Присъда по ВНОХД №558/2023 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ към присъда по в.н.о.х.д. № 558/2023г. по описа на С. окръжен съд

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е
образувано по постъпила жалба от подс. Ж. Ф. Ф. /с установена по делото
самоличност/, депозирана чрез служебния му защитник адв. В. Т. от САК,
против присъда № 7 от 11. 07. 2022 год., постановена по н.о.х.д. № 40/2022
год. по описа на Районен съд К..
С посочената присъда подсъдимият Ф. бил признат за виновен, в това, че
на 10.11.2021 год., около 22.15 ч. на път II - 2, кръстовище за селата Б., Г. и Д. е
управлявал МПС - лек автомобил марка/модел „Рено Меган“ с ДК№ *******
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка, наложена
със Заповед № 21-4332 003263/13.05.2021 год. на СДВР, влязла в сила на
27.05.2021 год. за временно отнемане на СУМПС, поради което и на
основание чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, му били
наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 2 /два/
месеца, „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца. На основание чл.
59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК било приспаднато времето, през което
подсъдимия Ж. Ф. Ф. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа със
Заповед рег. № 286зз/54 от 10.11.2021 год.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, решаващия съдебен състав постановил
подс. Ф. да изтърпи отделно наложено му наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 7 /седем/ месеца с присъда по НОХД № 5478/2019 год. по описа на С.
районен съд, в сила от 03.04.2019 година.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража, бил определен първоначален „общ“ режим за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
В жалбата на подсъдимия и допълнението към нея по същество се
твърди, че присъдата е постановена при допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Счита се, че не е доказан субективния
елемент и се развиват аргументи за наличие на т.н. „случайно деяние” по
смисъла на чл. 15 от НК. Сочи се също, че решаващият съдебен състав не е
изпълнил задълженията си при оценката и анализа на събрания по делото
доказателствен материал.
Към въззивната инстанция е отправено имплицитно искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло, а подс. Ф. признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, респективно, да му бъде
наложено административно наказание или пък, наказание в по лек размер.
Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция
от служебния защитник на подсъдимия адв. В. Т. от САК. Акцентира върху
оплакването за несправедливост на наложеното наказание, като посочва, че от
деянието не са настъпили вредоносни последици.
1

Подсъдимият Ж. Ф. се явява за разглеждане на делото.
Районна прокуратура - К. не е депозирала становище по жалбата.
Представителят на С. окръжна прокуратура счита, че постановената
присъда се явява неправилна а подс. Ф., оправдан.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав,
след като обсъди депозираната жалба и допълнението към нея, взе предвид
становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната
присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК,
прие за установено следното:
При постановяване на присъдата си, състава на първоинстанционния съд
е провел съдебно следствие, като въз основа на събраните по делото
доказателства, а именно - показанията на разпитаните свидетели, писмените
доказателства (ЗПАМ - л. 39 от ДП; справка картон на водача - л. 33-36 от ДП;
справка за съдимост), обосновано е възвел и приетото по делото като
установено, от фактическа страна:
Подсъдимият Ж. е правоспособен водач от 1999 год. с категория „В“,
когато е издържал изпит. Издадено му е СУМПС през 2001 год. През 2020 год.
му е върнато СУМПС след изтърпяване на наказанието по третото осъждане.
Свидетелството за управление на подсъдимия е било отнето със ЗПАМ
№ 21-4332-003263/13.05.2021 год. на основание чл. 171, год. 1, б. „б“ от ЗДвП -
отказ да бъде проверен с техническо средство, като заповедта му е връчена на
13.05.2021 год. и е влязла в сила на 27.05.2021 год. Принудителната мярка му е
наложена заради отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на наркотични вещества, като е бил спрян за проверка докато е управлявал
мотоциклет.
За извършеното нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, с НП № 21-4332
009902/20.05.2021 год., на подс. Ф. са наложени административни наказания -
глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, като това наказателно постановление не е връчено и не е влязло
в сила (л. 32 от ДП).
На 10.11.2021 год., около 22.15 часа, подсъдимия Ж. управлявал лек
автомобил марка/модел „Рено Меган“ с ДК№ ******* по общински път на
път II - 2 в посока към с. Д., като кръстовище на пътища за селата Б., Г. и Д. е
бил следван от патрулен автомобил при РУ на МВР К., в който се намирали
свидетелите В. П. Н. и Б. И. Б., изпълняващи в този момент служебните си
задължения по охрана на обществения ред.
Свидетелите Н. и Б. сигнализирали със светлинен и звуков сигнал, при
което подс. Ф. спрял управлявания от него автомобил. При извършената
проверка подс. Ж. не е представил никакви документи за самоличност, поради
което бил отведен в РУ К., където била установена неговата самоличност, а
така също било установено, че с цитираната ЗПАМ временно му е било отнето
свидетелството за управление на МПС.
2

Служителят на РУ К. - Х. В., изпробвал подс. Ж. за употреба на алкохол,
при което резултатът бил отрицателен, като последният отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, за
което му бил съставен отделен АУАН. Подс. Ж. бил задържан за срок от 24
часа по реда на ЗМВР и няколко часа след задържането бил освободен.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите
констатации на втори състав на първоинстанционния съд, защото те почиват
на вярна и точна преценка на установената по делото доказателствена
съвкупност, а същите не се и оспорват от страните. Не може да има спор, че
доказателствата относно авторството на деянието и механизма на
осъществяването му са еднозначни, обсъдени са от състава на районния съд,
поради и което, не е необходимо да бъдат излагани допълнителни
съображения в тази насока.
При така приетите за установени факти подсъдимият е бил предаден на
съд с внесения в Районен съд - К. обвинителен акт по обвинение за
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а впоследствие и признат за
виновен в това, че на 10.11.2021 год., около 22.15 ч. на път II - 2, кръстовище за
селата Б., Г. и Д. е управлявал МПС - лек автомобил марка/модел „Рено
Меган“ с ДК№ ******* в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка, наложена със Заповед № 21-4332 003263/13.05.2021
год. на СДВР, влязла в сила на 27.05.2021 год. за временно отнемане на
СУМПС - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С решение № 7 от 12.06.2025 год. по конституционно дело № 26/2024
год. (Обн. ДВ. бр. 50 от 20 юни 2025 год.) Конституционният съд на
Република България е обявил разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от НК (обн., ДВ,
бр. 26 от 1968 год.; посл. изм., бр. 42 от 2024 год.) за противоконституционна.
Следователно престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК от деня на
влизане в сила на решението (съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ) не се счита за
деяние, което да реализира признаците на престъпление по см. на чл. 9, ал. 1
от Наказателния кодекс. По силата на чл. 2, ал. 2 от НК приложение следва да
намери по-благоприятният по смисъла на тази разпоредба закон, т.е. следва да
се приеме, че деянието, извършено от подсъдимия, не съставлява
престъпление, щом наказуемостта му е отпаднала преди влизане на
обжалваната присъда в сила.
Същевременно описаното в обвинителния акт съставлява
административно нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което
се санкционира по административен ред, по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Отпадането на наказуемостта на извършеното от подсъдимия деяние и
осъществяването, при идентични факти, на състава на административно
нарушение, предвидено в закон, налага оправдаване на подсъдимия Ф. по
обвинението за осъществено престъпление и налагане на предвиденото
административно наказание за това административно нарушение.
Предвидената санкция за извършеното нарушение е в абсолютен размер -
3

глоба в размер на 300 лева, поради което съдът не следва да обсъжда
обстоятелствата, касаещи индивидуализацията на наказанието на подсъдимия.
Предвид това настоящият състав на въззивния съд констатира наличието
на основанието за отмяна на присъдата по чл. 336, ал. 1, т. 4 НПК, което налага
и реализиране на правомощието по чл. 334, т. 2 НПК, и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Председател:

Членове:1.

2.
4

Номер на акта:	31
Дата:	13 октомври 2025 г. (в сила от 29 октомври 2025 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Петков

Дело:	20231800600558
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 септември 2023 г.

Присъда по ВНОХД №558/2023 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите