ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Троян, 10.12.2021 година
Троянски
районен съд, втори състав, в закрито заседание на десети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
СВЕТЛА ИВАНОВА
при секретаря……………………….., като разгледа
докладваното от съдията Иванова ч.гр. дело № 1058/2020г. и постъпилата по него молба
вх.№262314 от 24.11.2021г. /п. клеймо 23.11.2021г../ по описа на съда, за да се
произнесе - съобрази:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
В Районен съд
гр.Троян е образувано гр.д.№1058/2020г. по описа на съда по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" против М.Н.М., да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД суми, произтичащи от сключен Договор за
паричен заем № 3236791 от 30.05.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и М.Н.М., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 658/2020г.
по описа на Районен съд гр.Троян
С Решение №260118
от 05.11.2021г. постановено по делото, съдът е отхвърлил предявеният от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представители И. К. и Я. Я. иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК иск,
като е осъдил ищецът да заплати на М.
сумата 1201.30
/хиляда двеста и един лев и тридесет стотинки/ съгласно сторени
съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен по реда на
чл. 80 ГПК списък.
Постъпила е молба вх.№262314 от
24.11.2021г. /п. клеймо 23.11.2021г../ против
цитираното по-горе решение в частта за разноските.
На ответната страна е изпратено
съобщение, съобразно разпоредбата на чл.248 ал.2 от ГПК за становище в
едноседмичен срок.
Постъпил е отговор вх.№262361 от 08.12.2021г. по описа на ТРС.
Съдът като взе предвид постъпилата молба по чл.248 от ГПК, депозираният отговор и прецени материалите по делото, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подадената молба е допустима,
тъй като е спазен процесуалният ред за изменение на съдебно решение в частта за разноските, регламентиран в разпоредбата на чл. 248 от , съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
– в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните може
да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за
разноските.
Молбата е
неоснователна поради следните съображения:
По делото е представен
списък на разноските /л.130/, в който изчерпателно са посочени сторените от
страната разноски, в общ размер на 1201.30 лева както следва:
По гр.д.№1058/2020г.
на ТРС - 600.00 лева платено адв.възнаграждение, видно от представения Договор
за правна защита и съдействие /л.37/ и 301.30 лева депозит за вещо лице.
По ч.гр.д. 658/2020г.
на ТРС 300.00 лева адв.възнаграждение, плането в брой, видно от приложеният на л.27 Договор за
правна защита и съдействие.
Цитираните по двата
договора суми са били действително
заплатени на процесуалния представител, съгласно задължителните указания,
съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Спорният по делото
въпрос е дали претендираните разноски са прекомерни,
което да обуслови намаляването им от страна на съда при присъждането им в полза
на правоимащата страна.
Минималните
размери на дължимите възнаграждения за процесуално представителство по дела,
когато същото се осъществява от адвокат, са предмет на изрична уредба в Наредба № 1 от 9 юли
Съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адв.възнаграждение при
интерес от 1000 до 5000 лв. е в размер на
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. , т.е. 341.89 лева.
По ч.гр.д. 658/2020г.
на ТРС договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева / л.27 /,
което отново не се явява прекомерно, а е съобразено с Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Независимо от
наведеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
последното следва да се приеме за неоснователно. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че се касае за исково производство, по което е изготвен
отговор на искова молба, проведени са пет открити съдебни заседания, в които проц.представител на ответницата е взел лично участие, по негова инициатива са
извършвани допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства,
включително и чрез назначаване на две съдебно счетоводни експертиза, анализирал
е събрания по делото доказателствен материал и е направил множество правни
доводи в изготвената писмена защита. Отчетена е фактическата и правна сложност
на спора, кредитното правоотношение и обема доказателствен материал, поради
което съдът намира, че размерът на заплатените разноски е
адекватен на естеството на извършените
процесуални действия.
В тази връзка следва да се посочи, че в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК изрично е прието, че минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 36 ЗА
. С тази Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя – определяне на минимални размери на възнагражденията, когато се касае за договор между адвокат и клиент. В чл.9 от ЗЗД е закрепен основният принцип на договорното право - принципът за свобода на договарянето и обвързващата сила на договорите, който признава на договарящите свободата сами да определят съдържанието на договорите помежду им и същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до която е допустимо разпростирането на автономията на волите. Преценката на съда досежно размера на адвокатската услуга се базира на установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право, а не установява задължение на съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния минимум.При тези съображения съдът
намира, че искането по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските следва да се остави без уважение като неоснователно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение като неоснователно, направеното с
молба вх.№262314 от 24.11.2021г. /п. клеймо 23.11.2021г../ по описа на ТРС
искане, за изменение на Решение №260118 от 05.11.2021г. постановено по гр.д.№1058/2020г.
по описа на РС-Троян, в частта за разноските.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд - Ловеч, в едноседмичен срок
от връчването му.
На основание чл. 7 от ГПК препис да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :