Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова
гр. д. № 13316 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 147880 от 13.07.2020 г. по
гр. д. № 44785/2019 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 141 състав, е
осъдена Д.А.„Н.С.“ /ДАНС/, гр. София, да заплати на М.Г.М., ЕГН ********** на
основание чл. 82, ал. 6, т. 1, пр. 2 от Закона за Д.А.„Н.С.“ /ЗДАНС/ сумата от 585,45
лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, от които
сума в размер на 247,19 лв. за положени 19 часа извънреден труд на 24.05.2014
г. и на 25.05.2014 г. и сума в размер на 338,26 лв. за положени 26 часа
извънреден труд на 01.11.2014 г. и на 02.11.2014 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба - 25.11.2015 г. до окончателното плащане.
Осъдена е Д.А.„Н.С.“ да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС
сумата 50 лв. – държавна такса.
Срещу постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Д.А.„Н.С.“ с оплаквания за
неправилност поради несъобразяване със специалните разпоредби на Закона за Д.А.„Н.С.“,
Правилника за неговото прилагане и Инструкция № РД-595/27.04.2009 г. за реда за
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на
работата на държавните служители в ДАНС извън редовното работно време /обн. ДВ,
бр. 36/15.05.2009 г., в сила от 15.05.2009 г., изм. и доп. бр. 81/23.10.2012
г./ - Инструкцията. Сочи се, че чл. 10, ал. 2 от Инструкцията разпорежда, че за
изпълнението на служебните задължения в почивни и празнични дни от държавните
служители, работещи при ненормиран работен ден, се издава писмена заповед от
председателя на ДАНС по негово решение или по предложение на заместник –
председателя на ДАНС, а когато изпълнението на служебните задължения по ал. 2 е
разпоредено устно от председателя на ДАНС, той издава писмена заповед в първия
работен ден след деня, в който е положен извънредният труд – чл. 10, ал. 3 от
Инструкцията. Т. е., за да се приеме трудът, положен в почивни и празнични дни
като извънреден, следва изпълнението на служебните задължения в почивни и
празнични дни да е изрично възложено – писмено или устно от председателя на
Агенцията, каквото възлагане в случая липсва. Поради наличие на специална
уредба, разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ е неприложима. Заплащането при липса
на издадена заповед на труда би представлявало дисциплинарно нарушение по чл.
88, ал. 2, т. 1 ЗДАНС. Твърди се, че решението е необосновано – постановено при
липса на категорични доказателства за определяне размера на предявения иск в
заявените от ищеца времеви интервали. Няма данни за процесните дати 24 и 25 май
2014 г. ищецът да е полагал труд в условията на извънредност – фактът, че е бил
на работното си място не означава, че е изпълнявал служебните си задължения
през цялото време. Евентуално искът е доказан само за дата 01.11.2014 г. и то
само за 3 часа и 25 минути, като в този смисъл съдът не се е съобразил с
разпределената доказателствена тежест. Предвид изложеното се моли за отмяна на
решението и за отхвърляне на иска, евентуално за уважаване на исковата
претенция единствено в рамките на доказания ѝ размер. Не се претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца М.Г.М., чрез адвокат
М.А., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде
оставена без уважение. Твърди се, че от приетите писмени доказателства
безспорно са установени датите, на които ищецът е полагал извънреден труд, като
в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил, че на 24.05.2014 г. и на
25.05.2014 г. ищецът е бил в сградата на ДАНС. Ищецът е положил извънреден труд
по разпореждане на прекия си началник – Директора на Специализирана дирекция
„Разследване“, за което са представени съответни доказателства.
Недобросъвестността на работодателя, който не е издал съответните документи,
нобходими за заплащането на извънредния труд, положен от ищеца, не следва да е
факт, от който служителят черпи неблагоприятни последици при реално положен от
него извънреден труд. Поддържа се, че размерът на възнаграждението е изчислен
съобразно представената от ДАНС справка за основното месечно възнаграждение на
ищеца. Поради това се моли за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми. Въззивният съд намира, че решението е и правилно и на
основание чл. 272 ГПК
препраща към неговите мотиви, като във връзка с оплакванията на въззивника
следва да се добави и следното:.
Предявен е осъдителен иск с правно основание
чл. 82, ал. 6, т. 1, предл. 2, връзка с чл. 72, ал. 1, т.
3 ЗДАНС.
Производството се развива след като с влязло в сила решение №
5554/19.07.2019 г. по в. гр. д. № 12550/2018 г. на СГС, ГО, II „Е“ въззивен състав, е обезсилено решение №
340747/16.02.2018 г. по гр. д. № 72917/2015 г. на СРС, ГО, 81 състав, допълнено
с решение № 412295/21.05.2018 г. по гр. д. № 72917/2015 г. на СРС, ГО, 81
състав, с което е отхвърлен предявеният от М.Г.М. против Министерство на
вътрешните работи иск с правно основание чл. 82, ал. 6, т. 1, пр. 2 от Закона
за Д.А.„Н.С.“ за сумата в размер на 585,45 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд, от които сума в размер на 247,19 лв.
за положени 19 часа извънреден труд на 24.05.2014 г. и 25.04.2014 г. и сума в
размер на 338,26 лв. за положени 26 часа извънреден труд на 01.11.2014 г. и
02.11.2014 г., и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане
срещу надлежния ответник – ДАНС, а не срещу МВР.
В исковата молба ищецът М.Г.М. твърди, че през периода от 01.10.2013 г.
до 23.02.2015 г. е бил държавен служител в ДАНС
в Специализирана дирекция „Разследване“, изпълнявал е задълженията си на
ненормиран работен ден, като полагал и извънреден труд в почивни и празнични
дни, което обективирал в две докладни записки до директора на дирекцията – за
времето от 10.30 ч. до 20.30 ч. на 24.05.2014 г. /10 часа/ и за времето от
11.00 ч. до 20.00 ч. на 25.05.2014 г. /9 часа/, във връзка с ДП № 5-4/2014 г.
по описа на ДАНС; както и за времето от 08.30 ч. на 01.11.2014 г. до 03.30 ч.
на 02.11.2014 г. /19 часа/ и за времето от 09.30 ч. до 16.30 ч. на 02.11.2014
г. /7 часа/, във връзка с ДП № 94/2014 г. по описа на ДАНС, или общо положен
извънреден труд в размер на 45 часа, който не му бил заплатен. Във връзка с
подадена от ищеца молба, от ДАНС отказали да му изплатят положения извънреден
труд, тъй като в регистратурата на Агенцията не били регистрирани отчетни
документи съгласно Инструкция № РД-595/27.04.2009 г. за реда за разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на
държавните служители в Д.А.„Н.С.“ извън редовното работно време, не били
постъпвали заповед по чл. 10, ал. 2 от Инструкцията и протоколи по чл. 8, ал. 2
от същата за положен от ищеца извънреден труд. По изложените съображения ищецът
моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 585,45 лв. /след допуснато изменение на иска в съдебно
заседание на 30.01.2018 г./ - за положените 26 часа извънреден труд на
01.11.2014 г. и 02.11.2014 г. в размер на 338,26 лв. и за положените 19 часа
извънреден труд на 24.05.2014 г. и 25.05.2014 г. в размер на 247,19 лв.,
представляваща допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане, както
и разноски по делото.
Ответникът – Д.А.„Н.С.“, в срока по чл. 131 ГПК
е депозирал писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността
на иска, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на чл. 82, ал.
6, т. 1, пр. 2 ЗДАНС. Изложени са твърдения, че ищецът не е полагал извънреден труд,
поради което не му се дължи заплащане на такъв. Моли се съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При правилно разпределена доказателствена
тежест по чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията, разписани в нормата на чл. 146 ГПК, районният съд е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон.
За да е осъществен фактическият състав, от който ищеца извежда
претендираното си право, трябва да са налице следните елементи: характерът на
работата да изисква да се работи непрекъснато; да се полага труд по трудово/служебно
правоотношение между работника или служителя и работодателя извън установеното
работно време, като ищецът следва да докаже и уговореното възнаграждение за
процесния период. Работата през почивните и празничните дни е на общо основание
извънреден труд
/защото се полага извън установеното за длъжността редовно работно време/ – в
този смисъл решение № 75 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 812/2010 г., III
г. о.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗДАНС, към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд.
Според чл. 82, ал. 6, т. 2 ЗДАНС, работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на
отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за
служителите по ал. 3. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл. 82, ал. 7 ЗДАНС/.
Редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време се определя с инструкция на председателя на агенцията – чл. 82, ал. 9
ЗДАНС.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Инструкция № РД-595/27.04.2009 г. за реда за
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на
работата на държавните служители в Д.А.„Н.С.” извън редовното работно, издадена
на основание чл. 82, ал. 9 ЗДАНС, положеният извънреден труд в почивни и празнични
дни от държавните служители, работещи при ненормиран работен ден, и от
работещите на смени – извън установената за тримесечния период норма за
нормалната продължителност на работното време, се документира в специална книга
за отчитане на извънредния труд. За всяко основно структурно звено по чл. 11,
ал. 1 ЗДАНС книгата се води и съхранява от негов служител, определен със
заповед на председателя на ДАНС, по предложение на ръководителя на съответното
структурно звено. Според ал. 2 на чл. 8 (Изм., ДВ, бр. 81 от 2012 г.), положеният
извънреден труд се отчита почасово с протокол. Протоколът се съставя в три
екземпляра от непосредствения началник на държавните служители по ал. 1 и се
утвърждава от горестоящ пряк началник на длъжност не по - ниска от директор на
дирекция, директор на териториална дирекция или началник на самостоятелен
териториален отдел. За положен извънреден труд от държавни служители, работещи
при ненормиран работен ден, протокол се съставя при наличието на издадена
заповед по реда на чл. 10, ал. 2. Единият от екземплярите на протокола се
изпраща на служителя по ал. 1 за вписване в книгата, вторият екземпляр на
дирекция специализирана административна дирекция “Човешки ресурси” – ДАНС, а
третият - на специализирана административна дирекция “Финансово - стопанска и
управление на собствеността” (САДФСУС) – ДАНС, за изплащане на възнаграждение
за извънреден труд. Специалната книга за отчитане на извънредния труд по ал. 1
се осигурява от дирекция “САДФСУС”.
Според чл. 9, ал. 1 от Инструкцията, работата на държавните служители по
чл. 5 извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни - в размер до 12 работни дни, и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Според чл. 10, ал. 1 от Инструкцията, служебни задължения се изпълняват
в почивни и празнични дни от държавните служители, работещи при ненормиран
работен ден, а от работещите на смени – извън установената за тримесечния
период норма за нормалната продължителност на работното време, по изключение и
извън случаите по чл. 82, ал. 8 ЗДАНС и чл. 3, ал. 1 ППЗДАНС. За изпълнението
на служебните задължения в почивни и празнични дни от държавните служители,
работещи при ненормиран работен ден се издава писмена заповед от председателя
на ДАНС по негово решение или по предложение на заместник - председател на
ДАНС. В заповедта се указва и изплащане на възнаграждение за извънреден труд
въз основа на протокола по чл. 8, ал. 2 при спазване на нормативните
изисквания. Когато изпълнението на служебните задължения по ал. 2 е разпоредено
устно от председателя на ДАНС, той издава писмена заповед в първия работен ден
след деня, в който е положен извънредният труд – чл. 10, ал. 2 и ал. 3.
В случая не се спори по делото, че ищецът М.М. за процесните дни – 24
/събота/ и 25.05.2014 г. /неделя/ и 01 /събота/ и 02.11.2014 г /неделя/ е бил
държавен служител на ДАНС, на когото по силата на чл. 82, ал. 5 ЗДАНС е
установен ненормиран работен ден, като със Заповед рег. № RB202004-001-04/К-20/27.02.2015 г. на министъра на
вътрешните работи М.Г.М. е назначен в МВР.
Не е спорно, че ищецът на 24.05.2014 г. в периода 10.40 ч. – 20.45 ч. и
на 25.05.2014 г. в периода 10.00 ч. – 20.00 ч. е бил в сградата на ДАНС
/отговор на искова молба/.
От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е подал до
началника на отдел при Специализирана дирекция „Разследване“ – ДАНС Докладна
записка рег. № Н-943/27.05.2014 г. за положен извънреден труд за периода от
10.30 ч. до 20.30 ч. на 24.05.2014 г. и от 11.00 ч. до 20.00 ч. на 25.04.2014
г., като водещ разследването по ДП № 5-4/2014 г. по описа на ДАНС, преписка №
3-210/2014 г. по описа на Софийска районна прокуратура, с оглед проведени
множество работни срещи и действия по разследването, вземане на определения от
СРС и докладвани справки в Районна – прокуратура – гр. София и др., както и до
директора на Специализирана дирекция „Разследване“ при ДАНС Докладна записка
рег. № Н-3780/04.11.2014 г. за положен извънреден труд за периода от 08.30 ч.
на 01.11.2014 г. до 03.30 ч. на 02.11.2014 г. и от 09.30 ч. до 16.30 ч. на
02.11.2014 г., във връзка с ДП № 94/2014 г. по описа на ДАНС в гр. Бургас.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А.А., заемал длъжността
разследващ агент в ДАНС в периода 2013 г. – 2015 г. Въззивният съд кредитира
дадените показания като обективни, логични и подкрепящи се от останалите
доказателства по делото. Следва да се посочи, че тези показания са дадени при
първото разглеждане на делото, но няма пречка да се ценят и в настоящото
производство, доколкото са били събрани и с участието на процесуален
представител на ДАНС, която е била привлечена като трето лице – помагач на
страната на първия ответник – МВР. Свидетелят заявява, че с ищеца работели
заедно от 2011 г., налагало им се да полагат извънреден труд, с оглед естеството
на досъдебното производство. За всеки конкретен случай по различен начин били
уведомявани, че следва да полагат труд извън определеното работно време, в
някои случаи – по информация на служители от оперативните сектори, минавало се
е през ръководството, имало е и случаи устно да извикат свидетеля. За
извънработното време задължението на всеки служител е да изготви докладна, след
като извърши съответната реализация, като се описва от колко до колко часа е
работил и какво е свършено по делото, по този начин се информира съответната
дирекция. В две отделни досъдебни производства през 2014 г. /по време на
изборите за Европейски парламент/ свидетелят и ищеца полагали извънреден труд –
били на разположение и при необходимост трябвало да изготвят съответни предложения
за претърсване или изземване или други. Добавя, че били в сградата на ДАНС.
Налагало се да работят и извън София, което ставало с командироване, подписано
от председателя на ДАНС или заместник – председателя, отново се правело
докладна, в която се описвало какво е извършено. Извънредният труд за това не
им бил изплащан.
Въззивният съд приема, че от
събраните доказателства се установява, че ищецът е полагал извънреден труд на
дати 24.05.2014 г., 25.05.2014 г., 01.11.2014 г. и 02.11.2014 г. По отношение
на първите две дати отетникът не оспорва, а това се установява и от приетата по
делото справка за посещенията на ищеца в сградата на ДАНС за 24.05.2014 г. и
25.05.2014 г., че за времето от 10.30 ч. до 20.30 ч. на 24.05.2014 г. /10 часа/
и за времето от 11.00 ч. до 20.00 ч. на 25.05.2014 г. /9 часа/, М.М. се е
намирал в сградата на ДАНС. Не се спори, че посочените дати са почивни такива
/събота и неделя/. Въззивният съд намира за неоснователно твърдението на
въззивника, че независимо от присъствието на ищеца в сградата, този факт не
доказва полагането на извънреден труд. По делото не са събрани доказателства,
че ищецът не е полагал труд на посочените дати, въпреки че е бил на работното
си място извън работно време, липсват и твърдения от страна на ответника в хода
на първоинстанционното производство в тази връзка, като в тежест на въззивника,
ако твърди подобни факти, е било да ги докаже съгласно правилото за
разпределяне на доказателствената тежест по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради
това, въззивният съд приема, че на 24.05.2014 г. и на 25.05.2014 г. ищецът е
положил извънреден труд в размер на общо 19 часа, които следва да му бъдат
заплатени в увеличен размер.
Събрани са писмени доказателства и във връзка с реалното полагане на
извънреден труд на дати 01.11.2014 г. и 02.11.2014 г. – протокол за оглед на
местопрестъпление от 01.11.2014 г. в гр. Бургас /видно от който на посочената
дата и място ищецът като разледващ агент при ДАНС, по повод образувано ДП №
94/2014 г. по описа на ДАНС, в присъствието на поемни лица е извършил оглед на
местопроизшествието/, протоколи за претърсване и изземване от 01.11.2014 г. – 3
броя в гр. Бургас /видно от които ищецът като разследващ агент при ДАНС е
участвал при съответното действие по разследването/, протокол за обиск и
изземване с разрешение на съдия от 01.11.2014 г. в гр. Бургас /видно от който
ищецът е извършил обиск/, а ответникът не е опорил изрично, че ищецът е бил
командирован в гр. Бургас на посочените дати. Следва да се отчете, че
извънредният труд обхваща и времето, през което са извършвани подготвителни
действия по извършване на съответното процесуално – следствено действие, поради
което съдът приема, че ищецът е доказал претенцията си и по размер – доказал е
полагането на извънреден труд на посочените дати, конкретни оплаквания относно
размера на трудовото възнаграждение, което следва да се вземе като база за
определяне на възнаграждението за извънреден труд не са изложени във въззивната
жалба. Същото се установява и от справки за размера на основното месечно
възнаграждение на ищеца за месец май 2014 г. и месец ноември 2014 г. и за
размера на начисленото брутно месечно възнаграждение за месец май 2014 г. и
месец ноември 2014 г. Въз основа на така събраните доказателства, въззивният
съд приема иска за доказан по основание и размер.
Настоящият съдебен състав приема, че издаването на писмена заповед за
положен извънреден труд от работника или служителя от председателя на ДАНС не е
елемент от фактическия състав за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд. Видно от данните по делото ищецът е уведомил ответника с две докладни
записки за положения извънреден труд. Обстоятелството, че те не се намират в
сградата на ДАНС, а в касата на началник отдел „Н - 1“ в бившата СД
„Разследване“ на ДАНС, тъй като при преструктуриране на Агенцията всички
отчетни документи са предадени на ГДБОП – МВР, не може да е основание за отказ
за изплащане на възнаграждение за извънреден труд. Във връзка с
доводите на ответника и въззивник, че за ищеца не е възникнало право
да получи възнаграждение за извънреден труд, тъй като не е
спазена процедурата, предвидена при работодателя за издаване на заповед /устна или писмена от председателя
или заместник – председателя на ДАНС/ и за отчитане на такъв труд, следва да се посочи, че в практиката си ВКС последователно приема, че доказването полагането на извънреден труд
в рамките на съдебното производство се
извършва с всички доказателствени средства - писмени, гласни /свидетелски
показания/, заключения на вещи лица и др. За положения извънреден труд се дължи
заплащане на увеличено трудово
възнаграждение, независимо дали работодателят е
водил специална книга за отчитане на извънредния
труд и дали е
издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд.
Неводенето на специална книга за положена извънреден
труд не може да
има за последица отхвърлянето на претенцията за извънреден
труд, ако
останалите данни по делото обуславят несъмнен извод, че такъв труд е
полаган (в този смисъл решение № 120 от
24.07.2015 г. по гр. д. № 6446/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС). Действително, посочената практика е
постановена във връзка с трудови правоотношения, регламентирани по Кодекса на
труда, но според въззивния съд същата следва да намери приложение и в настоящия
случай. Това е така, тъй като няма основание служителите на ДАНС да бъдат
поставяни в по – неблагоприятно положение от останалите работници и/или
служители, работещи по трудови или служебни правоотношения. По делото е
установено, че в отклонение от задълженията си по чл. 10, ал. 2
от Инструкция
№ РД-595 от 27.04.2009 г. за реда за разпределянето на работното
време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните
служители в Д.А.„Н.С.“ извън редовното работно време, председателят/заместник
председателят на ДАНС не е издал изрична
заповед за определяне на полагащия се размер на възнаграждение за извънреден
труд. От показанията на разпитания свидетел, както и от приетите писмени
доказателства, вкл. постановление за образуване на досъдебно производство от
23.05.2014 г. и предложение по реда на чл. 161, ал. 1 вр. чл. 160, ал. 1 НПК от
24.05.2014 г., се установява, че на ищеца е било възлагано устно полагането на
извънреден труд, за което той е имал задължение да изготви съответен доклад; че
в две отделни производства през 2014 г. ищецът е полагал извънреден труд – в
сградата на ДАНС и извън София. При данните за устно възлагане на полагането на
извънреден труд и при изпълнение на задължението на ищеца да го отчете със
съответни докладни, то неупражняването на правомощието на председателя на ДАНС, вменено му от нормата на чл. 10, ал. 2
от Инструкцията да издаде заповед, с която да възложи извършването
на извънреден труд /или последваща такава след устно възлагане/ и да определи
конкретния размер на полагаемото се възнаграждение за положен извънреден труд,
съответно за вписването му в съответните книги, не може да води до отказ да
бъде изплатено възнагражднеие и не може да има за последица лишаване на
служителя от права, установени в закона /виж решение № 45 от 22.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4195/2015 г., ІV г. о./. Основен принцип в правото е, че никой
не може да черпи права от недобросъвестното си поведение, а освен това в случая
се установява, че самият архив на ДАНС е преминал в преобразуващата се
структура и е възможно документите да са изгубени, поради което съдът приема,
че фактическото полагане на извънреден труд е достатъчно основание за заплащане
на дължимото възнаграждение. Липсват твърдения на въззивника, че се е
противопоставил на положения от служителя труд,
извън установеното работно време.
В тази връзка въззивният съд намира, че по делото са установени всички
кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на задължение за ответника
(работодател) да заплати на ищеца трудово
възнаграждение в увеличен размер за положен извънреден
труд. Като е достигнал до същите правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
По разноските:
При този изход на спора решението на СРС следва да бъде потвърдено и в
частта за разноските. За въззивното производство разноски се дължат единствено
на въззиваемия, от който обаче не се претендират такива.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на иска настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
147880 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 44785/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 141 състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.