от чл.53 от ЗАНН се налагат,като непосочването на алинея от чл.53 от ЗАНН е съществено нарушаване на процесуалните правила, което не е отстранено и е довело до ограничаването на правото на защита, тъй като води до неяснота какво приема административнонаказващият орган относно допусната ли е нередовност в АУАН, установено ли е по безспорен начин извършването на нарушение и т.н.

Намира, че не са извършени административни нарушения, каквито са описани в наказателното постановление.

Посочва, че обжалваното НП е издадено при изцяло неизяснена фактическа обстановка, като скоростта на МПС е била напълно съобразена и в действителност предното МПС се е движело на висока скорост и е спряло изключително рязко. Твърди, че в действителност двете МПС са се докоснали, но без да има щети по тях, като това се е констатирало от двамата водачи на място.

Моли да се отмени изцяло обжалваното решение на PC Плевен, с което е потвърдено посоченото по-горе НП, като се присъдят направените до момента разноски общо в размер на 600 лв.

В съдебно заседание касасторът -И. З. И. с [ЕГН], с. Славяни, [улица], общ. Ловеч, обл. Ловеч, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - началник група в ОД на МВР, сектор "Пътна полиция", редовно призован, не се явява, не се представлява

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен посочва, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и предлага да се потвърдите във вида, в който е постановено.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 23-0938-004010 от 04.01.2024г. на началник група в ОДМВР Плевен, С-р „ПП“, с което на И. З. И. с [ЕГН] от с. Славяни, за това, че на 03.12.2023 година в 18:25 часа в гр. Плевен на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с per. № [рег. номер] (който не е негова собственост), управлявал посоченото МПС с посока на движение към [улица], като не е избрал скорост на движение съобразно релефа и състоянието на пътя (ляв завой, надлъжен наклон, преминаване през кръстовище), не спрял своевременно зад спрял пред обозначена пешеходна пътека лек автомобил „Мерцедес С220“ с peг. № [рег. номер], вследствие на което го удря отзад и реализира ПТП с материални щети - спукана, задна броня на посочения автомобил и като участник в ПТП, при наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП не останал на мястото на произшествието и не уведомил службите за контрол на МВР. Водачът управлявал посоченото МПС без същото да е преминало годишен технически преглед и не представил СУМПС.

Прието е , в т. 1 ,че е налице нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП – водачът не избира скорост на движение съобразно атмосферните условия и други обстоятелства, за да спре на предвидимо препятствие при създадена опасност за движението –ПТП и на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева; в т. 2 че е налице нарушение на чл. 123, ал.1, т.З, б. „В“ от ЗДвП – при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява служби за контрол и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец, в т. 3 е прието, че е налице нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП – управлява ППС което не е преминало технически преглед и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лева и в т. 4 е прието, че е налице нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10,00 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, правилно по отношение на наложеното с НП наказание по т. 1, 2 и 4 и постановено при правилно прилагане на материалния закон като на основание чл. 221, ал. 2 , изр. второ от АПК споделя изцяло мотивите на РС Плевен.

Неоснователни са доводи на касатора за недоказаност на тези три нарушения, тъй като същите са подробно описани в АУАН, налице е протокол за ПТП, като актосъставителят и свидетел при съставяне на акта са категорични в показанията си, че следите по пътна настилка, пораженията по пострадал автомобил потвърждават настъпването на ПТП, а и другият участник в ПТП - И. не е бил на място на инцидента и повикан по телефона и не е носил свидетелство за управление на МПС.

Настоящата инстанция обаче намира, че не следва на водач, който не е собственик на МПС да бъде наложено наказание за установеното второ нарушение – управляваният автомобил не е преминал на технически преглед. Нарушаването на това материално правило за поведение е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред с изричната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба до 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Обстоятелството, че И. не е собственик на управляваното от него ППС е отразено в АУАН и НП и не е спорно между страните. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач, който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на техническата му изправност е недопустимо за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП да му се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Осъществяването на административно-наказателна отговорност по този ред е субсидиарно, т. е. разпоредбата се прилага, само когато за съответното нарушение няма нарочно установена санкционна норма, каквато в случая е налице. Следва решението в тази част да бъде отменено и да бъде отменено и НП по отношение на наложено наказание по т. 3.

Неоснователни са доводи на касатора обаче, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на чл. 57 от ЗАНН, тъй като не са описани подробно факти и обстоятелства при извършването на нарушенията и не е посочено, кое наказание за кое нарушение се налага. В АУАН и НП са описани фактите, установените нарушения и словесно се посочва, коя е нарушената норма, като се изписва и текста от ЗДвП и за всяко от посочените в съответната точка нарушение е изписано и наложеното наказание и не е налице нарушение при издаване на НП.

Неоснователен е и довод на касатора, че не е доказана материална компетентност на издателя на НП, тъй като е налице заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министър на МВР , но не е изяснено, кой е бил министър през 2024 година и заповедта от 2021 г. е невалидна.

На л. 13 по анд№ 58982024 г. по описа на РС Плевен е налице заповед за оправомощаване на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР в т. 3.11 да извършват контрол по ЗДвП и да издават НП и обстоятелството, че министър на МВР по време на установяване на извършване на нарушението през 2024 година не е лицето, подписало заповедта през 2021 година, не се отразява на законосъобразността на заповедта и същата поражда правно действие докато не бъде изменена или отменена, каквито доказателства не са ангажирани по делото.

Неоснователен е и довод на касатора, че е налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 год. предвижда, че прилагането на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП е недопустимо.

Предвид горното настоящата инстанция намира, че решението в частта относно наложено наказание за нарушение по т. 3 – за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП наложено наказание глоба в размер на 20 лева следва да бъде отменено, като бъде отменено и НП в тази част, а в останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Отменя решение №522/19.11.2024г. по анд №1442/2024г. по описа на Районен съд-Плевен в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 23-0938-004010 от 04.01.2024г. на Началник група в ОДМВР Плевен, С-р „ПП“, с което на И. З. И. с [ЕГН] от с. Славяни за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 23-0938-004010 от 04.01.2024г. на Началник група в ОДМВР Плевен, С-р „ПП“, с което на И. З. И. с [ЕГН] от с. Славяни за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП за което на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева.

Оставя в сила решение №522/19.11.2024г., постановено по анд №1442/2024г. по описа на Районен съд-Плевен в останалата част.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.