№ ......, 09.10.2020 г., гр. Пазарджик
Районен съд
Пазарджик, Гражданско отделение, в закрито заседание проведено на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1505 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
С молба вх. №
260472/02.09.2020 г. ищецът А.В.М., чрез процесуалния си представител адвокат М.И.
– ПАК е направил искане за изменение на иска, като при условията на евентуалност,
се иска от съда, да осъди „Диагностично-консултативен център ЕСКУЛАП -
ЦИТОМЕД" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.
Пазарджик, ул. „Св. Архангел" № 19 А, представлявано от Кузман Николов
Николов, да заплати на А.В.М., с ЕГН: **********,***, сума в размер на 20 000
лева, предоставена от ищеца на ответника по силата на сключен между тях договор
за паричен заем от 14.06.2013г., евентуално да осъди ответника, да заплати на ищеца
сума в размер на 20 000 лева, заплатена от ищеца и получена от ответника без
правно основание, евентуално на отпаднало основание. Направено е и искане по
чл.214, ал.2 от ГПК за въвеждане в предмета на делото законната лихва върху
сумата от 20 000 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Съдът е
предоставил възможност на ответника - „Диагностично-консултативен център
ЕСКУЛАП -ЦИТОМЕД" ООД да изрази становище по така направените искания. В
депозирана молба с вх. № 262083/07.10.2020 г. е посочил, че искането е
неоснователно.
Съдът като
съобрази горното намира искането за неоснователно.
Съгласно т.11б
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед характера на иска за установяване на
вземането и обстоятелството, че в случая исковият процес е продължение на
заповедния, са дадени следните разрешения – "в производството по иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат
за съвместно разглеждане друг иск на ищеца –
чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл.211 ГПК, инцидентен установителен
иск – чл.212 ГПК", но "не намират приложение правилата за изменение
на иска по чл.214 ГПК. Т.е. в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, единствената
възможност да бъде предявена евентуална искова претенция, е нужно същата да попада
в хипотезата на чл.210, ал.1 ГПК „Ищецът може да предяви с една искова молба
срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат
на разглеждане по реда на едно и също производство.“, както й същата да е на
различно основание от установителната, за да не се попадне в хипотезата на чл.214 ГПК, която не намира приложение в това
производство, респективно насрещен иск – чл. 211 ГПК, инцидентен установителен
иск – чл. 212 ГПК. Във връзка с горното е неоснователно искането за изменение
на иска с предявяването в условията на евентуалност на други два иска. На
следващо място и за пълнота, направеното с молба вх. № 260472/02.09.2020 г. от
ищеца искане за изменение на иска, чрез посочване на нови основания и нови
искания до съда, е неоснователно, дори разгледано и в условията на чл.214 ГПК,
доколкото се касае за предявяване на нови искове.
По отношение на
искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 20 000 лева от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, предвид
константната /включително задължителната/ съдебна практика, приемаща, че
исковото производство по чл.422 ГПК се явява продължение на заповедното
производство, като искът се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то в настоящото
производството, вземането подлежи на установяване на основанието и в размера, с
които е предявено в заповедното производство. Видно от депозирането заявление,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2317/2019 г. и въз основа, на което
е издадената заповед за парично изпълнение № 1394/10.06.2019 г., заявителят,
респективно ищецът не е претендирал законна лихва, поради което е недопустимо
едва на този етап да иска нейното присъждане.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване. /в този смисъл Определение № 149 от 26.03.2018
г. на ВКС по ч. т. д. № 136/2018 г., I т. о., ТК/.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
260472/02.09.2020 г. от ищецът А.В.М., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си
представител адвокат М.И. – ПАК, с искане за изменение на иска и за въвеждане в
предмета на делото законната лихва върху сумата от 20 000 лева от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
НАСРОЧВА
производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2020 год. от 13:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: