Р Е Ш Е Н И Е
.../20.10.2016 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14 – ти състав в открито съдебно заседание, проведено на 20.09.2016 година, в състав:
Районен съдия: Даниела
Павлова
при участието на секретаря
К.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1458 по описа за 2016
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р.М.Г. с ЕГН ********** срещу Д.Ж.Д. с ЕГН ********** с която е предявен иск с пр.осн.чл.57, ал.2 СК, вр.чл.232 и чл.86 ЗЗД
за заплащане на наем в размер на 113 лева на месец, дължим наем от ответницата до 01.09.2016 год., или по 113 лева на
месец за 1/3 част от наема за собственото на ищеца жилище в гр.Варна,
ул. „Капитан Райчо” № 83, ет.7, ап.28, съставляващо бивше семейно жилище на
страните, след приспадане частта която се ползва от
непълнолетните деца на страните, считано
от 01.12.2015 год. до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на наема ведно, със законната лихва за забава.
Твърденията в молбата са, че страните са бивши съпрузи като бракът им е
прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№ 12243/2014 г. на РС Варна.
Имотът е придобит по време на брака им и
с решението за развод семейното жилище е предоставено за ползване на
ответницата, а той го е напуснал на 27.11.2015 г. След развода е възникнало
наемно правоотношение между бившите съпрузи по отношение на семейното жилище,
поради което ответницата му дължи наем в размер на пазарния такъв който ищецът
определя на 113 лева на месец за 1/3 част, съгласно допуснато изменение по реда
на чл.214 ГПК. Моли за уважаване на иска като ответницата му заплати и
разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК
ответницата е представила отговор с
който оспорва иска като неоснователен и моли да се отхвърли. Счита, че
предявеният иск е недопустим, тъй като е
налице произнасяне с определение по в.гр.д.№ 2130/15 г. на ВОС, приложено по
гр.д.№ 12243/14 г. на ВРС и твърди, че за процесния
период ползването на жилището е безвъзмездно. За ищеца е налице единствена
възможност да води иск по чл.59 ЗЗД. Моли за прекратяване на производството. Не оспорва
твърденията, че ищецът не живее в жилището, което представлява негова лична
собственост придобито преди брака, но заявява, че същият не е възпрепятстван да
го ползва, разполага с ключ за жилището и
има свободен достъп до него и от там
взема децата на страните.
По
допустимостта на иска:
С цитираното в отговора определение по в.гр.д.№ 2130/15 г.
на ВОС не е налице произнасяне по същество по предявен иск с пр.осн.чл.57, ал.2 СК, съгласно която норма всяка от страните може да
поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод, а ако не е
сторила това може да предяви иск след прекратяване на брака. Доколкото такава
претенция е била предявена от ищеца едва с въззивната
жалба в производството по брачния иск, то същата е оставена без разглеждане от въззивния съд като недопустима в производството по брачния
иск, поради непредявяване с отговора на
исковата молба. Съгласно разпоредбата на ал. 57, ал. 1 по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно
отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването
има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да се
разгледа по същество.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и въз основа на закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между
страните липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че те са бивши съпрузи, че
бракът на които е прекратен с влязло в сила решение по гр.дело № 12243/14 г. на
ВРС, 17 състав, като семейното жилище, представляващо ап.№ 28, находящо се в гр.Варна, ул.” Кап.Райчо” № 83 е
предоставено за ползване на ответницата.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производството
съдебно оценителна експертиза от 12.09.2016 г., което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че средния пазарен месечен
наем за 1/3 ид.част от жилището след приспадане
частта, която се ползва от децата за периода
от 01.12.2015 г. до 01.02.2016 г. е 220 лева на месец. Вещото лице след
извършен оглед на място и съобразявайки състоянието на имота и наличието на
всички трайно прикрепени вещи, необходими за неговото функциониране и отдаване
под наем като подови настилки, настилки в сервизните помещения, фаянс,
санитарни вещи дава заключение, че
пазарния наем за периода 01.12.2015 г. – 01.07.2016 г. е 330 лева на месец,
като след 01.07.2016 г. няма данни същият да е завишен или намален.
Ищецът е представил доказателства,
че има сключен договор за наем на недвижим имот от 03.12.2015 г. срещу заплащане
на наемна цена в размер на 260 лева. От обясненията на същия се установява, че той си изпълнява
задълженията за издръжката на децата, че живее под наем и заплаща 260 лева
месечно, че не разполага с високи доходи, не ползва жилището и не живее в него.
От
изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 57 от СК:
Бракът на страните по делото е прекратен през
2015 г., следователно действащ към този момент е Семейния кодекс от 2009 г.,
който въвежда института на наемното правоотношение между бившите съпрузи. Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. 5
от СК, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на
ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от
тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства. Съгласно чл. 56, ал. 6 СК при изменение на обстоятелствата, които са от значение за
предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска
промяна на ползването на жилището.
От доказателствата по делото се установи, че
семейното жилище е лична собственост на ищеца Р.Г., като същото е придобито с
договор за продажба по нот.акт № 149, том ХІ, дело № 2557/99 г. на СВ Варна, преди
сключване на гражданския брак с ответницата, сключен на 29.09.2002 г.
С
решението за прекратяване на брака на страните е предоставено ползването на
семейното жилище на ответницата, тъй като родителските права за непълнолетните
деца са предоставени на нея. Семейният
кодекс от 2009 г. въвежда разпоредбата на чл.57, ал.1 СК съгласно която по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква
наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като
вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Съгласно ал.2 всяка от страните може да
поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи
наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният
размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
Безспорно
е че бракът на страните е прекратен, че семейното жилище е предоставено за
ползване на съпругата и ненавършилите пълнолетие деца, че след 01.12.2015 г. ищецът Р.Г. е
лишен от възможността да ползва жилището, негова собственост. Без
значение е в случая обстоятелството дали същият е възпрепятстван или не от ответницата, тъй като жилището е предоставено
на бившата съпруга по силата на
съдебното решение и не е предоставено за съвместно ползване на двамата бивши
съпрузи. Ответницата реално ползва целия
имот заедно с ненавършилите пълнолетие деца. Същото представлява жилище от две стаи,
кухня-трапезария и сервизни помещения.
След влизане в сила на решението по
бракоразводното дело, с което бившата съпруга
е получила ползването на целия жилищен имот, тя му дължи обезщетение за ползването в
размер на месечния наем за неговата идеална
част от вещта ако имотът е съсобствен, а в случая същият е лична собственост на ищеца,
следователно следва да се приспадне
единствено частта, която се ползва от непълнолетните деца на страните. Ищецът
претендира наем в размер на 1/3 от общия наем, което съдът намира, че
съответства на полагащия му се наем при положение, че той е изключителен
собственик и жилището се състои от две стаи, кухня-трапезария и
сервизни помещения.
Обезщетението,
което му дължи бившата му съпруга е в размер на средномесечния
пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно
тя да е ползвала фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди,
както и да й е отправяна покана по смисъла на чл. 31, ал. 1
ЗС, тъй като наемното правоотношение е възникнало по силата на
съдебното решение по чл.56 СК. С предоставяне на цялото
жилище за ползване на съпругата се ограничават изцяло правата на неговия собственик - ищеца по делото.
С оглед горното, следва да се приеме, че след прекратяването
на брака ищецът е лишен от възможността да ползва собствения си имот. Същият би могъл
да бъде предоставян
от собственика за възмездно ползване на други лица, като по този начин той би получавал доходи и би увеличил имуществото
си. Реализирането на тази полза
в случая е не само хипотетична,
а реално осъществима.
Исковата
претенция е заявена с начален период 01.12.2015
г. до 01.09.2016 г., както и за в бъдеще от подаване на молбата. Периода от
подаване на молбата – 10.02.2016 г. до 01.09.2016 г. се поглъща с претенцията
за наем от подаване на молбата за бъдеще време до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на наемното правоотношение. Съгласно
приетото заключение на СТОЕ, ценено от съда като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено и съобразено с поставената задача от 05.07.2016 г., пазарният месечен наем за
жилището е в размер на 330 лева на месец.
За претендираната от ищеца 1/3 идеална част наема е в размер на
110.00 лева. Налице са предпоставките, съставляващи
елементи от състава на правната норма,
регламентираща процесните правоотношения, поради което предявеният
иск е основателен и доказан сумата от
110 лева, като за горницата до 113 лева
следва да се отхвърли. Следва да се определи падеж за плащане на наема до 10-то число на месеца за който се дължи.
Поради
периодичния характер на задължението за наем, задълженото лице дължи и лихва за
забава в размер на законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа
до окончателното изплащане на сумата. За периода от 01.12.2015 г. до датата на която е
подадена молбата – 10.02.2016 г. се
дължи наем за 2 месеца в размер на 220 лева ведно със законна лихва, считано от
подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата. За горницата до 226 лева /по 113 лева на
месец/ искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК по молбата на
ищеца, ответницата следва да му заплати разноски за уважената част на иска в
размер на 632.74 лева.
По
молбата на ответницата с пр.осн.чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да й заплати разноски за отхвърлената част на иска в размер на 7.96
лева.
Ищецът следва да заплати допълнителна държавна такса в размер на 183.40 лева, на осн.чл.77, вр.чл.69, ал.1, т.1 и т.7 от ГПК и т.1 от ТДТСС /25 лева за
иска за наем за минало време и 4% върху тригодишните платежи по иска за наем
след подаване на молбата/.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН ********** да заплати на Р.М.Г., ЕГН ********** сумата 220 /двеста и двадесет/ лева, представляваща дължим наем за периода
от 01.12.2015 год. до 10.02.2016 год. за
1/3 ид.част от собственото на ищеца жилище в гр.Варна, ул. „Капитан Райчо” № 83,
ет.7, ап.28, представляващо семейно
жилище, след приспадане частта която се ползва от
непълнолетните деца на страните, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на молбата –
10.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.57,
ал.2 СК, вр.чл.232
и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 220 лева до 226 лева.
ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН ********** да заплаща на Р.М.Г., ЕГН ********** месечен наем в размер на 110 /сто и десет/ лева,
дължим за 1/3 ид.част от
собственото на ищеца жилище в гр.Варна, ул. „Капитан Райчо” № 83, ет.7, ап.28, представляващо семейно жилище, след
приспадане частта която се ползва от непълнолетните деца на страните, считано
от 10.02.2016 г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на наема, на падеж 10-то число на месеца за който се дължи, ведно
със законната лихва за забава върху всяка вноска, считано от падежа до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.57,
ал.2 СК, вр.чл.232
и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ молбата над 110 лева до 113 лева.
ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН
********** да плати на Р.М.Г., ЕГН **********
разноски за производството в размер на 632.74
/шестстотин тридесет и два лева и 74 ст./ лева, на осн.чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.М.Г., ЕГН ********** да плати на Д.Ж.Д., ЕГН
********** разноски за производството в размер на 7.96 /седем лева и 96 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Р.М.Г.,
ЕГН ********** да плати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна допълнителна държавна такса в
размер на 183.40 /сто осемдесет и три лева и 40 ст./ лева, на осн.чл.77,
вр.чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и т.1 от ТДТСС.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: